Присъда по дело №258/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.435, ал.5 от ГПК и е образувано по жалба на Е. Н. А. против въвод във владение на недвижим имот – апартамент № 16, находящ се в Г., ул.”К.”, бл.”Б.”, вх.”*”, .*, с дата 10.02.2011 по изп. дело № 10/2011 г. по описа на ЧСИ Х. П., рег. № 741, с район на действие ОС – К. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на образуването на изп. дело № 10/2011 г. по описа на ЧСИ Х. П., рег. № 741, с район на действие ОС – К., тъй като същото било неправилно “прехвърлено” от друг частен съдебен изпълнител. Прехвърлянето на изпълнителни дела било уредено в §3 от ПЗР на ЗЧСИ, който бил относим към прехвърляне на дела от държавен съдебен изпълнител към частен съдебен изпълнител. Във всички останали случаи съгласно чл.433, ал.1, т.2 от ГПК изпълнителното дело следвало да бъде прекратено и образувано ново дело, като всички действия по изпълнението следвало да бъдат повторени. ЧСИ Х. П. не изпълнила изискванията на закона като не връчила покана за доброволно изпълнение на длъжника Ш. Н. А. и не определила срок за изпълнение, поради което извършените последващи действия били незаконосъобразни и подлежали на отмяна. Сочи се също, че ЧСИ Х. П. не уведомила третото лице и не му връчила покана за доброволно изпълнение, като същият бил лишен от възможността да защити правата си и да участва в изпълнителното производство. ЧСИ Х. П. извършила въвод във владение спрямо жалбодателя, без изпълнителния лист да има сила спрямо него, като действията на ЧСИ били в противоречие с чл.523 и сл. от ГПК. Жалбодателят установил фактическа власт върху процесния имот преди предявяването на иска по гр.д. № 18/2008 г. по описа на РС – М. и владеел имота като негов собственик. Изпълнителният лист, послужил за образуване на изпълнителното дело нямал действие по отношение на жалбодателя, като в случая съдебният изпълнител нямал правото да извърши въвод във владение. Разпоредбата на чл.523, ал.2 от ГПК била неприложима, тъй като жалбодателят придобил имота преди завеждането на делото, решението по което се изпълнява, поради което извършеното изпълнително действие било недопустимо. В изпълнение на указанията на ЧСИ Р. С. жалбодателят предявил иск с правно основание чл.72 от ЗС срещу взискателя и претендирал право на задържане, като делото било висящо. Момчилградският районен съд отменил спирането на изпълнението по изпълнителното дело, но определението на съда не задължавало съдебния изпълнител да извърши въвода. Аргументът на РС – М. за предявяването на иск по чл.108 от ЗС от третото лице бил незаконосъобразен, като бил заведен единствено възможния иск за права, изключващи тези на взискателя. Моли съда да отмени обжалваното действие – въвод във владение по изп. дело № 10/2011 г. по описа на ЧСИ Х. П. В съдебно заседание, жалбодателят не се явява и не се представлява. От процесуалния представител на същия е постъпила молба, с която поддържа жалбата.

Ответницата по жалбата Н. Ю. С., лично и чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави същата без уважение. Излага съображения за законосъобразността на прехвърлянето на изпълнителното дело, както и на извършения въвод във владение. Сочи, че жалбодателят като трето лице, не бил предявил установителен или осъдителен иск за собственост. При извършения въвод не било направено искане за спиране на изпълнителното дело, а бил направен довод, че изпълнителният лист нямал сила по отношение на третото лице.

Длъжникът Ш. Н. А. оспорва жалбата като неоснователна в представено писмено възражение. В съдебно заседание длъжникът не се явява и не се представлява. От процесуалния представител на същия е постъпила молба, с която моли съда да уважи жалбата на Е. А..

Частният съдебен изпълнител Х. П. е представила мотиви по обжалваното действие, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения за законосъобразност на извършения въвод във владение.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата на Е. Н. А. против действието на ЧСИ Х. П. - извършен въвод във владение е допустима, доколкото жалбодателят е бил във владение на имота, преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява.

Разгледана по същество жалбата на Е. Н. А. против въвод във владение на недвижим имот от 10.02.2011 г. по изп. дело № 10/2011 г. по описа на ЧСИ Х. П. е неоснователна. При извършване на обжалваното действие – въвод във владение, не са допуснати нарушения на императивни законови разпоредби, същото е извършено законосъобразно като не са налице основания за отмяната му.

Изпълнително дело № 10/2011 г. по описа на частен съдебен изпълнител Х. П., с рег.№ 741, с район на действие Окръжен съд – К., е образувано след изпращане от частен съдебен изпълнител Р. С., с рег.№ 812, с район на действие Окръжен съд – К., на изпълнително дело № 868/2009 г. по описа на частния съдебен изпълнител, за продължаване на изпълнителното производство по цитираното изпълнително дело. Това обстоятелство се установява от приложеното съобщение с вх.№ 0011/21.01.2011 г., видно от което, по искане на взискателя Н. Ю. С., частен съдебен изпълнител Р. С., с рег.№ 812, изпраща по компетентност на частен съдебен изпълнител Х. П. с рег.№ 741 изпълнително дело № 868/2009 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 812, за продължаване на изпълнителното производство по цитираното изпълнително дело. Впрочем, това обстоятелство не е спорно и се установява от обясненията на ЧСИ по изпълнително дело № 10/2011 г., от приложеното към последното изпълнително дело № 868/2009 г. по описа на ЧСИ с рег. № 812, от възражението на взискателя и се признава от самия жалбоподател.

Видно от приложеното изпълнително дело № 868/2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител Р. С., рег.№ 812, с район на действие Окръжен съд – К., същото е образувано на основание молба и издаден от Момчилградския районен съд изпълнителен лист от 09.10.2009 г. по гр. д. 18/2008 г. по описа на същия изпълнителен лист, в полза на Н. Ю. С. – взискател, с който Ш. Н. А. – длъжник, е осъден да й отстъпи собствеността и предаде владение на недвижим имот, представляващ апартамент № *, вх. *, . * в бл. „Б.”, ул. „К.” № * в гр. Д.

След изпращането на изпълнително дело № 868/2009 г. по описа на ЧСИ с рег. № 812 за продължаване на изпълнителното производство по цитираното изпълнително дело и образуването на изпълнително дело № 10/2011 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 741, е бил насрочен и извършен въвод във владение на процесния недвижим имот на 10.02.2011 г., за което е съставен Протокол за въвод във владение на недвижим имот от 10.02.2011 г.

Предвид гореизложеното, несъстоятелен е направения от жалбодателя довод, че частният съдебен изпълнител с рег.№ 741 е следвало да извърши наново всички действия, в това число да връчи на длъжника по делото Ш. Н. А. призовка за доброволно изпълнение и да определи срок за изпълнение, тъй като изпълнително дело № 10/2011 г. било образувано в противоречие със закона, доколкото изпълнителното дело било прехвърлено от един частен съдебен изпълнител на друг частен съдебен изпълнител, вместо да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК и изпълнителния лист да бъде предоставен на друг съдебен изпълнител за образуване на ново изпълнително дело. В случая липсва каквото и да е задължение на частния съдебен изпълнител, образувал изпълнително дело № 10/2011 г., да изпраща на длъжника призовка за доброволно изпълнение и да дава срок за изпълнение, доколкото изпълнително дело № 868/2009 г. по описа на ЧСИ с рег. № 812 не е прекратено, а е изпратено за продължаване на изпълнителното производство по цитираното изпълнително дело, което обстоятелство не е спорно. Що се касае до довода, че изпълнително дело № 10/2011 г. било образувано в противоречие със закона, доколкото изпълнителното дело било прехвърлено от един частен съдебен изпълнител на друг частен съдебен изпълнител, вместо да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, то следва да се посочи, че за длъжника, а още по-малко и за третото лице, липсва законоустановена възможност да обжалва прехвърлянето на изпълнително дело от един съдебен изпълнител на друг съдебен изпълнител, поради което този довод е ирелевантен в настоящия случай и съдът не следва да го обсъжда.

Изложените в жалбата доводи относно липсата на изпълнителен лист спрямо третото лице са неоснователни и не се споделят от настоящата инстанция. Очевидно е, че след като жалбодателят не е бил страна по делото няма как изпълнителният лист да е насочен спрямо него. Говорейки за трето лице, разпоредбите на чл.435, ал.3 и чл.523 от ГПК имат предвид именно лице, което не е било страна както в исковия процес, така и в изпълнителното производство, поради което не би могло изпълнителният лист да визира други лица, освен страните по делото. Това не означава обаче, че срещу третото лице не може да бъде насочено принудително изпълнение, както неоснователно се сочи във въззивната жалба. Законът предвижда именно такива хипотези в двете алинеи на чл.523 от ГПК, които неправилно се тълкуват от процесуалния представител на жалбодателя. В случая е безспорно, че Е. А. владее имота преди завеждане на иска, решението по който се изпълнява и в същото време жалбодателят заявява права, които изключват правата на взискателя. Или, налице е хипотезата на чл.523, ал.2 от ГПК, като жалбодателят се възползувал от правото си да поиска спиране на изпълнителното дело на основание чл.524 от ГПК. В дадения му срок, обаче Е. А. не е предявил иск по смисъла на чл.524, изречение последно от ГПК, който иск има за цел да установи правата на третото лице, които изключват правата на взискателя. С предявяването на иск по чл.72, ал.1 от ЗС за заплащане на подобренията не се изключват правата на взискателката, поради което с определение № 163/23.04.2010 г. по Ч.гр.д № 334/2009 г. по описа на РС – Момчилград е било отменено спирането на изпълнението по изпълнителното дело. Ето защо законосъобразно и правилно съдебният изпълнител е продължил изпълнителното производство и е извършил въвод във владение.

Неотносим е и изложения довод относно неконституирането на съпругата на длъжника Ш. Н. А. по иска с правно основание чл.108 от ЗС, тъй като жалбодателят е трето лице и няма правен интерес да упражнява чужди права, респ. да предявява техни възражения.

По отношение на изложения довод, че жалбодателя не е била връчена покана за доброволно изпълнение и същият не бил уведомен за насрочения въвод, следва да бъде посочено, че съдебният изпълнител няма такова задължение. Съгласно разпоредбите на чл.428, ал.1 и чл.522, ал.1 от ГПК, съдебният изпълнител изпраща покана за доброволно изпълнение само на длъжника, а за насрочения въвод е длъжен да уведоми единствено страните по изпълнителното дело, но не и трети лица.

Що се отнася до решение № 267/19.11.2010 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по в.гр.д .№ 356 по описа за 2010 г. на същия съд, то същото касае различно от обжалваното изпълнително действие на друг съдебен изпълнител, поради което е неотносимо към делото.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставена без уважение жалбата на Е. Н. А. против въвод във владение на недвижим имот – апартамент № *, находящ се в Г., ул.”К.”, бл.”Б.”, вх.”*”, .*, с дата 10.02.2011 г., по изп. дело № 10/2011 г. по описа на ЧСИ Х. П., рег. № 741, с район на действие ОС – Кърджали, като неоснователна. При този изход на делото в полза на ответницата Н. Ю. С. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Ето защо и на основание чл.437, ал.2 и ал.4 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е. Н. А. от Г., У. № *, бл.”Б.”, вх.”*”, .*, ап.*, с ЕГН * против въвод във владение на недвижим имот – апартамент № *, находящ се в Г., ул.”К.”, бл.”Б.”, вх.”*”, .*, с дата 10.02.2011 г. по изп. дело № 10/2011 г. по описа на ЧСИ Х. П., рег. № 741, с район на действие ОС – К., като неоснователна.

ОСЪЖДА Е. Н. А. от Г., У. № *, бл.”Б.”, вх.”*”, .*, ап.*, с ЕГН * да заплати на Н. Ю. С. от Г., У. № *, вх.”*”, ап.*, с ЕГН * направените по делото разноски в размер на 150 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.