Решение по дело №239/2019 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 ноември 2019 г. (в сила от 29 ноември 2019 г.)
Съдия: Светлозар Георгиев Рачев
Дело: 20197090700239
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 157

гр.Габрово, 8.11.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година  в състав:      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

 

при секретаря  ГРЕТА РАДОЙСКА и в присъствието на прокурора СТОЯН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ адм. д. № 239 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба с вх. № 1317/27.08.2019г. по описа на Административен съд – гр. Габрово на П.К.С.,***  с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Д.Ц.,*** срещу Регионална дирекция по горите – Велико Търново, ул. България № 23. Претендира се обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 600.- лева, лихвата върху главницата от завеждането на иска до изплащането й, както и присъждане на деловодните разноски по настоящото производство. Вредата, чието репариране се претендира, представлявала разходи за адвокатски услуги по договор за правна защита и съдействие  от 11.02.2019г. за представителство по АНД № 8/2019г. по описа на Районен съд – Габрово и по договор за правна защита и съдействие  от 5.06.2019г. за представителство по КАНД № 70/2019г. по описа на Административен съд – Габрово, всеки от които на стоъност 300.- лева

            В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. Ц., който развива подробни съображения обосноваващи основателност на предявения иск. Моли присъждане на сторените деловодни разноски.

            Ответникът по жалбата – Регионална дирекция по горите – Велико Търново, не се представлява в проведеното открито съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Светлана Иванова, която развива доводите, че исковата молба е неоснователна. Моли искът да бъде отхвърлен.  

            Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово в заключението си твърди, че искът следва да бъде уважен.

            Административен съд – Габрово, след като прецени допустимостта на исковата молба и изложените в нея доводи, както и данните по делото, приема за установено следното:

            Искът е процесуално допустим, подаден от надлежна страна, а разгледан по същество следва да бъде уважен по следните съображения:

            По жалба на ищеца в Районен съд – Габрово е образувано АНД № 8/2019 г.

            С Решение № 147/27.03.2019г. постановено по посоченото дело е отменено Наказателно постановление № **********/12.12.2018г. на Директора на Регионална дирекция по горите Велико Търново, с което на ищеца е била наложена глоба в размер 500.- лева на основание чл. 266, ал.1, от Закона за горите. Решението е обжалвано  от РДГ – Велико Търново. Същото е оставено в сила с Решение № 95 от 1.07.2019г. постановено от Административен съд – Габрово по КАНД 70/2019г. Жалбоподателят по посоченото дело /ищец в настоящото производство/ е ползвал адвокатска защита в производството пред Габровския районен съд и пред касационната инстанция. В двете производства са представени два договора за правна защита и съдействие и пълномощно. Първоначалната жалба е изготвена от адв. Ц., който се е явявал като процесуален представител и пред двете съдебни инстанции.  По договорите за правна защита и съдействие са договорени и заплатени в брой два хонорара, всеки от които в размер 300.- лева.

            Съгласно Тълкувателно постановление по т. 1 по ТД 2/2014 на Общото събрание на колегиите на ВАС и Гражданската колегия на ВКС, видът на акта, според критериите в АПК /т.е. индивидуален, общ или нормативен/ не е определящ за това дали вредите от наказателните постановления да се търсят по реда на ЗОДОВ. ЗОДОВ е приложим за вреди от отменени наказателни постановления, тъй като нормата на чл. 1 от закона изобщо не поставя изисквания какъв да е отмененият акт, стига той да е незаконосъобразен, да е акт на държавен или общински орган и да е резултат от административна дейност. Дейността по издаване на наказателни постановления е административна и това е достатъчно за това вредите от нея, да се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

            Налице са всички предпоставки сочещи основателност на предявения иск.

            С нарочен съдебен акт е отменено наказателно постановление, което както бе посочено представлява действие на администрацията. За да реализира защитата си срещу посоченото незаконосъобразно действие ищецът е сторил разходи, в случая за правна защита и съдействие. Налице е причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. Вярно е, че в случая адвокатската защита не е задължителна, но не може да се очаква от всеки правен субект да познава позитивното право дотолкова, че да има способността да защитава сам интересите си в съда. Вярно е също, че процесуалния закон, по който е проведено успешното оспорване на наказателното постановление “мълчи” по въпроса за възстановяването на направените разноски след отмяна на наказателното постановление. Тази законова празнота обаче не следва да се интерпретира като законова забрана да бъдат присъдени направените деловодни разноски. Приложимият към производствата по НАХД пред районните съдилища закон – НПК, със своя чл. 12 прокламира “равенство на страните в съдебното производство”. Съгласно чл. 189, ал.3  от същия кодекс, “когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец”. Прави впечатление, че осъденият поема всички разноски – както сторените от държавата в лицето на досъдебните органи и съда, така и от участващите в процеса граждански ищци и частни обвинители. Точно за да бъде спазен принципа на чл. 12 от НПК за равенство на страните, точно за да бъде опазено усещането за справедливост, което е върховен дълг на правораздавателните органи, оправданият подсъдим или лицето срещу което е било издадено отмененото впоследствие НП, следва да бъде обезщетен за всички разходи които е понесъл във връзка с производството. В подкрепа на този извод са другите два процесуални закона – ГПК и АПК. Сторените деловодни разноски от страната спечелила делото се присъждат в нейна полза още със съдебния акт, приключващ производството. Присъждането на тези разноски има обезщетителна функция – да бъде възстановено статуквото в патримониума, на спечелилата делото страна, към момента преди неговото провеждане. Заради това, че е била принудена да се защитава от незаконосъобразно поведение и в тази връзка е похарчила известни средства, те следва да й бъдат възстановени. При присъждането на деловодните разноски по тези два кодекса, никой никога не поставя въпроса, че адвокатската защита не е задължителна.

            Настоящият състав намира, че de lege ferenda законодателят следва да допълни чл. 189 НПК предвиждайки, присъждането на сторените от оправдания подсъдим разноски, в негова полза.

            Неоснователни са доводите на защитата на ответната регионална дирекция, че хонорарите са прекомерни. Възнаграждения са равни на определения в Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения минимум.

            Искът за присъждане на обезщетение в размер на 600.- лева е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

            С оглед този резултат по делото, основателна се явява претенцията за присъждане на деловодни разноски по настоящото производство. Договорения и заплатен размер на адвокатския хонорар по настоящото производство е равен на минималния такъв по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, размер – 300.- лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер 310.- лева, /300.- лева адвокатски хонорар и 10.- лева д.т./

 

            Водим от горното, на основание чл.1 от ЗОДОВ и чл.203 и сл. от АПК, настоящия състав на Административен съд – Габрово

 

            РЕШИ:

 

            ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново, ул. България № 23 да заплати на П.К.С.,***  с ЕГН **********, сумата 600.- /шестстотин/ лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на исковата молба /27.08.2019г./ до пълното изплащане на главницата.

  

            ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново, ул. България № 23 да заплати на П.К.С.,***  с ЕГН **********, сумата 310.- /триста и десет/ лева деловодни разноски по настоящото производство.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен от съобщаването му.

 

            Препис от настоящото да се изпрати на страните.

   

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: