№ 6767
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20221110140809 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
Образувано е по искова молба вх.№ 158297/26.07.2022 г. на Л. В. С., ЕГН **********, с.
Мърчаево, ул. Цар Симеон № 44А, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. Хан Кубрат № 2, чрез
адвокат Е. Иванова, срещу „.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Лъчезар Станчев № 3, ет. 10, представлявано от . със съдебен адрес: гр. София, бул. Тодор
Александров № 13, ет. 3, чрез адвокат Е. Ц., с която е предявен установителен иск по чл.124, ал.1
от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за установяване недействителност на клауза на договор
между страните, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за кредит на 01.07.2019 г. за
сумата от 2500 лв., с фиксиран лихвен процент от 40.76 % и годишен лихвен процент (ГПР) от
49.31 %. Сочи, че в чл. 4, ал.3 от Договора било уговорено, че кредитополучателят следва да
обезпечи вземането по договора с банкова гаранция, или гаранция, издадена от небанкова
финансова институция за сума от 2696.00 лв. до края на следващия работен ден от сключването на
договора. При неизпълнение на посочената клауза, кредитополучате4лят дължал неустойка в
размер на 2412.00 лв., съгласно клаузата на чл. 6, ал. 1 от Договора. Счита, че посоченият в
договора фиксиран лихвен процент не отговаря на действително приложения, тъй като
уговорената неустойка представлявала добавък към договорната лихва, поради което нараствал и
процента на ГПР. Счита, че клаузата за неустойка по процесния договор не изпълнява присъщата й
обезпечителна функция, като е договорена в нарушение изискванията на добросъвестността.
Навежда доводи за нищожност на неустоечната клауза, тъй като противоречи и заобикаля
множество императивни правни норми на ЗПК (чл. 26 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК). Счита, че с
уговореното възнаграждение се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на ГПР.
Навежда и други доводи за нищожност на клаузата. Моли съда да обяви посочената клауза за
нищожна, поради противоречие с добрите нрави и поради заобикаляне на закона. Претендира
разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва исковете като неоснователни. Оспорва изцяло доводите на ищеца за нищожни клаузи от
Договора, сключен между страните. Счита иска за недоказан и неоснователен, моли съда да го
отхвърли и да им присъди направените по делото разноски. В открито съдебно заседание чрез
процесуален представител заявява, че договорът е изпълнен и от двете страни, а атакуваната
1
клауза за неустойка не е била активирана от ответника, като давността за това била изтекла.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит № 20190701023060059 от
01.07.2019 г., сключен между страните по делото за сумата от 2500 лв. и краен падеж за връщане
на главницата по договора и уговорените лихви в срок до 02.07.2021 г. на вноски, съгласно
погасителен план. В чл. 6, ал. 1 от Договора е уговорено, че в случай, че кредитополучателят не
представи на кредитора гаранция по кредита, предвидена в чл. 4, ал. 3 от същия договор, която
гаранция следва да се представи в срок до края на следващия ден от сключване на договора,
съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Изрично е посочено, че
банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, следва да е в
размер на 3693.00 лв. със срок на валидност до 03.7.2021 г. Договорът е такъв за предоставяне на
финансови услуги от разстояние.
Представени са общи условия към договора и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити.
Ответникът е представил справка за погасени суми по процесния договор от ищеца, от
която е видно, че по договора е погасена сума в общ размер от 2878.35 лв.
Изслушана е и е приета като компетентно изготвена и обективна съдебно-счетоводна
експертиза, която установява следното: годишният процент на разходите, предвид размера на
всички дължими суми, съгласно договора, а именно главница, лихвен процент по кредита и срок
на погасяването му, възлиза на 49.31 %. Вещото лице е установило, че при определяне на
годишния процент на разходите кредиторът е включил само разходите за договорна лихва. При
включване и на дължимата неустойка по оспорената с исковата молба клауза, оскъпяването на
кредита би било с 228.32 %.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства. При извършване преценка относно действителността на договора за
кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се
извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор,
която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал. 1, т. 7–9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили процесния
договор за потребителски кредит с включена неустоечна клауза, както и че част от вземането по
договора е погасено. Установява се от представената от ответната страна справка за погасени от
ищеца суми по договора, че е погасена сума в общ размер от 2878.35 лв. дължимите главници и
лихви, като падежът по договора за кредит е настъпил на 02.07.2021 г. Видно от договора, в който
е включен погасителен план, в същия не са включени разходи за погасяване на неустойката по
договора и размерът на същата не е включен в годишния процент на разходи. Размерът на
неустойката не е вписан и в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
От изслушаната и приета като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява след проверка в счетоводството на ответника, че при определяне на годишния процент
на разходите кредиторът е включил само разходи за договорна лихва, а при включване и на
разходи за неустойка, дължима по чл. 4, ал.3 от Договора, годишният процент на разходите
достига 228.32 %. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
2
дължими за усвояване на кредита), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съдът намира, че размера на неустойката следва да се включи към ГПР по
кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход,
съгласно която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Несъмнено заплащането от ищеца на неустойка по чл. 4, ал. 3 от Договора представлява
разход, свързан с усвояването и обслужването на задълженията по процесния Договор за кредит,
била е известна на кредитора към момента на сключване на договора и е следвало да бъде
включена в процента на разходите, а също така и да бъде посочена като сума, която се дължи.
Поради гореизложеното, доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени
всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед установения процент на разходи по договора от
вещото лице при хипотезата на включване на предвидената в договора неустойка, съдът приема, че
същият би възлизал на стойност многократно над императивно установения праг в чл. 19, ал. 4 З.,
съгласно който ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, което пък е
мотивирало кредитора да прикрие реалния процент на разходите като не включи дължимите такси
в ГПР.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че неустоечната клауза на чл. 4, ал.3 от
Договора за кредит на 01.07.2019 г. е нищожна, като противоречаща на чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, поради което предявеният иск следва да бъде уважен. Неоснователни са доводите на
ответната страна, че искът е недопустим, тъй като вземането било погасено изцяло от ищеца и той
нямал правен интерес от водене на производството, както и поради това, че кредиторът не е
активирал неустоечната клауза по договора. По делото се установява от представените от
ответника доказателства, че вземането не е погасено изцяло, а частично, а именно в общ размер на
2878.35 лв. – част от дължимите главници и лихви, посочени в договора в общ размер на 3696.00
лв. Падежът по договора за кредит е настъпил на 02.07.2021 г., поради което и възражението за
погасяване на вземането за неустойка по давност към датата на приключване на устните прении на
21.03.2023 г., съгласно чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, е неоснователно, тъй като не е изтекъл тригодишен
период от време от крайния падеж по договора. Ето защо, ищецът има правен интерес да установи
по съдебен ред нищожност на атакуваната неустоечна клауза, доколкото същата е част от договор,
по който той е страна и тази клауза е обвързваща и задължителна за него по силата на чл. 20а, ал. 1
от ЗЗД.
При този изход на делото само ищецът има право на разноски. Същият е направил такива,
както следва: 50 лв. за държавна такса. Направено е искане за присъждане на адвокатски хонорар в
полза на пълномощника на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като
предвид това, че исковата молба е подадена на 26.07.2022 г. следва възнаграждението в полза на
адвокат Е. Иванова да се определи в размер на 300 лв., съгласно редакцията на Наредба № 1/2004
г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
действала към датата на подаване на исковата молба и предвид цената на иска и липсата на
фактическа и правна сложност на същия. При този изход от делото ответникът няма право на
разноски.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иск, предявен от Л. В. С., ЕГН **********, с.
Мърчаево, ул. Цар Симеон № 44А, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. Хан Кубрат № 2, чрез
адвокат Е. Иванова, срещу „.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Лъчезар Станчев № 3, ет. 10, представлявано от . със съдебен адрес: гр. София, бул. Тодор
3
Александров № 13, ет. 3, чрез адвокат Е. Ц., неустоечна клауза, предвидена в чл. 4, ал.3 от Договор
за потребителски кредит № ./01.07.2019 г., сключен между страните по делото, поради заобикаляне
на императивни правни норми, на основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал.1 от ЗЗД
във връзка с чл. 22 и чл. 11 от ЗПК.
ОСЪЖДА „.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Лъчезар
Станчев № 3, ет. 10, представлявано от . да заплати Л. В. С., ЕГН **********, с. Мърчаево, ул.
Цар Симеон № 44А, сумата от 50.00 лв. (петдесет лева) за внесена държавна такса по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Лъчезар
Станчев № 3, ет. 10, представлявано от . да заплати на адвокат Е. Г. Иванова от АК – Пловвидв с
личен № ********** и адрес на кантората: гр. Пловдив, ул. Хан Кубрат № 2, сумата от 300
(триста) лева за предоставена безплатна правна помощ на ищеца Л. С., на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4