№ 1763
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110152025 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 144 СК.
Ищцата А. Б. Т. твърди, че ответникът Б. К. Т. е неин баща. Твърди, че е навършила
пълнолетие и в момента учи в средно училище в гр. София. Твърди, че месечните й разходи
били повече от 350 лв. и сама тя нямала доходи, с които да ги покрива. Поддържа, че
ответникът следвало да поеме сумата от 350 лв. мес. нейна издръжка. Ищцата моли за
осъждането на ответника да й заплаща издръжка в размер на 350 лв. мес., считано от
27.09.2022 г. до завършване на средното образование на ищцата, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска. Предявява и иск за минало време в същия размер за периода
02.09.2022 г.-26.09.2022 г. Претендира разноски.
Ответникът Б. К. Т. оспорва исковете за разлика над 180 лв. Твърди, че не може да
дава издръжка над този размер, а и оспорва ищцата да има нужди за издръжка в
претендирания размер. Оспорва и да има твърдените от ищцата възможности да дава
издръжка. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доказателствата и доводите на страните по реда на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 144 СК и чл. 149 СК
Искът по чл. 144 СК има за предмет вземането на пълнолетно учащо дете за
издръжка, дължима от родител. Според чл. 144 СК издръжка на навършили пълнолетие
деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако
учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна
безусловност на задължението за тази издръжка не е налице, тъй като трябва да се установи,
че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може
да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на
издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че
родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да
му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното
си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от
доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на
1
живот на задълженото лице. Възможността за даване на издръжка е обективна и конкретна и
се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на
издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма
да създаде особени затруднения за родителите. Издръжка може да се претендира и за минало
време, за период до година преди исковата молба.
Съдът намира, че в случая е доказано наличието на кумулативно предвидените в чл.
144 СК предпоставки, както и на чл. 149 СК, по следните съображения:
От писмените доказателства по делото е установено, че ищцата в исковия период е
ученичка в редовна форма на обучение в Първа английска гимназия в София в 12-ти клас.
Няма данни по делото за доходи на ищцата в исковия период, нито за нейно собствено
ликвидно имущество, поради което тя се нуждае от издръжка от родителите си – периода от
пълнолетие до завършване на средно образование.
Нейните нужди от издръжка следва да се съизмерят, на първо място, с нуждите на
всеки млад човек, живеещ в голям град и потребяващ обичайните имуществени и
неимуществени блага както всеки друг пълнолетен човек. Следователно за определяне на
издръжката й поначало следва да се ползват данните на статистиката.
Определеният с Постановление на МС размер на линията на бедност за страната за
2023 г. (дата на устните състезания) е 504 лв.
Линията на бедност се определя ежегодно по правилата на приетата от МС Методика,
с ПМС № 241 от 24.09.2019 г., обн., ДВ, бр. 76 от 27.09.2019 г., в сила от 27.09.2019 г.
Съгласно чл. 2 от Методиката линията на бедност за страната се определя въз основа на
данните от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“,
ежегодно провеждано от Националния статистически институт (НСИ), съгласно
методология на Евростат. Размерът на линията на бедност за страната се изчислява по
формулата: LBt+1 = PLSILCt-1 * (PISBt-1/100), където:
t е текуща календарна година;
t-1 – предходна календарна година;
t+1 – следваща календарна година;
LB – линия на бедност за страната;
PLSILC – линия на бедност на еквивалентна единица според данни от изследването
EU-SILC;
PISB – индекс на цените на малка по състав кошница, обявен от НСИ, за декември на
година t-1 спрямо декември от предходната календарна година.
Размерът на линията на бедност по ал. 2 за следващата календарна година се определя
до 31 август на текущата календарна година и не може да бъде по-малък от определения
размер за предходната календарна година.
Линията на бедност по същество е определен процент от медианния (средния) доход
на пълнолетно лице в страната, измерен от правилата на статистиката. Традиционно в
последните няколко години процентът, определян от МС, е 60. Т.е. линията на бедност е
показател, базиран на средния доход на пълнолетно лице в страната.
Съдът, въз основа на представените от ищцата писмени доказателства, и при
съобразяване на горните данни, на осн. чл. 162 ГПК, намира, че ищцата се нуждае от
приблиз. 504 лв. мес. за своята издръжка в исковия период по двете претенции.
На осн. чл. 140, ал. 3, изр. 1 СК в покриването на тази издръжка следва да участват и
двамата работоспособни родители според своите възможности, т.е. според своите доходи,
имущество и квалификация (т. 5 от ППВС № 5/1970 г.). Доходите на майката на ищцата са в
размер на около 1500 лв. нетно, а на ответника около 750 лв. нетно. Като се има предвид
това съотношение на доходите и фактът, че ищцата живее при майката, която й доставя
2
издръжка и в натура, то съдът намира, че ответникът следва да покрива по-голямата част от
дължимата на ищцата издръжка – 2/3 от тази сума – или приблиз. 336 лв., а остатъкът следва
да се покрие от майката.
Установените по делото доходи на ответника (и липсата на доказателства за
ликвидно имущество) не му дават възможност да заплаща тази издръжка в такъв размер.
С нетен доход от 750 лв. (online калкулатор заплата при брутно възнаграждение от
965 лв.) той следва да покрие собствената си издръжка от 504 лв. и може да дава издръжка
на ищцата, която е с приоритет пред издръжката на възходящите на ответника, в размер на
разликата 750-504=246 лв. мес.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че исковете за издръжка на пълнолетен
учащ се за минало и бъдеще време – за периода от 02.09.2022 г. до исковата молба
27.09.2022 г. и за период след исковата молба до завършване на средното образование
следва да бъдат уважени в размера от 246 лв., ведно със законната лихва, а за разликата над
246 лв. до пълния предявен размер от 350 лв. – да бъдат отхвърлени.
По предварителното изпълнение
Следва да бъде постановявано предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката – арг. чл. 242, ал. 1 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищцата е сторила разноски в размер на 350 лв. хонорар за адвокат. Съразмерно на
уважената част от исковете ищцата има право на разноски в размер на 246 лв.
Ответникът е сторил разноски в размер на 500 лв. хонорар за адвокат.
Пропорционално на отхвърлената част от исковете има право на разноски в размер на 148,57
лв.
По държавната такса:
Търсещите издръжка не внасят държавна такса (чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК), поради което
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на
съда върху присъдената издръжка в размер на 88,56 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. К. Т. , ЕГН **********, да заплати на детето си А. Б. Т. , ЕГН
**********, на основание чл. 144 СК и чл. 149 СК сумата от 246 лв., издръжка за
пълнолетен учащ се за минало и бъдеще време в редовна форма на обучение в средно
учебно заведение за периода от 02.09.2022 г. до датата на исковата молба 27.09.2022 г. и за
периода от датата на исковата молба 27.09.2022 г. до до завършване на средното
образование на ищцата, но не повече от 20-годишна възраст, ведно със законната лихва за
забава, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 246 лв. до пълния предявен размер от
350 лв.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Б. К. Т. , ЕГН **********, да заплати на детето си А. Б. Т. , ЕГН
**********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 246 лв., разноски, сторени по делото.
ОСЪЖДА А. Б. Т., ЕГН **********, да заплати на Б. К. Т. , ЕГН **********, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 148,57 лв., разноски, сторени по делото.
3
ОСЪЖДА Б. К. Т. , ЕГН **********, да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка
на съда сумата от 88,56 лв., невнесена държавна такса.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок, който на осн. чл. 316 ГПК
тече от 15.02.2023 г., пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им, което
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4