Решение по дело №7275/2020 на Районен съд - Пловдив

                                     РЕШЕНИЕ

 

Номер  260250                15.02.2021 година                       Град Пловдив

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                ХХІІ наказателен състав

На петнадесети декември                                                     2020 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: Сийка Радева

като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 7275 по описа за 2020 година

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000667/10.11.2020г. на Началник ОО “АА” Пловдив, с което на „ЕГЕР“ ООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Раковски, обл.Пловдив, ул.“Трети март“, № 39, представлявано от К.С.Й., ЕГН **********, на основание чл.178а, ал.4, т.1, предл.1 от ЗДвП, е наложена “Глоба” в размер на 1000 лв. за извършено административно нарушение по чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация” Пловдив да заплати в полза на „ЕГЕР“ ООД, БУЛСТАТ *********, сума в размер от 350 лв., представляваща сторени разноски за процесуално представителство в рамките на производството пред РС - Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

           

               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000667/10.11.2020г. на Началник ОО “АА” Пловдив, с което на „ЕГЕР“ ООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Раковски, обл.Пловдив, ул.“Трети март“, № 39, представлявано от К.С.Й., ЕГН **********, на основание чл.178а, ал.4, т.1, предл.1 от ЗДвП, е наложена “Глоба” в размер на 1000 лв. за извършено административно нарушение по чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

Жалбоподателят „ЕГЕР“ ООД обжалва наказателното постановление, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, по изложените в жалбата аргументи за това. В съдебно заседание, редовно призован, чрез процесуалния си представител пледира за отмяна на наказателното постановление, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Въззиваемата страна – ОО „АА” - Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител, но в писмено становище прави искане за потвърждаване на постановлението като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

          Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „ЕГЕР“ ООД, за това, че на 16.06.2020г. около 00:01 ч. в гр.Пловдив, бул.“Х. Ботев“, № 82, сградата на РД „Автомобилна администрация“ гр.Пловдив, като лице по чл.16 от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС за извършване на периодични технически прегледи на пътни превозни средства, е извършил следното нарушение: 1. При настъпване на промяна в обстоятелствата в контролно-техническия пункт с Разрешение № 920/17.03.2017г., от ІІІ-та категория, относно документите по чл.18, ал.1, т.6 от Наредба № Н-32 – копие на сертификат за внедрената в контролно-техническия пункт система за управление на качеството с рег.№ TRBA 100 0377, валиден от 16.04.2020г. до 14.04.2023г., не е уведомил писмено ИА „Автомобилна администрация“ в законоустановения срок. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в РД „Автомобилна администрация” гр.Пловдив, при подаване на заявление с № 42-03-23-1330/15.10.2020г.

С това виновно е нарушен чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 280296 от 15.10.2020г., съставен от Х.Й.Ч. – инспектор към РД “АА” гр.Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Гореописаните фактически положения Обстоятелствата, при които е осъществен състава на изследваното нарушение съдът намира за отчасти безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя относно правнорелевантните факти, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. Доказателственият анализ води до извод, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на изследваното административно нарушение, като същото е било правилно и законосъобразно възведено. Единственият правнозначим факт, който не само, че не се установява, но и се оборва е датата на нарушението. Същата е посочена като 16.06.2020г., но същевременно се установява, че тя не е действителната такава, понеже елемент от фактическия състав на нарушението е изтичането на 7-дневен срок за уведомяване на автомобилната администрация от момента на осъществяване или узнаване за промяната. Нарушението се извършва чрез бездействие и това бездействие, за да е съставомерно деянието, следва да протече в посочения 7-дневен срок. Тоест едва след изтичането му задълженото лице е в забава. В случая, както актосъставителят, така и наказващият орган неправилно са посочили датата на деянието, тъй като некоректно са изчислили предвидения 7-дневен срок. В конкретния казус и предвид продължаването на сроковете съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение продълженият срок е изтекъл на 13.06.2020г. – събота, както правилно свидетелства актосъставителят, тоест в първия присъствен ден – 15.06.2020г. /понеделник/, е била първата възможност жалбоподателят да реализира задължението си за уведомяване, която законосъобразно същият би могъл да реализира до 22.06.2020г. /понеделник/, включително, тъй като срокът изтича в непресъствен ден – 21.06.2020г. /неделя/. Следователно датата на извършване на нарушението е 23.06.2020г., а не твърдяната от актосъставителя и наказващия орган 16.06.2020г. В светлината на изложеното на така посочената последна дата жалбоподателят не е осъществил деянието и същото е несъставомерно на тази дата, в който смисъл са и основателните възражения на процесуалния представител на жалбоподателя.

Допълнително, Съдът констатира допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН отново с оглед посочването на датата на нарушението, тъй като същата не само, че е неправилно определена, но и е извършена поправка на същата без надлежна заверка. Създадена е процесуална ситуация, при която нито жалбоподателят, нито съдът са наясно кога е извършена поправката и в тази връзка, дали същата е била известна на нарушителя при съставяне на АУАН или не, понеже е сторена впоследствие. Последното на свой ред води до засягане правото на защита на наказаното лице, тъй като го поставя в невъзможност да узнае всички правнорелевантни фактически обстоятелства, едното от които е датата на деянието, още повече, че същата е задължителен реквизит за АУАН, чиято необходимост се обуславя не само от изискването за пълнота на фактическите положения, но и с оглед преценката на действието на законоустановените срокове. Коментираното процесуално нарушение е неотстранимо в настоящата съдебна инстанция предвид въззивните функции на същата, което е допълнително отменително основание за наказателното постановление.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното НП № 36-0000667/10.11.2020г. на Началник ОО “АА” Пловдив, с което на „ЕГЕР“ ООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Раковски, обл.Пловдив, ул.“Трети март“, № 39, представлявано от К.С.Й., ЕГН **********, на основание чл.178а, ал.4, т.1, предл.1 от ЗДвП, е наложена “Глоба” в размер на 1000 лв. за извършено административно нарушение по чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, следва да бъде ОТМЕНЕНО като неправилно и незаконосъобразно.

          По отношение на разноските, на основание на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски.  В тази връзка е направеното изрично искане единствено от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 350 лева, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвид развоя на делото, а именно - отмяна на процесното наказателно постановление, съдът счете, че такива разноски се дължат на жалбоподателя, като приема тази му претенция за основателна, поради което и следва същите да му бъдат присъдени в цялост предвид интензитета на реализираната защита, като бъде осъдена въззиваемата страна да ги заплати.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

                                     

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:   

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Е.Р.