№ 504
гр. Шумен, 05.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500431 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 3644 от 14.09.2021г. (пощ.
кл. от 10.09.2021г.) депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С.... чрез юрисконсулт М.Г.
срещу разпореждане № 1072 от 26.08.2021г. на РС – Нови Пазар, по ч.гр.д. №
20213620101182 в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. С. Р. с ЕГН
********** от с. Т..., общ. К. за сумата от 52.80 лева - представляваща
застрахователна премия. Жалбоподателят счита, разпореждането за
неправилно и моли съдът да го отмени. Излага, че ЗПК, чл. 10 А, ал. 1,
позволява на кредитора да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Не
можело да бъде споделена тезата на заповедния съд, че посредством договора
за застраховка се цели увеличаване размера на кредита, доколкото
сключването му не е било предпоставка за отпускане на кредита и размерът
на застрахователната премия не следвало да бъде включван в размера на
годишния процент на разходите. Потребителското кредитиране и
застрахователното дело имали различен и специфичен предмет на дейност и
кредиторът не можел да влияе на условията по договора за застраховка,
поради което и не можело да се приеме, че застраховката допълнително
оскъпява кредита.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от
1
ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна поради следното:
Производството пред РС – Нови е образувано по заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ..... гр. С., действащо чрез
пълномощника юрисконсулт М.Г. против С. С. Р. с ЕГН ********** от с. Т...,
общ. К. за парично вземане, произтичащо от договор за заем CrediHome №
1181-10165581/29.07.2017г. и Договор за допълнителни услуги към договора
за заем, сключен между „Микро Кредит“ АД и С. С. Р. с ЕГН ********** на
29.07.2017г.. В заявлението се сочи, че вземанията по двата договора са
прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата
на Приложение № 01/08.12.2017 г. към Рамков договор за продажба на
вземания от 16.01.2015г.. Паричното вземане е за 266.80 лева - главница по
договор за заем, за периода 18.08.2017г. – 06.10.2017г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане,
35.20 лева - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги
за периода от 18.08.2017г. – 06.10.2017г., 52.80лева - застрахователна премия
по договор за допълнителни услуги за периода от 18.08.2017г. до
06.10.2017г., 83.07 лева - лихва за забава по договор за заем, за периода от
19.08.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, с изключение на
периода 13.03.2020г. – 14.07.2020г. съгл. чл. 6 от ЗМДВИП, 19.93 лева –
лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 19.08.2017г. до
датата на подаване на заявлението в съда, с изключение на периода
13.03.2020г. – 14.07.2020г. съгл. чл. 6 от ЗМДВИП, както и направените по
делото разноски: 25 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
С обжалваното разпореждане първоинстанционния съд е приел, че по
отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от
35.20лева - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги,
за сумата от 52.80 лева - застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги и за сумата от 19.93 лева – лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода 19.08.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда
24.08.2021г., с изключение на периода 13.03.2020г. – 14.07.2020г. съгл. чл. 6
от ЗМДВИП, е налице неравноправна клауза по см. на чл. 143 от ЗЗП и е
2
отхвърлил подаденото заявление в тази му част. Приел е, че представеният
пакет допълнителни услуги по съществото си не представлявал допълнителни
възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да
може да се възползва, а същите имали характера на действия свързани с
управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
забранява заплащането на такси, което налагало извода, че се касае за
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал. 2, т. 3 от ЗЗП. Отделно от
това, съгласно клаузите уреждащи съдържанието на допълнителните услуги
се налагало и извода, че ползването на всяка от тях е обусловено от
насрещната воля на кредитора и не представляват допълнителни ползи за
кредитополучателя, а са неравноправни клаузи по см. на чл. 143, т. 3 от ЗЗП.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд.
Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК -
искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което
съда следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за
обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на
заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на
неравноправни клаузи.
Сключеният договор между длъжника и „Микро Кредит“ АД с ЕИК ....
със седалище в гр. С. представлява договор за потребителски кредит, по
аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което са
приложими разпоредбите на ЗПК.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на
същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на
неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени
3
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на
договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9
от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл. 3 от Директивата неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които
въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора. Действително страните са свободни при сключването на сделки,
но ограничителят на свободата на волята на страните са именно добрите
нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено
свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на
обществените отношения.
Жалбоподателят обжалва разпореждането, само в частта му, с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от
52,80лева – застрахователна премия. По силата на сключеният договор за
допълнителни услуги към договор за заем CrediHome №
1181-10165581/29.07.2017г. потребителят се е задължил да сключи и
застраховка Защита пакет „Премиум Живот“ със срок за изпълнение 9
седмици със седмична вноска 6.60 лева, ден за изплащане – петък или общо
59.40лева. Така уговорената застрахователна премия е уговорена във вреда на
потребителя и е налице нееквивалентност на престациите в степен на
накърняване на добрите нрави и същата не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и в случая е налице
хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Очевидно и без да са необходими
специални знания, че представената полица за застраховка е с изключително
ситен шрифт /под 12/, което налага извод за недействителност съгласно чл. 22
от ЗПК и че длъжникът не се е запознал надлежно със съдържанието на
същата. Това, както и съотношението на дължимата застрахователна премия и
покрития застрахователен риск, дават основание да се приеме, че
застрахователната полица е сключена в нарушение на добрите нрави и
конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и
еквивалентността на насрещните престации. В конкретния случай,
4
застраховката е сключена в полза на кредитора и като представляващ
застрахователя, което допълнително обосновава извод, че тя е условие
наложено от кредитора, а не избрано свободно от потребителя. Уговорката за
заплащане на такава допълнителна услуга поставя в по - неблагоприятна
позиция потребителя, не защитава правата му, като слаба страна в
правоотношението и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по процесното правоотношение.
Освен това, с уговарянето на това допълнително възнаграждение, съдът
намира, че се нарушава и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР, който в договора за кредит е уговорен на
49,93%. Разходите за заплащане на процесната допълнителна услуга са част
от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на
ГПР, което води до нарушаване на сочената норма. Също така, не е посочена
и общата сума дължима от потребителя, съгласно чл.11, т.10 от ЗПК.
Ето защо разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК е отхвърлено в обжалваната му част, за сумата от 52.80 лева
– представляваща застрахователна премия, по договор за допълнителни
услуги е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото,
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1072 от 26.08.2021г. на РС – Нови
Пазар, по ч.гр.д. № 20213620101182 в частта, с която е отхвърлено искането
на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу С. С. Р. с ЕГН ********** от с. Т..., общ. К. за сумата от 52.80 лева -
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги
за периода 18.08.2017 г. до 06.10.2017г.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6