Р Е Ш Е Н И Е
№ 523
гр. Пловдив, 20.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в
открито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.и участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от Председателя КАНД № 167 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от „СТЕФАНИ 2012“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ***представлявано от *** Р.С.Л., чрез адв. Н., против Решение № 2243/29.11.2022
г., постановено от Х н.с. по АНД № 3973/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
с решението е потвърдено Наказателно постановление №ГБО - 0057/03.09.2021 г. на
Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с
което на „СТЕФАНИ 2012“ ООД, с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за административно нарушение на чл. 8а,
ал. 6 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/.
Изложени са доводи за незаконосъобразност,
неправилност на решението, както и че същото е постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Според
жалбоподателя не ставало ясно въз основа на кой документ се доказва
разпространението. Твърди се, че в обжалваното НП има допуснати процесуални
нарушения по чл. 57, ал 1, т. 5 от ЗАНН. Посочено е, че от съдържанието на НП
не става ясно какво точно е изпълнителното деяние, чрез което е осъществено
нарушението на чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ. (на едно място фирмата е наречена
разпространител, а на друго място, че осъществява разпространение чрез
продажба). Изложени са доводи, че не са конкретизирани и обосновани изводите на
РС - Пловдив, относно липсата на основания за прилагана на чл. 28 от ЗАНН. Иска
се отмяна на решението. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба –
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, в писмено
възражение чрез процесуалния представител главен експерт (юрист) Стоева оспорва
жалбата и излага подробни съображения за правилност на оспореното решение.
Претендират се разноски по чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
изразява становище, за неоснователност на касационната жалба, поради което
решението на РС – Пловдив следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства и
наведените касационни основания, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на
касационен съдебен контрол, поради което и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното Решение № 2243 от
29.11.2022 г., постановено по АНД № 3973/2022 г., Районен съд - Пловдив е
потвърдил Наказателно постановление №ГБО - 0057/03.09.2021 г. на Председател на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „СТЕФАНИ 2012“
ООД, с ЕИК ********* на основание чл. 34, ал. 3 от ЗЧАВ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева за
административно нарушение на чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ.
За да постанови този резултат Районен
съд - Пловдив е приел, че не са били допуснати допуснати нарушения на
процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, които да са съществени и да са
засегнали правото на защита на жалбоподателя. Направил е извод, че в АУАН и НП
надлежно са описани всички съставомерни факти и обстоятелства при извършената
проверка и извършените в хода ѝ констатации, като
административнонаказващия орган е описал и доказателствата, на базата, на които
е достигнал до изводите си за осъществяване на състава на административното
нарушение.
В мотивите на оспорения съдебен акт е
посочено, че адресат на забраната по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ са лицата, които
извършват разпространение на твърди горива, като за осъществяване на посоченото
нарушението от обективна страна е необходимо това лице да разпространява твърди
горива, без да е вписано в регистъра по чл. 8б от ЗЧАВ, а дори и да е вписано,
то да разпространява въпросните горива в обект, който не е вписан в публичния
регистър. Според районен съд към датата на проверката нито дружеството-жалбоподател,
нито стопанисвания от него търговски обект в град Първомай са вписани в
публичния регистър на лицата, които разпространяват твърди горива, и обектите,
в които се разпространяват твърди горива. Изведен е извод, че от представените
от управителя на дружеството-жалбоподател на инспекторите при проверката
документи (фактура; декларация за съответствие; сертификат за качество; 2 бр.
акцизна декларация за енергийни продукти и електрическа енергия; декларация от управителя
на дружеството) се установява, че „СТЕФАНИ 2012“ ООД е продавал въглищата доставени
му от “Вартекс“ ЕООД. Прието е, че няма спор, че тази стока представлява твърдо
гориво за битово отопление съгласно законовата дефиниция за това понятие по §
1, т. 43 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЧАВ.
Районният съд е обсъдил фактурата и 2
бр. акцизна декларация за енергийни продукти и електрическа енергия и е приел,
че доказателствата по делото недвусмислено сочат разпространение на въглища от
страна на „СТЕФАНИ 2012“ ООД – доставени му от друг търговец, жалбоподателят
продава от тях на трети лица съгласно, съгласно представените акцизни
декларации. Позовал се е на разпоредбите на § 1, т. 44 и т. 45 от ДР на ЗЧАВ и
е направил извод, че движението на твърдите горива по веригата от производител,
съответно от внос или въвеждане, до разпространителя включително представлява
разпространение на твърди горива. Според
районния съд след като разпространителя е неизменен участник във веригата на
разпространение на твърди горива, то същия попада и в кръга на субектите, които
са задължени да се впишат в регистъра по чл. 8б от ЗЧАВ.
По отношение на наказанието в мотивите
на съдебния акт е посочено, че наказанието е в рамките на предвидения в закона
минимум от 10 000 лева. Според районен съд деянието не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от
същия вид – не покрива критериите за маловажен случай. Като мотив в обратната
посока не е отчетено подаденото заявление за регистрация по чл. 8б от ЗЧАВ,
доколкото същото е подадено след съставянето
на АУАН, т.е. след констатиране на нарушението.
Решението е правилно.
По отношение на въведените в
обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е
изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно
и в тяхната съвкупност. Фактическите констатации се подкрепят от събраните
доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
районният съд е направил обоснован извод относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от
първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Обжалваното пред касационната инстанция
решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва
да бъде оставено в сила.
Възраженията по касационната жалба са
аналогични с оплакванията по първоначалната жалба пред ПРС, на които съдът е
дал отговор. Противно на твърдяното в касационната жалба, изводите на въззивния
съд са правилни. Безспорно по делото касационният жалбоподател е получател по
доставка на въглища, без да е потребител. Очевидно, че по смисъла на § 1, т. 44
и т. 45 от ДР на ЗЧАВ, “СТЕФАНИ-2012“ ООД е участвал в процес на
разпространение на твърди горива. Като във връзка със спорния по делото момент, че не е доказан факта на
разпространение на твърдото гориво следва да се посочи следното: Като част от
административно-наказателната преписка са представени от дружеството 2 бр.
акцизни декларации за енергийни продукти и електрическа енергия за стоки
освободени от потребление съгл. чл. 20, ал. 2, т. 15 от ЗАДС. Съгласно
посочената разпоредба съответната декларация се издава „продажбата на въглища и кокс на лица, различни от
регистрираните по чл.57а, ал. 1, т. 1“.
Следователно, след като е подавана такава декларация , дружество е извършвало
продажба, а от тук и е изпълнен фактическия състав на вмененото нарушение.
По тези съображения оспореното решение следва да бъде оставено в
сила.
Предвид изхода на правния спор се
следват разноски на ответника по касационната жалба за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 80 лева, съгласно чл. 27е от Наредба за заплащане на
правна помощ.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 2243 от 29.11.2022 г. по АНД
№ 3973 по описа за 2022 г. на ПРС.
ОСЪЖДА
СТЕФАНИ 2012“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***представлявано
от *** Р.С.Л. да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор - София сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: