Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 134 30.09.2019
година град Стара Загора
Старозагорски окръжен съд, наказателно отделение,
трети състав, в открито заседание
на двадесет и пети септември, две хиляди и
деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ
КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: ИВАНКА ГЕОРГИЕВА
ПРОКУРОР: РАДОСТИН РАХНЕВ
като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА ВНОХД
№ 1188 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ на НПК.
С Присъда № 103/03.07.2019 г., постановена по НОХД №
1168/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият А.А.И., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 22.02.2019 г., в 16.00 часа, в гр.Стара Загора, по ул.„***“
управлявал моторно превозно средство – л.а., марка „***“, модел „***“, рег.№ ***,
след употреба на наркотично вещество – амфетамин и метамфитамин, установено по
надлежния ред с техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабр.№ ARLK 0072, като
деянието е извършено повторно, поради
което и на основание чл.343б, ал.4 във връзка с ал.3 във връзка с
чл.28, ал.1 във връзка с чл.58а, ал.1 във връзка с чл.54 от НК е осъден на
една година лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим на основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, както и на глоба в размер на 600 лв., която да се
заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на
Старозагорски районен съд.
На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода времето на задържане на подсъдимия А.А.И., считано от 23.02.2019 г.
На основание чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение
наложеното на подсъдимия А.А.И. наказание по НОХД № 1422/2018 г. по описа на
Районен съд – Казанлък – лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да
изтърпи при първоначален „общ“ режим, съгласно чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
В
срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е протестирана от Районна прокуратура – Стара Загора.
Оплакването в протеста е за явна несправедливост на
наложеното наказание лишаване от свобода, което било неоправдано занижено.
ИСКАНЕТО в протеста е присъдата да бъде изменена като
бъде увеличен срокът на наложеното наказание лишаване от свобода от една година
на две години и шест месеца.
В
срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия – чрез
защитника му.
Във въззивната жалба е повдигнато оплакване за явна
несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода,
което било неоправдано завишено.
ИСКАНЕТО във въззивната
жалба е за изменение на присъдата
чрез намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода.
Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа протеста и оспорва
въззивната жалба.
Подсъдимият А.А.И. оспорва протеста и поддържа въззивната си жалба.
Окръжен съд – Стара
Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната и обжалвана
присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите в протеста и въззивната жалба оплаквания, прие следното:
Във внесения за разглеждане пред
Районен съд – Стара Загора обвинителен акт, въз основа на който е образувано
НОХД № 1168/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимият А.А.И., ЕГН **********,
е предаден на съд за престъпление по чл.343б,
ал.4 във връзка с ал.3 във връзка с чл.28, ал.1 от НК за това, че на
22.02.2019 г. в 16.00 часа в град Стара Загора, по ул.„***“, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил, марка „***“, модел „***“, рег.№ ***, след
употреба на наркотично вещество – амфетамин и метаамфитамин, установено по
надлежния ред с техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабр.№ ARLK 0072, като
деянието е извършено повторно.
Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е проведено по реда на
диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК, като съдебният състав е приел,
че заявеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт се подкрепя от събраните по делото доказателства и е
намерил за установена фактическата обстановка, формулирана от обвинението, а
именно:
Подсъдимият А.А.И. е неправоспособен водач на МПС.
С Решение № 523/18.12.2017 г., постановено по АНД №
1366/2017 г. по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимият по настоящото дело - А.А.И., на основание чл.78а от НК е освободен от
наказателна отговорност за извършено от
него на 19.11.2017 г. престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Със Споразумение № 220/27.12.2018 г. по НОХД №
1422/2018 г. по описа на Районен съд – Казанлък, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК,
извършено на 13.12.2018 год., подсъдимият А.А.И., е осъден на лишаване от
свобода за срок от шест месеца, изтърпяването
на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три
години, и на глоба в размер на 500 лева.
На 22.02.2019 г. около 16.00 часа, в град Стара Загора,
по ул.„**“, в посока север, подсъдимият А.А.И. управлявал МПС - лек автомобил,
марка „***“, модел „**“, рег.№ ***. Автомобилът му се разминал с патрулен
автомобил на Второ РУ към ОД на МВР - Стара Загора, в който били свидетелят Е.Г.Т.и
колегата му Г.М.– старши полицаи.
Полицейските служители забелязали, че управляваният от подсъдимия автомобил е с
чужда регистрация и че в него има две лица от ромски произход, което ги
мотивирало да му извършат проверка. Обърнали посоката на движение на патрулния
автомобил и последвали управлявания от подсъдимия автомобил, който навлязъл в
кв.„Лозенец“ и продължил движението си по ул.„***“, след което спрял пред
жилищната сграда на № 19. Подсъдимият излязъл от автомобила и се отдалечил от
него с бърз ход, но свидетелят Е.Г.Т.му извикал да спре и да се върне.
Подсъдимият се върнал до автомобила, където издалият разпореждането към него
старши полицай му поискал документите за
проверка. Подсъдимият представил само лична карта и шведско свидетелство за
регистрация на МПС, което било издадено на друго лице. Подсъдимият А.А.И. признал,
че няма свидетелство за управление на МПС. Междувременно бил установен пътникът,
който се возел на предната дясна седалка до подсъдимия – свидетелят П.И.Б.от град
***. Тъй като поведението на подсъдимия било превъзбудено и се усещала миризма
на алкохол, полицейските служители решили да го тестват за употреба на алкохол.
За целта на място пристигнал екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара
Загора и подсъдимият бил тестван за алкохол с техническо средство, като резултатът
от изследването бил отрицателен. Тогава подсъдимият бил отведен до сградата на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора, където бил тестван с „Дръг
тест 5000“ с фабр. № ARLK 0072, който отчел наличие на наркотично вещество –
амфетамин и метаамфетамин. В съставения му талон за изследване № 0050278 от
22.02.2019 г. подсъдимият саморъчно отразил, че приема показанията на теста, но
въпреки това бил отведен в ЦСМП - Стара Загора, където отказал да даде кръв за
изследване, след което отново бил отведен в сградата на Второ РУ към ОД на МВР -
Стара Загора, където бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа.
За да приеме гореизложените фактически обстоятелства,
първостепенният съд е извършил правилна преценка,
че признанието на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт, се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и е
ползвал при постановяване на присъдата направеното от подсъдимия признание, без
да събира доказателства за фактите, въз основа на които се търси наказателната отговорност от подсъдимия
А.А.И.. Настоящият въззивен състав, като извърши и собствена преценка на
доказателствените материали, намира, че крайният
извод за подкрепеност на признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371, т.2 от НПК, е правилен. Този
извод се налага въз основа на преценка на валидно събраните в хода на досъдебното производство
доказателства – обясненията на подсъдимия А.А.И., показанията на свидетеля Е.Г.Т., Акт за установяване на административно
нарушение серия Д № 0704981/22.02.2019 г., талон за изследване № 0050278, разпечатка
от паметта на „Дръг тест 5000“ S/N:
ARLK-0072, проба 34, с дата и час -
22.02.2019 г., 5:19:54 РМ, т.е. post meridiem – „след пладне“,
от която е виден отчетеният положителен резултат за употреба на амфетамин и
метамфетамин, писмо изх. № 1446/ 02.03.2010 г. на Изпълнителна агенция по
лекарствата, Заповед № 8121з-1186/ 13.09.2017 г., справка за нарушител/водач от
25.02.2019 г., издадена на името на подсъдимия, Талон за изследване № 0050278,
Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества от 22.02.2019 г., Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, Справка за съдимост рег.№ 766/26.02.2019 г., показанията на свидетеля П.И.Б.–
спътник на подсъдимия през инкриминираната вечер. Валидно събраните на досъдебното производство
доказателства еднопосочно обосновават фактите, очертани в обвинителния акт и обуславят
съставомерността на деянието. Следва да бъде отбелязано, че при диференцираната
процедура по чл. 371, т.2 от НПК не е
необходимо извършване на доказателствен анализ, а само положителен и обоснован
отговор на въпроса дали признанието на изложените в обвинителния акт факти се
подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и дали
събраните в първата фаза на процеса доказателствени материали са достатъчни за
разкриване на обективната истина.
Предвид възприетото от фактическа страна, основано на
самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от други обективни доказателства,
настоящият състав споделя като правилни правните изводи на първоинстанционния
съд за това, че след като на 22.02.2019 г., в 16.00 часа, в град Стара Загора, по ул.„***“,
е управлявал моторно превозно средство – л.а., марка „**“, модел „**“, рег.№ ***,
след употреба на наркотично вещество – амфетамин и метамфитамин, установено по
надлежния ред с техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабр.№ ARLK 0072, като
деянието е извършено повторно – обусловено от осъждането по НОХД № 1422/2018 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
подсъдимият А.А.И. както от обективна, така и от субективна страна – при форма
на вина пряк умисъл, е осъществил състава на чл.343б, ал.4 във връзка с ал.3 във
връзка с чл.28, ал.1 от НК.
Оплакванията в протеста и въззивната жалба са съсредоточени срещу
правилността на определеното от първоинстанционния съд наказание лишаване от
свобода, наложено на подсъдимия за така извършеното престъпление.
Първоинстанционният съд е приел, че е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства по чл.54 от НК, поради което е счел, че на
подсъдимия А.А.И. следва да се наложи наказание от
една година и шест месеца лишаване от свобода, което след редуцирането му с
една трета – на основание чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК,
се равнява на една година лишаване от свобода, на каквото го е и осъдил.
Въззивният съд извърши самостоятелна преценка на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, които в случая са следните:
Подсъдимият А.А.И. е бил на ***
години към време на извършване на деянието. ****
Единственото осъждане на подсъдимия е това, което обуславя правната
квалификация на извършеното от него
престъпление като такова при условията на повторност.
От съдържащата се в досъдебното производство справка от Унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Р България е видно, че срещу
подсъдимия не са налице други неприключили наказателни производства от общ
характер.
Подсъдимият е неправоспособен водач,
като, видно от наличната за същия справка за нарушител/водач от 25.02.2019 г., е, че е санкциониран многократно
за нарушаване на чл.150 от ЗДП, като в
тази връзка следва да се посочи и, че за
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК е освобождаван от наказателна отговорност
на основание чл.78а от НК с налагане на административно наказание. Тези данни
позволяват определянето на подсъдимия като резистентен към превъзпитателното и
предупредително въздействие на налаганите му административни наказания за
управление на МПС като неправоспособен водач и обуславят извод за по-висока
степен на обществена опасност на същия като деец.
Извършеното от
подсъдимия деяние не се отличава със специфики, които да го определят с
по-висока степен на обществена опасност, сравнена с тази на престъпления от
същия вид.
Чрез обясненията си от хода на досъдебното производство, макар и
първоначално да е защитавал позицията, че не
той е управлявал моторното
превозно средство, в което е установен, подсъдимият е съдействал за
установяване на обективната истина.
С оглед на
горните обстоятелства, всички взети предвид от районния съд при определяне
на наказанието по реда на чл.54 от НК, преди редуцирането му с една трета на
основание чл.58а, ал.1 от НК, са несподелими оплакванията – както в протеста,
така и във въззивната жалба, за явна несправедливост на наложеното наказание
лишаване от свобода. Същото съответства на
обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, както и на целите на чл.36 от НК. Чрез наказание лишаване от свобода за
по-кратък срок от една година след редуцирането му – каквото се иска във
въззивната жалба, не биха се постигнали както целите на генералната
превенция, така и тези на индивидуалната, изразяваща се във възможността чрез наложеното
наказание деецът да се поправи и превъзпита. От друга страна, налагането на
по-високо наказание, би превърнало същото в самоцелно възмездие, с
неблагоприятен ефект върху извършителя
на престъплението.
Определеният първоначален „общ“ режим на изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода е съобразен с чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1 от НК правилно е приспаднато при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода времето на задържане на подсъдимия А.А.И., считано от 23.02.2019 г.
Тъй като престъплението е
извършено в изпитателния срок на осъждането на подсъдимия със Споразумение №
220/27.12.2018 г. по НОХД № 1422/2018 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
правилно на основание чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение
наложеното на подсъдимия А.А.И. наказание по НОХД № 1422/2018 г. по описа на
Районен съд – Казанлък – лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да
изтърпи (сборът от двете наказания не надвишава две години) при първоначален
„общ“ режим, съгласно чл. 57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС.
Поради всичко гореизложено и тъй като не установи основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, Окръжен съд – Стара Загора прие, че
същата на основание чл.338 от НПК следва да бъде потвърдена.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 103/03.07.2019 г., постановена по НОХД №
1168/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи на жалба и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.