№ 3797
гр. София, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110121291 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация СОФИЯ“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Е. И. П. за признаване за установено, че дължи следните суми: сумата от
1519,38 лева – цена за топлинна енергия до имот, находящ се на адрес в ж. к. „Г*“, бл. 252,вх. Б,
ап. 45, аб.№ *6 за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 30.08.2021г.
(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане,
сумата от 215,40 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за периода от 15.09.2019г. до 24.08.2021г., сумата от 37,51 лева – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва
от 30.08.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане и сумата от 7,59 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху последната главница за периода от 01.07.2018г. до 07.06.2021г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 50532/2021г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот
и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по
системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете. Оспорва наличието на задължения за процесния период. Оспорва обема на
консумираната топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност с оглед
изтичане на 3 – годишен давностен срок по отношение на част от предявените вземания.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело
становище по предявените искове.
1
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
От приетите по делото писмени доказателства (договор за продажба на държавен недвижим
имот съгласно Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 01.09.1970г.,
удостоверение за наследници на Г.И.П. и решение, с което е обявена смъртта на И.Г.П.) се
установява, че процесният имот е придобит по наследствено правоприемство от ответницата, като
няма данни и твърдения до края на процесния период ответницата да се е разпореждала с имота
или на друго основание да е губила вещните права върху него. При това съдът приема за
установено, че през процесния период ответницата е била клиент на ТЕ за процесния имот- арг.
чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. От това следва, че страните са обвързани от облигационно
правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при
публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна
енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, прието без възражения, което се
кредитира от съда, се установява, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът,
разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139
ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че
консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1,
т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна
енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна
енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение
търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита
разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът
изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното
количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна
консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на
чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
Вещото лице е посочило, че през процесния период е била начислявана топлинна енергия (ТЕ)
за отопление на имот, ТЕ за доставка на битово горещо водоснабдяване (БГВ) и ТЕ, отдадена от
сградната инсталация. В имота е имало 3 бр. радиатори, като на 2 бр. от тя са монтирани уреди за
отчитане на ТЕ чрез дистанционен отчет, а на третия радиатор не е бил монтиран уред. ТЕ за БГВ е
отчитана на база служебен отчет за потребление на 1 лице при нормативно установен разход за
денонощие в размер на 140 л. поради липса на монтиран водомер за отчитане на доставеното
количество топла вода. ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е определяна съобразно
изискванията на нормативната уредба, действаща през процесния период.
Според заключението на вещото лице стойността на реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период е в размер на сумата от 1490,44 лева, формирана като разлика
между фактурираните задължения за периода по прогнозна консумация в размер на 1705,25 лева и
резултатът от изравнителните сметки за периода, който е сума за възстановяване в размер на
214,81 лева.
Плащания на задълженията не се твърдят и не се установяват.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
2
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в
размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от 218,33
лева.
По възражението за погасителна давност :
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен
период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз
основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния
момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи
месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
30.08.2021г. (чл.422, ал.1 ГПК), поради което погасени по давност са вземанията за периода
м.05.2018г. – м.06.2018г., вкл. Непогасеното по давност вземане за периода м.07.2018г. –
м.04.2020г., вкл. възлиза на сумата от 1428,20 лева, определено на база заключението на вещото
лице.
На основание чл.119 ЗЗД следва да се приеме за погасено по давност и акцесорното
вземане върху погасената по давност главница, поради което непогасеният размер на акцесорното
вземане възлиза на сумата от 209,21 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
От горното следва, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 1428,20 лева за
периода м.07.2018г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен до окончателното плащане и да
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от периода. Искът за
акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 209,21 лева и да се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената
за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина
за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по
3
подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от
страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства
относно цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово
разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово
разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи така, както е предявен.
Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Съразмерно с уважената част от исковете от разноски в общ размер от 385,60 лева (д. такса,
депозит за вещо лице, юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер
от 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради поради невисоката правна и
фактическа сложност на делото, такса за издаване на съдебни удостоверения) съразмерно с
уважената част от исковете на ищеца за настоящото производство се следват разноски в размер на
362,88 лева, а за заповедното производство – сумата от 80,56 лева.
Ответникът е поискал присъждането на разноски, но няма доказателства за извършването
на такива, поради което такива не му се следват – арг. чл.78, ал.1, вр. ал.3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Е. И. П., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, ул. „Д*“ № 5, ет.1, офис 2 – адв. К., дължи на “Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1428,20 лева - цена за
топлинна енергия до имот, находящ се на адрес в ж. к. „Г*“, бл. 252,вх. Б, ап. 45, аб.№ *6 за
периода м.07.2018г. – м.04.2020г., вкл., сумата от 209,21 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2019г. до 24.08.2021г. и сумата от
37,51 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законна лихва от 30.08.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за топлинна
енергия за разлика до пълния предявен размер от 1519,38 лева и за периода м.05.2018г. –
м.06.2018г., вкл., за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 215,40 лева и изцяло иска за сумата
от 7,59 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово
разпределение за период на забавата от 01.07.2018г. до 07.06.2021г.
ОСЪЖДА Е. И. П., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Д*“ № 5, ет.1, офис 2
– адв. К., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 362,88 лева
– разноски за настоящото производство и сумата от 80,56 лева - разноски за заповедното
производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца -
„Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
4
ул.“Проф. Г.Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5