Решение по дело №1186/2020 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е  №

от 13.11.2020 година, град Велико Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав, на петнадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                              Районен съдия: Анна Димова

 

при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1186/2020г., по описа на Районен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на А.Х.Н., П.Х.Н. и М.А.Х., чрез адв. К. С. - ВТАК, срещу П.И.Н. и Н.И.Н.-Г. В исковата молба процесуалният представител на ищците по делото развива съображения, че страните по делото, като наследници на Х.Н.Х. са съсобственици по наследство на недвижим имот, находящ се в село Климентово, община Полски Тръмбеш, а именно: УПИ V-489, в квартал 29 по плана на селото, с площ 1 040.00 кв.м., заедно с построените в него къща, стопански постройки, подобрения и трайни насаждения. Посочва, че с ответниците не могат да постигнат съгласие за доброволно поделяне на недвижимия имот, поради което иска от съда да бъде допусната делба на процесния недвижим имот, при права на съделителите както следва: за ищците - по 2/24 ид.ч. за всеки от процесния имот, а за ответниците - по 9/24 ид.ч. за всеки.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответниците развива съображения, че предявеният по делото иск е процесуално недопустим, а по същество неоснователен. Твърди, че от 2003 година и до настоящия момент единствено ответниците владеят и ползват имота, поради което същите са придобили собствеността върху него на основание давностно владение. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и от приложеното заверено копие на НА № 95, том 12 от 27.07.1998 година на нотариус при ВТРС /л. 6 от делото/ се установява, че са признати за собственици: П.П.Х., на основание давностно владение и прекратена имуществена общност при права 1/2 ид.ч., Х.Н.Х., на основание давностно владение и наследство при права 1/4 ид.ч. и И.Н. Л., на основание давностно владение и наследство, при права 1/4 ид.ч., на недвижим имот, намиращ се в село Климентово, община Полски Тръмбеш, а именно: дворно място с площ 1 040.00 кв.м., представляващо парцел V-489, в кв. 29а по плана на село Климентово, община Полски Тръмбеш, заедно с построените в него къща и стопански постройки.

Видно от приложеното по делото заверено копие на НА № 156, том 1, рег. № 1417, дело № 199 от 1998 година на нотариус Т. Братванова, рег. № 283 при НК на РБ /л. 38/, П.П.Х. е продала на сина си И.Н. Л. 1/2 ид.ч. от недвижим имот, намиращ се в село Климентово, община Полски Тръмбеш, а именно: дворно място с площ 1 040.00 кв.м., представляващо парцел V-489, в кв. 29а по плана на село Климентово, община Полски Тръмбеш, заедно с построените в него къща и стопански постройки.

От приложеното по делото заверено копие на НА № 80, том 1, рег. № 1283, дело № 65 от 2003 година на нотариус Р. Минова, рег. № 405 при НК на РБ /л. 8/ се установява, че И.Н. Л. и Т.Н.Л.са прехвърлили на децата си П.И.Н. и Н.И.Н. - Г.собствените си общо 3/4 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот, срещу задължението на последните да гледат и издържат родителите си докато са живи.

Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 94АА-12272-1 от 02.12.2019 година на Община Велико Търново /л. 7/, Х.Н.Х. е починал на 18.04.2017 година и е оставил за наследници по закон съпругата си М.А.Х. и двете си деца - П.Х.Н. и А.Х.Н..

По делото е представена и Скица № 111 от 29.05.2020 година на Община Полски Тръмбеш /л. 5/.

В проведеното на 15.10.2020 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелката Т.Н.Л.заявява, че с И.Н. Л. са сключили брак през 1974 година. Посочва брат му - Х.Н..Л казал, че той е по-големият брат и ще ги остави ви да живеят в къщата, като родителите им помогнали финансово на Х.да закупи имот във Велико Търново. Заявява, че през 1978 година старата къща я измазали отвън, направили пристройка, хол, кухня, баня и тоалетна. Твърди, че съпругът й считал имота за негов, щом е излязъл брат му, като те започнали да се грижим за имота. Посочва, че Х.не е ходил след това освен на сбор на селото, не е давал средства за имота, не е правил подобрения. Заявява, че през 2003 година със съпруга си прехвърлили имота на децата си и от тогава те се грижат за него. Посочва, че след като починал Х.неговите наследници не са ходили в имота.

Свидетелката М. М. Г. посочва, че знае за кой имот става въпрос, тъй като са съседи. Заявява, че когато отишла да живее там - през 1972 година, в имота живеели родителите на И. - майка му и баща му, той и брат му. Посочва, че през 1974 година И. се оженил за Т. и тогава двамата братя И. и Х.се споразумяли, че И.ще остане при родителите в къщата и ще се грижи за тях, а родителите им ще помогнат на брат му да си купи жилище във Велико Търново. След това през 1978 година започнали да строят - до старата къща построили спалня, хол, баня, кухня, коридор и гараж. После започнали да го осъвременяват - сменили дограмите и т.н. Заявява, че от тогава почти не е виждала Х. Чувала е, че има близнаци, но не ги е виждала и не знае да са идвали в имота.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът не разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта. В производството по допускане на делбата следва да се установи съсобственост между страните по делото върху процесния имот, на основанието, посочено в исковата молба, както и каква е частта на всеки съделител.

В случая по делото няма спор, а и от представения по делото НА № 95, том 12 от 27.07.1998 година на нотариус при ВТРС /л. 6 от делото/, безспорно се установява, че имотът, предмет на делбата в настоящото производството, е бил съсобствен между П.П.Х., Х.Н.Х. и И.Н. Л., като същите са признати за собственици, както следва: П.П.Х., на основание давностно владение и прекратена имуществена общност, при права 1/2 ид.ч., Х.Н.Х., на основание давностно владение и наследство при права 1/4 ид.ч. и И.Н. Л., на основание давностно владение и наследство, при права 1/4 ид.ч. Не е спорно, а и видно от НА № 156, том 1, рег. № 1417, дело № 199 от 1998 година /л. 38/, П.П.Х. е продала на сина си И.Н. Л. 1/2 ид.ч. от недвижим имот, при което наред с притежаваната 1/4 ид.ч. на основание наследство и давностно владение И.Н. Л. е придобил собствеността върху процесния имот на 1/2 ид.ч. в режим на СИО със съпругата си Т. Н. Л. Няма спор по делото, а и от приложения НА № 80, том 1, рег. № 1283, дело № 65 от 2003 година /л. 8/ се установява, че И.Н. Л. и Т.Н.Л.са прехвърлили на децата си П.И.Н. и Н.И.Н. - Г.собствените си общо 3/4 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот, срещу задължението на последните да гледат и издържат родителите си докато са живи, като по този начин всеки от тях двамата - П.И.Н. и Н.И.Н. - Г., е придобил собствеността на 3/8 ид.ч. от процесния недвижим имот.

От друга страна Х.Н.Х. е починал на 18.04.2017 година, като неговите наследници по закон - съпругата му М.А.Х. и двете му деца - П.Х.Н. и А.Х.Н., в съответствие с разпоредбите на  чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, всеки от тях е получил по 1/12 ид.ч. от процесния недвижим имот.

Основният по делото въпрос е придобили ли са ответниците по делото собствеността на 1/4 ид.ч. от процесния имот на основание придобивна давност. Последната е оригинерно основание за придобиване правото на собственост, след изтичане на известно време и при определени в закона условия. На първо място е необходимо да бъде установено владение върху недвижимия имот, като при преценката дали такова установено, следва да бъдат взети предвид характеристиките на владението като спокойно, непрекъснато, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Легална дефиниция на понятието "владение" се съдържа в разпоредбата на чл. 68 ЗС, съгласно която "Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя". В този смисъл владението е фактическо състояние, което предпоставя кумулативното наличие на два елемента: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещ (т.нар. сorpus) и субективен - намерение за своене на вещта (т.нар. animus). Според правната теория владението е факт, а не право. То е фактическо състояние за разлика от правото на владение като правомощие и част от съдържанието на правото на собственост. Собствеността дава на собственика право да упражнява фактическа власт върху вещта, т.е. да я владее, независимо от намерението му. Същото е положението и при съсобствениците, като всеки от тях има правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ, като се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида на правопораждащия факт /правна сделка, придобивна давност и др./, от който произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т.е. упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението си, тъй като може да се владее не само изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от нея. За да се превърне във владелец на целия имот този съсобственик следва да отблъсне владението на останалите, т.е. той следва да доведе до знанието им намерението си да свои имота, респективно - че е превърнал държането на техните части във владение, като им отказва да ги допуска до този имот.

С оглед задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от 06.08.2012 година по гр. д. № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

 В случая по делото по отношение на процесния недвижим имот е налице т.нар. смесена съсобственост. Понятието смесена /комбинирана/ съсобственост е разяснено с ТР № 1/2004 г. ОСГК на ВКС, в което е прието, че комбинирана съсобственост е тази, която е възникнала в резултат на повече от един юридически факт - например прекратена съпружеска общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. С решение № 86 от 9.03.2012г. по гр. д. № 1100/2011г. на ІІ г.о. ВКС приема, че разпоредителните сделки между сънаследниците не водят до смесена съсобственост. Това е така защото имотът остава наследствен за всички сънаследници. Разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците. Въпреки разпореждането в съсобствеността не участват трети за наследството лица. В настоящия случай от приложения по делото нотариален акт НА № 95, том 12 от 27.07.1998 година на нотариус при ВТРС безспорно се установява, че съсобствеността между П.П.Х., Х.Н.Х. и И.Н. Л. е възникнала в резултат на наследяване и придобивна давност. Както бе посочено по-горе с прехвърляне на притежаваните от П.Х. на И.Л. идеални части от процесния имот не се променя наследствения характер на имота. С  осъществяването на прехвърлителната сделка, обективирана в НА № 80, том 1, рег. № 1283, дело № 65 от 2003 година на нотариус Р. Минова, рег. № 405 при НК на РБ, обаче се променя наследствения характер на имота, доколкото приобретателите на съответните идеални части, към този момент не са наследници на прехвърлителите, т.е. са трети за наследството лица и по този начин съсобствеността по отношение на имота се явява смесена /комбинирана/.

Настоящият съдебен състав приема, че възражението на процесуалния представител на ответниците по делото, че последните са придобили по давност идеалните части на ищците е неоснователно. Както бе посочено по-горе в цитираното тълкувателно решение ВКС приема, че в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС, т.е. за да е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС е необходимо съсобственикът да е придобил фактическата власт върху целия имот на основание, което изключва владението на останалите. В случая по делото основанието, на което П.И.Н. и Н.И.Н. - Г./както и И. Н. А. и Т. Н. Л./ са установили фактическа власт върху целия имот по естеството си не изключва правата на ищците, доколкото с правната сделка са придобили не целия имот, а само идеална част от него. След като основанието, на което съсобствениците да придобили фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, то ги прави държатели на техните идеални части и е достатъчно, за да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС, и за да ги придобият по давност, следва да превърнат с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, като при спор страната която твърди, че е владяла чуждите идеални части, носи доказателствената тежест да установи т.нар. преобръщане на владението - Решение № 45 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6619/2013г. на II г. о. на ВКС. Тези действия на следващо място следва да бъдат проява активност, която по смисъл и съдържание отрича владението на владелеца, като не на последно място действията на държателя, с които демонстрира промяната в намерението му следва да са стигнали до знанието на владелеца /Решение № 136 от 17.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 774/2010г. на II г. о. на ВКС/. Завладяването частите на останалите и промяната поначало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене. В този смисъл е Определение № 459 от 17.09.2018 година по гр.д. № 1182/2018 година на II г.о. на ВКС.

От събраните по делото доказателства не може да бъде направен категоричен извод, че ответниците, респективно - праводателите им, са манифестирали пред ищците, съответно пред техния наследодател, намерението си да придобият техните идеални част. Константна е съдебната практика, че действията, свързани с поддържането на имота и извършването на ремонтни дейности в същия, не водят до превръщане на държането във владение. За да се придобие по давност притежаваната от другите съсобственици идеални части от имота е необходимо намерението за своене да им бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на техните права върху съсобствената вещ – отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права и т.н., а в случая по делото такива не само не се доказват, а и не се твърдят.

Действително ВКС приема, че съдът следва да зачете наличието на конкретна уговорка между сънаследниците относно ползването на отделен сънаследствен имот, съответно наличие на владение на същия и по отношение на частите на другия сънаследник. В настоящия случай събраните гласни доказателства свидетелстват за наличието на подобна уговорка между двамата братя - Х.Н.Х. и И.Н. Л., но и двете свидетелки, разпитани по делото посочват, че това се е случило през 1978 година. Видно от приложения по делото констативен нотариален акт, който е издаден през 1998 година - 20 години по-късно, както П.П.Х., така и И.Н. Л. признават собствеността на Х.Н.Х. на 1/4 ид.ч. от процесния недвижим имот и съответно същата е наследена от ищците по-делото.

Предвид всичко изложено по-горе, възникналата между А.Х.Н., П.Х.Н. и М.А.Х., П.И.Н. и Н.И.Н.-Г.съсобственост върху делбения имот следва да бъде прекратена по съдебен ред, като делбата бъде допусната, при съобразяване на правилото, че правата на съделителите в общия имот следва да се отразят чрез обикновени дроби с общ знаменател, при права на страните, както следва: за ищците А.Х.Н., П.Х.Н. и М.А.Х. - по 2/24 ид.ч. за всеки от тях, а за ответниците П.И.Н. и Н.И.Н.-Г.- по 9/24 ид.ч. за всеки от тях.с

Следва да се има предвид, че по аргумент от разпоредбата на чл. 355 ГПК съдът не дължи произнасяне по разноските в първата фаза на делбеното производство.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между А. ***, с ЕГН **********, П.Х.Н. ***, с ЕГН **********, М.А. ***, с ЕГН **********, П.И.Н. ***, с ЕГН ********** и Н.И.Н. ***, с ЕГН ********** на следния недвижим имот, находящи се в село Климентово, община Полски Тръмбеш, а именно:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V-489 /пет римско, четиристотин осемдесет и девет арабско/, в квартал 29а /двадесет и девет, буква "а"/, с уредени регулационни отношения и приложена улична регулация, с площ 1 040.00 кв.м. /хиляда и четиридесет квадратни метра/, при граници: изток - улица, запад - УПИ VIII-492 и УПИ VII-491, север - УПИ IV-488 и юг - УПИ VI-490, заедно с построените в имота къща, стопански постройки, подобрения и трайни насаждения,

ПРИ ПРАВА НА СТРАНИТЕ, както следва: за А.Х.Н. - 2/24 ид.ч., за П.Х.Н. - 2/24 ид.ч., за М.А.Х. - 2/24 ид.ч., за П.И.Н. - 9/24 ид.ч. и за Н.И.Н. - Г.- 9/24 ид.ч.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.