Решение по дело №928/2020 на Окръжен съд - Хасково

О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н     С  Ъ  Д     –    Х  А  С  К  О  В  О

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 260047/ 15.II.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                      Председател Деляна Пейкова

Членове:1. Георги Гочев

2.Капка Вражилова

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

 

С решение №260002/07.VIII.2020 г. постановено по гр.дело №2024/2019 г. Районен съд-Хасково отхвърля като неоснователни предявените от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, ЕИК202423225, гр.София, бул."Панчо Владигеров" №21, Бизнес център „Люлин 6", ет.2 против М.Т.К.,ЕГН:**********,***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.99 от ЗЗД и чл.240, чл.86 и чл.92 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, за сумите от 11 877,80лв. - главница по договор за стоков кредит №969854, сключен на 01.10.2012г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД и ответника, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 24.03.2014г. в полза на заявителя - ищец в настоящото исково производство, 3,13лв. - договорна лихва за периода 01.10.2012г. - 24.03.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -21.03.2019г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №298 от 22.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№659/2019г. по описа на Районен съд – Хасково.

         С решението си съдът осъжда „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, ЕИК *********,гр.София, бул."Панчо Владигеров" №21, Бизнес център „Люлин 6", ет.2, да заплати на М.Т.К. ЕГН:**********,***, направените в настоящото производство разноски в размер от 1068лв. за адвокатско възнаграждение.

 

 

 

Обстоятелства по въззива

 

„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД са останали недоволни от постановеното решение,поради което го обжалват като неправилно и незаконосъобразно с искане за отмяната му и уважаване на предявените претенции.

Неправилни били изводите на първата инстанция,че насрещната страна не била уведомена по надлежен ред за настъпилата предсрочна изискуемост.Както цедента „Уникредит кънсюмър файненс“ ЕАД,така и цесионера "Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД не били задължение да обявяват кредит за предсрочно изискуем,тъй-като не били банки.Поради това и тези две дружества не били длъжни да изпращат уведомление относно продсрочна изискуемост.Дейността на финансовите институции не била подчинена на ЗКИ и чл.60 ал.II от същия.

Дори и да се приемело,че длъжникът не е надлежно уведомен,то съобразно практиката на ВКС искът следвало да се уважи за изискуемите,неплатени и вноски с настъпил падеж по процесния договор и вкл. и тези след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,както повелявало ТР №8/2017 г. на ВКС.

От друга страна първата инстанция неправилно приела и че процесните суми се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност,предвидена за неустойки и обезщетение за неизпълнен договор по чл.111 б“Б“. от ЗЗД.Давността течала според чл.114 от ЗЗД от деня на изискуемостта на вземането.В случая договора за кредит обуславял престациите по същия да съставляват неделимо плащане.,независимо от погасителния план и вноските по същия.Те не ставали периодични плащания,тъй-като били форма на разсрочено плащане.Поради това бил приложим общия петгодишен срок на давност.

Насрещната страна М.Т.К. намира въззивната . жалба неоснователна и иска потвърждаване на решението на първата инстанция.В хода на производството нямало доказателства от страна на въззивникът относно конкретния размер на вземането помесечно,за да може да се приложи соченото от него тълкувателно решение на ВКС.Въззиваемата сочи,че поддържа довода си за наличие на неравноправни клаузи по процесния договор за кредит,които първата инстанция не обсъдила подробно.

 

Правни съображения

 

. Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателя правни последици.

         Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните доказателства.

         Постановеното от Районен съд-Хасково решение е правилно и следва да се потвърди.Безспорно по делото е ,че страните в съдебното производство са участници в заповедно производство с издадена   заповед №298/ 22.III.2019 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 659/2019 г. по описа на Районен съд - Хасково за сумите обект на установителната претенция. По това дело заявител е „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД ,а ответник-настоящата въззиваема,която представя възражение против заповедта,което предпоставя и предявяването на процесния установителен иск по чл.422 от ГПК.

         Районният съд е обосновал изцяло съдебния си акт,обект на въззивния контрол,като е посочил осъществена предсрочна изискуемост на процесния дълг и изтекла погасителна давност по отношение на дължимата след това сума.Тези изводи на първата инстанция са правилни.

         Действително „Уникредит кънсюмър файненс“ АД е отпуснал заем на М.К. от 10 000 лв.,съобразно договор от 01.Х.2012 г. с приложен погасителен план за 120 вноски,като последната се дължала на 14.IХ.2022 г.Договорното отношение между тези страни обхваща и 300 лв. такси и комисионни,както и 1 375 лв. застрахователна премия.Общата сума по кредита съставлява 21 756 лв.Няма спор и че съответните сумиса получине по сметка на М.К..Този действителен договор за заем се обхваща от действието на ЗПК,предвид на изцяло потребителската му същност.

         Длъжникът по този договор е изплатил единадесет пълни вноски,една частична вноска.Общото изпълнение възлиза на 2 176.08 лв. Последното плащане по процесния договор от страна на длъжника по него е осъществено на 05.II.2014 г. за падежна дата 14.IХ.2013 г.Съобразно чл.16 т.2 от Общите условия,станали и част от конкретния договор за кредит,тъй-като са ясно и точно уговорени от страните,кредитодателят има право едностранно да прекрати правоотношението с длъжника при допуснато просрочие или неплащане на две последователни погасителни вноски,като обяви всички вземание по заема за изискуеми,ако просрочените вноски не се погасят в двуседмичен срок от нарушението или от падежа на вноската.Именно това си право е осъществил кредитодателя след последното плащане по кредита на 05.II.2014 г.Тъй-като няма ясна дата на това изявление,то следва съобразно  чл.16 т.2 от Общите условия и предвид липсата на погасяване на просрочените вноски в двуседмичния срок от последното плащане,да се приеме,че обявяването на предсрочната изискуемост от кредитора е станала преди месец март 2014 г.Едва след това кредиторът прехвърля чрез цесия цялото предсрочно изискуемо вземане на настоящия ищец посредством договора от 24.III.2014 г. за което и длъжника е надлежно уведомен.Следва да се посочи и ,че в самия договор за кредит е предвидено подобно прехвърляне на дълга-чл.16 т.7 от общите условия.

         Съобразно изложеното и предвид,че заявлението е представено на 21.III.2019 г. то е изтекла давността по чл.110 от ЗЗД ,тъй-като цялото задължение е станало изискуемо по смисъла на чл.114 от ЗЗД преди март 2014 г.Поради това то е погасено по давност и съборазно направеното изрично възражениео ответната страна,исковата сума не се дължи.

         В тази насока решението на първата инстанция е правилно и следва да се потвърди,като на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препраща и към мотивите му.

         Ще следва въззивникът на основание чл.78 от ГПК да заплати на М.К. и разноските пред въззива в размер на 798 лв. адвокатски хонорар.

         Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.280 ал.III т.1 от ГПК Окръжен съд-Хасково

 

Р Е Ш И

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение №260002/07.VIII.2020 г. постановено по гр.дело №2024/2019 г.  на Районен съд-Хасково.

ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, ЕИК *********,гр.София, бул."Панчо Владигеров" №21, Бизнес център „Люлин 6", ет.2, да заплати на М.Т.К. ЕГН:**********,***, направените в настоящото производство разноски в размер от 798 лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в месечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Председател :

 

 

 

 

Членове :       1.                             2.