№ 34
гр. Девин, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на четвърти юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20235410200056 по описа за 2023 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено Наказателно постановление № 23-
0252-000177/31.05.2023г. на Началник група на РУ – Девин към ОДМВР- Смолян като
незаконосъобразно и неправилно постановено. Счита, че са налице съществени процесуални
нарушения в хода на развилото се административно-наказателно производство като с
АУАН и НП по пункт първи му е повдигнато следното фактическо обвинение: „управлява
горепосоченото МПС /описано като лек автомобил Опел Омега с рег. № ****/, след като
СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171 т. 1 от ЗДвП със ЗППАМ № 23-1058-
000053/03.05.2023г.“ Дадена е правна квалификация на нарушението по чл. 150А, ал. 1 от
ЗДвП. Твърди, че изложеното не отговаря на истината, тъй като е правоспособен водач,
притежава СУМПС и е с категория съответстваща на управляваното МПС категория В.
Твърди, че не отговаря на истината, че към датата на проверката от полицейските
служители - 03.05.2023г. около 10.10 часа СУМПС да му е било отнето по реда на чл. 171, т.
1 от ЗДвП със ЗППАМ № 23-1058-000053/03.05.2023г. Твърди, че към датата и часа на
полицейската проверка нито е бил запознат, нито му е била връчена ЗППАМ № 23-1058-
000053/03.05.2023г., а дори и към настоящия момент такава ЗППАМ не му е връчвана срещу
подпис. Счита, че съгласно чл. 6 от ЗАНН, административното нарушение следва да е
извършено виновно. За да се търси и установи вина у дееца, следва той да е запознат с
актовете, за чието неизпълнение е наказан. В този смисъл е Решение № 2917 от 17.03.2015г.
постановено по адм. д. № 8873/2014г. на Върховния административен съд. В случая от
самото съдържание на ЗППАМ № 23-1058-000053 става ясно, че същата е била издадена на
03.05.2023г., т. е. в деня на проверката, поради което не му е била връчена, нито пък е бил
1
запознат с нейното съдържание, поради което не знае, че СУМПС е било отнето по реда на
чл. 171, т. 1 от ЗДвП. В този смисъл счита, че деянието което му е вменено не е извършено
виновно. Според правната теория деянието е извършено умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния характер на нарушението, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и пряко е искал или съзнателно е допускал настъпването на тези последици.
Счита, че в случая липсва интелектуалния момент на умисъла, тъй като в представите му не
е съществувало познание за това, че със ЗППАМ му е отнето СУМПС, като по този начин не
може да формира и познание, че с поведението си върши административно нарушение, а
именно, че управлява МПС, след като СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от
ЗДвП със ЗППАМ № 23-1058-000053/03.05.2023г., поради неиздаването и невръчването на
тази заповед срещу подпис да се запознае с нейното съдържание, т.е в съзнанието му
липсват представи за всички обективни признаци от състава на административното
нарушение. Счита, че с АУАН и НП по пункт втори му е повдигнато следното фактическо
обвинение: управлява горепосоченото МПС /описано като лек автомобил Опел Омега с рег.
№ ****/, което е спряно от движение със ЗППАМ № 23-1058-000054/03.05.2023г.“ Дадена е
правна квалификация на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП като счита, че изложеното
не отговаря на истината. Има ред по който МПС се спира от движение. В случая е цитирана
ЗППАМ № 23-1058-000054/03.05.2023г., която нито му е била връчена, тъй като е издадена в
деня на проверката, нито му е била съобщена, съответно не е бил запознат с нейното
съдържание като излага съображения.
В о. с. з. жалбоподателят не се явява. С молба пълномощникът му адв. С. П.
моли съда да постанови решение, с което да отмени Наказателно постановление № 23-
0252-000177, издадено на 31.05.2023 г., от Началник група в РУ - Девин към ОД на МВР -
Смолян, като незаконосъобразно и неправилно. Счита, че са налице съществени
процесуални нарушения в хода на развилото се административно-наказателно производство,
а нарушението се явява недоказано. Липсват каквито и да е било данни СУМПС на
жалбоподателя М. да е било временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Наказващия
орган се е позовал на ЗППАМ № 23-1058-000053/03.05.2023г., но най-напред същата не е
част от административната преписка и на второ място от представената справка е видно, че
същата е била издадена на 03.05.2023г. в 16.15 часа, докато АУАН е съставен в 10.10 часа на
03.05.2023г., т.е реално цитираната ЗППАМ не е била издадена към датата и часа на
соченото нарушение. Счита, че деянието не е съставомерно и от субективна страна, тъй като
съгласно чл. 6 от ЗАНН, административното нарушение следва да е извършено виновно. За
да се търси и установи вина у дееца, следва той да е запознат с актовете, за чието
неизпълнение е наказан. В този смисъл е Решение № 2917 от 17.03.2015г. постановено по
адм.д. № 8873/2014г. на Върховния административен съд. В случая от всичко изложено
става ясно, че ЗППАМ № 23-1058-000053 не е била издадена, нито връчена на
жалбоподателя М. към деня и часа на проверката. В този смисъл счита, че деянието не е
извършено виновно. Според правната теория деянието е извършено умишлено, когато
деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и пряко е искал или съзнателно е допускал настъпването на
2
тези последици като излага подробни съображения. Моли да бъдат присъдени сторените от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
В о. с. з. въззиваемият не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
РП- Смолян, ТО-Девин не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
за това е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна, а наказателното
постановление следва на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН да бъде отменено, по следните
съображения:
Установява се от показанията на свидетелите С. А., на длъжност „младши
автоконтрольор“ в РУ – Девин и В. Ч. на длъжност „полицейски инспектор“ в РУ- Девин, че
на 03.05.2023г. свидетелите били наряд и извършвали контрол на движение по път III клас
866 на 52 км., тунела в с. Л.. Свидетеля В. Ч. спрял за проверка автомобил „Опел Омега“,
управляван от жалбоподателя. Свид. А. направил служебна справка и установил, че
автомобила няма гражданска застраховка, направил справка в Сектор „Пътна полиция“ и се
установило, че управлявания автомобил е спрян от движение.
Свид. С. А. на място съставил на жалбоподателят АУАН № 175/03.05.2023г.
за нарушение на чл. 150А ал.1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 5 ал.3 т.2 от ЗДвП и го връчил
на жалбоподателя.
От свид. С. А., на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ- Девин е
изготвена докладна записка до Началника на РУ- Девин относно констатираните
нарушения.
Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0252-000045 от 03.05.2023г. на Началник Група към ОДМВР Смолян, РУ Девин, с която
е наложена принудителна административна мярка на А. М. по чл.171 т.2а б. „а“ от ЗДвП за
прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил „Опел Омега“ с рег. № **** за срок
от 6 месеца.
Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0252-000053 от 03.05.2023г., с която на А. М. на основание чл. 171, т.1 б. „е“ от ЗДвП му
е било временно отнето СУМПС до предоставяне на сключена валидна застраховка.
Началник група към ОДМВР Смолян, РУ Девин- Р. Т. Х., въз основа на
АУАН № GA799008/03.05.2023г., е издал Наказателно постановление № 23-0252-
000177/31.05.2023г., с което е наложил на жалбоподателя, за това, че на 03.05.2023 г. в
10.10 часа, в община Д., на път трети клас № 866 като водач на лек автомобил „Опел
3
Омега“ с рег. № ****, при обстоятелства: На 03.05.2023г. около 10.10ч. при движение по
път III клас № 866 на 52км +200 м тунел с. Л. от посока с. М. към гр. Д. управлява личният
си лек автомобил марка „Опел Омега“ сив цвят с peг. № ****, като допуска следните
нарушения: 1.Управлява горепосоченото МПС след като СУМПС е временно отнето по реда
на чл. 171 т. 1 от ЗДвП със ЗППАМ № 23-1058-000053/03.05.2023г.; 2 Управлява
горепосоченото МПС, което е спряно от движение със ЗППАМ № 23-1058-
000054/03.05.2023г. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. номер ARPM - 0757, като уреда отчита 0 промила алкохол, и
е извършил: 1. Който Управлява моторно превозно средство след като СУМПС временно
е отнето по реда на чл. 171, т.1, с което виновно е нарушил чл.150а ал. 1 от ЗДвП; 2.
Управлява МПС, спряно от движение, с което виновно е нарушил чл.5 ал. 3 т.2 от ЗДвП,
поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП и чл. 177 ал.1 т.4
пр.1 от ЗДвП, му е наложил наказание, както следва по 1.Чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП - глоба в
размер на 100 лв. и по 2. чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лв. Към
31.05.2023 г. на водача остават 39 контролни точки.
При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:
При извършената служебна проверка на приложените към преписката АУАН и
НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, в сроковете
предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити, предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП са посочени датата и
мястото на извършване на нарушението, посочена е нарушената норма и обстоятелствата,
при които е извършено.
При изследване на материалноправната законосъобразност на НП, съдът
констатира, че е налице незаконосъобразен административен акт, поради това, че
отговорността на М. е ангажирана за нарушения, които не е извършил.
Съгласно визираната като нарушена разпоредба на чл. 150а от ЗДвП ,за да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
В настоящият случай от събраните писмени доказателства – справка за
нарушител/водач и Заповеди за прилагане на принудителна административна мярка с № 23-
1058-000053/03.05.2023г. и № 23-1058-000045/03.05.2023г. /грешно цитирана в НП с № 23-
1058-000054/03.05.2023г./, както и от отразеното в самото атакувано НП, се установява, че
към датата 03.05.2023 г. жалбоподателят М. е притежавал валидно издадено СУМПС, което
обаче към този момент не му е било отнето. Със Заповед за прилагане на принудителна
4
административна мярка № 23-1058-000053/03.05.2023г. на М. му е било временно отнето
СУМПС на основание чл. 171, т.1 б. „е“ от ЗДвП, а със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №№ 23-1058-000045/03.05.2023г. е прекратена
регистрацията на ППС - лек автомобил „Опел Омега“ с рег. № **** за срок от 6 месеца. В
конкретния случай основния правен спор се свежда до това, дали към момента на
установяване на административното нарушение на нарушителя вече са му били връчени и
дали са действали Заповедта за налагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/
- № 23-1058-000053/03.05.2023г., с която временно е отнето свидетелството за
правоуправление на МПС и № 23-1058-000045/03.05.2023г., с която управляваното МПС,
което е било спряно от движение.
Съдът анализирайки събраните в хода на производството доказателства прави
извода, че към датата на съставяне на АУАН – 03.05.2023 година, на жалбоподателя не са
били връчени цитираните в акта и НП две заповеди.
Следователно към инкриминираната дата на извършване на проверката от
контролните органи, когато е установено, че жалбоподателят управлява без свидетелство за
правоуправление, са били издадени ЗППАМ № 23-1058-000053/03.05.2023г. и № 23-1058-
000045/03.05.2023г., но същите не са били връчени на М. и следователно същите биха имали
действие по отношение на нарушителя само и единствено след връчването им. Тези
принудителни административни мерки не са влязли в сила, защото заповедите за тяхното
приложение не са били връчени. Няма предварително изпълнение, поради което и не са
администативни актове, годни за изпълнение и годни да породят правни последици, тъй
като към момента на проверката, не са влезли в сила. С оглед на това, липсва от обективна
страна осъществен фактически състав на така вменените административни нарушения.
Липсва и субективен състав на вменените административни нарушения, както
под формата на умисъл, така и под формата на непредпазливост, тъй като жалбоподателя не
е знаел за издадените ЗППАМ, тъй като не са били връчени, поради което нито е съзнавал
общественоопасния характер, нито пък общественоопасните последици, нито е целял, или
допускал те да не настъпят.
Видно от ЗППАМ № 23-1058-000053/03.05.2023г., с която на М. му е било
временно отнето СУМПС на основание чл. 171, т.1 б. „е“ от ЗДвП е отбелязано : „Отпадане
на основание! 05.05.2023г.“, докато ЗППАМ № 23-1058-000045/03.05.2023г., с която
управляваното МПС, което е било спряно от движение е била връчена едва на 06.06.2023г.
Ето защо, безспорно е установено, че към датата на извършване на
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя с
обжалваното наказателно постановление, по отношение на него не е имало отнемане на
свидетелството му за правоуправление по реда на чл. 171, т.1 б. „е“ от ЗДвП, поради което
не е осъществен състава на визираното от наказващия орган нарушение по чл.150а от ЗДвП,
както и управляваното МПС, не е било спряно от движение, поради което жалбоподателя
не е извършил нарушение по чл.5 ал.3 т.2 ЗДвП. Следователно към 03.05.2023г.
5
жалбоподателят М. като правоспособен водач с надлежно издадено СУМПС, което
фактически не му е било временно отнето и управлявания от него лек автомобил „Опел
Омега“ с рег. № **** не е бил спрян от движение. Съдът намира, че неправилно и
незаконосъобразно, предвид наличието на редовно издадено СУМПС, реално не е временно
отнето с невръчена на М. към момента на процесното административно деяние -03.05.2023г.
ЗППАМ № 23-1058-000053/03.05.2023г., както актосъставителят, така и АНО са вменили с
АУАН и с НП деяние по чл. 150 а от ЗДвП – управление на МПС, след като временно е
отнето СУМПС на основание чл. 171, т.1 б. „е“ от ЗДвП, което се установи, че
жалбоподателят не е извършил. Както и незаконосъобразно вменяване на отговорност по
чл.5 ал.3 т.2 ЗДвП с невръчена на жалбоподателя към момента на нарушението -03.05.2023г.
ЗППАМ № 23-1058-000045/03.05.2023г., с която управляваното МПС, което е било спряно
от движение /връчена на 06.06.2023г./ Административно наказващия орган при издаването
на НП е нарушил разпоредба на чл. 53 от ЗАНН, съгласно която постановлението се издава
само след като се установи, че нарушителят е извършил деянието, реализиращо
нарушението и същото е извършено виновно. Доказателствената тежест в административно-
наказателното производство относно всички факти от фактическия състав на вменените във
вина на жалбоподателя нарушения е върху административно-наказващия орган.
С оглед гореизложеното, не са налице нарушения по чл. 150а от ЗДвП и по чл.5
ал.3 т.2 ЗДвП. Жалбоподателят не е осъществил от обективна и субективна страна
вменените му нарушения, поради което неправилно и незаконосъобразно е бил
санкциониран с налагане на административни наказания на основание чл.177 ал.1 т.2 от
ЗДвП - глоба в размер на 100 лв. и на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП - глоба в
размер на 100 лв. , за това НП подлежи на отмяна на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН,
като неправилно и незаконосъобразно.
Разноски:
С оглед изхода на делото и своевременно направено искане от жалбоподателя за
присъждане на разноски следва в негова полза да му се присъдят. Жалбоподателя за
осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал адвокат С. П., и
е заплатил в брой сумата от 400.00 лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално
представителство по договор за правна защита и съдействие от 07.06.2023г. Същият е
представен пред съда своевременно по съответното дело по обжалване на НП (лист 6).
Договорът е двустранен възмезден и са безспорни неговата валидност, действие и
последици. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. по
Тълкувателно дело № 6/ 2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на
плащане. Предвид съдържанието на ДПЗС по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, където
е отбелязано извършеното плащане, следва да се приеме, че е представено доказателство за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Извършеното плащане в хода на делото е за
осъществена по него правна защита. От въззиваемият е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2994г.
6
за минималните адвокатски възнаграждения, което е неоснователно, тъй като заплатения
адвокатски хонорар е в минимален размер по наредбата, за това ще следва на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК да се осъди ОД на МВР- Смолян като
разпоредител с бюджетни средства да заплати на жалбоподателя сумата от 400 лева -
разноски за адвокатско възнаграждение.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0252-000177/31.05.2023 г., издадено
от Р. Т. Х. –Началник група в ОДМВР Смолян, РУ - Девин, упълномощен със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с коeто на А. Б. М., с ЕГН
**********, с адрес: с. Л., обл. Смолян, за нарушение на чл.150а ал. 1 от ЗДвП и нарушение
на чл.5 ал. 3 т.2 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП и чл. 177
ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП, му е наложил наказание, както следва по 1.Чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП -
глоба в размер на 100 лв. и по 2. чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лв.,
КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Смолян ДА ЗАПЛАТИ на А. Б. М., с ЕГН
**********, с адрес: с. Л., обл. Смолян сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/ -
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
7