РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Пловдив, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20215001000795 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба от Г.Ф., чрез пълномощника адвокат С.М., срещу
постановеното решение №260259 от 15.06.2021 г. по търг.дело №446/2019 г.
по описа на О.С.П..
С постановеното решение Г.Ф. е осъден да заплати на Б. Д. ЯН. сумата
от 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
преживени болки и страдания от причинените и телесни повреди, изразяващи
се в контузия на гръден кош, контузия на коляното, контузия на раменния
пояс и мишницата, контузия на шията, охлузвания и оток на дясна раменна
става и дясна мишница, кръвонасядане в областта на дясна мишница,
травматичен оток на лява колянна става, кръвонасядане и оток в областта на
ляво бедро, мозъчно сътресение и временна загуба на паметта, в резултат на
претърпяно от нея ПТП на 18.08.2016 г. на А.Т. при управление на лек
автомобил Ш.Н., рег.№********, виновно причинено от водач на
1
неидентифицирано МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е
било установено, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2017 г. до
окончателното плащане. Присъдени са и разноски.
Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение,
като го счита за недопустимо, тъй като не е изпълнена задължителната
процесуална предпоставка на закона за надлежното упражняване правото на
иск, а именно извънсъдебно предявяване на претенцията пред Г.Ф..
Ако се прецени, че решението не е недопустимо, счита решението за
неправилно. Доводите му в тази връзка са свързани с нарушение на
материалния закон и процесуално правни норми, както и с необоснованост,
тъй като правните изводи на съда не кореспондират със събраните
доказателства по делото и са в противоречие с тях, не са обсъдени в пълнота
всички събрани доказателства, както и не са съобразени с практиката на ВКС.
Не е съгласен с установения механизъм на ПТП, тъй като не е преценена
правилно доказателствената сила на представения констативен протокол за
ПТП, не са обсъдени вътрешните противоречия на свидетелските показания и
заключенията в съответствие с чл.202 от ГПК. Игнорирани са доказателства
по делото – съдебни протоколи от т.д.№695/2019 г. и справка от телефон 112.
Неправилни са изводите за съпричиняване и за тълкуване на понятието
„справедливост“.
Моли обжалваното решение да бъде обезсилено, като недопустимо,
при условие на евентуалност – да бъде отменено, като се отхвърли иска, при
условие на евентуалност - да бъде отменено, като се уважи възражението за
съпричиняване и отхвърли иска. Претендира направените разноски за две
инстанции.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Б. Д. ЯН., чрез
пълномощника и адвокат С.Д., в който се изразява становище за
неоснователност на оплакванията в нея и се моли същата да не се уважава.
Претендира се адвокатско възнаграждение за въззивното производство на
основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателя на
2
05.07.2021 г. Въззивната жалба е подадена на 19.07.2021 г. в двуседмичен
срок от връчване на решението. Ето защо е депозирана в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Видно от данните по делото, ищцата претендира заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки
и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие ПТП от
18.08.2016 г. Посочва в исковата молба, че на А.Т. при управление на лек
автомобил Ш.Н., рег.№********, в посока П.-С., в района на ок.91 км, в
средна лента на движение, движещият се в най-лява пътна лента товарен
автомобил рязко преминал в средна лента на движение и ударил шофираният
от нея лек автомобил в предна лява част. В резултат на удара загубила
управлението над лекия автомобил, ударила се в мантинелата, след което
автомобилът се завъртял и тръгнал в обратна посока, където последвал удар
с друг товарен автомобил. Счита, че виновен за ПТП е водачът на първия
автомобил, който при преминаване в съседна пътна лента не пропуснал МПС,
което се движи по тази лента, с което е нарушил правилата за движение по
пътищата.
Описва получените контузии на гръден кош, на коляното, на раменния пояс и
мишницата, на шията. Посочва, че е изпитала силни болки в областта на
гръдния кош, шията, десните рамо и ръка, като движенията и са силно
затруднени, при кашляне и поемане на въздух болките се засилват, има отоци
и охлузвания, хематоми. Била и поставена гипсова имобилизация на лявото
коляно в продължение на 65 дни, поради симптома “танц на пателата“, което
довело до трайно затруднение на крайника и за продължително време, както и
е направена пункция за източване на кръв и възпалителна течност.
Претърпяла сътресение на мозъка и временна загуба на памет. В резултат на
така описаните увреждания твърди, че търпи изключителни имуществени
вреди, които оценява в размер на 35 000 лв. Позовава се на разпоредбата на
чл.557,ал.1,т.1 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника, тъй като
вредите са причинени от неидентифицирано МПС, което е напуснало
местопроизшествието.
Ответникът – Г.Ф. оспорва твърденията в исковата молба за наличие
на поведение на водач на неидентифицирано МПС и причинна връзка на
същото с настъпване на ПТП. Счита, че вината за ПТП е изцяло на ищцата,
3
която не е изпълнила задължението си по чл.42,ал.3 от ЗДвП и с поведението
си е причинила ПТП. Оспорва съдържанието на представения протокол за
ПТП относно“Обстоятелства и причини за ПТП“, тъй като няма никакви
обективни находки за настъпилото съприкосновение с неидентифицирано
МПС.
Ако се приеме искът за основателен, прави възражение на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, пътуваща без
поставен задължителен обезопасителен колан.
Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си
и указаната им доказателствена тежест - писмени доказателства, назначени са
експертизи за установяване механизма на ПТП и причинените увреждания.
Разпитани са и свидетели за ПТП и за състоянието на ищцата.
На основание чл.269 от ГПК, първо следва да се разгледа оплакването
за недопустимост на решението, според което не е изпълнена задължителната
процесуална предпоставка на закона за надлежното упражняване правото на
иск, а именно извънсъдебно предявяване на претенцията пред Г.Ф..
Към исковата молба е приложено писмо от Г.Ф. с изх.№24-01-617 от
16.10.2017 г. до Б. Д. ЯН. и Д. П. Д. относно щета №***** от 14.09.2017 г. за
неимуществени вреди, с което се отказва плащане по щетата и са изложени
мотивите за отказа, като е прието, че не са налице условията на чл.557,ал.1,т.1
от КЗ. В чл.558, ал.5 от КЗ са уредени хипотезите, в които увреденото лице
може да предяви претенцията си срещу Г.Ф. в съда, една от които се отнася до
отказ от плащане. При положение, че се установява от приложеното писмо,
че ответникът Г.Ф.а отказва да изплати обезщетение в конкретния случай, че
липсват доказателства, оборващи така установеното, налице са отношения
между страните преди предявяването на иска по повод образувана щета по
молба на ищцата. Ето защо, предявеният иск е допустим съгласно
изискванията на чл. 558, ал. 5 от КЗ, поради отказ на Г.Ф. да заплати
обезщетение. Следва да се пристъпи към преценяване основателността на
заявената претенция в съответствие с очертаните предели в чл.269,изр.2 от
ГПК – посоченото в жалбата, освен когато става дума за приложение на
императивна правна норма съгласно т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на
ВКС.
Първият спорен въпрос между страните е относно механизма на
4
настъпване на процесното ПТП и за фактите и обстоятелствата, свързани с
този механизъм, установени със събраните по делото доказателства.
По делото е приложен от ищцата протокол за ПТП №******* от
18.08.2016 г., изготвен от П.Х. – служител на ОДМВР – П., П.П., от който се
установява, че на 18.08.2016 г. около 10,40 часа на **,*** километър на АМ
Т., посока С., е станало ПТП с участието на три моторни превозни средства.
От съдържащата се в протокола за ПТП схема и от изложеното в него в
раздел- Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП е видно, че
участник № 1 в ПТП, който е неизвестен тежкотоварен автомобил, при
изпреварване на участник № 2, който е управлявания от Б.Я. лек автомобил
Ш.Н. с рег.№ ********, го блъска с полуремаркето в предната лява част.
Вследствие на това лекият автомобил се блъска в лява разделителна
мантинела, където участник № 3, който е друг тежкотоварен автомобил, го
удря от лявата страна.
Ответникът е оспорил констатациите в така приложения протокол, тъй
като няма обективни данни произшествието да е възникнало по описания
начин в протокола, т.е. да е предизвикано от неидентифицирания
тежкотоварен автомобил – участник №1. В тази връзка е приложил преписи
от материали по досъдебното производство, в т.ч. докладна записка,
протоколът за ПТП, обяснения от ищцата, протоколи за разпити на
свидетели, както и преписи от протоколи за проведени съдебни заседания по
търг.дело №695/2019 г. по описа на О.С.П., по което ищцата е разпитвана
като свидетел във връзка със процесното ПТП. Изискал е и писмо от
Дирекция Н.С. 112 – Районен център К. за това, че не са регистрирани
повиквания на тел.112 от телефона на ищцата в посочените ден и час в
регистъра на спешните повиквания.
Приложено е писмо от ОД на МВР П., сектор П.П., от което се
установява, че в момента на произшествието екип от сектора се е намирал на
магистралата, където е обслужвал друго ПТП, възникнало малко по –рано
преди настоящото, като са посочени действията, които е извършил екипът по
повод настоящото ПТП.
Разпитан за ПТП е свидетелят Д. Д. на страната на ищцата, който е
бил очевидец, пътувал в лекия автомобил заедно с ищцата. От показанията
му се установява, че по време на пътуването към гр.С. в средна лента ги
5
изпреварили два тира. С изпреварването първият тир ги ударил отпред в
калника. Вторият тир ги довършил, като ги ударил три пъти и чак тогава
автомобилът спрял, заклещил ги в мантинелата. След първия удар от първия
тир автомобилът се обърнал направо в движението, завъртял се и вторият тир
го ударил челно. Автомобилът се движил със скорост около 110-120 км/ч в
колона, като изпреварващата лента била свободна и тировете тръгнали да ги
изпреварват. Два пъти ги ударил вторият тир. При първия удар от втория тир
били ударени от него челно. Оттам се завъртели, ударили се в мантинелата и
пак отишли в тира. “Той ни удря не толкова челно, но пак отпред и ние пак
отиваме в мантинелата и на третото завъртане, той ни вклини и останахме
заклещени между него и мантинелата“. Посочва, че с ищцата са били с
поставени предпазни колани, които трябвало да откачат.
Страните са поискали и назначаването на съдебно автотехнически
експертизи.
По делото е изготвена автотехническа експертиза от вещото лице С.
М. за механизма на ПТП на база данните по делото. Посочва се следният
механизъм: водачът на лекия автомобил се е движил по дясна лента на
северното платно за движение на А.Т. в посока от изток на запад, през това
време неизвестен водач е управлявал неизвестна композиция /влекач с
полуремарке/ по лявата лента, като е извършил маневра – изпреварване на
лекия автомобил, водачът С.Ю. е управлявал композиция /влекач М. с
полуремарке/ по лявата лента, след неизвестната композиция, водачът на
неизвестната композиция се насочил към дясна лента, без да осигури
достатъчно разстояние с изпреварвания автомобил и така настъпил удар с
лекия автомобил, който бил ударен в предната лява част, след удара той
загубил странична устойчивост, насочил се на ляво, където се ударил в
мантинелата и където настъпил удар в лявата страна на автомобила и в
предната част на влекача М. от втората композиция, след ПТП лекият
автомобил се е установил в платното за движение в дясна част опряна в
лявата мантинела и лява част опряна в полуремарке на композицията.
Неизвестният водач, управлявал неизвестната композиция е имал възможност
да избегне произшествието, ако при навлизане в дясната лента бе осигурил
достатъчно разстояние с изпреварвания лек автомобил.
Впоследствие е изготвена комплексна съдебно медицинска и
6
автотехническа експертиза въз основа и на данните от образуваната
прокурорска преписка №****/**** г. и досъдебно производство №105/2016 г.
по описа на РУ на МВР П., които са приложени от ответника. Установява се,
че няма обективни данни за скоростта на движение на превозните средства, за
повредите и деформациите им, за надлъжното разстояние между
неизвестната композиция и следващата я товарна композиция, за
траекторията на движение на лекия автомобил. Определят се различни
варианти с различни скорости, при които може да се достигне до ПТП или то
да се изключи. Например, ако се приеме, че лекият автомобил се е движил с
всяка скорост над 90 км/ч, а неизвестната композиция – до 90 км/ч,
технически е невъзможно да се изпревари лекия автомобил. Ако се приеме, че
е било налице електронно ограничаване на скоростта на неизвестната
композиция от 90 км/ч и лекият автомобил се е движил с 87 км/ч не би се
достигнало до произшествие. От значение за настъпването на ПТП е и начина
на навлизане на неизвестната композиция в дясното платно при
изпреварването на лекия автомобил - дали е станало плавно. Съществува
възможност в резултат на първия удар лекият автомобил да се отклони към
лявата лента. Възможно е и водачът на лекия автомобил да загуби
устойчивост без това да е причинено от друго МПС и да настъпи удар между
лекия автомобил, втората композиция и мантинелата. Установява се, че има
увредена мантинела от 24 м. При разгледаните възможности и данни не може
да се потвърди или изключи която и да е хипотеза, като е възможно ПТП да е
настъпило по начина, описан в исковата молба, както и без посочения първи
удар от неизвестната композиция.
Поради оспорване на констатациите е назначена и повторна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза, в която също се разглеждат
различни варианти, тъй като липсват обективни данни за скоростите на
движение и за разположението на участниците в изследваното събитие. Ако
лекият автомобил се е движил със скорост над 90 км/ч, а неизвестната
композиция е била с електронно ограничение на скоростта и се е движила със
скорост до 90 км/ч, то технически е невъзможно да настъпи удар с лекия
автомобил, както е посочено. При настъпване на удар между неизвестната
композиция и лекия автомобил, както се твърди, е възможно лекият
автомобил да се отправи наляво и да настъпи удар между него и следващата
се товарна композиция. В този случай и ако неизвестната композиция се е
7
движила със скорост над електронното ограничение, при удар в предна лява
част – в зоната на преден ляв калник на лекия автомобил от неизвестната
композиция, следва тази неизвестна композиция да не е завършила маневрата
изпреварване. Съществува възможност ударът да се отрази върху лекия
автомобил и поради значителната разлика в масите на двете превозни
средства ударният импулс да съвпадне с направлението на товарната
композиция и да се създаде въртящ момент. Не се откриват данни водачът на
лекия автомобил да е изгубил контрол над него, без това да е причинено от
друго МПС. Налице е възможност по данните по делото да се приеме
механизмът, описан в исковата молба, както и да има различен механизъм от
описания.
Според констатациите на трите експертизи и разработените варианти
се установява, че е възможен описаният механизъм в исковата молба, както и
да има различен механизъм от твърдения в исковата молба, тъй като липсват
обективни данни за скоростите на движение, за разположението на
участниците в събитието, за деформациите на моторните превозни средства.
Установява се и, че възможно лекият автомобил да се отклони наляво при
удара от неизвестната композиция, ако същата се е движила над
електронното ограничение със скорост над 90 км/ч, и да настъпи удар със
следващата товарна композиция. Съдът възприема тези констатации, тъй като
същите са обосновани и на практика не си противоречат. Вариантите със
скорост от 90 км/ч се основават на Директиви 92/6/ЕИО на Съвета от
10.02.1992 г. и 2002/85/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
05.11.2002 г. относно монтирането и използването на устройства за
ограничаване на скоростта за някои категории моторни превозни средства в
рамките на Общността, в чиито разпоредби е предвидено монтиране на
устройство, ограничаващо скоростта на движение на тежкотоварните
автомобили до 90 километра в час. Разпоредбите на тези директиви сами по
себе си не са достатъчни, за да се приеме, че участващата в процесното ПТП
неизвестна товарна композиция е била с поставено устройство, както и че
скоростта и е била ограничена до 90 км/ч. Ето защо и поради липса на
обективни данни за електронно устройство вариантите с тази скорост не
следва да се възприемат.
Така събраните доказателства по повод ПТП следва да се преценят
поотделно и в тяхната съвкупност. Следва да се има предвид, че протоколът
8
за ПТП представлява официален свидетелстващ документ, издаден от орган,
имащ правото да удостоверява посочените обстоятелства в него, и се
основава на непосредствени впечатления от актосъставителя му въз основа на
оглед и на обяснения от очевидци. Ползва се с обвързваща материална
доказателствена сила по отношение на възприетите от длъжностното лице -
актосъставител факти и обстоятелства, която може да бъде оборена с всички
доказателствени средства, ако удостовереното от длъжностното лице не
отговаря на обективните факти и обстоятелства. В случая удостовереното от
длъжностното лице в раздел “Обстоятелства и причини за ПТП“, съвпада с
показанията на разпитания свидетел Д. в настоящото производство, както и се
потвърждава от вещите лица, според които е възможно технически ПТП да е
възникнало по описания начин в исковата молба. Установява се съвпадение
между посоченото в констативния протокол за ПТП, свидетелските показания
в настоящото производство, техническите изводи на вещите лица, което
съответства на изложените обстоятелства и факти в исковата молба по
отношение на увреждащото събитие. Следва да се зачетат показанията на
свидетеля Д., включително и относно втория удар с известната товарна
композиция /“той ни удари не толкова челно“/, които съответстват на
изводите на експертите за тангенциални удари по лявата част на лекия
автомобил.
Приложените протоколи от съдебни заседания по друго дело, в които
се съдържат свидетелски показания, включително и на ищцата, не могат да се
ползват като доказателствено средство в настоящото производство, когато се
опровергават факти и обстоятелства, изложени от актосъставителя. Същият
извод се отнася и до обясненията на ищцата и останалите свидетели в
досъдебното производство. От значение са само свидетелските показания,
събрани по реда на ГПК в настоящото производство.
Обстоятелството, че свидетелят Д. е бил страна по посоченото
търг.дело №695/2019 г. по описа на О.С.П. и са представени протоколи от
съдебните заседания по делото, не водят до извод за заинтересованост на
свидетеля, тъй като производството по това дело е приключило към
настоящия момент. Касае се за различни дела с различен
предмет и съответно с различни доказателства по тях. Дори да има
съвпадение по отношение на механизма на ПТП, настоящият съд не е
9
обвързан от изводите на съда по посоченото дело, а следва да се съобрази със
събраните по настоящото дело доказателства в съответствие с чл.235, ал.2 от
ГПК.
Обстоятелството, че след ПТП няма позвъняване на телефон 112 е без
значение, но се съдържат данни, че екипът на сектор П.П. е бил на друго
произшествие в същия район, поради което е пристигнал на процесното
произшествие за своята работа.
С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че не се опровергават
констатациите, описани в процесния протокол за ПТП. Установява се
механизмът на ПТП, описан в исковата молба, а въз основа на него следва да
се приеме, че до ПТП се е стигнало в резултат на противоправното поведение
на шофьора на първия неизвестен тежкотоварен автомобил, който при
предприетото изпреварване и навлизане в дясната лента не е осигурил
достатъчно разстояние с изпреварвания лек автомобил и го е ударил в
предната му лява част, в резултат на което се е образувал въртящ момент,
стигнало се е до последващи тангенциални удари с втория тежкотоварен
автомобил и мантинелата. Този извод се потвърждава и от приложената
документация от Областно пътно управление П. и приложените към него
заявка №53 от 29.09.2016 г., отчет №2-45 от 15.02.2017 г. за ремонтни
дейности в участък от км**+*** до км **+*** среда ляво в посока гр.С.
относно доставка и монтаж на нова осигурителна система /мантинела/ за
пътища в резултат на ПТП, в който именно участък е станало процесното
ПТП.
За настъпилите увреждания ищцата е представила амбулаторен лист от
18.08.2016 г. и съдебно медицинско удостоверение №1296/2016 г., от които
се установяват посочените увреждания в исковата молба. Назначена е
съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б.. Видно от
първото заключение, на ищцата е било причинено: контузия на гръден кош,
на коляното, на раменния пояс и мишницата, на шията, охлузвания и оток на
дясна раменна става и дясна мишница, кръвонасядане в областта на дясна
мишница, травматичен оток на лява колянна става, кръвонасядане и оток в
областта на ляво бедро, сътресение и временна загуба на паметта. Била и
направена пункция на лявото коляно с последваща гипсова имобилизация. На
09.11.2016 г. и била направена пункция на лявото коляно, при което източили
10
105 кубика кръв и в ставата е поставено депо медрол. Направена е ортеза на
ляво коляно. Контузията на коляното се възстановила след 4-5 месеца без
усложнения. Останалите контузии са се възстановили за около 15-20 дни.
След инцидента пострадалата е изпитвала умерени по сила и интензитет
болки, които са отшумели след приключване на оздравителния процес. По
тялото и е нямало специфични белези от колан.
От комплексната автотехническа и медицинска експертиза се
установява, че причинените увреждания на ищцата не са в резултат на челен
удар, а на тангенциален удар, като са разположени по различни анатомични
области на тялото. Тялото и се е движило не само в предно-задна посока, но и
в странично ляво-дясна посока. За уврежданията са от значение скоростта и
масата на превозното средство, защото колкото по-високи са те, толкова по-
висока е кинетичната енергия, която при сблъсък се предава на другото
превозно средство. От значение е и поставянето на предпазни колани, за да се
ограничат пораженията от детайли от интериора на лекия автомобил.
Посочено е, че в медицинската документация има данни за ограничени и
болезнени движения в областта на шията, вероятно в резултат на „камшичен
удар“.
От повторната комплексна автотехническа и медицинска експертиза се
установява, че наличните удари на ищцата не е отговарят на възможността за
челно съприкосновение между лека кола и тир. Те отговарят на
съприкосновение, при което се нарушава стабилността на колата по такъв
начин, че се получава абнормно движение на колата в различни посоки във
времето, като скоростта при съприкосновението трябва да е по-малка от 90
км/ч. Описани са положението на тялото при челен удар с предпазен колан и
без него, като случаите са онагледени с рисунки. Установява се увреждане в
областта на шийната област – навяхване, което може да е в резултат, както на
челен, така и при странично нарушаване стабилността на автомобила.
За състоянието на ищцата и претърпените от нея болки и страдания е
разпитана като свидетел А.Е.А., с която живеели в един апартамент заедно с
майка и. От показанията и се установява, че Б. пострадала много от
катастрофата, „даже имало моменти, когато и говориш, тя те гледала все едно,
че е изпаднала в епилепсия“. Лекарите казали, че е получила кръвоизливи в
мозъка, освен това левия и крак бил много зле. Ставата и е втвърдена, искали
11
да и сложат изкуствена става, но тя изпитвала страх. Свидетелката посочва,
че тя е гледала ищцата, докато била в гипс около два месеца. След това имало
рехабилитатор, който и раздвижвал крака. Около 8 месеца не ходила на
работа, защото с главата била по-зле, отколкото с крака. От време на време
плачела и повтаряла, че по-хубави било да си е отишла, че била неполезна за
семейството.
Въз основа на така събраните доказателства се установяват твърдените
увреждания в исковата молба, които са в резултат от възникналото ПТП и
установения негов механизъм. Налице е фактическият състав на чл.45 от ЗЗД
относно деликтната отговорност, поради наличието на предвидените в него
предпоставки – деяние, противоправност, вина, причинна връзка и вреда,
поради което следва да се пристъпи към преценяване на възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставяне на
предпазен колан, поради сбъдване на условието за евентуалност.
Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за
увреждането, обезщетението може да се намали. Това означава, че той с
конкретно установено действие или бездействие трябва да е оказал влияние
върху вредите, т.е да има причинно следствена връзка между неговото
поведение и настъпилите вреди. В случая възражението на ответника се
основава на поведението на ищцата, като твърди, че не е била поставила
предпазен обезопасителен колан. В тази връзка от показанията на разпитания
свидетел Д. се установява, че ищцата е била с поставен предпазен колан. От
констатациите на експертизите по делото не се установява по категоричен
начин това обстоятелство. Липсват данни за получени травми на ищцата в
резултат на поставен колан според първата експертиза, но в същото време
следва да се отчетат и констатациите на последващите две комплексни
експертизи, свързани със страничния удар на лекия автомобил, нарушението
на стабилността на автомобила, непосочването на травми от детайли от
вътрешността на автомобила. Преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
не водят до извод за липса на поставен предпазен колан, който да е доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела. Следва да се зачетат свидетелските показания в настоящото
производство. Ето защо и при посочената фактическа обстановка по делото,
не се доказва съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на
вредоносния резултат. Възражението на ответника следва да се отхвърли,
12
като неоснователно и недоказано.
Следва да се пристъпи към преценяване размера на застрахователното
обезщетение съгласно чл.52 от ЗЗД, като се имат предвид настъпилите
многобройни увреждания, едно от които довело до имобилизация на долен
ляв крайник и пункции за източване на кръв от него, претърпените болки и
страдания, техния интензитет, начина и период на протичане на
оздравителния процес, психическият срив на ищцата, настъпилата промяна в
резултат на ПТП, невъзможността и да работи през около осем месечен
период, както и нормативно определените лимити на застрахователните
компании, социално икономическите условия в страната към момента на
настъпване на ПТП. При отчитане на всички тези критерии, справедлив
размер за обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с чл.52 от ЗЗД
се явява сумата от 35 000 лв. Тази сума следва да се заплати от
застрахователното дружество за изпитаните болки и страдания от страна на
ищцата. До този извод е достигнал първоинстанционният съд, поради което
неговото решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските -
Налице е претенция от пълномощника на ответника за заплащане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на
1580 лв. От данните по делото се установява, че настоящият пълномощник е
упълномощен след постановяване на обжалваното решение, като са
приложени две пълномощни, в които не е посочено, че адвокатската помощ
ще се осъществява при условията на някоя от хипотезите в чл.38,ал.1 от ЗАдв.
Ето защо, претенцията не следва да се уважава.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260259 от 15.06.2021 г. по
търг.дело №446/2019 г. по описа на О.С.П..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14