Р Е Ш Е Н И Е
№
29.01.2021 г., гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично
заседание на двадесет и пити януари две хиляди двадесети първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при участие секретаря Донка Табакова като разгледа
докладваното от съдия гр. д. № 364 по описа за 2020 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Предявени са
обективно комулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане на ищеца за сумата 116,62 лв. - главница, представляваща непогасено
задължение по Договор за мобилни услуги от 22.12.2017г. за предоставени далекосъобщителни услуги и месечни абонаментни такси за периода от
22.12.2017г. до 14.05.2018г. и 62,46 лв. начислена неустойка, за които суми в
производството по частно гр.д. № 1086/2012.9 г. на РС Велинград е издадена
заповед за изпълнение.
Ищецът Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* твърди, че въз основа на сключен договор за Мобилни
услуги от 22.12.2017 г. за мобилен номер **********, предоставил мобилни услуги
на претендираната стойност, на ответницата Г., която
не заплатила стойността им.
Съгласно чл. 26 от Общите условия
на мобилния оператор при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането им се извършвало въз основа на ежемесечно издавана фактура на името
на потребителя.
За потребените
от абоната-ответник услуги за периода 22.12.2017г. до 14.05.2018г. били
издадени:
-
фактура №**********/15.01.2018г. за отчетения
период на потребление 22.12.2017г.-14.01.2018г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 75.30лв./с ДДС/. Дължимата сума е
платима в срок 30.01.2018г.
-
фактура № **********/15.02.2018г. за
отчетен период на потребление 15.01.2018г.-14.02.2018г. с начислена за периода
сума на разговори и месечни абонаменти в
размер на 25,18 лв. Дължимата сума е платима в срок 02.03.2018г.
-
фактура № **********/15.03.2018г. за
отчетен период на потребление 15.02.2018г.-14.03.2018г. с начислена за периода
сума на разговори и месечни абонаменти в
размер на 25,18 лв. Дължимата сума е платима в срок 30.03.2018г.
Абонатът потребил,
но не заплатил фактурираните мобилни услуги на обща стойност 125.49лв.С
кредитно известие №**********/15.04.2018г. за извършена корекция по дълга, била
сторнирана сумата в размер на -8.87лв. и незаплатения баланс от предходния отчетен
период възлизал на сумата от 116,62 лв., платима в срок 30.04.2018г.
Неизпълнението на задължението на
ответницата да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 116.62лв., ангажирало договорната й
отговорност по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в от ОУ на мобилния оператор, ищецът е
прекратил на 04.04.2018г. едностранно договора
със З.Ж.Г. за ползваните услуги и издал
крайна фактура №**********/15.05.2018г.,
с начислена обща сума за плащане в размер на 179.08 лв. В нея била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги в размер на 62.46лв., ведно с включена сумата за потребените
мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 116.62лв.
Неизпълнението на ответницата на
задълженията по договора обусловило правото на мобилния оператор да ангажира
договорната й отговорност, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена
фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната
договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на договора през
първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или
инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от Нонстопните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. По силата на
постигнатото към настоящия момент споразумение между Теленор
България ЕАД и Комисия за защита на
потребителите се претендира дължима неустойка в размер на три месечни
абонаменти такси или 62,64 лв.
Съгласно чл. 71 от Общите
Условия, които били приети от ответницата, същата била длъжна да заплаща
определените от Теленор цени по начин и в срокове,
посочени в т. 27, за именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й.
В конкретният случай З.Ж.Г. подписала
договор за услуги с мобилния оператор, ползвала е мобилен номер 0892/362751 и
не е изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на
предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Изпълнен
бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следвало да понесе отговорността си.
Предвид неизпълнението, ищецът депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответницата, като по
предявеното заявление било образувано частно гр. дело № 1806/2019 год. по описа
на РС Велинград и била издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение
е връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на ищеца е указано да
предяви настоящия иск. С исковата молба се претендира да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на вземания за
посочените суми, за които му била издадена заповед за изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК от ответницата не депозира
отговор.
Същата не се явява и в откритото съдебно заседание и
не е изразила становище по иска в писмен вид или чрез устно изявление.
В съдебно заседание ищцовото
дружество не изпраща представител или пълномощник. С молби вх. № 261511/02.12.2020г.
и 260373/25.01.2021г. иска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответницата
не се яви в открито съдебно заседание и не депозира молба за разглеждане на
делото в нейно отсъствие.
Ответницата, редовно призована не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. Не е депозирала искане делото да се гледа в
нейно отсъствие.
Съдът счита предявените искове за процесуално
допустими. Правният интерес от
предявяване на установителен иск за вземането в
размер на 116,62 лв. дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги и 62,46 лв. неустойка за предсрочно прекратяване
на договорни абонаментни услуги произтича от наличието на издадена и
необезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 1086/2019г., връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за идентично
вземане, предмет на заповедното и исковото производство.
Съдът прецени, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска. За да постанови неприсъствено решение,
на страните трябва да са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът
да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на
направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай, в указания от съда едномесечен
срок след връчване на длъжницата, при условията на чл. 47, ал.5 ГПК на издадената по реда на чл. 410 ГПК Заповед
за изпълнение, ищецът е предявил обективно съединени установителен
иск за процесните вземания по издадената заповед за
изпълнение и препис от исковата молба е връчен на ответницата З.Г.
на постоянния й адрес, съвпадащ с този в заявлението и на настоящия й адрес. Исковата
молба е връчена на постоянния й адрес- гр. Велинград, ул. ******№ 182, след
като не е намерена на този, посочен в заявлението, на лицето Г.Ф., с
отбелязване от страна на връчителя в съобщението, че
лицето живее на адреса.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала
писмен отговор и не е направила искане делото да се гледа в нейно отсъствие.
Ответницата е редовно призована за първото открито
съдебно заседание на 30.12.2020г. по постоянен и по настоящ адрес, като
съобщението, ведно с определението за насрочване е връчено на адреса, на лицето Г.Ф. с отбелязване от страна на връчителя на името на лицето и качеството му /живущ на
адреса/, в съобщението. С връчване на съобщението ответницата е уведомена, че
при неявяването й в първото по делото
заседание, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие, ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че преписите от исковата молба и
определението за насрочване на първото открито съдебно заседание са редовно
връчени на отвеницата по реда на 46 ГПК и същата е
надлежно уведомена за възможността спрямо нея да бъде постановено неприсъствено
решение, поради което е налице първата предпоставка на чл. 239, ал.1 , т. 1 ГПК.
От представените по делото от страна на ищеца писмени
доказателства- Договор за мобилни услуги от 22.12.2017г. между „Теленор България“ ЕАД и З.Ж.Г., двустранно подписан с
приложен към него ценова листа за абонаментни планове за частни лица и Общи условия на „Теленор
България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги,
както и издадени фактура № ********** от 15.01.2018г. за отчетен период 22.12.2017г.-14.01.2018г.,
фактура ********** от 15.02.2018г. за отчетен период 15.01.2018г.-14.02.2018г.
и фактура № ********** от 15.03.2018г. за отчетен период 15.02.2018г.-14.03.2018г.,
кредитно известие № ********** от 15.04.2018г.
за отчетен период 15.03.2018г.-14.04.2018г., съдът счита иска за вероятно
основателен. Истинността на приложените
към исковата молба писмени доказателства не е оспорена и съдът, преценявайки ги
от външна страна, намира, че не будят съмнение за формална нередовност и въз
основа на тях може да се направи обоснован извод за валидно възникнали
облигационни отношения между длъжника и кредитора, при които за „Теленор България“ ЕАД се поражда вземане за стойността на
неизплетените и потребени мобилни услуги, както и договорна неустойка в размер на три вноски от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаментни такси при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на абоната. Вземанията не са погасени чрез
плащане или друг способ, кредиторовият интерес не е
удовлетворен и на ищеца следва да се признае правото да претендира заплащане в
своя полза на претендираната по издадената Заповед за
изпълнение № 551/23.10.2019г. процесна сума.
По тези съображения, съдът следва да се произнесе с неприсъствено
решение, като уважи предявените претенции в пълен размер.
По разноските:
Ищцовото дружество е претендирало присъждане
на направените по делото разноски в настоящото производство в размер на
доплатената държавна такса и адвокатски хонорар.
С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на „Теленор
България“ ЕАД направените в настоящото
производство разноски, в размер на 180,00 лв. възнаграждение за процесуално
представителство, съобразно уговореното в представения по делото Договор за
правна защита и съдействие между „Теленор България“
ЕАД и Адвокатско дружество „Герова и
Петкова“, с удостоверяващ, че същото е заплатено в брой.
По отношение на претенцията за държавна
такса,съдът констатира, че при образуване на делото ищецът не е представил
доказателства за внесена по сметка на РС Велинград държавна такса в размер на
75,00 лв., представляваща разликата между дължимата такава от 100, 00 лв.
съобразно защитавания материален интерес, след приспадане на внесената по
ч.гр.д. 1086/2019г. на РС Велинград в размер на 25,00 лв., поради което на осн. чл. 77 ГПК следва да бъде осъден да я заплати.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на Районен
съд Велинград
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81, ет. 8, ап. 22, че З.Ж.Г. ЕГН **********, с адрес: *** дължи сумата в размер на 116,62
лв. /сто и шестнадесет лева и 62 ст. / за неизплатени далекосъобщителни услуги
за периода от 22.12.2017г. до 14.05.2018г.., по Договор за мобилни услуги от 22.12.2017г.,
както и сумата в размер на 62,46 лв. /шестдесет
и два лева и 46 ст../, представляваща начислена договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги от 04.04.2018г. по вина на абоната, в размер на три стандартни месечни абонаментни
такси.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, З.Ж.Г. ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, ет. 8, ап. 22 разноски в размер
на в размер на 25, 00 лв. /двадесет и пет лв./ държавна такса за разглеждане на
делото и 180,00 лв. /сто и осемдесет лв./ възнаграждение за процесуално
представителство.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 77 ГПК „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, ет. 8, ап. 22 да заплати по
сметка на Районен съд Велинград държавна такса в размер на 75,00 лв.
/седемдесет и пет лева/, дължима по гр. д. 364/2020г. на РС Велинград.
Решението е
неприсъствено и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
Иванка
Пенчева