Решение по дело №725/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260100
Дата: 15 април 2022 г. (в сила от 18 март 2024 г.)
Съдия: Александър Лазаров Стойчев
Дело: 20185300900725
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 септември 2018 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

 

Номер  260100                          15.04 Година  2022           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIII състав

На 05.04.2020 Година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Александър Стойчев

                                                Секретар: Боряна Костанева

 

като разгледа докладваните от Съдията т. дело номер 725 по описа за  2018 година намери за установено следното:

 

Обективно съединени искаве с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „МОНОЛИТ 1994“ ЕООД с ЕИК ********* твърди,че между него и ответника З.Т.Л. има сключен договор за поръчка от 18.03.2015 г., по който първият е изпълнител, а вторият-възложител.Твърди, че в изпълнение на договора е изработил и предал на ответника движими вещи-изделия /елементи/ специална обработка и/или извършил услуги, за обект, представляващ жилищна сграда в с.М., обл.П.,на обща стойност 39 112,42 лв. Твърди, че изработката на всеки елемент е била възложена чрез конкретна поръчка-задание, като описва в двадесет пункта на исковата молба всяко такова задание като дата и предмет на поръчаното и описва още във всеки от пунктовете стоковата разписка-протокол за предаване на изработеното на база съответното задание. Посочва и отделната стойност на изработеното по всяка една от поръчките, описани в 20-те пункта на исковата молба. Твърди, че от всички тези стойности се формира общата стойност от 39 112,42 лв. Заявява обобщено, че ответникът-възложител е приел изработеното лично или чрез негови представители, за което са били съставени и подписани стоковите разписки-протоколи и експедиционни бележки и че приемането е било без забележки относно изработеното, в това число и за скрити недостатъци.

Ищецът твърди на следващо място, че с приемане на работата ,извършена от изпълнителя по един договор за изработка в изпълнение на договора, възложителят дължи заплащане на възнаграждение, щом като не е възразил, че изработеното не съответства на договореното. Както ищецът поддържа, липсата на подобно възражение при приемането се приравнява на признание за съответствие, позовавайки се и на съдебна практика в подкрепа на това си становище. В тази връзка ищецът заявява, че в случая липсата на възражение за неточно изпълнение от страна на възложителя съставлява действие по изрично приемане по смисъла на чл.264,ал.3 от ЗЗД. И щом като работата е била приета, то и вземането за дължимото възнаграждение по всяка една от описаните в исковата молба изработки е станало изискуемо от съответното дата на приемане на изработката и оттогава ответникът е изпаднал в забава относно плащането на това възнаграждение по всяка отделна изработка, съответно на което оттогава дължи и обезщетение за забава на плащанията на възнаграждението. В исковата молба ищецът описва поотделно какъв е размера и периода на претендираното от него обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху всяка отделна главница,от която се формира общата главница в размер на 39 112,42 лв., и пояснява, че дължимото обезщетение за забава е пресметнато за времето от датата на получаване на всяка една поръчка до датата, предхождаща датата на предявяване на иска. Твърди, че сумарния дължим размер на мораторната лихва възлиза на сумата от 11 569,13 лв. и заявява,че въпреки многократните и изрични покани на ищеца и проведени разговори с ответника, последния не е заплатил дължимите суми, описани в обстоятелствената част на исковата молба като размер и основание.

Предвид горните твърдения, дружеството-ищец моли да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът З.Т.Л. да бъде осъден да му заплати следните суми:главница в размер на 39 112,42 лв., представляваща общата цена на изпълнени от ищеца в полза на ответника поръчки и доставки на изделия по сключен помежду им договор за поръчка от 18.03.2015 г., както и обезщетение за забава /мораторна лихва/ в сборен размер от 11 569,13 лв. върху посочената главница, дължимо за времето от  03.07.2015 г. до датата на предявяване на иска за забавеното плащане на процесните поръчки/доставки,поотделно описано в исковата молба като стойност и период. Претендира и законната лихва върху главницата в размер на 39 112,42 лв. от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът е подал в законния срок писмен отговор на исковата молба,в който заявява,че оспорва иска по основание и размер и оспорва изложените в исковата молба твърдения за факти и обстоятелства,като няма такива,които да признава. На първо място ответникът поддържа, че е невярно твърдението на ищеца за сключен между страните договор за поръчка от 18.03.2015 г., който е на стойност 39 112,42 лв. Твърди, че такъв договор не е сключван помежду им. В тази насока заявява, че липсва писмен договор, липсва издадена фактура, липсват и доказателства за частични или авансови плащания.

Ответникът твърди още, че отношенията между него и ищеца са се развили в съвсем различна насока от изложената такава в исковата молба. Сочи, че действително преди повече от три години е направил минимална поръчка, но тя била заплатена в брой още на място в деня при предаването на материала, а количеството е било символично. Поради това нито бил подписан договор, нито е била издадена фактура за поръчката и понеже оттогава били изминали повече от три години, ответникът не пазел дори и документ, удостоверяващ плащането,нито друг конкретен такъв за поръчката. Заявява,че дори не притежава къща в с.М. и че искът е заведен поради други лични отношения между страните, които нямат нищо общо с предмета на претенцията.

Ответникът освен, че оспорва наличието на сключен договор,оспорва още и твърдението изработеното по договора да му е доставено и той да го е приел. Изрично заявява, че в този смисъл изпълнението и приемането не са се осъществили. Оспорва и твърдението, че не е имал възражение относно качеството и изрично заявява, че оспорва количеството и качеството на доставката на стоката. В тази връзка твърди, че липсват доказателства, които да установяват количеството и качеството на изработеното и предаденото. Сочи, че всеки приложен към исковата молба документ е издаден на името на „Профилинк“, с изключение на „специално създадените за настоящото дело документи“-т. нар. „поръчки“, в които било вписано само името на З.Л.-къща с.М.. Оспорва и твърдението конкретно изброените от него физически лица или което и да е друго лице да е бил негов пълномощник. Поддържа, че нито е упълномощавал, нито има „представител“ за личните си дела и по-конкретно за отношенията си с дружеството-ищец. В тази връзка заявява, че сделката не е търговска за него, но въпреки това възразява по смисъла на чл.301 от ТЗ непосредствено след узнаване претенциите на ищеца,поради което счита,че всякакви действия, извършени от негово име чрез представител или пълномощник не го обвързват и са недействителни. Счита още, че презумпцията по чл.301 от ТЗ не е приложима за ответник-физическо лице, за което според него се прилага разпоредбата на чл.42,ал.2 от ЗЗД, но въпреки това ангажира възражение в горния смисъл.         Ответникът е заявил в отговора си, че оспорва и претенциите за лихва за забава,по изложени там съображения. Твърди, че не е в забава, доколкото няма уговорен падеж и покана. Същевременно възразява, че същите претенции са погасени с изтичането на тригодишна давност.

По отношение на конкретните поръчки ответникът заявява в отговора си, че оспорва заявяването/поръчването на стоките и респективно-получаването им, като в тази връзка прави подробен коментар и на представените с исковата молба писмени доказателства за заявяването на поръчките, съответно и за получаването от него на каквато и да е извършена от ищеца изработка. Като цяло поддържа идентично   възражение за всички представени с исковата молба поръчки, че те не са изготвени и  подписани от него, а съдържат само подпис на служител на ищеца, поради което не следва да бъдат кредитирани. За други документи, представени от ищеца с цел установяване получаването на изработеното, ответникът поддържа, че те не се индивидуализират като експедиционни бележки или протоколи и не носят неговия подпис,за трети-че са издадени на „Профилинк“ и отново не носят неговия подпис, а за някои от представените с ИМ доказателства-че следва да се изключат,тъй като не носят ничий подпис.

В допълнителната си искова молба ищецът е заявил,че оспорва изложените в отговора на ответника възражения и твърдения.За неверни и голословни счита твърденията на ответника,че липсват договорни отношения между страните,като заявява,че тези твърдения се опровергават от наличието на сключен и подписан от страните писмен договор за поръчка от 18.03.2015 г.,представен с исковата молба.Твърди,че този договор е подписан лично от ответника.Твърди също,че стоките и услугите по договора са доставени и като налични се намират вградени в „Жилищна сграда с.М.“,а ответникът в периода до към края на 2017 г. и началото на 2018 г. е обещавал многократно да си плати дълга,но впоследствие престанал да отговаря на търсенията на ищеца.Сочи още,че ответникът лично е представил и потвърдил пред управителя на дружеството-ищец правомощията на лицата,които са в правото да поръчат и получат стоките и услугите,вместо него.Счита за голословно възражението на ответника относно оспорване на качеството и количеството на доставените стоки,тъй като не е представил доказателства за заявени рекламации в този смисъл.Намира за ирелевантно твърдението на ответника за съществували до 2015 г. търговски отношения между ищеца и неперсенофицирания субект „Профилинк“,както и за намира за невярно въведеното от ответника твърдение,че всички приложени документи са издадени на името на същия субект.Твърди,че ползваното в някои от документите наименование „Профилинк“ е всъщност едно от прозвищата на ответника-физическо лице З.Л.,с които той /по посочени в ДИМ причини/ е бил известен в обществото и за краткост и яснота той бил записан именно с това му прозвище в някои от книжата.

Оспорвайки твърдението на ответника,че не притежава къща в с.М.,ищецът излага в допълнителната си ИМ обстоятелства за вещнопрехвърлителни сделки,на които са били обект описаните там поземлен имот в с.М. и находящата се в него жилищна сграда.Излага и обстоятелства за участието на ответника Л. като съдружник,като едноличен собственик на капитала или като законен представител на търговските дружества,сочени като страна по прехвърлителните сделки.Излага и други твърдения за връзката между въпросните дружества и ответника.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът отново заявява,че договор за поръчка не е сключван между него и ищеца,а за представения от последния писмен документ поддържа,че не представлява писмен договор в смисъл да обективира насрещни волеизявления,последвани от подписи на двете страни.Поддържа,че сочения от ищеца договор по-скоро представлява някаква оферта,направена от него на ответника и „отдавна забравена“ от последния,но заявявява,че това в никакъв случай не е и договор помежду им.Твърди още,че въпросния договор е нищожен поради липса на форма,както и липса на валидно формирана и обективирана воля.

Ответникът отново изрично заявява в отговора си на допълнителната ИМ,че няма факти и обстоятелства,които да признава в този процес.Оспорва твърдението,че е потвърждавал пред дружеството-ищец правомощията на лица за заявяване на стоки и/или за получаване на стоки и услуги по процесния договор.Счита,че упълномощаването за извършване на действия по сочения от ищеца договор следва да е само в писмена форма,защото самият закон изисква така форма за договора предвид обстоятелството,че е на стойност над 5000 лв.Заявява изрично,че не е упълномощавал никой и не е потвърждавал ничии действия във връзка с твърденията за правни и фактически действия от негово име,изложени в исковата молба.

Заявява още в отговора си на допълнителната искова молба,че не оспорва единствено твърдението на ищеца,заявено в същата молба,че документите поръчки/стокови разписки не съдържат неговия подпис.Заявява също така,че ищецът е направил признание за това,че документи „Поръчки“ не съществуват,а съществуват само стокови разписки и твърди,че ще се ползва от това признание и че то обосновава извод за липса на поръчка-възлагане,а щом като такава няма,то според ответника не може да има и твърдяното от ищеца приемане.Счита за ирелевантни твърденията на ищеца за притежавана къща или друго имущество в с.М. от някое физическо или юридическо лице около ответника.Факт е,според ответника,че той участва в множество самостоятелни търговски дружества,било като едноличен собственик на капитала,било като съдружник,но поддържа,че излага позицията,че всяко едно от тези дружества е самостоятелен участник в гражданския и търговски оборот,който е независим и с отделно имущество от собствениците на капитала му,независимо кои са те.Излага в допълнителния си отговор и аргументи,с които оспорва твърдението на ищеца,че изписаното наименование „Профилинк“ в някои от представените с исковата молба документи е прозвище на ответника,с което той е известен в обществото. 

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, 18 състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Исковете са недоказани и поради това неоснователни. Ответникът е оспорил цялото изложение на ищеца, като се твърди, че няма сключен договор с посочените параметри по исковата молба. Признава наличието на някакво правоотношение, при което е правил минимална поръчка, но същата е заплатена в брой още в деня на предаване на материала.

Кредиторът манифестира в настоящия процес права, които са подкрепени от едно единствено писмено доказателство носещо подписа на ответника и това е документ с наименованието „поръчка“ /лист 20 от делото/, от съдържанието на което може да се установи само, че е договорена приблизителна цена от 35 000 лева без ДДС за каменни изделия и плочи. Други доказателства, които да обективират волята на възложителя липсват. Останалата част от документа, която следва подписа на Л. не може да се приеме, че е част от договора, като на нито едно друго място в целия писмен доказателствен материал липсва негово волеизявление. По същество това определя извода, че по делото изобщо не се доказва наличието на правоотношение с параметрите по исковата молба. Пропуските в доказването ищецът се опитва да компенсира с разпита на свидетели. На първо място показанията им, относно установяване  структурата на правоотношението, са недопустими при изрично постановената забрана по чл.164, ал.1, т.5 от ГПК за установяване на писмени съглашения, в които страната поискала свидетелите е участвала. Т.е. очевидно е налице някакво писмено съглашение между страните на приблизителна цена от 35 000 лева без ДДС за каменни изделия и плочи, което обаче препятства страната участник в правоотношението да детайлизира неговите параметри, чрез свидетелски показания. Дори и да се приеме, че липсва писмено съглашение то свидетелските показания също са недопустими по правилото на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК

Останалите по делото неподписани от ответника документи от правна страна нямат стойност, доколкото липсва автор и изявление. За подписаните само от страна на ищеца също липсва доказателствена стойност, доколкото могат да бъдат ценени само в рамките на чл.180 ГПК и то без да доказват изгодни за ищеца факти.

В случая от изложението на кредитора може да се направи извода, че се твърди наличието на договор за изработка. По този повод следва да се посочи, че дори под условие да се приеме, че е налице договор с параметрите по исковата молба, не е проведено пълно и главно доказване, че изпълнителят е осъществил престация, която е приета от възложителя. / чл.264 от ЗЗД/. Всички приписвани на възложителя документи не носят подпис на ответника, а на трети лица, конто няма данни по делото той да е упълномощавал н конто не се доказва да имат представителна власт.

Основните доказателства касаещи изпълнението на поетите от изпълнителя задължения представляват експедиционни бележки, в които обаче относно възложител е посочено дружеството ПРОФИЛИНК, а не З.Л.. Безспорно се установява по делото, че името на ответника е дописвано впоследствие. Това се доказва категорично, както  от свидетелските показания на доведените от самия кредитор свидетели, така и от изслушаната по делото втора СГЕ, която съдът изцяло кредитира. Т.е. налице е дописване в документите доказващи изпълнението на ищеца. Съобразно чл.178, ал.2 от ГПК при това положение доказателствената сила на документа се разколебава съществено и писменото доказателство следва да се прецени с оглед всички доказателства по делото. Съдът не намира, че следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели на ищеца във връзка с представителната власт на лицата посочени, като приемащи стоката в експедиционните бележки. На първо място това са служители на ищеца и поради това съдът намира, че същите са  заинтересовани от изхода на спора. На следващо място показанията им са далеч от убедителни и обосновани, като така и не става ясно по какъв повод е издавана експедиционна бележка на името на ПРОФИЛИНК и впоследствие се е налагало дописване на името на ответника. Т.е. съобразно съдържанието на писмения доказателствен материал извода е, че експедиционните бележки са били по повод правоотношение с ПРОФИЛИНК, като съдържанието на издадените документи се подкрепя и от показанията на лицата посочени в експедиционните бележки, като получатели на стоката. Съдът няма основание да зачете впоследствие извършено действие от служител на ищеца, което е вписване в издадения документ впоследствие на името на ответника, при установената по делото фактическа обстановка. Не на последно място съдът обляга своите изводи на посочените от вещото лице Ш. констатации в приетото допълнително заключение. По повод поставени от ответника допълнителни въпроси вещото лице не е установило някакви счетоводни следи за твърдяните от ищеца за актуални стопански операции в правоотношението със З.Л.. При разпита на експерта по приемане на първото му заключение става ясно, че по счетоводен стандарт при покупка от физическо лице се издава експедиционна бележка  и по принцип може да има и някаква друга отчетност в зависимост от начина на водене на конкретното счетоводство. В случая се установява, че няма нищо друго освен експедиционни бележки и то издадени на друго лице- ПРОФИЛИНК. При това положение единствения възможен извод е, че ищецът не доказа при провеждане на пълно и главно доказване, нито наличието на правоотношение с параметрите посочени в исковата молба, нито изпълнението си по него.

Воден от така изложените мотиви Пловдивски Окръжен Съд, ТО, 18с.

 

                                      Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от МОНОЛИТ 1994 ЕООД с ЕИК ********* против З.Т.Л. с ЕГН ********** *** искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 39 112.42 лв., представляваща общата цена на изпълнени от ищеца в полза на ответника поръчки и доставки на изделия по сключен помежду им договор за изработка от 18.03.2015 г., както и за заплащане на обезщетение за забава /мораторна лихва/ в размер от 11 569,13 лв. върху посочената главница, дължима за времето от  03.07.2015 г. до датата на предявяване на иска за забавеното плащане на процесните поръчки/доставки, като недоказани и неоснователни.

ОСЪЖДА МОНОЛИТ 1994 ЕООД с ЕИК ********* да заплати на  З.Т.Л. с ЕГН ********** *** направени разноски в размер на 5800  лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :