Р Е Ш Е Н И Е
№ 260703 / 11.6.2021г.
гр. Перник, 11.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на тринадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 00177 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124 ал. 1 ГПК от Д.Й.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника й адв. А.Ц. - ПАК, срещу
„Еос Матрикс” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, кв. „Витоша”, ж. к. „Малинова долина”, ул. „Рачо П. Казанджията” № 4-6, с който се иска да бъде признато в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответното дружество сумата от 1 000,00 лева, представляваща
част от сумата от 18556,39 лева, представляваща главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит № EL
352697/20.02.2008г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 02.08.2010г.,
издаден по ч. гр. д. № 7088 по описа на Районен съд – гр. Перник за 2010г.,
поради погасяването й по давност.
В
исковата молба се твърди, че ищцата има качеството на солидарен длъжник ведно с Я.Г.М.по
изп. д. №454 по описа за 20Юг. на службата на ЧСИ - С. Д., с per. №752 на КЧСИ и район на
действие ПОС и като такава отговаря за цялото задължение и разполага със
самостоятелни права в изпълнителното производство като всеки един от
солидарните длъжници действа сам за себе си, като неговите действия в
изпълнителното производство нито ползват, нито вредят на другия солидарен
длъжник. Сочи се, че изпълнителното дело е образувано по молба на "Юробанк
и Еф Джи България" АД с ЕИК:********* от 01.10.2010г. на основание изпълнителен
лист от 02.08.2010г., издаден по ч.гр.д. №7088 по описа на Pайонен съд - Перник
за 2010г. за сумите от: 18556,39лв. представляваща главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит № EL 352697/20.02.2008г.; 2680,01лв.
представляваща договорна лихва за периода 20.03.2008г. до 29.07.2010г.
включително и 153,18лв., представляваща наказателна лихва за периода от
20.10.2009г. до 27.07.2010г.
Изяснява
се, че след образуване на процесното изпълнителното дело, по същото се искани
от взискателя и извършвани от ЧСИ следните действия:
На 01.12.2010г. съдебният изпълнител,
е наложил запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжниците в
„Алматея Прима” ООД.На същата дата е наложил запор върху банковите сметки на
длъжника Ясен Г. Миленов в няколко банки. На 04.02.2011г. взискателят, е
поискал от ЧСИ, да изпрати напомнително до трето задължено лице - „Алматея
Прима” ООД за предходно наложения запор върху трудовото възнаграждение на
длъжниците.
На 13.04.2011г. на длъжниците по
делото са връчени ПДИ, както и запорни съобщения до „Алматея Прима” ООД за
запор на трудовите им възнагараждения, получавани в дружеството, като както по
предходните, така и по тези запори няма данни, да са били изпълнявани от
третото задължено лице „Алматея Прима” ООД.
На 08.06.2011г. взискателят „Юробанк
и Еф Джи България" АД, е поискало да бъде вписана възбрана върху имот,
находящ се в гр. Перник, ул. „Краркра” №71, ап.10, собствен на длъжницата Д. Й.
С..
На 28.03.2012г. е вписана
горепосочената възбрана в Службата по вписвания към ПРС. На 23.03.2012г.
взискателят е поискал вписване на възбрана върху имот, собственост на длъжника
Ясен Г. Миленов.
На 28.09.2012г. взискателят е
депозирал молба за запор на трудовото възнаграждение на длъжниците.
На 31.05.2014г. взискателят, с
нарочна молба, е поискал съдебният изпълнител, да направи справки и извърши
необходими действия за обезпечаване на вземането (без да поиска извършването на
конкретно изпълнително действие от ЧСИ).
На 21.03.2016г. по делото е
депозирана молба от ответното дружество "Еос Матрикс" ЕООД, в която
същото твърди, че е придобило процесното вземане на основание сключен договор
за продажба на вземания от 18.01.2016г. по който договор "Юробанк и Еф Джи
България" АД има качеството на „цедент”, а ответника на „цесионер”, без
отново да бъдат поискани изпълнителни действия.
Предвид горните обстоятелства, ищецът
намира, че изпълнително дело № 454 по
описа за 2010г. на службата на ЧСИ - С. Димитрова, с per. №752 на КЧСИ и район на действие ПОС, се е
прекратило по силата на правната норма - чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 29.09.2014г.
делничен ден, защото от 28.09.2012г. до 29.09.2014г. е изтекъл период от две
години, през който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия и се е осъществила хипотезата на горепосочения член, в резултат на
което изпълнителното дело се е прекратило на посоченото основание, без да е
необходимо съдебният изпълнител да прогласява настъпването на този юридически
факт със свой нарочен акт. А в последствие и самото задължение на ищцата, в
качеството й на солидарен длъжник, се е погасило по давност, изтекла в нейна
полза.
В предоставения
от разпоредбата на чл. 131 ГПК срок, ответникът е депозирал писмен отговор, в
който е изразил становище за основателност на предявения иск. Ответникът
пояснява, че в настоящия случай между страните не съществува спор относно
възникналото валидно облигационно правоотношение и относно настъпилото частно
правоприемство, чрез сключения договор за цесия. Намира, че с поведението си не
е дал повод на ищеца за завеждане на настоящия иск, поради което намира, че направените
в хода на производството разноски следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
В условията на алтернативност, релевира възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски, намирайки ги за прекомерни, с оглед правната
и фактическа сложност на делото.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че в полза на "Юробанк и Еф Джи България" АД
срещу ответницата по настоящото дело и трето лице – Я. Г. М., в условията на
солидарна отговорност, по ч. гр. д. № 7088 по описа за 2010г. на Районен съд –
гр. Перник е бил издаден изпълнителен лист от 02.08.2010г. за следните суми: 18556,39лв. представляваща главница по Договор
за предоставяне на потребителски кредит № EL 352697/20.02.2008г.; 2680,01лв.
представляваща договорна лихва за периода 20.03.2008г. до 29.07.2010г. включително
и 153,18лв., представляваща наказателна лихва за периода от 20.10.2009г. до
27.07.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 18556,39 лева,
считано от 29.07.2010г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 428,61 лева – държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 796,56 лева.
Не
се спори между страните, че с молба от 01.10.2010г. и въз основа на
горецитирания изпълнителен лист, "Юробанк и Еф Джи България" АД е
поискало образуването на изпълнително дело, в хода на което да удовлетвори
вземанията си по изпълнителния лист. Не
е спорно по делото, а и се установява от приетото по делото заверено копие на
молба с изх. № 14299/10.02.2016г., че ищецът по настоящото дело е придобило
вземанията по процесния изпълнителен лист, по силата на сключен договор за
цесия между него и "Юробанк и Еф Джи България" АД.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По допустимостта:
Предявен
е отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи процесните суми, обективирани в изпълнителен лист от
02.08.2010г., издаден по ч. гр. д. № 7088 по описа за 2013г. на ПРС, поради
погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Съдът намира, че така предявения иск е
допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.
Аргументи за допустимост на процесния
отрицателен установителен иск, Пернишкия районен съд извлича от Определение
№513/24.11.2016 по дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
324/28.12.2015г. гр. д. № 6730/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. и други несанкционирали
с обезсилване обжалваните пред тях въззивни актове, сочещи, че правната сфера
на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес
да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство (в настоящия
случай – предвид прекратяването по „перемция“ на образуваното изп. дело),
независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, вече по реда на
чл. 439 ГПК.
По
основателността:
В настоящия случай, изпълнителният лист е
издаден за вземания по влязла в сила заповед за изпълнение, които ищците
твърдят, че не дължат в качеството на правоприемници на длъжника по
изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност.
Съгласно
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. Влязлата
в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения,
тъй като фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането
й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и
преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е
недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали
вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед
за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да
се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно
установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна
давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай /в
този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в.гр.д. № 479/2018 г. на Окръжен
съд – гр. Перник, както и Решение №
37/24.02.2021г. по дело № 1747/2020г. на ВКС./.
Предвид липстата на доказателства за
датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, съдът приема, че
предвиденият в закона петгодишен давностен срок е започнал да тече от датата на
издаване на изпълнителния лист – 02.08.2010г. С налагането на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжниците по образуваното изпълнително дело №
454/2010г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова (което действие не е оспорено от
страна на ответника), течението на давността се счита за прекъснато. Последното
е било прекъснато и с наложения на 13.04.2011г. запор на трудовите
възнаграждения на длъжниците. Искането на взискателя от 08.06.2011г. за
налагане на възбрана върхо имот, собственост на длъжника Д.С., вписването на
самата възбрана на 28.03.2012г., както и направено на 23.03.2012г. искане на
взискателя за вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на
солидарния длъжник Я. Г. М., също са действия, довели до прекъсване течението
на давността. Годна да прекъсне течението на давността е и молбата на взискателя
от 28.09.2012г., с която същият е поискал от съдебния изпълнител налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на солидарните длъжници. След тази дата –
28.09.2012г. по делото не са ангажирани доказателства, които да сочат, че от
страна на взискателя са извършени действия, годни да прекъснат течението на
давността. Това обстоятелство не се е оспорва от страна на ответника, доколкото
същият признава, че не са предприемани изпълнителни действия, прекъсващи
погасителната давност след тази дата. Поради това, съдът намира, че считано от
29.09.2014г., производството по изпълнителното дело се счита за прекратено ex lege. Доколкото по
силата на ППВС № 3/18.11.1980 година по време на изпълнителното производство
давност не тече, то новата давност, е започнала да тече от прекратяването на
изпълнителното дело, а именно: от 29.09.2014г. Следва да се посочи, че
депозираната на 31.05.2014г. молба от взискателя за извършване на справки и
предприемане на действия по обезпечаване на вземането, както и депозираната на
21.03.2016г. молба от ответника по настоящото дело, не са годни да прекъснат
течението на давността. Поради това съдът намира, че предвидената 5-годишна
давност е изтекла на 29.09.2019г.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск
е основателен, поради което и следва да бъде уважен, като се признае за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 1 000,00 лева, представляваща
част от сумата от 18556,39 лева, представляваща главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит № EL
352697/20.02.2008г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 02.08.2010г.,
издаден по ч. гр. д. № 7088 по описа на Районен съд – гр. Перник за 2010г.,
поради погасяването й по давност.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателно се явява и искането на ищцовата страна за присъждане на разноски в размер на 350,00
лв., от които: 300,00 лева за адвокатско възнаграждение и 50.00 лв. за държавна
такса.
Съдът
не споделя възражението на ответника, че не следва да носи отговорност за
направените от ищеца разноски, позовавайки се на Определение № 474/07.11.2019г.
на ВКС по гр. дело № 3063/2019г. на ІV ГО, ГК. Действително, с последното ВКС
дава разяснение за отговорността на ответника за разноски по иск за
несъществуване на вземането, когато то е погасено по давност и ответникът е
признал иска. При такова свое
поведение той не дължи разноски, само ако не е разполагал с изпълнителен титул,
възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за
предявяването на иска. В настоящия случай, обаче, ответникът разполага с
изпълнителен титул, а именно: изпълнителен лист от 02.08.2010г., издаден по ч.
гр. д. № 7088 по описа за 2010г. на Районен съд – гр. Перник.
Относно
направеното от ответника възражение за прекомерност на размера на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца, съдът намира
същото за неоснователно. В случая, заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е в минималния предвиден в Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
При
този изход на спора, ответникът няма право на разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Д.Й.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ на „Еос Матрикс” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, кв. „Витоша”, ж. к. „Малинова долина”, ул. „Рачо П.
Казанджията” № 4-6, сумата от 1 000,00 лева, представляваща част от
сумата от 18556,39 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № EL 352697/20.02.2008г., за която сума е издаден
изпълнителен лист от 02.08.2010г. по ч. гр. д. № 7088 по описа на Районен съд –
гр. Перник за 2010г., поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА „Еос Матрикс” ЕООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Витоша”,
ж. к. „Малинова долина”, ул. „Рачо П. Казанджията” № 4-6 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Й.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** , сумата от 350,00лв., представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: