Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 17 септември,
2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански
състав,
в публично заседание на 08.09.2020
г. /осми септември, две хиляди и двадесета
година/, в състав:
Районен съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова гражданско дело № 748
по описа за 2020 година на Ломския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдебнато производство е образувано по искова молба на С.Т.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. Р.Б. от
МАК, със съдебен адрес:***«Г.Манафски» № 9, с която е предявил против *****, с ЕИК *****, гр. Монтана, обл. Монтана, бул.
«Александър Стамболийски» № 11, обективно съединени искове за признаване за
установено, че не дължи следните вземания, които счита, че са погасени по
давност:
сумата от общо 922,45 лева, включваща: 782,29 лева
главница за консумирана вода за времето от 26.09.2011г. до 17.11.2014г.; 115,16
лева лихва за забава за времето от 27.10.2011г. – 02.12.2014г., както
и законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2014г. до
окончателното изплащане на сумата и 25, 00 лева разноски по делото, за което
вземане е издаден изпълнителния лист по ч.г.д № 1538/2014г. на РС- Лом и
образувано изпълнително дело № 20181620400107 по описа на ДСИ при РС- Лом, като
погасени по давност.
Искът е с
правно основание чл. 439, ал. 1 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК и е
допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му, а наред с това
той основава иска си на новонастъпили факти – изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът не се
явява, като от пълномощника адвокат Б. е
постъпила писмена молба, в която заявява, че желае делото да се разгледа в
негово отсъствие.
Ответникът в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт , който оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. Представя писмена защита.
В хода на съдебното дирене са
събрани писмени доказателства, приложено е изпълнително дело № 107/2018г. по
описа на СИС при РС- Лом и ч.гр.дело № 1538 от 2014г. по описа на РС- Лом.
Съдът приема за
установени от фактическа страна следните обстоятелства:
На 21.01.2015 г. състав на Районен съд- Лом е издал изпълнителен лист въз
основа на разпореждане по частно гражданско дело № 1538/2014г. на ответника „В
и К” ООД, гр. Монтана срещу ищеца С.Т.М.
за главница 782,29 лева за консумирана
вода за времето от 26.09.2011г. до 17.11.2014г.; лихва в размер на 115, 16 лева за времето от
27.10.2011г. – 02.12.2014г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 12.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и 25, 00 лева разноски по
делото. На 16.03.2018г. по молба на ответника - взискател е образувано
изпълнително дело срещу ищеца - длъжник под № 107/2018г. по описа на СИС при
РС- Лом. След образуването на изпълнителното производство срещу ищеца – длъжник
на 26.03.2018г. му е била връчена покана
за доброволно изпълнение. С разпореждане от 14.02.2020г. ДСИ при РС- Лом е
насрочил опис за 26.03.2020г. на движими
вещи, собственост на длъжника С.М.. Изпълнителното действие не е било извършено
предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закон за мерките и действията при
извънредно положение, видно от съставен от съдебния изпълнител протокол от
26.03.2020г. Впоследствие описът на движими вещи е бил пренасрочен за
25.06.2020г., но същият не е бил извършен поради спирането на изпълнителното
производство с Разпореждане от
23.06.2020г. на съдебния изпълнител въз основа на издадена от съда
обезпечителна заповед.
Страните не спорят, че ищецът е бил
потребител на доставяна от водоснабдителното дружество «В и К» ООД, гр. Монтана
вода за процесните периоди по смисъла на Наредба №4/2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия на «В и К» - Монтана и че е ползвател
на услуги, предоставяни от ответното дружество. В този смисъл ищецът не оспорва
нито количество доставена вода, нито нейната стойност, т. е. не оспорва съществуването
на вземанията, посочени в изпълнителния лист от 21.01.2015г. издаден по ч.гр.д.
№ 1538/2014г. на ЛРС. Спорът се свежда до твърденията на ищеца, че не дължи
сумите по изпълнителния лист, тъй като са погасени по давност.
Ответникът чрез процесуалния представител оспорва иска като излага общи
доводи. Излагат се твърдения, че ищцата е абонат на ответното дружество. Срещу
същата „В и К“ ООД, гр. Монтана завежда
ч.гр.дело № 1538/2014г., по което е издадена Заповед №1017 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист. Длъжникът не е
възразил срещу заповедта. Посочва се, че „В и К“ е образувало изпълнително дело
на по-късен етап, водено от принципите си да е коректно, толерантно и
съпричастно към проблемите на своите абонати. Дружеството е приело, че липсата
на възражение съставлява признаване на дълга и показва намерение той да бъде
издължаван. Твърди се, че по изпълнителното дело длъжникът не е възразил.
Признава се, че не е налаган запор на трудовото възнаграждение на дължника в
изпълнителното производство и по същото не са упражнявани реално никакви
принудителни действия, още по-малко агресивни.
Заявява, че са насрочвани два описа, но поради невнасяне на такси от
взискателя те не са се осъществявали. Водено от толеранс към длъжниците,
дружеството им е предоставяло повече
време за издължаване. Заявява се, че длъжникът не е подавал възражение за
погасителна давност нито по време на частното гражданско дело, нито след
образуването на изпълнителното дело. Към „В и К“ – Монтана няма изрични молби,
посочващи точния период, по отношение на който се счита, че дългът се явява
погасен по давност, както и сумата, която се счита, че следва да отпадне, като
дружеството не прилага давността служебно. Посочва се и общият размер на
задълженията по партидата на длъжника към 17.07.2020г. – 4918, 93 лева като се твърди, че вода се потребява
и към днешна дата, но не се заплаща. Моли се за отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан.
Съдът приема от
правна страна следното:
Според съда отрицателния установителен иск по чл. 439, ал.1 вр. чл. 124,
ал.1 от ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, като за конкретния казус падежът на
всяко от задълженията за плащане на потребената вода е последното число на
месеца, следващ отчетния период (месеца на доставката), а от първо число на
втория месец, следващ отчетния период, длъжникът изпада в забава и върху
задължението започват да се начисляват лихви. Задължението е срочно и за да
изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора, а от
изпадането в забава започва да тече давност за погасяване възможността за
принудително събиране на вземането.
Взискателят с молбата за образуване на
изпълнителното дело от 13.03.2018г. е поискал извършването на
справки за притежавани от длъжника имоти, банкови сметки и получавано
трудово възнаграждение. Поискал е със
същата молба и извършване на опис на движими вещи по местоживеенето на длъжника.
Съдебният изпълнител е поискал информация от ТД на НАП чрез отправено Искане за
издаване на документ с вх.№ 1200И0053023 от 16.03.2018г. На 20.03.2018г. e получен отговор от ТД на НАП- гр. Монтана, че лицето няма регистрирани
банкови сметки и не работи по трудово правоотношение. На 26.03.2018г. е
изпратена покана за доброволно изпълнение, която е връчена на длъжника. С разпореждане от
14.02.2020 г. ДСИ при РС- Лом е насрочил опис за 26.03.2020г. на движими вещи,
собственост на длъжника С.М.. Изпълнителното действие не е било извършено
предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 от Закон за мерките и действията при
извънредно положение, видно от съставен от съдебния изпълнител протокол от
26.03.2020г. Впоследствие описът на движими вещи е бил пренасрочен за
25.06.2020г., но същият не е бил извършен поради спирането на изпълнителното
производство с Разпореждане от
23.06.2020г. на съдебния изпълнител. С изброените действия се изчерпва
съдържанието на изпълнителното производство. Следователно няма нито едно извършено
действие на принудително изпълнение, което не се оспорва като факт и от
ответното дружество, а в отговора по чл.131 ГПК се посочва, че не е налаган запор на трудовото възнаграждение
на дължника в изпълнителното производство и по същото не са упражнявани реално
никакви принудителни действия като се
заявява, че са насрочвани два описа, но поради невнасяне на такси от
взискателя те не са се осъществявали.
Вземането по изпълнителния лист е за консумирана
вода, което става ясно от изпълнителния лист, издадена по
ЧГД № 1538/2014г. на РС-Лом, в който е посочено, че вземането е за консумирана
вода за периода 26.09.2011г.-17.11.2014 г. По отношение на посоченото вземане е изтекла кратката погасителна
давност, която е тригодишна, тъй като същото е
периодично. По силата на ТР №3/18.05.2012г. по ТД № 3/2012г. по описа на ОСГКТК
на ВКС
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Поставя
се въпросът откога е започнала да тече погасителната давност по отношение на
вземанията за главница, лихви и разноски, обективирани в изпълнителния лист. В
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013г. на ВКС е дадено подробно тълкуване по поставения въпрос, по
който са съществували противоречия в съдебната практика. По
силата на т.14 от тълкувателното решение подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на действие за
принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в“ от ЗЗД. В т.10 на тълкувателното решение е
посочено, че: „ не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането
и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение
/освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е
посочил изпълнителен способ /чл.426, ал.2 от ГПК/ и такава молба подлежи на
връщане. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността,
също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността“. „Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.“
Съгласно разясненията по т. 10 на цитираното тълкувателно решение
прекъсването на давността с предявяването на иск и други действия по чл.116, б.
„б“ от ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемане на действия по принудително изпълнение по чл.116, б. „в“ от ЗЗД са уредени по
различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече, докато трае
производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността
не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата давност започва да
тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането
съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. В исковия
процес давността е прекъсната в началото
и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне
отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
По
отношение на вземането по изпълнителния лист, предмет на настоящия иск,
започналата да тече от падежа на
вземането погасителна давност не се е прекъснала с предявяване на
заявлението по чл. 410 от ГПК на 12.12.2014г. Крайната
дата на периода на консумация на вода от ищеца - длъжник по изпълнителното
производство, е 17.11.2014 г., видно от изпълнителния лист, а падежът на
задължението по последната издадена фактура
е един месец след тази дата, т.е 17.12.2014г.
Това е така, защото съгласно чл. 33, ал.1 от публично обявените Общи условия на „ В и К“ – Монтана, одобрени
от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., операторът издава ежемесечни
фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а съгласно
ал. 2 на същата разпоредба потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми
за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно
кратката погасителната давност,
започнала да тече от падежа на последното задължение, визирано в заповедта за
изпълнение – 17.12.2014г. до 17.12.2017г. по отношение на вземането е изтекла
като е изтекла и за по-старите вземания с по-ранен падеж от преди дата
17.11.2014г., включени в заповедта по чл.410 ГПК.
Ако до 17.12.2017г. бе образувано
изпълнително производство срещу длъжника и ако по него бяха извършвани някои от
изброените изпълнителни действия в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ВКС, започналата да тече от падежа на вземането
погасителна давност би била прекъсната. Тъй като към 17.12.2017 г. не е било
образувано изпълнително дело /то е
образувано на 16.03.2018 г. видно от разпореждане л.14 от ИД/ и поради това не
са извършвани действия на принудително изпълнение, давността не е била
прекъсната. Освен това, въпреки образуването на изпълнителното производство,
действия на принудително изпълнение не са били извършвани, така че същите да
могат да прекъснат течащата погасителна давност. Ето защо давността не е
спирана и прекъсвана, тъй като не са извършвани в изпълнителното производство
някои от изброените в тълкувателното решение
изпълнителни действия, явяващи се действия за принудително изпълнение по
смисъла на чл.116, б. „в“ от ЗЗД, което е видно от приложеното по делото ксерокопие
на изпълнителното дело. В случая началният момент на
давностния срок е преди подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, но крайният момент на изтичането на 3-годишната давност за
погасяване на вземането за главница е станало на 17.12.2017 г., т.е. след
влизането в сила на заповедта за изпълнение и издаването на изпълнителния лист,
но преди образуването на изпълнителното производство. Поради това погасителната
давност представлява новонастъпил факт по смисъла на чл.439 ГПК, който следва
да бъде взет предвид при оспорването на изпълнението. Съгласно т.14 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, новият
ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска по
чл.422 ГПК в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Ако такъв иск не е предявен, какъвто е
и настоящият случай, давността не се счита прекъсната със заявлението. След
като давността не е прекъсната, то не е налице основание за изключването от
давностния срок на периода от време, изтекъл между настъпването на изискуемостта
на вземането и влизането в сила на заповедта за изпълнение.
С погасяване на
главницата на задължението се погасяват и акцесорните задължения за
лихви по силата на чл.119 от ЗЗД. Погасяват се и разноските, направени в
заповедните производства. В този смисъл вземанията за обезщетение за забава и
за съдебни разноски, предмет на заповедното производство, също са погасени по
давност.
И тъй като процесния отрицателен установителен иск за недължимост на
вземането поради погасяването му по давност е предявен на 15.06.2020г., то
съдът намира, че същият е основателен и доказан като към датата на
предявяването му давността по отношение на вземането, предмет на ч.гр.д. №1538
от 2014г. на ЛРС, е изтекла. Това е така, тъй като въведеното с исковата молба
правопогасяващо възражение за давност е основателно, което обуславя и
основателността и на предявения отрицателен установителен иск. С погасяване на
главницата на задължението, безспорно се погасяват и акцесорните задължения за
лихви, както и за разноски.
Не са налице предпоставките за допускане на предварително изпълнение на
решението на основание чл.242, ал.2, т.3 ГПК, както е поискано с ИМ, тъй като
изпълнителното производство, видно от представеното изпълнително дело
№107/2018г. на ДСИ при РС- Лом, е било спряно въз основа на издадена
обезпечителна заповед, от което следва, че е предотвратено настъпването на
вреди за ищеца по смисъла на т.3 на ал.2 на чл.242 ГПК.
По отношение на
разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, представляващи
платена държавна такса в размер на 50.00 лева.
Чрез процесуалния си представител ищецът е поискал
присъждане на разноски като по правилото на чл.78, ал.1 ГПК при този изход на спора
му се дължат, а именно такива за адвокатското възнаграждение на адв. Б., което
ответникът следва да заплати при хипотезата на чл.38, ал.2 вр. ал.1 т.2 от
Закон за адвокатурата. Съгласно чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
материален интерес минималният размер на възнаграждението в случая се определя
на 100.00 лева. В този размер се претендира и съгласно приложен списък към ИМ.
На ответника не се следват разноски при този изход на делото.
Водим от изложените правни съображения, Ломският районен съд, пети състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че С.Т.М.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на *****, с ЕИК *****, гр. Монтана,
обл. Монтана, бул. «Александър Стамболийски» № 11, парично вземане: 782,29 лв. /седемстотин осемдесет и два лева и двадесет и
девет стотинки/ главница за консумирана
вода за времето от 26.09.2011г. до 17.11.2014г.; лихва в размер на 115,16 лв. /сто и петнадесет
лева и шестнадесет стотинки/ за времето
от 27.10.2011г. – 02.12.2014г.,
както и законната лихва върху
главницата, считано от 12.12.2014г. до окончателното изплащане на вземането и
25, 00 лв. /двадесет и пет лева/ разноски по делото, за което вземане е издаден
изпълнителния лист по ч.г.д № 1538/2014г. на РС- Лом и образувано изпълнително
дело № 20181620400107 по описа на ДСИ при РС- Лом, като погасено по давност съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл.
38, ал. 2 вр. ал.1, т.2 от
Закон за
адвокатурата, *****, с ЕИК *****,
гр. Монтана, обл. Монтана, бул. «Александър Стамболийски» № 11,
представлявано от В.И. – Управител, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.В.Б. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 100, 00 /сто/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *****,
с ЕИК *****, гр. Монтана, обл. Монтана, бул. «Александър Стамболийски» №
11, представлявано от В.И. – Управител, да заплати
на С.Т.М., с ЕГН ********** и адрес: ***,
разноски за платена държавна такса в размер на 50,00 /петдесет/ лева.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист, издаден на 21.01.2015 г. по ч.гр.д. №
1538/2014 г. на Районен съд – Лом, за което да се уведоми служебно ДСИ при РС-
Лом след влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: