Р E Ш Е Н И Е
№ 68
гр.Плевен, 30.01.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети януари
две хиляди и двадесета година в състав: Председател:
Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от
Окръжна прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 1386 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 152 от 8.11.2019 г., постановено по анд № 299/2019
г., Районен съд – Левски е отменил наказателно постановление № 445079-F489865 от 01.07.2019 г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на „Вое
Трейд“ ЕООД, с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр.Левски, ***,
представлявано от О.В.Е., с ЕГН **********, на основание чл.185 ал.2, във
връзка с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за това, че при извършена на 23.05.2019 г. в
10,45 ч. проверка в магазин „С.С.Т.“, находящ се в гр.Левски, обл.Плевен,
***, стопанисван и експлоатиран от дружеството е установено, че не се
регистрира всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби във
фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми в касата. Фискалното устройство притежава операциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми. Установена е разлика в касовата наличност
на търговския обект в размер на +18,20
лв., която представлява въвеждане на пари в касата и която не е регистрирана
във фискалното устройство.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Териториална дирекция на
НАП – офис Плевен, чрез гл.юрисконсулт М.Ж., която счита същото за неправилно и
незаконосъобразно. Счита също, че Районен съд – Плевен не е преценил и обсъдил
правилно представените писмени и гласни доказателства, както и че при съставяне
на АУАН и издаденото въз основа на него НП не са допуснати процесуални нарушения.
Според касатора доводите на съда са неоснователни по
отношение на това, че АНО неправилно е ангажирал наложената имуществена санкция
на жалбоподателя на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС. Счита, че правилно административно наказващият орган не е приложил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретното нарушение не може да бъде
определено като маловажно, а преценката за маловажност не следва да почива
единствено и само на целесъобразност. В заключение моли съда да отмени
решението и да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът
се представлява от юрисконсулт Ж., която поддържа касационната жалба, моли за
отмяна на оспореното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – „Вое Трейд“ ЕООД Левски, чрез представляващия О.В.Е., е
депозирал по делото отговор на касационната жалба, с който оспорва касационната
жалба като недопустима и неоснователна. На първо място счита същата за
недопустима, т.к. в нея е посочено като касационно основание за обжалване на
атакуваното решение разпоредбата на чл.209 т.3 от АПК, а съгласно чл.63 ал.1
пр.второ от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
дванадесета от АПК. Моли съда, ако приеме, че подадената жалба е допустима, да приеме
същата за неоснователна. Твърди, че касационната жалба е изцяло бланкетна, без точно и мотивирано посочване на конкретните
пороци на решението, които съставляват касационни основания. Сочи, че според касатора решението е неправилно и незаконосъобразно, но не
посочва в какво точно се състои твърдяната от него неправилност и
незаконосъобразност. Счита решението на въззивния съд
за правилно и законосъобразно, поставено в унисон с установената фактическа
обстановка и при съобразяване с всички гласни и писмени доказателства, събрани
и проверени в хода на делото, както и че същото е поставено в съответствие с
материалния и процесуалния закон, без да са допуснати съществени нарушения,
които да водят до неговата отмяна. В заключение моли съда да отхвърли
касационната жалба.
В съдебно заседание ответникът се представлява от О.В.Е.
– управител на „Вое Трейд“ ЕООД – Левски, който
оспорва жалбата. Сочи, че касовият апарат е пуснат от лицата от НАП и са
накарали лице, което няма трудово правоотношение с фирмата, да отвори касата и
да провери сумата, а сумата 18,20 лв. е останала в касата от предната вечер.
Твърди, че касовият апарат не е пускан и не е въведена сума, т.к. той не е бил
в обекта.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
23.05.2019г. в 10:45 часа, в обект – магазин „С.С.Т.”,
находящ се в гр. Левски, на площад ***, стопанисван и
експлоатиран от „Вое трейд” ЕООД е извършена проверка
от служители на НАП. Извършена била контролна покупка, като поради отсъствието
на собственика стоката била предоставена от
намиращия се в обекта св. П.. Малко след това проверяващите се върнали в
обекта и се легитимирали. Установили, че касовата наличност е 0.00 лв., а
фактическата – 18.20 лв. За установеното бил съставен протокол
№0373679/23.05.2019г. Въз основа на констатираното по време на проверката бил
съставен АУАН срещу дружеството за това, че при извършената проверка е
установено, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби,
не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени”
или „служебно изведени” суми в касата. Съгласно дневния финансов „Х” отчет от
монтираното и функциониращо към момента на проверката, разчетената касова
наличност била в размер на 0.00 лв., фактическата наличност на паричните
средства в касата на търговския обект съгласно съставен опис на паричните
средства била в размер на 18.20 лв. Сумата на паричните средства в касата била
изброена от А.П. – продавач в обекта по време на проверката. Констатирано е, че
фискалното устройство притежава операции „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми. Установената разлика в касовата наличност на търговския обект в
размер на +18.20 лв. , която представлявала въвеждане на пари в касата, не била регистрирана във фискалното
устройство. Деянието било квалифицирано в АУАН като нарушение на разпоредбата на чл.
33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. АУАН
бил предявен на управителя на дружеството, който вписал възражение, че
по касова книга сумата отговаря на описаната в касата, но не е знаел, че е
трябвало на другия ден да се въведат отново в касовия апарат. Въз основа а
съставения акт за установявана на административно нарушение административнонаказващият
орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС
е наложил на жалбоподателя имуществена
санкция в размер на 500 лв., за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Така описаната фактическа обстановка въззивният съд приел за установена въз основа на показанията
на разпитаните свидетели, както и писмените доказателства. Съдът дал вяра на
показанията на свидетелите Божинов и Димитрова като последователни, логични и безпротиворечиви по отношение на съществените
обстоятелства, включени в предмета на доказване.
Съдът изложил мотиви, че имуществената санкция,
наложена на дружеството е за това, че при извършената проверка в обекта –
магазин „С.С.Т”, е налице разлика между фактическата
наличност на парични средства в касата на търговския обект и разчетената
наличност на касата на обекта на същата дата, като разликата е 18.20 лв., същата
не е регистрирана като въведена сума във фискалното устройство, което притежава
възможност да се извършват операциите „служебно въведени” и „служебно изведени
суми”. Приел за безспорно установена разлика
между касовата наличност в търговския обект и отчетената сума по ФУ, съгласно
дневния финансов отчет, в размер на 18.20 лв. Съдът направил извод, че липсват
констатации и доказателства сочената сума да е резултат от неотчетени продажби,
като установеното деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 33, ал.1 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, съгласно която извън случаите на
продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата се регистрират във ФУ чрез операциите
„служебно въведени” или „служебно изведени” суми.
Съдът констатирал, че отговорността на дружеството е
ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185, ал.2 от ЗДДС, която предвижда
глоба или имуществена санкция в размер от 3000 лева до 10 0000 лева за
едноличен търговец, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
118 от ЗДДС или нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл.
185, ал.1 ЗДДС. Последната предвижда имуществена санкция за едноличен търговец или юридическо лице от
500 лева до 2000 лева за лице, което не издаде фискален бон за регистриране и
отчитане на извършените от него доставки/продажби. Съгласно чл. 185, ал.2, изр.
второ от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал.1. От анализа на цитираните разпоредби въззивният съд направил извод, че за да се наложи на едно
лице имуществена санкция на основание чл. 185, ал.2 ЗДДС, следва нарушението по
ал. 2 да е довело до неотразяване на приходи – факт, който е елемент от състава
на административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване от
наказващия орган. Констатации в този смисъл не установил да се съдържат нито в
АУАН, нито в НП, поради което направил извод, че неправилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя на основание чл. 185, ал.2 ЗДДС.
На това основание съдът отменил оспореното
наказателно постановление.
Постановеното решение е неправилно.
Имуществената санкция е наложена на дружеството на основание чл. 185, ал. 2
вр. с ал. 1 от ЗДДС.
Според чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. А предвидените в ал. 1 на чл. 185
от ЗДДС санкции са глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. В случая наложената
имуществена санкция на дружеството е в размер на 500 (петстотин) и е на
основание чл. 185, ал. 2
във връзка с ал. 1 ЗДДС,
т. е. приложен е привилегированият състав. От обективна страна този състав
включва извършване или допускане на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, което не води до неотразяване на приходи. Кореспондира
на този състав описаното нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г, вр. с чл. 118, ал. 4, т.
1 от ЗДДС, за което е наложена санкцията, по неотразяване във
фискалното устройство в обекта на констатирана положителна разлика на паричните
средства в размер на 18,20 лв, чрез функция
"служебно въведени суми". Според чл. 33, ал. 1 в редакцията към датата на нарушението, извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на
ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. В случая е установено, че на посочената в
НП дата и час в процесния търговски обект, в наличното,
монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, не е отразена
констатираната положителна разлика на паричните средства в размер на 18,20 лв чрез функцията "служебно въведени суми".
Нарушението е подробно, пълно и ясно описано. Следва се извод, че то е и
доказано, предвид съвкупна преценка на събраните в хода на съдебното следствие
писмени доказателства: Протокол за извършена проверка 0373679/23.05.2019 , приложените към него опис на паричните
средства в касата към момента на проверката, дневен отчет и гласни такива.
Обстоятелството, че наличната в касата сума от 18,20 лева е била отбелязана в опис на паричните средства, не води до
отпадане на изискването за регистриране във фискалното устройство на началната
сума в касата за процесния ден на проверката, и при
липса на спор, че това ФУ притежава необходимите за целта операции.
Следователно извършването на съставомерно от
обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г, се потвърждава от събраните
доказателства. За същото законосъобразно на ответника по касация е наложена
имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 2
вр. с ал. 1 от ЗДДС
в хипотезата, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Това е
видно както описаните фактически
обстоятелства във връзка с констатираното нарушение, така и от наложената
санкция в законоустановения
минимален размер от 500. 00 лв., който е този по ал.1 на чл.185, към който
препраща ал.2 в хипотезата, в която деянието не е довело до неотразяване на
приходи. Ето защо изводите на съда са неправилни и не почиват на събраните
доказателства и на описанието на нарушението в санкционните актове.
Според касационната инстанция нарушението
е формално и се изразява в обстоятелството, че в началото на деня, при
започване на работа, съответният оператор не е въвел в паметта на наличното в
търговския обект фискално устройство, което притежава съответните функции,
намиращите се фактически в касата налични парични средства в размер на 18,20
лева и по този начин се е стигнало до разлика в паричните средства в касата на
търговския обект и разчетената касова наличност в касовия апарат. Следвало е
намиращите се в касата на търговския обект парични средства в размер на 18,20
лева да бъдат въведени в паметта на ФУ чрез операцията „служебно въведени
суми“, което не е сторено, поради което вмененото деяние се явява съставомерно на нормата на чл.33, ал.1 от Наредбата и
доказано както с наличните по делото писмени доказателства, така и посредством
показанията на всички разпитани свидетели и обясненията на управителя на
дружеството.
Допуснатото административно нарушение не
може да се определи и като маловажен случай. Липсват предпоставки за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН
предвид значимостта на обществените отношения, чието гарантиране цели законодателят
с регламентираната санкция за този вид нарушения и формалния характер на самото
нарушение. За нарушения, които не са довели до неотразяване на приходите е
определен състав на административно деяние, т. е. този факт е съставомерен и не може да се обсъжда като смекчаващо или
отегчаващо вината обстоятелство.
С оглед гореизложените съображения
административният съд намира, че решението на районния съд при установеното
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 НПК следва да бъде отменено като неправилно, а НП като
законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.
Като неоснователно касационната инстанция
преценява възражението на управителя на наказаното дружество в отговора на
касационната жалба за недопустимост на същата, тъй като в нея е посочено
касационно основание за оспорване по АПК, а не такова по НПК. От значение за
произнасяне на касационната инстанция са въведените фактически обстоятелства,
съставляващи касационни основани за оспорване на решението, а не посоченото от касатора правно основание за оспорване. Противно на заявеното в отговора на
касационната жалба, последната не е бланкетна,
очертани са ясно и конкретно основанията за неправилност на оспореното решение,
поради което жалбата се явява редовна и допустима.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.222, ал.1от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 152 от
8.11.2019 г., постановено по анд № 299/2019 г. на
Районен съд – Левски и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 445079-F489865 от 01.07.2019 г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което на „Вое Трейд“ ЕООД, с БУЛСТАТ ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Левски, ***, представлявано от О.В.Е., с
ЕГН **********, на основание чл.185 ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.