Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на шестнадесети юни, през
две хиляди и двадесет и втора година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина
Добрева,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. №
5505 по описа на състава за 2015г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 422 ГПК.
Ищецът „У.Б.” АД претендира да
бъде установено съществуването на заявеното от него /със Заявление за издаване
на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 03.10.2014г./
вземане срещу С.Н.Т., произтичащо от Договор за поемане на кредитни ангажименти
от 15.08.2011г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 29.09.2011г., с Анекс №2 от
28.12.2011г., с Анекс №3 от 14.08.2012г., с Анекс №4 от 28.12.2012г., с Анекс №5
от 17.12.2013г. и с Анекс №6 от 14.01.2014г., включително: по овърдрафт кредит - за сумата от 199 999, 52 евро, представляваща
незаплатени вноски за главница, заедно със законната лихва върху посочената
главница, считано от 03.10.2014г. до окончателното изпълнение на задължението;
за сумата от 5833, 58 евро, представляваща договорна лихва върху главницата,
начислена за период от 28.06.2014г. до 02.10.2014г.; за сумата от 78 лева
разноски по договора и по револвиращ
кредит - за сумата от 299814, 50 евро, представляваща незаплатени вноски за
главница, заедно със законната лихва върху посочената главница, считано от
03.10.2014г. до окончателното изпълнение на задължението; за сумата от 4982, 01
евро, представляваща договорна лихва върху главницата, начислена за период от
09.08.2014г. до 02.10.2014г.; за които
суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ от 10.11.2014г. по ч. гр. д. № 53439 по описа на 58 състав при СРС за
2014г.
Заявеното от ищеца вземане се
основавало на документ по чл. 417, т.2 от ГПК, в чието съдържание били
обективирани парични вземания на
заявителя „У.Б.” АД срещу кредитополучателя „Ф. 2000“ ООД с ЕИК ******* и двамата
солидарно отговорни длъжници:, Д.М.Д.с ЛНЧ ********** и С.Н.Т.. Заявеното от
ищеца вземане се срещу ответника С.Т. било основано
на поръчителство, предоставено от ответника за изпълнение на задължение на
длъжника „Ф.-2000“ ООД. Неизпълнението на поетото кредитно задължение
мотивирало ищеца да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост, чрез
едностранно писмено изявление, което било връчено в частност на длъжника С.Т. на
24.09.2014г., а самото връчване било осъществено чрез нотариално
удостоверяване. Правният интерес на ищеца от предявяването на иска срещу
ответника С.Т. бил основан на подаденото от този конкретен длъжник възражение,
срещу издадената заповед за изпълнение, с оглед на което заповедният съд дал
указания за предявяване на иск за установяване на вземането. С оглед очаквания
изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати и
направените съдебни разноски за настоящото производство и в заповедното
производство по ч. гр. д. № 53439 по описа на 58 състав при СРС за 2014г.
Ответникът С.Н.Т., действащ след
поставянето му под запрещение със съгласието на попечителя му М.Г.Г.,
оспорва предявената искова претенция. В писмен отговор, той поддържа становище
за ненадлежно упражняване на правото на иск от страна на ищеца, доколкото
процесуалните действия срещу него били извършени от представител на ищеца без
представителна власт. Изразява изрично становище, че не дължи посочените суми,
доколкото не е подписвал Анекс № 5 от 17.12.2013г. и Анекс № 6 от 14.01.2014г.,
предназначени да регламентират съгласието на страните относно размера на
кредитното задължение. В тази връзка оспорва автентичността на подписите, които
са положени от негово име върху Анекс № 5 от 17.12.2013г. и Анекс № 6 от
14.01.2014г.Независимо от изложеното, ответникът поддържа тезата, че договорът
за кредит бил сключен при общия условия и съдържал множество неравноправни
клаузи по смисъла на ЗЗП (неуточнени до приключване на съдебното дирене. Ответникът
оспорва и твърдението за настъпването на предсрочна изискуемост на кредитното
задължение, като поддържа тезата за ненадлежно връчване на едностранното
волеизявление на банката- кредитор с което се твърди да е била обявена
предсрочната изискуемост. Този довод е свързан с твърдение за липса на
представителна власт на служителя Ц.З., който е осъществил действията по
връчването, доколкото такава не му е била предоставена към момента на
връчването на поканата от нотариус А.В.. Независимо от изложеното, ответникът
оспорват по принцип действителността на кредитното задължение, на което се
основават заявените от ищеца вземания срещу него - поддържайки твърдение, че психическото
му състояние при поемане на задължението било силно повлияно от по- късно
диагностицираното психическо разстройство: биполярно афективно разстройство,,
което дало основание за поставянето му под ограничено запрещение с Решение от
28.11.2018г. по гр.д. № 9915/2019г. по описа на 5 бр. състав при СГС, а този
факт мотивирал извод, че при поемане на кредитното задължение, той не е могъл
да изрази правно валидна воля, защото обективно не е могъл да възприема
свойството и значението на извършеното, нито да ръководи постъпките си. При
изложените фактически твърдения, ответникът моли за отхвърляне на исковете и
претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Съдът, след като прецени доводите и
възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят и от събраните по делото
доказателства се установява, че между банката – ищец в настоящия процес и от
друга страна – дружеството „Ф. 2000“ ООД с ЕИК ******* е сключен Договор за поемане
на кредитни ангажименти от 15.08.2011г., като в съглашението са участвали с
поемане на солидарност в дълга:, Д.М.Д.с ЛНЧ ********** и С.Н.Т. (ответник в
настоящия процес).
Договорът е подписан при действието на приетите
като доказателства Общи условия и в последствие е изменен и допълнен с Анекс
№1 от 29.09.2011г., с Анекс №2 от 28.12.2011г., с Анекс №3 от 14.08.2012г. и с Анекс
№4 от 28.12.2012г., които също са приети като доказателство по делото без
оспорване. Въз основа на изрично споменатите по- горе писмени доказателства
може да се направи обоснован извод за съдържанието на кредитното
правоотношение, а по- конкретно за поетите от ответника С.Т. задължения.
Приетите като
доказателства Анекс № 5 от 17.12.2013г. и Анекс № 6 от 14.01.2014г., съдът намира за неотносими към предмета на
настоящия правен спор, доколкото със заключението на приетата в настоящия
процес съдебно- графическа експертиза бе установено по категоричен начин, че
положените от името на С.Т. подписи в споменатите два документа не са автентични и следователно-
постигнатото от съдоговорителите писмено съгласие не обвързва ответника с правните си последици.
Приетия като доказателство преписи от документи:
Нотариална покана и Разписка за връчване на нотариална покана, установяват
факта на отправянето на едностранно писмено волеизявление за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредитното задължение, насочено от адресанта –
кредитор „У.Б.”
АД към ответника в настоящия процес - С.Н.Т.. Разписката сочи, че книжата са
били връчени на 24.09.2014г. на лице от близките на адресата- М.Г.Г., с отбелязване
на поетото от нея задължение – книжата да
бъдат предадени на адресата. Физически връчител на нотариалната покана е лицето
Ц.З..
Приетият като доказателство Договор за поръчка от
03.01.2012г. мотивира извода, че Ц.З. е приел да връчва съдебни книжа по възлагане на
нотариус А.И.-В..
В дадените пред съда
показания, свидетелят Ц.Г.З. посочва, че през периода на месец септември 2012г.
е осъществявал връчване на книжа, по възлагане на няколко различни нотариуси и
ЧСИ едновременно. Свидетелят не си спомня конкретни подробности по връчването
на процесните книжа, макар да идентифицира разписката за връчването.
С подадено пред Софийския районен
съд Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по вх. № 3149536/ 03.10.2014г., заявителят „У.Б.” АД е поискал
да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение срещу „Ф. 2000“ ООД с ЕИК *******
и солидарно отговорните за изпълнението Д.М.Д.с ЛНЧ ********** и С.Н.Т.
(ответник в настоящия процес). Въз основа на това заявление е образувано ч. гр.
д. № 53439 по описа на 58 състав при СРС за 2014г. Представеният със
заявлението документ по чл. 417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводни книги на
банката – заявител съдържа изявление на съставителя на документа, че според
счетоводните записвания на банката- кредитор, посочените в него три лица дължат
на заявителя солидарно въз основа на Договор за поемане на кредитни ангажименти
от 15.08.2011г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 29.09.2011г., с Анекс №2 от
28.12.2011г., с Анекс №3 от 14.08.2012г., с Анекс №4 от 28.12.2012г., с Анекс №5
от 17.12.2013г. и с Анекс №6 от 14.01.2014г., включително: по договор за овърдрафт кредит сумата от 199999, 52 евро,
представляваща незаплатени вноски за главница, заедно със законната лихва върху
посочената главница, считано от 03.10.2014г. до окончателното изпълнение на
задължението; сумата от 5833, 58 евро, представляваща договорна лихва върху
главницата, начислена за период от 28.06.2014г. до 02.10.2014г.; сумата от 78
лева разноски по договора и по
договор за револвиращ кредит за сумата от 299814, 50 евро,
представляваща незаплатени вноски за главница, заедно със законната лихва върху
посочената главница, считано от 03.10.2014г. до окончателното изпълнение на
задължението; сумата от 4982, 01 евро, представляваща договорна лихва върху
главницата, начислена за период от 09.08.2014г. до 02.10.2014г.
Въз основа на споменатото заявление е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 10.11.2014г. и изпълнителен
лист, в полза на заявителя „У.Б.” АД срещу
тримата длъжници- „Ф. 2000“ ООД и солидарно отговорните за изпълнението Д.М.Д.и С.Н.Т.
(ответник в настоящия процес).
Съдържанието на самата заповед сочи, че е издадена за заплащане на посочените по- горе
парични суми при условия на солидарност между длъжниците, включително и за
направените съдебни разноски в заповедното производство.
Постъпилото след
узнаване на заповедта за изпълнение възражение от длъжника С.Н.Т. съдържа изричното
оспорване на съществуването на заявеното вземане.
Като доказателство по
делото са приети банкови счетоводни документи- извлечение от банкови сметки,
извлечения от счетоводни записвания и удостоверителни документи, наречени
„извлечение от счетоводни книги“, които са предоставени за изследване и анализ
от допуснатата съдебно- счетоводна експертиза.
Заключението на изготвената
от вещо лице Ю.Б.Х. /основно и допълнително/,
което бе прието без възражения и оспорвания мотивира следните изводи, по правно
значимите въпроси:
І. Размерът а дълга,
произтичащ от Договор за поемане на кредитни ангажименти от 15.08.2011г.,
изменен и допълнен с Анекс №1 от 29.09.2011г., с Анекс №2 от 28.12.2011г., с Анекс
№3 от 14.08.2012г., с Анекс №4 от 28.12.2012г., включително с Анекс №5 от 17.12.2013г. и с Анекс №6 от 14.01.2014г., изчислен
към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -03.01.2014г. възлиза на:
·
по договор за револвиращ
кредит
- сумата от 299814, 50 евро, представляваща
незаплатени вноски за главница;
- за сумата от 4982, 01
евро, представляваща договорна лихва върху главницата, начислена за период от
09.08.2014г. до 02.10.2014г. /4889, 58 евро/ и начислена за период от
27.07.2014г. до 07.08.2014г.
·
по договор за овърдрафт
кредит
-
сумата от 199999, 52 евро, представляваща незаплатени
вноски за главница,
-
сумата от 5833, 60
евро, представляваща договорна лихва върху главницата, начислена за период
от 28.06.2014г. до 02.10.2014г.;
-
сумата от 78 лева разноски по договора;
ІІ. Размерът а дълга,
произтичащ от Договор за поемане на кредитни ангажименти от 15.08.2011г.,
изменен и допълнен с Анекс №1 от 29.09.2011г., с Анекс №2 от 28.12.2011г., с Анекс
№3 от 14.08.2012г., с Анекс №4 от 28.12.2012г., но без да се отчита съдържанието на Анекс №5 от 17.12.2013г. и с Анекс
№6 от 14.01.2014г., изчислен към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -03.01.2014г.
възлиза на:
·
по договор за револвиращ
кредит
- сумата от 199 901, 34 евро, представляваща
незаплатени вноски за главница;
- сумата от 1173, 36 евро, представляваща просрочена
редовна лихва върху главницата;
- сумата от 7154, 22
евро, представляващи просрочени наказателни лихви върху просрочена главница;
сумата от 658,14 евро,
представляващи просрочени наказателни лихви за просрочие;
·
по договор за овърдрафт
кредит
-
сумата от 300 000 евро, представляваща незаплатени вноски
за главница,
-
за сумата от 973, 07
евро, представляваща просрочени редовни лихви;
-
за сумата от 11852, 47 евро представляващи просрочени
наказателни лихви върху просрочена главница;
Допълнителните
пояснения, които са дадени от вещото лице Ю.Х. при изслушване на допълнителното
експертно заключение в открито съдебно заседание на 14.06.2018г. мотивират
извода, че без да се отчита съдържанието
на Анекс №5 от 17.12.2013г. и с Анекс №6 от 14.01.2014г. на практика не могат
да се вземат предвид предоговорените срокове и лимити за двата кредита, тоест
биват надхвърлени лимитите. Тва е причина вещото лице да формулира задълженията
за лихва по начина, описан в допълнителното заключение /несъответно на
посочените в заповедта за изпълнение периоди/.
Приетият като
доказателство Препис от Решение № 7509/28.11.2018г. постановено по гр.д. № 9915
съгласно описа на V брачен състав при СГС за 2018г. мотивира извода, за
настъпил по време на съдебното дирене юридически факт, а именно – че ответникът
е бил поставен под ограничено запрещение поради диагностицирана психична болест
- биполярно афективно разстройство. Решението съдържа отбелязване, че е влязло
в сила на 31.12.2018г.
В дадените пред съда
показания, свидетелката А.А.Д.заявява, че познава ответника от годините на
общото им детство и е била в приятелски отношения с него. В резултат от
интензивните си социални контакти с ответника, свидетелката узнала, че около 15
август през 2011г. С.Т. подписал договор и някакви важни документи с банка. При
срещата си със свидетелката, според нейните впечатления, поведението му
наподобявало поведение на герой от филма „Психо“, който тя била гледала
многократно. Свидетелката твърди, че ответникът се притеснявал от факта, че
съдружникът му Марк го е „изиграл“. Заплашвал в контекста на разговора, че ще
унищожи съдружника си Марк, променял си гласа, все едно че говорел друг човек.
Свидетелката помни, че през 2011г. ответникът ня няколко пъти подписвал
документи с банката, след което изглеждал притеснен, а поведението му в такива
моменти било нетипично- или крещал или мълчал и отказвал комуникация.
В дадените пред съда
показания, свидетелката М.Г.Г. заявява, че е майка на ответника С.Т., а към
момента на провеждане на разпита е назначена за негов попечител. По тази
причина, както и поради непрекъснатите си социални контакти с ответника – свидетелката
имала преки и трайни впечатления за социалните му контакти и емоционалното и
психологическо състояние. Характерът на ответника разкривал специфики.
Свидетелката сочи, че ответникът било свободен от военна служба поради психична
болест, че имал нетрадиционна сексуална ориентация и описва конкретни ситуации,
в които според нейните представи поведението на сина й /ответника Т./ се
проявявало като твърде нетипично. В този
контекст, свидетелката описва нейни данни за наследствена обремененост по линия
на бащата на ищеца, емоционални изблици в конкретни ситуации, като използва
терминологично изразите “налудничав поглед“, „депресивни моменти“.
Заключението на
изготвената съдебно- психиатрична експертиза /основно и допълнително, което се
основава на данните от показанията на разпитаните свидетели/, изготвено от вещо
лице доц. д-р В.Т.В. мотивира извода, че няма
обективни данни за проявление на психична болест при ответника, която да се
е проявила към датата на сключването на Договор за поемане на кредитни
ангажименти от 15.08.2011г., на Анекс №1 от 29.09.2011г., на Анекс №2 от 28.12.2011г.,
на Анекс №3 от 14.08.2012г., на Анекс
№4 от 28.12.2012г., на Анекс №5 от 17.12.2013г. и на Анекс №6 от 14.01.2014г.
Според становището на
вещото лице, биполярното афективно разстройство (циклофренията) протича
благоприятно, ремисиите са пълноценни (до състояние на пълно възстановяване) и
при пациентите не се наблюдава проградивност.
Изследваните медицински
документи, които са приложени към делото, както и данните от показанията на
разпитаните свидетели, според заключението на д-р В. не мотивират извод за
обостряне на психичното заболяване, което да е попречила на способността на ответника
С.Т. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си в момента на подписването на споменатите договор и допълнителни споразумения.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта на субективно съединените установителни
искове за съществуване на вземането;
Съдът е сезиран с иск за установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ от 10.11.2014г. по ч. гр. д. № 53439
по описа на 58 състав при СРС за 2014г. След анализ на събраните в хода на процеса писмени доказателства, установяващи
извършените процесуални действия в хода на заповедното производство, съдът намира, че предявеният специален
установителен иск по чл. 422 от ГПК е процесуално допустим.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав провери служебно наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред
съда по заповедното производство.
Предмет на иска е именно същото вземане, за сумите, за които е била
издадена процесната Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от
10.11.2014г. по ч. гр. д. № 53439 по описа на 58 състав при СРС за 2014г.
Възраженията по допустимостта на исковете са неоснователни, доколкото
настоящият състав на съда привери служебно, в контекста на задълженията си по
чл. 7, ал.1 от ГПК всяка една от процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, включително процесуалната
представителна власт за ищеца и фактът, че в хода на съдебното дирене
ответникът бе поставен под ограничено запрещение, което наложи извършването на
процесуалните действия да бъде осъществявано със съгласието на попечителя му М.Г.Г..
По основателността на субективно съединените установителни
искове за съществуване на вземането;
Съдът е сезиран с иск за установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Тъй като предмет на делото по настоящия специален установителен иск по чл. 422 от ГПК не е просто вземането,
произтичащо от договора за кредит, а е всъщност
точно онова вземане, което основано на представения в заповедното производство документ по чл. 417, т.2
от ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката – заявител, произнасяйки се, съдът ще трябва
да прецени дали, споменатото вземане за
главницата и лихвите съществува, такова както и било изрично заявено пред
заповедния съд - отчитайки и настъпилите факти към момента на приключване
на съдебното дирене в настоящия процес, с изключение на онези, които са
настъпили в процеса на принудителното изпълнение (виж т. 9 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС).
С оглед посочването в исковата молба на кредитното
правоотношение, като източник на заявените вземания – чието съществуване ищецът
се домогва да установи - в хода на съдебното дирене ищецът „У.Б.” АД носи
тежестта да установи три основни групи от факти:
Първата група е свързана с правното действие на кредитното правоотношение, произтичащо
от процесния Договор за поемане на кредитни ангажименти от 15.08.2011г., изменен с шест
анекса.
Втората група е свързана с твърдението на заявителя /ищец в настоящото производство/ за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита – след надлежно отправено от него
едностранно волеизявление.
Третата група от факти има отношение към установяване на размера на заявеното вземане, за
главницата и за лихвите, както са изчислени в посочените в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение периоди, вкл. настъпили
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение факти,
повлияващи върху съществуването на вземането и/ или неговия размер (виж т.11-12
от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2014 г., ОСГТК на
ВКС).
Анализирайки внимателно съвкупността от събраните
доказателства, настоящият състав на съда счита
за доказани твърденията на ищеца - които имат отношение към установяване на посочените факти
от първата група.
Налице е валидно
възникнало кредитно правоотношение, като правна последица от валидно изразеното
съгласие на ответника в настоящия процес С.Т., да сключи Договор за поемане на
кредитни ангажименти от 15.08.2011г., изменен и допълнен с Анекс №1 от
29.09.2011г., с Анекс №2 от 28.12.2011г., с Анекс №3 от 14.08.2012г. и с Анекс №4
от 28.12.2012г.
Неоснователни са
твърденията на ответника, че в момента на поемане на споменатите договорни
задължения, той е се е намирал в психическо състояние, което му е попречило да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
В действителност,
значително по- късно т.е. след сключване на процесните договори и допълнителни
споразумения и едва в хода на съдебното дирене в настоящия процес -ответникът е
поставен под ограничено запрещение, поради психична болест. При това обаче,
използвайки специални знания в областта на съдебната психиатрия – настоящият
състав на съда споделя становището на вещото лице доц. д-р В.В., за липса на достатъчно медицински или други
обективни данни, които да могат да мотивират извод за страдание от психична
болест на ответника към момента на поемането на процесните договорни
задължения.
Съдът кредитира преимуществено
основното и допълнителното заключение на вещото лице доц. д-р В.В. - преимуществено
пред показанията на разпитаните двама свидетели, като отчита от една страна високата
професионална квалификация на вещото лице, а от друга страна - възможната
заинтересованост на разпитаните свидетели от изхода на делото. В тази насока
заслужава да се отбележи описаната от вещото лице специфика на конкретната
психична болест в основното заключение и подробно аргументираното становище на
вещото лице, по отношение на фактите, които са съобщени от свидетелите Д. и Г..
Доколкото с помощта на
експертното заключение на съдебно- графическата експертиза се установи, че
ответникът не е подписвал процесните
с Анекс №5 от 17.12.2013г. и с Анекс №6 от 14.01.2014г. – настоящият съд изключва правното действие на тези допълнителни споразумения от източниците, уреждащи съдържанието на
кредитното правоотношение - между
ищеца и ответника. Поради относителния характер на договорните
правоотношения и факта, че ответникът не е подписал съдържанието им - правните
последици на споменатите две допълнителни споразумения - Анекс №5 от
17.12.2013г. и Анекс №6 от 14.01.2014г. не могат да намерят приложение в процеса
на разрешаване на настоящия спор между ищеца и ответника, независимо от факта,
че сами по себе си, тези два анекса са важни за регулиране на кредитното
правоотношение.
Възникването,
съдържанието и факта на неизпълнението на задълженията на кредитополучателя в кредитното
правоотношение бе установено пряко - посредством приетите в хода на съдебното
дирене писмени доказателства /споменати и обсъдени по- горе в мотивите на настоящото
съдебно решение, както и посредством заключението на съдебно- счетоводната
експертиза, което се основава на счетоводни записвания.
Приетият като
доказателство препис от нотариална покана, която е била адресирана от „У.Б.” АД до ответника, мотивира извода, че банката е упражнила основателно
и надлежно правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредитното задължение (виж т.18
от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС). Релевираните от ответника доводи срещу правните
последици на връчването - поради твърдението, че физическото лице връчител Ц.З.
не е било надлежно упълномощено от нотариус А.И.-В., да извърши действията по връчването
на поканата, не се възприемат от съда.
Комплексната оценка на събраните
в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства, вкл. показанията на
разпитания свидетел З. и фактът, че лицето М. Г., което е приело физически
изявлението за предсрочна изискуемост не отрича факта че е приела поканата със
задължение да я предаде, мотивират извода, че нотариалното удостоверяване на
връчването съответства на правнозначимия обективен факт на връчването. Достигането
на изявлението за предсрочна изискуемост до знанието на адресата, до който е
било предназначено да достигне, поражда желаните от кредитора правни последици –
предсрочна изискуемост на задълженията, произтичащи от процесното кредитно
правоотношение.
Съществен елемент от повдигнатия правен спор е
възражението на ответника за неравноправни клаузи в договора за кредит и в
анексите, както и твърдението, че именно тези неравноправни клаузи повлиявали
дотолкова съществено договорното съдържание, че мотивирали извод на
недействителност на самия договор за кредит. При това обаче, заслужава да се
отбележи изрично обстоятелството, че ответникът не релевира достатъчно
конкретни доводи, подкрепящи процесуалната му позиция за неравноправни клаузи.
Проверката обаче следва
да се извърши в общ преглед и следва да се основава на императивните разпоредби
на ЗЗП, съобразно тълкувателната практика на Съда на ЕС в Люксембург. А при
наличие на неравноправни клаузи в конкретния договор – само неравноправните
клаузи биха били недействителни, а не целия договор, в какъвто смисъл са
наведените от ответниците доводи.
Особено внимание при
общия преглед за неравноправни клаузи заслужават онези клаузи от процесния
договор, определящи размера на лихвата, възможността да бъде изменян
едностранно размерът на лихвения процент; клаузите относно възможността за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредитното задължение и относно
възможността на кредитополучателя да се откаже от договора, при наличие на
основателна причина.
Внимателният преглед на събраните доказателства
мотивира съда да приеме, че при процесното кредитно правоотношение не се
откриват клаузи, които съществено и неоправдано да нарушават равновесието между
правните възможности на страните в правоотношението. Ето защо, съдът намира, че
правоотношението не е обременено с неравноправни клаузи, по смисъла на ЗПП и Директива 93/13 на ЕП и
Съвета.
Действително, банката – кредитор т.е. ищецът „У.Б.” АД е предвидила възможността да увеличава едностранно
лихвения процент. Клаузите, регламентиращи тази възможност обаче не са
неравноправни, понеже от една страна споменатата възможност е обусловена като
изключение от общото правило, на второ място – тя е поставена в зависимост от настъпването
на определено условие, а от друга страна – размерът на потенциалното увеличение
е обусловен и оправдан от обективни, външни за страните по договора фактори,
каквито са например лихвените нива на ЕURIBOR.
В процесния договор за банков кредит, от който
ищецът черпи правата си и в съдържанието на анексите към него, в действителност
са уговорени и санкционни клаузи, които предвиждат настъпване на неблагоприятни
последици за длъжника, в случай на
забава и/ или неизпълнение на поетите договорни задължения. Сами по себе си
обаче, тези санкции не могат да бъдат приемани като „неравноправни клаузи“,
понеже прилагането им е обусловено от поведението на длъжника, като страна в
правоотношението. Предвидените в процесния договор за кредит санкции, са
съразмерни с риска, който кредиторът би понесъл в случай на договорно
неизпълнение и това е така, доколкото кредиторът (банка) по дефиниция
съществува за да оперира с чужд, заемен (т.е. на вложителите), а не със
собствен капитал.
За да възприеме този извод, настоящият състав на
съда съобрази , че съгласно чл.4, §1 от Директива 93/13 на ЕП и Съвета, „..преценката за неравноправност на дадена
клауза се извършва като се отчита характерът на стоките или услугите, за които
е сключен договорът и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до
сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали клаузи
в договора..“ (виж Решение от 16.01.2014г. по дело С-226/12 на Съда в Люксембург).
Впрочем уместно е да се отбележи, че институтът на
защита от неравноправни клаузи не измества основния принцип в правото –
принципът на изпълнение на поетите договорни
задължения. Във всеки случай, този принцип остава водещ, защото той
гарантира сигурността на гражданския оборот. Не всяка санкционна клауза (напр.
за лихва и/ или неустойка) следва да бъде възприемана като „неравноправна“ и да
бъде използвана превратно - за да бъде „защитен“ неизправния длъжник от
негативните последици, които влече собственото му договорно неизпълнение. От
друга страна, не всяка неравноправна клауза е недействителна, а само онази,
която води до значителна
неравнопоставеност (виж Решение от 14.03.2015г. по дело С-415/11 на Съда в
Люксембург).
По всички изложени съображения, предявените
субективно съединени искове за установяване на вземането следва да бъдат уважени
в частта - по отношение заявените вземания за
главница, каквито са посочени в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК от 10.11.2014г., включително и за законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение –03.10.2014г. до деня на окончателното
плащане на задължението.
По всички изложени съображения, предявените
субективно съединени искове за установяване на вземането следва да бъдат отхвърлени
в частта - по отношение заявените вземания за
договорна лихва и разноски, каквито са посочени в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 10.11.2014г. Причината за това е
фактът, че ответникът не е подписвал
процесните с Анекс № 5 от 17.12.2013г. и Анекс № 6 от 14.01.2014г., които са
били предназначени да преуредят именно промяна в сроковете на ползване и погасяване на кредита, както и размера на кредитната експозиция /виж.
§1 от съдържанието на всеки от анексите/. Както посочва вещото лице Ю.Х. в приетото
от съда допълнително заключение на съдебно- счетоводната експертиза -
споменатите вече Анекс № 5 от 17.12.2013г. и Анекс № 6 от 14.01.2014г. повлияват
съществено върху периода за който би била дължима лихвата и върху размера на
самото задължение за лихва, които в настоящия процес съдът не би могъл да
преизчислява, понеже предмет на делото не е
просто вземането, произтичащо от договора за кредит, а е
всъщност точно онова вземане, което основано на
представения в заповедното
производство документ по чл. 417, т.2 от ГПК.
По
претенциите на страните за присъждане на разноски;
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК - претенцията на ищеца за присъждане на разноските, които са направени
в производството и описани в списъка по чл. 80 от ГПК /стр. 515 от делото/, следва
да бъде частично уважена - до размер на 19 482 лева.
С оглед съдържанието на представения от ответника списък
на разноските /стр.516 от делото/ - ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Релевираното от страна на ищеца възражение за
прекомерност на претендираните от ответника разноски за процесуално
представителство е частично основателно. При това, съдът намира, че на
основание чл. 78, ал.5 от ГПК - посочените в списъка разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат редуцирани.
В заключение, съразмерно с отхвърлената част от
иска – на основание чл. 78, ал.3 от ГПК - ищецът следва да заплати на ответника
общо сумата от 9 645 лева за съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО при условията на
чл. 422 от ГПК, съществуването на
вземане на „У.Б.” АД с ЕИК ********и
с адрес на управление ***, срещу С.Н.Т. с ЕГН ********** и адрес-***, произтичащо от качеството му на солидарен
длъжник по Договор за поемане на кредитни ангажименти от 15.08.2011г., изменен и
допълнен с Анекс №1 от 29.09.2011г., с Анекс №2 от 28.12.2011г., с Анекс №3 от
14.08.2012г., и с Анекс №4 от 28.12.2012г., за заплащане на: сумата от 199 999, 52 евро, представляваща
незаплатени вноски за главница по
овърдрафт кредит, заедно със законната лихва върху посочената главница,
считано от 03.10.2014г. до окончателното изпълнение на задължението; и за
сумата от 299814, 50 евро, представляваща незаплатени вноски за главница по револвиращ кредит, заедно със
законната лихва върху посочената главница, считано от 03.10.2014г. до
окончателното изпълнение на задължението;
за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 10.11.2014г. по ч.
гр. д. № 53439 по описа на 58 състав при СРС за 2014г.
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта по претенциите за
вземанията по овърдрафт кредит - относно сумата от 5833, 58 евро,
представляваща договорна лихва върху главницата, начислена за период от
28.06.2014г. до 02.10.2014г.; относно сумата от 78 лева разноски по договора и за вземанията по револвиращ кредит - относно
сумата от 4982, 01 евро, представляваща договорна лихва върху главницата,
начислена за период от 09.08.2014г. до 02.10.2014г.; за които суми е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 10.11.2014г. по ч.
гр. д. № 53439 по описа на 58 състав при СРС за 2014г.
ОСЪЖДА С.Н.Т. с ЕГН ********** и адрес-***, да заплати на
„У.Б.” АД с ЕИК ********и с адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК - сумата от 19 482 лева (деветнадесет хиляди четиристотин
осемдесет и два лева), представляваща
направени съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „У.Б.” АД с
ЕИК ********и с адрес на управление ***, да заплати на С.Н.Т. с ЕГН **********
и адрес-***, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК - сумата от 9 645 лева (девет хиляди шестстотин четиридесет и
пет лева), представляваща направени
съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски Апелативен съд, чрез въззивна жалба, която може да бъде
подадена до изтичане на двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: