Р Е Ш Е Н И Е
№ 360/5.6.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на четвърти
май две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 82
по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на А.А.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. С.М. срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0367-000081 от 20.05.2022 г. на Началник група към
ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Велинград, с която е отнето свидетелството за
управление на МПС на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП.
Заповедта е оспорена единствено като нищожна, с оглед липсата на преклузивен
срок за това.
В
жалбата се твърди, че не са били налице основанията за отнемане на СУМПС на
жалбоподателя, тъй като не са му били отнети всички контролни точки. Изложени
са съображения за превратно тълкуване на закона, с единствена цел отнемане
свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя. Твърди се, че не всички
наказателни постановения, с които са му отнети контролни точки са му били
връчени преди издаване на процесната заповед.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. М., който
поддържа жалбата. Претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът
Началник група при ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Велинград, редовно уведомен, не
се явява и не се представлява по делото. С Молба вх. № 1197/09.02.2023 г. по
делото е представена административната преписка от страна на ответника, без
изразено становище по жалбата.
Административен
съд - Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със
Заповед № № 22-0367-000081 от 20.05.2022 г. на Началник група към ОД на МВР –
Пазарджик, РУ – Велинград на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ отнемане на свидетелство за
управление на МПС на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и
не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
За
да достигне до налагането на посочената ПАМ, ответният орган е приел, че е
доказано, че с оглед извършени редица нарушения на ЗДвП от страна на
жалбоподателя и издадени в тази връзка седем на брой наказателни постановления,
на Антон К. са отнети всички контролни точки. Изрично в процесната ЗППАМ е
посочено, че всички наказателни постановления /НП/ са връчени на лицето, като
същите са посочени с номер и дата и на издаване.
По
делото е представена и справка за нарушител/водач, в която са обективирани
посочените и в оспорената заповед НП. От същата е видна и системност в
поведението на жалбоподателя по отношение на неспазване правилата на ЗДвП, с
оглед изброените голям брой наложени санкции посредством наказателни
постановления и електронни фишове. Представени са и седемте наказателни
постановления, въз основа на които на жалбоподателя са отнети контролните точки
и е наложена процесната ПАМ по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП.
В
тази връзка от страна на жалбоподателя е оспорено, че НП № 21-0367-001607 от 25.10.2019
г. му е било връчвано. Предвид това и за изясняване на относимите към спора
факти и обстоятелства по делото е назначена съдебно – почеркова експертиза, заключението по която съдът кредитира в пълна
степен като обективно, ясно, мотивирано и изготвено от компетентно лице. В
заключението си вещото лице е приело, че подписът положен на разписката за
получател на НП № 21-0367-001607 от 25.10.2019 г. не е положен от А.А.К..
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Процесната
Заповед е издадена към 20.05.2022 г. и е редовно връчена на жалбоподателя на същата
дата, което не се оспорва от него. Жалба е подадена едва на 16.01.2023 г. чрез
ответния орган.
По
аргумент от чл. 149, ал. 1 от АПК срокът за обжалване на ЗППАМ № 22-0367-000081 от 20.05.2022 от страна на А.К. е изтекъл на 03.06.2022 г.
Жалба е подадена пред съда едва на 16.01.2023 г., т.е. повече от седем месеца
по- късно.
С
оглед горните жалбата по отношение на законосъобразността на процесната заповед
е просрочена и не подлежи на разглеждане от съда.
По
силата на чл. 149, ал. 5 от АПК обаче административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. В
жалбата срещу ЗППАМ 22-0367-000081 от
20.05.2022 г. е направено искане за
прогласяване на нейната нищожност. Предвид това жалбата е процесуално допустима
в тази ѝ част.
По отношение твърдяната
нищожност, съдът намира следното:
Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на
допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като
нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен,
на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не
съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията
им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно
това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,
теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и
кога същият води до унищожаемост:
1). Всяка некомпетентност
винаги е основание за нищожност на акта
В
настоящия случай предмет на оспорване е ЗППАМ
22-0367-000081 от 20.05.2022 г., издадена от Началник група охранителна
полиция Иван Казаков. По делото е представена и Заповед № 312з-1237 от
14.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която началниците на
групи Охранителна полиция в районните управления към ОД на МВР – Пазарджик са
оправомощени да издават актове от вида на процесния.
Предвид
това, настоящия състав намира, че липсва основание за прогласяване нищожност на
заповедта на основание липса на компетентност.
2).
Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен,
че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да
бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да
бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е
самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и
неспазването ѝ води до недействителност на акта, чиято проявна форма
(нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока.
В
настоящия случай оспорената заповед е издадена в писмена форма, с означение на
вида на акта, правни основания за издаването, кратко посочване на фактическите
предпоставки за издаването ѝ, съдържа разпоредителна част, име и подпис
на издателя ѝ, дата на издаване. С оглед този факт липсва основание за
прогласяване нищожността на заповедта на това основание.
3)
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания
за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до
липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според правната
теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено,
когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато,
ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения
пред административния орган въпрос.
В
настоящия случай се установява, че процесната заповед е издадена с оглед
възприетото, че всички контролни точки на жалбоподателя са отнети. Механизмът
на отнемане на контролни точки е уреден в Наредба № ІЗ-2539 от 17 декември 2012
г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение /Наредбата/. Съгласно чл. 3
от Наредбата,
контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно
постановление. При налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази
наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят
на оставащите контролни точки.
Безспорно
с НП № 21-0367-001607 от 25.10.2019 г. жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на правилата за движение по пътищата с наложена глоба в размер на 50
лева и е предвидено отнемането на 6 броя контролни точки.
Установи
се обаче с приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно
– почеркова експертиза, че посоченото НП не е връчено на А.К.. Не се установява
или твърди и връчването да е направено на пълномощник. Предвид това следва и,
че наказателно постановление НП № 21-0367-001607 от 25.10.2019 г. не е влязло в
законна сила към момента на издаване на процесната ЗППАМ. От тук и извод по
аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредбата, че контролните точки с това НП не са
отнети.
Съгласно
чл. 2, ал. 1 от Наредбата, максималният размер на контролните точки за отчет на
извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е 39. С
описаните в справката на водач седем броя НП, с които са му отнети контролни
точки, описани и в процесната ЗППАМ, се отнемат общо 42 броя контролни точки.
Доколкото обаче се установява, че НП № 21-0367-001607 от 25.10.2019 г. не е
влязло в законна сила, то водачът е имал 36 броя контролни точки. С останалите
наказателни постановления - 15 на брой,
описани в справката на водач и електронни фишове – 25 на брой не се установява
отнемане на контролни точки. Т.е. въпреки многобройните нарушения на водача на
правилата за движение на пътищата, лицето е притежавало три броя контролни
точки към момента на издаване на заповедта.
При
липса на валидно връчване на оспореното НП на жалбоподателя или на упълномощен
негов представител, е допуснато нарушение на административнопрозиводствените
правила, което би обусловило и нейната незаконосъобразност. В случая обаче
възможността за оспорване на заповедта като незаконосъобразна е преклудирана, с
оглед просрочието на жалбата. В настоящия случай
административнопроизводствените правила действително са нарушени, но
нарушението не е от вида и с тежестта обуславящи нищожност, респ. липса на
волеизявление.
4)
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а
не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само
този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на
основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин
своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в
приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и
изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би
довело до нищожност на посоченото основание. Т.е. - нищожност на
административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице,
когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата
на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово
основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа
на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано - административния акт е
нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените
правни последици са противоположни или съществено различаващи се от
предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на
правния ред. В този смисъл и Решение № 9734 от 25.06.2019 по адм. дело №
13418/2018 на ВАС - Седмо отделение. Само при описаните случаи порокът
материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във
всички останали до неговата унищожаемост.
В
настоящия случай се установява че актът е издаден съобразно проведена процедура
уредена в ЗДвП и при приложението на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, поради което
липсват визираните основания за прогласяване на нищожност в контекста на
нарушения на материалния закон.
5)
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност, като настоящият
случай не е такъв.
В
конкретния случай наведените основания в жалбата касаещи спазване целта на
закона за отмяна на акта не са такива за нищожност, а евентуално представляват
основания за отмяна на акта като незаконосъобразен - унищожаем. За съдът, обаче
тази възможност за отмяна е недопустима поради просрочие на жалбата.
В
контекста на горните следва да се посочи, че принудителните административни
мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на
държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята
правна същност те са актове на държавно управление от категорията на
индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа
на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на
изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е
гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да
бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи,
компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно
посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там,
като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са
предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми,
с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен
характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на
адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички
нормативно установени за това условия. С оглед гореизложените в настоящия
случай се установява налагане на ПАМ при допуснат порок на
административнопроизовдтсвените правила, който обаче не обуславя нейната нищожност,
а евентуално незкаоносъобразност, доколкото пред органа издател на заповедта са
представени седем броя НП оформени като редовно връчени. В този случай ако
жалбоподателят е считал заповедта за незаконосъобразна или е намирал, че някое
от описаните в заповедта НП не са му били връчени е можел да упражни правото си
на жалба в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, но тъй като това не е сторено, съдът
не би могъл да разглежда оплакванията свързани с незаконосъобразност на акта.
При
този изход на спора на ответника се дължат разноски, но тъй като съдът не е
сезиран с такова искане, не дължи произнасяне по този въпрос.
С
оглед изложените и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд – Пазарджик,
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С.М. срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0367-000081 от
20.05.2022 г. на Началник група към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Велинград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
/п/