№ 2829
гр. Бургас, 15.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
частно гражданско дело № 20222100501901 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 8663/05.10.2022г. на
„Уникредит Булбанк” АД, ЕИК № ********* - със седалище и адрес на управление:гр.
София пл. „Света Неделя” № 7, чрез пълномощника си адв. Димитър Пелов с адрес за
призоваване и съобщения - гр.София, ул.’’Алабин” № 38, ет.1 ап.1,чрез адв. Явор Димитров,
срещу Разпореждане № 2475 от 19.09.2022г. по ч.гр.д. № 986/2022г, по описа на PC-
Несебър, с което е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу „ИРЕН ГРУП“ ЕООД, ЕИК
********* и А. Й., ЕГН ********** за заплащане солидарно на сумите, както следва:
главница от 3137,16 лева, представляваща парично вземане по Договор № 0163/11.02.2020г.
за Кредитна карта за бизнес клиенти от 11.02.2020г., както и сумата от 593,89 лева,
представляваща договорка лихва върху редовна главница за периода от 15,4.2020г. до
22.4.2021г„ както и сумата от 722,8 лева, представляваща договорка лихва върху просрочена
главница за периода от 22.4.2021г. до 15.09.2022г както и сумата от 564,24 лева,
представляваща просрочена лихва (миграция) за периода от 22.4.2021г. до 15.09.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2022г. до окончателно
изплащане на вземането, както и направените в производството разноски.Мори се отмяна на
обжалваното разпореждане и постановяване на определение, с което се разпореди издаване
на исканата Заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
В частната жалба се сочи, че съдът неправилно възприел, че за да се съобщи
предсрочната изискуемост по реда на чл.50,ал.4 ГПК вр. Чл. 47,ал.1 ГПК на „ИРЕН ГРУП“
ЕООД следвало преди залепяне на уведомлението връчителят да извърши три посещения
на адреса на дружеството. На второ място неправилно било позоваването от съда на т. 18
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК е
неправилно, тъй като решението било приложимо едва в хипотезата на чл.422 ГПК, какъвто
не бил настоящия случай, а съдът не разполагал с възможността в заповедното
производство да преценя дали са налице основанията за обявяване предсрочната
1
изискуемост на кредитното задължение.По отношение на солидарно задължения длъжник
А. Й. се моли съдът да вземе предвид всички така изложени съображения. На последно
място се изтъква, че съдът е следвало да даде указания до Банката с възможност да уточни
фактическата обстановка и приложи необходимите според съда документи така, както било
предвидено в разпоредбата на чл.411,ал.2,т.1 ГПК.
Частната жалба е с правно основание чл. 418, ал. 4 от ГПК.
Бургаският окръжен съд като взе предвид, че частната жалба е предявена правно-
легитимирано лице в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт и като
съобрази разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния жалбоподател и
приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирано заявление от
"УниКредит Булбанк "АД–гр. София, с което се претендира
по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу „Ирен Груп“ ЕООД и А. Й. (солидарни длъжници), за парични
задължения съгласно извлечение от сметки от 16.09.2022г. по предсрочно изискуем
Договор № 0163/11.02.2020г. за кредитна карта за бизнес-клиенти от 11.02.2020г. за
следните суми: сумата от 3137,16 лева, представляваща дължима главница по договор за
кредитна карта за бизнес клиент № 0163/11.02.2020г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 593,89 лв. - лихва върху редовна главница за периода 15.04.2020г. -
22.04.2021г., сумата от 722,80 лв. - лихва за просрочена главница за периода 22.04.2021г. -
15.09.2022г., сумата от 564,24 лв. - просрочена лихва (миграция) за периода 22.04.2021г. -
15.09.2022г., както и за сумата от 731,12 лв., представляваща направените по заповедното
производство разноски, от които 630,76 лв. - платено адвокатско възнаграждение с начислен
ДДС и 100,36 лв. - внесена държавна такса.
Към заявлението по чл. 417 ГПК е представено извлечение от16.09.2022г. от
счетоводните книги на банката и Договор за кредитна карта на бизнес-клиенти от
11.02.2020г.; рамков договор за събиране на вземания , с който Банката възлага на
адвокатско дружество “Димитров и Пелов“ извършване на всички необходими фактически и
правни действия по събиране на изискуеми вземания на Банката-възложител; покана за
доброволно изпълнение и уведомление по чл.60,ал.2 от ЗКИ за обявяване предсрочната
изискуемост на договора за кредит,отправено до „ИРЕН ГРУП“ ЕООД на адвокати Явор
Димитров и Димитър Пелов; Уведомление до „Ирен Груп“ ЕООД, осъществено от
връчителя при ЧСИ Станимира Николова, с район на действия Окръжен съд Бургас, рег. №
805 при КЧСИ.От това уведомление , цитирано от районния съд в обжалваното
разпореждане ,става ясно, че при посещение на адреса на „ИРЕН ГРУП“ ЕООД на
07.06.2021г. в 13:45часа връчителят не установил табела с наименованието на
юридическото лице и обявено работно време, не било намерено помещение, в което
дружеството извършва търговска или административна дейност, не бил открит управител,
2
както и работник и служител на дружеството, съгласен да получи книжата,връчителят не
открил пощенска кутия с наименованието на юридическото лице. При тези обстоятелства
връчителят залепил уведомление съгласно чл.50 ГПК на външната врата на апартамента.
Районният съд е отхвърлил искането за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, като е приел, че длъжникът „Ирен Груп“ ЕООД не е
надлежно уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита,тъй като било
удостоверено само едно посещение на адреса, а не три такива в рамките на един месец, за
което се цитира чл.47,ал.1 ГПК и определение № 60343 от 09.06.2021г. по т.д.№ 1684/2020г.
на ІІ-ро т.о. на ВКС, поради което не можело да се направи извод за редовност на това
връчване съгласно фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разпореждането е правилно.
С т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени
разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл. 20 а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Предпоставките по чл. 418 ГПК
за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението
от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
С оглед това при извършване на преценка относно съобразяването на въззивния
съд по въпроса относно настъпилата предсрочна изискуемост на вземането на банката
трябва да се изхожда със задължителната практика на ВКС, като следва да се имат предвид
не само разясненията, обективирани в Решение № 40/17.06.2015 г. по т. д. № 601/14 г. на I т.
о., но и постановеното след определението по чл. 288 ГПК Решение № 148/02.12.2016 г. по
т. д. № 2072/15 г. на I т. о., според което е допустимо да се фингира недоставеното или само
изпратено от банката съобщение до длъжника като получено, единствено в случай, че
договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или фактически
констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се
доведе до знанието на длъжника изявлението на банката, че е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем. В случай, че договорът за кредит не обективира
такава уговорка, уведомяването на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено
посредством уредените в чл. 37 - 58 ГПК способи за връчване на книжа, вкл. връчване по
възлагане от нотариус /чл. 50 ЗННД/ или частен съдебен изпълнител /чл. 43 ЗЧСИ/.
3
Настоящият съдебен състав възприема по принцип така дадения отговор в
горецитираните актове на ВКС, но с изключение на възприетото относно допустимостта
изявлението на банката да бъде връчено на длъжника чрез частен съдебен изпълнител. В
тази връзка следва да се има предвид, че поначало никой държавен орган или частноправен
субект, на когото държавата е делегирала определени функции, не разполага с универсална
властническа компетентност. По смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЧСИ, частният съдебен
изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни
притезания, като може да му се възложи и събирането на публични вземания. Уредената в
чл. 43 ЗЧСИ възможност частният съдебен изпълнител да възложи на определен служител в
неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа по реда на чл. 37 - 58 ГПК следва
да се тълкува именно в контекста на предоставената от държавата компетентност за
извършване на принудително изпълнение, при което принципът е, че частният съдебен
изпълнител може да удостоверява връчване на книжа не изобщо, а само във връзка с
образуваните пред него изпълнителни дела.
За да е редовно връчването по реда на чл.50,ал.4 ГПК вр. Чл.47,ал.1 и ал.5 ГПК, следва
в залепеното уведомление адресата да бъде уведомен за срока и органа, от който може да
получи книжата, които връчителят не е успял да му връчи.
В случая от представеното уведомление на ЧСИ Станимира Николова е видно, че не
е отразено в канцеларията на кой орган/ съд, съдебен изпълнител, нотариус, Кметство /
следва да се яви представител на „ИРЕН ГРУП“ ЕООД за да получи описаните в същото
уведомление книжа: Придружително писмо от 28.05.2021г. + ПДИ и уведомление по
чл.60,ал.2 от ЗКИ; явно като последица от този пропуск в книжата към заявлението по
чл.417 ГПК не се съдържа документ, удостоверяващ неявяване на адресата в двуседмичен
срок от съобщението да получи изпратените му книжа.
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да формира категоричния извод за
това, че съобщението до кредитополучателя „ИРЕН ГРУП“ ЕООД за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем не е редовно връчено.
Съдът не обсъжда въведените в частната жалба доводи за това, че в заповедното
производство районният съд нямал основания да обсъжда дали са налице основания за
обявяване предсрочната изискуемост на кредитното задължение, тъй като такива
съображения не са изтъкнати от НРС в обжалваното разпореждане. Точно обратното-
районният съд изрично е отбелязал, че такава преценка може да се извърши само по
съществото на спора - от съда в исковото производство, каквито са и задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 7/2017г. от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. по
описа на ОСГТК на ВКС.
Не са налице твърдяните от частния жалбоподател нарушения , основани на
разпоредбата на чл.411,ал.2т.2 ГПК, тъй като районният съд е отказал издаването на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист само поради неуведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост на кредитния договор.
Предвид изложеното въззивният съдът споделя изводите на НРС, че по делото не
4
се установява наличието на подлежащо на изпълнение вземане срещу солидарно
отговорните длъжници „ИРЕН ГРУП“ ЕООД и А. Й. за сумите, посочени в заявлението,
поради което заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист спрямо тях е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, то частната жалба следва
да се остави без уважение като неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 8663/05.10.2022г., подадена от
„Уникредит Булбанк” АД, ЕИК № *********- със седалище и адрес на управление:
гр.София пл. „Света Неделя” № 7, чрез пълномощника си адв. Димитър Пелов с адрес за
призоваване и съобщения - гр.София, ул.’’Алабин” № 38, ет.1 ап.1 чрез адв. Явор Димитров,
срещу Разпореждане № 2475 от 19.09.2022г. по ч.гр.д. № 986/2022г. по описа на PC-
Несебър.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5