Р Е Ш Е Н И Е
№ 2284
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Д. Молев, като
разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 2525 по описа за
2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуален
представител юриск. Ивелина Пенкова, срещу Решение № 1643 от 11.08.2022 г.,
постановено по АНД № 2206/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХIII н. състав, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
4751342, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 189,
ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на Д.Г.П. *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева. Със същото решение ОД на
МВР – Пловдив е осъден да заплати на адвокат С.К.Н. сумата в размер на 300
лева, представляваща направените разноски по делото.
Касаторът счита, че постановеното решение от състав на районния съд е
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон –
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и моли същото да бъде
отменено, като вместо това се потвърди ЕФ.
Ответникът по касационната жалба – Д.Г.П. чрез пълномощник адв. С.Н. счита
касационната жалба за неоснователна, като съображения са изложени в депозирано
по делото писмено становище. Претендира сторените по делото разноски, съгласно
представен списък.
Представител на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за
неоснователност на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение
изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по
чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Настоящият съдебен състав установи, че с оспорения, издаден от ОД на МВР -
Пловдив ЕФ серия К № 4751342 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система на 15.04.2021 г. в 12,47 часа в
град Пловдив, бул. „България“ 236а, посока гр. Пазарджик, при ограничение на
скоростта 50 км/ч с отчетен толеранс -3 км/ч в полза на водача, П., в
качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС – лек автомобил Фолксваген
Голф с рег. № ***, е бил санкциониран на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с
чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание глоба
в размер на 100 лева за това, че управлява МПС със скорост от 72 км/ч, при максимално
разрешена скорост от 50 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакувания ЕФ,
състав на районния съд е приел от една страна, че същият не
е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, същевременно
обаче посочва, че в него са посочени: териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението (ОД на МВР – Пловдив); датата 15.04.2021 г.;
точният час на извършване на нарушението; регистрационният номер на МПС;
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство; описание на
нарушението (управление на специален автомобил с превишена скорост – 72
км/ч при ограничение 50 км/ч); нарушената разпоредба (чл. 21, ал. 1 от ЗДвП);
размерът на глобата (100 лв.); срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане (14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания
фонд). Като установена по безспорен начин е приета и годността на техническото
средство, с което е била измерена скоростта на инкриминирания автомобил и на
база на всички събрани по делото доказателства, ПРС е приел за установено, че
действително на датата и мястото, отразени в ЕФ, описаният в него автомобил е
извършвал движение с превишена скорост, което обстоятелство е било установено и
надлежно заснето, като правилно е прието и отразяването, че така била нарушена
именно нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Мотивирано е на следващо място, че въпреки така установената фактическа
обстановка, ПРС намира, че в случая не се доказва по един безспорен начин, че
жалбоподателят е извършил установеното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а от
друга, че е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила. Посочено
е в тази връзка, че изрично в разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП се
предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение, съответно собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС, а
по отношение на превозни средства, собственост на юридически лица, какъвто е
настоящият случай, се предвижда, че фиш се съставя на собственика или на
лицето, посочено от него като управлявал автомобила. Цитирана е разпоредбата на
чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, като е посочено, че в тази връзка по делото е
налице справка от КАТ, видно от която към датата на деянието инкриминираното
превозно средство е собственост на жалбоподателя. Твърдяното нарушение се сочи,
че е установено посредством автоматизирано техническо средство № TFR1-M
581, което представлява мобилно такова, а съгласно изричната
норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушенията
могат да се осъществяват само при отсъствието на водач и контролен орган, освен
това, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС
установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществяват само със
стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Не на последно място е прието,
че от приложените към преписката снимки по никакъв начин не може да се
докаже твърдението в атакувания ЕФ, че на инкриминираното място наистина е
имало поставен знак за ограничение на скоростта от 60 км/ч, която се твърди, че
не е била спазена. Констатирано е, че посочените изисквания на закона не са
били спазени и по този начин се е стигнало до издаването на незаконосъобразен
ЕФ, който следва да бъде отменен. В допълнение е посочено и че от текста на
самия ЕФ по никакъв начин не може да бъде направен извод относно точното място
на реализиране на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено, доколкото са посочени единствено датата, часа, мястото и
регистрационния номер на МПС, с което се твърди, че е извършено нарушение на
ЗДвП, същевременно липсва и каквото и да било описание на същото.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
На първо място следва да бъде съобразено, че в конкретния случай,
оспореният фиш е съставен съобразно правилото, възведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според което при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Същият съдържа
данните, предвидени в цитираната законова разпоредба, а именно: за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
Все в тази насока следва да се посочи, че от приложените по административнонаказателната
преписка доказателства (снимка на разположението на уред, Протокол № 2.33.21 от
проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ на ГД „НП“ и Протокол за използване на АТСС) е видно, че процесното
нарушение е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС, което
не е трайно „прикрепено“ към земята, а има характер на временно разположено на
участък от пътя (“мобилно“ по своя характер). През 2015 г. е приет ЗИД на ЗДвП
(ДВ, бр. 19/13.03.2015 г.), с който е изменен ЗДвП, като е въведено определение
на понятието „автоматизирани технически средства и системи“ и са определени и
отделните видове такива - стационарни и мобилни (§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП). От
своя страна мобилните АТСС биха могли да бъдат разположени както временно на
самия участък от пътя, така и в превозно средство (както е в конкретния случай).
Със същото изменение на закона е изменена и нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
като е предвидено, че електронен фиш се издава при нарушение, установено и
заснето именно с АТСС, без да се разграничава с кой от двата вида, определени в
§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП следва да стане това. В този смисъл изводите на ПРС,
че нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е неприложима в конкретния случай, тъй
като процесното нарушение не е установено със стационарно, а с мобилно АТСС, са
неправилни и незаконосъобразни.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 10, ал. 1 и 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата (наричана по-долу само Наредбата), за всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението, като при работа с
временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът
се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. За осъществяване на контрол с АТСС служителят
позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на
участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, като включва АТСС и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания
контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта
от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на
уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и
контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол
служителят изключва АТСС, като информацията със запаметените от уреда данни се
съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се
отразява в протокола по чл. 10 (така чл. 9, ал. 1 - 4 от Наредбата). Изложеното
до тук налага да се приеме, че за законосъобразното издаване на процесния
електронен фиш, освен техническата изправност на използваната автоматизирана
система за контрол (в каквато насока по делото са ангажирани доказателства и не
се формира спор между страните) е необходимо и съставянето на протокол по чл. 10
от Наредбата ведно със снимка. В случая от съдържанието на
административнонаказателната преписка се установява наличието както на
протокол, така и на снимка на разположението на уреда. Самият протокол е
съответен на приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредбата и съдържа пълни данни
за място за контрол – ОД на МВР - Пловдив, град Пловдив, бул. „България“ №
236а, посока на движение на контр. МПС от изток към запад в двете посоки, начало
и край на работа – от 07,00 часа до 18,00 часа, номер на служебния автомобил,
ограничението на скоростта – което в случая е такова за шофиране в населено
място – 50 км/ч, противно на приетото от ПРС – 60 км/ч, режим измерване –
стационарен.
За пълнота е необходимо да се посочи още и че в конкретния случай,
управляваното от П. МПС нито представлява специален автомобил, нито пък е
собственост на юридическо лице, както е приел ПРС.
С оглед изложеното, съдът намира оспорения електронен фиш за законосъобразен.
Това има за последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт, в това
число и в частта за разноските. Същият ще следва да бъде отменен, като
съответно ЕФ се потвърди.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с
чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив,
ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1643 от 11.08.2022 г., постановено по АНД № 2206/2022 г. по описа
на Районен съд - Пловдив, ХХIII н. състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4751342, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на Д.Г.П.
*** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.