РЕШЕНИЕ
№ 699
гр. Пловдив, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20235300500587 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 7207 от 06.03.2023г. на „Първа
инвестиционна банка“ АД чрез юрисконсулт М. М. против решение № 205 от
16.01.2023г., постановено по гр. д. № 10520 по описа за 2022г. на Пловдивски районен
съд, с което се отхвърля предявения от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
********* против В. Ж. П., ЕГН **********, иск за признаване за установено, че
ответникът дължи присъдените по ч. гр. д. № 19784/2021г. на ПРС, XI гр. с., със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 10640/16.12.2021г.,
суми, както следва: сумата от 250 лева – просрочена главница, дължима по договор за
издаване на международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 125РКО-А-0515 от 22.10.2007г., сумата в размер на 1 611, 68
лева – договорна лихва за периода 19.09.2008г. – 06.12.2021г. вкл., дължима по т. 7 от
договора, сумата в размер на 1 049 лева – наказателна лихва за периода 08.09.2008г.-
20.07.2015г., дължима по т. 8 от договора, сумата от 0, 49 лева – законна лихва за
периода 07.12.2021г.-13.12.2021г., сумата в размер на 24 лева-разноски за връчване на
покана за предсрочна изискуемост и сумата от 156 лева-годишна такса за поддръжка на
карта за 2008г., 2209г., 2010г. и 2011г., дължима по т. 10 от договора, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението-14.12.2021г. до
1
изплащане на вземането, като погасен по давност.С решението се осъжда „Първа
инвестиционна банка“ АД да заплати на В. Ж. П., ЕГН ********** разноските по
делото в размер на 450 лева-определено от съда адвокатско възнаграждение.
С въззивната жалба се прави оплакване, че решението е частично неправилно и
необосновано относно сумата от 250 лева главница, сумата от 141, 44 лева
претендирана договорна лихва за периода 14.12.2018г. до 06.12.2021г., сумата от 0, 49
лева законна лихва за периода 07.1.2021г. до 13.12.2021г. и сумата от 24 лева –
разноски за връчена покана за предсрочна изискуемост.Оспорва се изводът на съда за
неравноправност на клаузата за автоматично подновяване на договора по подробно
изложени съображения.Оспорва се и изводът, че срока на договора е изтекъл на
29.10.2009г., като се поддържа, че правото на ползване на предоставения овърдрафт по
кредитната карта е подновяван многократно от датата на предоставянето му до
настъпване на неговата предсрочна изискуемост.На същото основание не настъпило и
погасяване на вземането по давност, тъй като срокът за това започнал да тече от датата
на обявената предсрочна изискуемост – 07.12.2021г.Моли се за отмяна на решението в
обжалваната част, вместо което се иска да бъде постановено ново, с което искът да
бъде уважен.Претендират се разноски за настоящата инстанция.
С отговора на въззивната жалба по реда на чл. 263 от ГПК се изразява становище
за неоснователност и се моли същата да се остави без уважение, а решението на
районния съд да бъде потвърдено.Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение в
обжалваните части, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните пороци в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове по чл. 422
от ГПК от „Първа инвестиционна банка“ АД за признаване за установено по
отношение на В. Ж. П., ЕГН **********, че дължи на ищцовото дружество следните
суми: 250 лева непогасена главница по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
2
сметка № ***-А-0515, сключен на 22.10.2007г., 1611, 68 лева договорна лихва за
периода 19.09.2008г. до 06.12.2021г. вкл. на основание т. 7 от процесния договор, 1094
лева непогасена наказателна лихва за периода 08.09.2008г. до 20.07.2015г. на
основание т. 8 от договора, 0, 49 лева законна лихва за периода 07.12.2021г. до
13.12.2021г., 24 лева разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, 156
лева годишна такса за поддръжка на карта за 2008г., 2009г., 2010г. и за 2011г. на
основание т. 10 от договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 14.12.2021г. до изплащане на вземането.За същите суми е
издадена заповед № 10640 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 16.12.2021г. по ч. гр. д. № 19784 по описа за 2021г. на
Пловдивски районен съд, XI гр. с., в полза на заявителя „Първа инвестиционна банка“
АД, ЕИК ********* срещу длъжника В. Ж. П., ЕГН ********** и изпълнителен лист
от 17.12.2021г., въз основа на който е било образувано изпълнително дело №
20228250400335 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, с рег. № 825, с район на действие
ОС Пловдив.Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на
01.06.2022г. и в рамките на законоустановения срок - на 09.06.2022г., е постъпило
възражение от длъжника срещу издадената заповед.С разпореждане № 14192 от
20.06.2022г. заповедният съд е дал указания на заявителя за предявяване на иск за
установяване съществуването на вземането в едномесечен срок.Разпореждането е
съобщено на заявителя на 28.06.2022г., а искът е предявен в рамките на едномесечния
срок на 20.07.2022г.Налице са предпоставките на чл. 422 от ГПК за установяване на
вземането по исков ред, поради което искът е допустим.
От доказателствата по делото се установява, че на 22.10.2007г. между страните
по делото е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № **-0515, по
който ищецът е предоставил кредит в размер на 250 лева на ответницата по делото
като кредитополучател, който съгласно т. 2 от договора е можело да бъде усвояван с
използване на всяка от картите, издадени към картовата разплащателна сметка на
титуляра.Съгласно т. 3 от договора срокът за ползване на овърдрафта е до 22.10.2009г.,
като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите
условия на Банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип Mastercard и Visa.С т. 4 титулярът се задължава да погасява предоставения
овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия.Съгласно б. „т“ в
раздел I от Общите условия отчетния период включва отчетените (осчетоводени)
операции по картовата сметка, считано от 20-то число на предходния месец до 19-то
число вкл. на текущия месец.Падежът е датата, до която оправомощеният ползвател е
длъжен да погаси минималната погасителна вноска.Банката определя за дата на падежа
всяко 5-то число на месеца, следващ отчетния период.Минималната погасителна
вноска е сума, която титуляра е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща
3
края на отчетния период, до датата на падежа и представлява 3 % от дебитното салдо
по сметката /сумата за пълно погасяване/ към последния ден на отчетния
период.Съгласно т. 7 от процесния договор, при непогасяване до датата на падежа на
пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период,
титуляра заплаща на Банката, след изтичане на първите три отчетни периода, лихва по
дебитното салдо при годишен лихвен процент в размери, както следва: а) за
извършване на безналични плащания на ПОС терминал – 16%, б) за всички останали
транзакции – 18%.В т. 8 от договора е предвидено, че при неплащане на месечна
погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит Банката начислява
наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%.Банката
има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем: с писмено
уведомление до кредитополучателя за срок, определен от Банката, в случай че
титулярът не извърши което и да е плащане по договора и общите условия за срок по-
дълъг от 5 работни дни след дата, на която такова плащане е станало
изискуемо.Съгласно т. 36 от общите условия на банката срокът на ползване на
овърдрафта е съгласно договора.Срокът на валидност на картата е релефно изобразен
върху нея и изтича в края на посочения месец/година.В т. 36.1 е предвидено, че срокът
за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен
срок при условие, че титулярът не е уведомил банката за прекратяване на договора
най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респ. при условие, че банката не е
уведомила титуляра за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на
текущия срок.Съгласно т. 36.4 от общите условия Банката подновява срока на
валидност на картата служебно, доколкото е продължен срокът на овърдрафта, като
издава нова карта.Оправомощеният държател може да получи новата си карта в
банката в срок от 10 дни преди изтичането на срока на валидност на картата.Ако
оправомощеният държател не желае картата да бъде подновена, той следва да уведоми
Банката за това в писмена форма, не по-късно от един месец преди датата на изтичане
на срока на валидност на картата.Банката си запазва правото да откаже да поднови
картата без да сочи мотиви за това.
В исковата си молба ищецът твърди, че кредитополучателят по процесния
договор е просрочил изискуемо плащане с повече от 5 работни дни, като кредитът е в
просрочие, считано от 19.09.2008г. – общо 2308 дни към 14.12.2021г. – датата, на която
е изтекъл дадения 7-дневен срок за доброволно плащане с писмена покана, връчена на
кредитополучателя на 25.10.2021г. чрез ЧСИ Стефан Горчев, с рег. № 825, с район на
действие ОС Пловдив.На основание чл. 13.1 във вр. с т. 13.1.1 от Общите условия,
кредитът бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 07.12.2021г.
Още с писмения отговор на ответника по реда на чл. 131 от ГПК е направено
възражение, че уговорката в т. 3 от процесния договор за автоматично подновяване на
срока на договора, представлява неравноправна клауза, тъй като условията за това
4
подновяване не са били индивидуално договорени, а са съставени предварително, като
кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.Отделно
от това същата клауза била уговорена изцяло в ущърб на потребителя и в нарушение на
принципа за добросъвестност и добрите нрави, тъй като по този начин кредиторът
необосновано дълго продължил срока на договора без да престира нищо по него,
защото след 2011г. не била начислявана годишна такса за поддръжка на кредитната
карта, като същата не била подновена от банката, а ответницата не предполагала, че
между нея и ПИБ АД има действащ договор, тъй като още тогава върнала
предоставената й кредитна карта, считайки че договорът между тях е прекратен.На
основание чл. 110 от ГПК с писмения отговор е направено и възражение за изтекла
погасителна давност в полза на ответника по отношение на всички предявени
претенции от ищеца, което възражение се поддържа и във въззивното производство.
Районният съд при постановяване на решението си е взел предвид, че
кредитополучателят по процесния договор има качеството на „потребител“ по см. на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а сключеният между страните банков кредит представлява
търговска сделка за предоставяне на финансова услуга, поради което договорът попада
в приложното поле на специалния ЗЗП.Взел е предвид и разпоредбата на чл. 146, ал. 1
от ЗЗП, според която, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им.Решаващият съд е отбелязал, че клаузата за срока по т. 3 от процесния договор не е
част от общите условия, а е от съдържанието на съглашението между страните, но не е
счел това за достатъчно, за да приеме, че същата може да бъде квалифицирана като
индивидуално уговорена, защото при всички положения следва да се установи, че
клаузата е била предмет на индивидуално договаряне и кредитополучателят е имал
възможността да влияе върху съдържанието й към момента на сключване на договора,
независимо дали се е съгласил с нея, подписвайки същия.Отчел е, че по делото не са
ангажирани доказателства за установяване на извършено индивидуално договаряне
между банката и кредитополучателя, на което договаряне предмет да е била и
конкретно оспорената от ответника клауза за срока, като е подчертал, че тежестта за
доказване на това обстоятелство пада върху ищеца.В този смисъл е приел, че
въпросната клауза е била изготвена предварително от банката и ответникът не е можел
да влияе върху съдържанието й при подписване на договора, поради което за нея
лицето може да се ползва от защитата на потребителя, предвидена в ЗЗП.
Районният съд е приел на следващо място, че разпоредбата за продължаване на
срока на договора, без регламентирането на никакво друго условие за настъпване на
това обстоятелство (точно изпълнение на задълженията, изрично искане, одобрение
или друго), е неравноправна, защото не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя съгласно чл. 143 от ЗЗП (в редакция към датата на
5
възникване на правоотношението).В тази насока е съобразил, че клаузата за
автоматично подновяване срока на процесния договор предвижда прекратяването му,
само с изявление, извършено дълъг период от време преди фактическото изтичане на
срока и не позволява на длъжника да прецени икономическите условия от своето
поведение.Така уговорена тя позволява безконтролно продължаване на
правоотношението във времето и превръща договора в безсрочен, защото реално
освобождава кредитора от задължението му да следи за изпълнението.Подобна
уговорка според районния съд е в противоречие с императивните изисквания на чл.
430, ал. 1 от ТЗ, а именно – банката да отпусне на заемателя паричната сума при
уговорени условия и срок.С оглед на тези съображения решаващият съд е приел, че
изискуемостта на задълженията по процесния договор е настъпила с изтичането на
уговорения срок в него – на 22.10.2009г., като на тази дата е настъпило прекратяване
на правоотношението и ответникът е следвало незабавно да погаси всички свои
задължения – чл. 20 от ОУ.От тази датата е започнал да тече и предвидения в чл. 110 от
ЗЗД давностен срок, който е изтекъл на 22.10.2014г., а заявлението по чл. 417 от ГПК,
откогато се счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, е подадено на
14.12.2022г., т. е. след изтичане на давностния срок.Поради това възражението за
изтекла погасителна давност за процесното вземане е счетено за основателно и на това
основание искът е отхвърлен.
Настоящият състав на съда с оглед данните по делото също намира, че процесният
договор е прекратен с изтичането на предвидения срок в него и вземанията са били
погасени по давност преди подаване на заявлението, но по различни от изложените от
районния съд съображения.В тази насока следва да се има предвид, че в
доказателствена тежест на ищеца /жалбоподател в настоящето производство/, е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че срокът на ползване на
овърдрафта е бил удължаван по реда на т. 36.1 от ОУ, респ. че кредитната карта,
просредством която е бил усвояван кредита, е била преиздавана след изтичане на срока
й на валидност и че кредитополучателят е извършвал платежни операции с тази
кредитна карта след изтичане на първоначално договорения срок.Това следва от
спецификите на договора за револвиращ кредит овърдрафт, респ. от обстоятелството,
че сумата по кредита се отпуска по разплащателна сметка на кредитополучателя, който
може да я усвоява чрез издадената му кредитна карта, представляваща както
електронен платежен документ, така и единствено средство за предоставяне/усвояване
изцяло или частично на кредита.В конкретния случай от заключението на вещото
лице, което и настоящия състав цени като компетентно изготвено и обосновано, е
установено, че след 08.09.2008г. кредитополучателят не е извършвал тегления от
картата, а след 02.09.2008г. не е извършвал и погасявания.При положение, че банката
не е доказала да е изпълнила задължението си по т. 37.1 от ОУ за подновяване срока на
валидност на картата служебно с издаването на нова карта, то не може да се направи и
6
извод, че срокът на договора е бил продължен.
Предвид гореизложеното въззивната жалба е неоснователна и като такава следва
да се остави без уважение, а решението на районния съд в обжалваната част като краен
резултат е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора на въззиваемия се дължат разноски. Процесуалният
представител на въззиваемата страна е оказал безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие пред въззивна инстанция. С оглед изхода на спора и на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на адв. Т. Н. Й. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., определено по
реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за безплатна защита пред въззивния съд.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 205 от 16.01.2023г., постановено по гр. д. № 10520 по
описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, XVI гр. с., в частта, с която отхвърля
предявения от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „***, представлявана от изпълнителните директори Ч. Г. З. и С.
А. П. против В. Ж. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г***, иск за признаване за
установено, че ответникът дължи присъдените по ч. гр. д. № 19784/2021г. на ПРС, XI
гр. с., със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
10640/16.12.2021г., суми, както следва: сумата от 250 лева – просрочена главница,
дължима по договор за издаване на международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка № ***-А-0515 от 22.10.2007г., сумата до
размера от 141, 44 лева договорна лихва за периода 14.12.2018г. до 06.12.2021г., сумата
от 0, 49 лева – законна лихва за периода 07.12.021г.-13.12.2021г., сумата в размер на 24
лева – разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, като погасен по
давност.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „*** представлявана от изпълнителните директори Ч.
Г. З. и С. А. П. да заплати на адвокат Т. Н. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„***, сумата от 400 лева – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
въззиваемия в настоящето производство.
7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване /чл. 280, ал. 3 от ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8