Р Е Ш Е Н И Е
№
139
Гр.
Перник, 27.10.2021 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар
А.М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник,
като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 150 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на Д.К.К. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Я.С. *** против решение № 260257
от 03.06.2021 година, постановено по АНД № 1902 по описа за 2020 година на
Районен съд Перник, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 7029 от
02.11.2020 година на началника на отдел „Контрол по РПМ“ (ОКРПМ), дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ (ДАРОК)
при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), като на Д.К.К. е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за
извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за
пътищата (ЗП), във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001
година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
(Наредба № 11/03.07.2001 година), във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се доводи, че районният съд неправилно е отхвърлил доводите
на жалбоподателя за приложимост на чл. 177, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП); неправилно е приел, че жалбоподателят има качество на субект
на административнонаказателната отговорност за нарушение по чл. 26, ал. 2 от ЗП;
не е изложил доводи по възражението на наказаното лице, че екземпляр от
съставения му акт за установяване на административно нарушение (АУАН) не му е
връчен; не са изложени в решението доводи защо е неоснователно възражението, че
едва в процесното НП е посочено, че валидно разрешение за движение на
извънгабаритно ППС не е представено по време на проверката, с което е
ограничено правото на защита на наказаното лице; неправилно е приел районният
съд, че средствата за измерване, с които е установено нарушението са надлежно
сертифицирани и е доказано съответствието им с одобрения тип и с метрологичните
изследвания, тъй като по делото липсват годни доказателства, че уредите са
преминали метрологичен контрол. Моли касационния съд да постанови решение, с
което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка и отмени издаденото
наказателно постановление. Претендира присъждане на направените съдебни
разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за същата, в
срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 (ред. ДВ,
бр. 94 от 2019 г.) не депозира отговор.
В
проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. В писмена молба от адвокат Я.С., пълномощник
на касатора, жалбата се поддържа по изложените в същата доводи. Претендира се
присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът
по касационната жалба –Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт М.М., пълномощник на председателя на Управителния
съвет на АПИ, която оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за законосъобразност на решението
на първоинстанционния съд и предлага да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на
чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред
първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество
касационната жалба е основателна.
В пределите на касационната
проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в касационната жалба
основания настоящия касационен състав намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
С НП № 7029 от 02.11.2020 година
началникът на отдел ОКРПМ, ДАРОК при АПИ, е наложил на Д.К.К. административно
наказание „Глоба“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за
извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, във
връзка с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 година, във връзка с
чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, за това, че на 06.10.2020 година, в 11:38 часа, на
път – АМ „Струма“, км 30+700, след разклона на
с. Боснек, в посока гр. Дупница – гр. София, е управлявал и е
осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси, марка „***“,
модел“ ***“ АТ ***ТП, рег. № РК *** ВС и полуремарке с три оси с рег. № РК ***
ЕН, тежко ППС съгласно чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 година, поради
установено надвишаване на нормите по чл. 7 от Наредбата, тъй като при извършена
му проверка от контролни органи на АПИ е констатирано, посредством измерване,
натоварване от 12.150 т на задвижващата (втора) единична ос на ППС при максимално
допустимо натоварване 11.5 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата,
съответно, при измерено разстояние между осите 1.32 м, констатирана е сума на
натоварване ос на тройната ос на полуремаркето 30.350 т, при максимално
допустимо натоварване 24 т съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. “б“ от Наредбата.
Наказателното постановление е
обжалвано пред Районен съд Перник. В производството по АНД № 01902 по описа на
съда за 2020 година, наказателното постановление е изменено, като за същото
нарушение, наложеното на Д.К.К. административно наказание „Глоба“ е намалено на
1 000 (хиляда) лева.
За да постанови обжалвания
съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след извършена цялостна
проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в
хода на делото, е приел производството по налагане на административно наказание
за протекло съобразно с процесуалните правила и при правилно приложен
материален закон. Безспорно е приел за установено неспазване от страна на водача
на извънгабаритно ППС на забраната по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, отнасяща се до дейности от
специалното ползване на пътищата, в случая забрана за движение на
извънгабаритни ППС без разрешение – разрешително или квитанция за платени пътни
такси. Наложената санкция районният съд е приел за такава в законов, но
несправедлив размер, несъобразен с наличие на смекчаващи отговорността на
касатора обстоятелства, поради което е намалил същата в размер на минимума,
предвиден за процесното нарушение.
Решението е неправилно.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК
касационната инстанция възприема установената от Районен съд Перник фактическа
обстановка, която кореспондира на събраните по делото доказателства, в частта,
с която прието за установено по делото е осъществяване на посочените дата и
място и към посочения част движение от страна на касатора на съчленено ППС с
пет оси (МПС с две оси и полуремарке с три оси), с
установени по надлежния ред параметри на натоварване на това ППС.
Некореспондиращ, като неоснован в
доказателствата по делото обаче е изводът, че измереното натоварване на осите
освен нормите на Наредба № 11/03.07.2001 година, е надвишавало и параметрите на
представеното от водача разрешение (квитанция за платени пътни такси). Видно е
от съдържанието на приложения по преписката и делото документ (квитанция),
същият на първо място е издаден за МПС с рег. № РК *** ВС, т. е. само за МПС с
две оси, част от съчлененото МПС, управлявано от касатора към момента на
проверката. Освен това, дори да се пренебрегне този факт, в квитанцията не са
посочени конкретни параметри на натоварване на ос/оси (относимо към процесния
случай). Посочени са само левови равностойности за превишена допустима маса и
за наднатоварване на оси, реципрочни, но същите не са отнесени към конкретни
параметри.
По аргумент от чл. 37, ал. 1, т.
3 от Наредбата, габаритните размери, общата маса или натоварването на ос следва
да са посочени в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3, а
основание за съставяне на акт е установяването, че параметрите на проверено ППС
са по-големи от посочените в документа за платена такса. Таксите, които се
събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, са регламентирани в Тарифата, приета на
основание чл. 10, ал. 6 от ЗП. В чл. 13 от Тарифата са
определени таксите за преминаване по републиканските пътища на ППС, превишаващи
допустимото максимално натоварване на ос на ППС, определени в чл. 7 от
Наредба № 11 от 2001 година. Предвидени са такси, групирани според степента на наднатоварвания
на ос, както и е предвидено изчисляването им на км според изминавано разстояние
с претовареното ППС. В чл. 14, ал. 2 от Тарифата е разписано, че за ремаркета и
полуремаркета с повече от три оси, предназначени само за превоз на тежки или
извънгабаритни товари, се събират таксите по чл. 11, чл. 12, без тези по чл. 13. Т. е. полуремарке с три оси (в процесния случай), не е изключено от таксата
по чл. 13 и за претоварването на осите му се дължи заплащането на отделна такса. При
това положение не съвсем обикновена задача би се явила изчисляването за какви
конкретни параметри на превишаване на ос и за кое ППС са заплатени пътни такси
според представената квитанция. Това важи на още по-силно основание за водач на
ППС, който освен това в случая не е и задълженото лице, което да се снабди с
разрешение за движение на извънгабаритно ППС.
Други доказателства относно
конкретните параметри на осите, за които, като надвишаващи нормативно
допустимите е удостоверено, с издаден от надлежен орган документ, че са
заплатени пътни такси, по преписката и делото не са приобщени. Следователно не
се явява подкрепен от доказателствата по делото извод, че установените при
проверката параметри, и то само по отношение на МПС с две оси (част от
съчлененото ППС), са по-големи от тези, за които е удостоверено, че такса е
заплатена по реда на чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Както и въобще липсват преки и
недвусмислени доказателства такава такса да е заплатена по отношение на наднатоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето, също част от съчлененото ППС, каквато по
аргумент от чл. 14, ал. 3 от Тарифата също се дължи.
Основал изводите си по тези факти
в недостатъчни доказателства, районният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила. В съдебната фаза на административнонаказателното
производство, съгласно принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК, във връзка с чл.
84 от ЗАНН, съдът е длъжен да вземе всички мерки за разкриване на обективната
истина по спора, по реда и със средствата, предвидени в кодекса, като решението
следва да се постанови по вътрешно убеждение, но и основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, въз основа на
закона, и при отчитане на обстоятелството, че доказателствата и средствата за
тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Гаранция
за спазване на тези принципи е и задължението на съда по чл. 107, ал. 2 от НПК
да събира доказателства служебно, когато това се налага за разкриване на
обективната истина, защото решението не може да почива на предположения (арг.
от чл. 303, ал. 1, във връзка с чл. 317
от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН).
Въпреки това не е налице
основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата
съдебна инстанция, тъй като в производството по издаване на наказателното
постановление също са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи
основание за неговата отмяна, по следните съображения:
Настоящият касационен състав не
споделя правните изводи в обжалвания съдебен акт и конкретно мотивите за
проведено административнонаказателно производство без допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, при съобразяване на изискванията на чл. 42
и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, конкретно касателно описанието на нарушението в АУАН и
НП, респективно непрепятствано право на защита на наказаното лице, в каквато
посока са налице оплаквания и в касационната жалба.
В обстоятелствената част на
съставения за процесното нарушение АУАН е записано, че касаторът осъществява
движение на гореописаното съчленено ППС с 5 оси с надвишени стойности на
разрешението за дейности от специалното ползване на пътищата на извънгабаритно (тежко)
ППС, издадено от ръководителя на администрацията, управляваща пътя. Разрешението
не е посочено в тази част на АУАН, не е описано какво конкретно удостоверява
същото, съответно не са посочени параметрите, за които е представен документ,
нито е посочен видът на документа – разрешително или квитанция (арг от чл. 37,
ал. 1, т. 1 от Наредбата). Посочено е в АУАН, че необходимостта от ново
разрешение се доказва от направеното измерване, при което е констатирано
надвишаване на нормите на Наредбата – чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ – за МПС с две
оси (1-ва и 2-ра), и чл. 7, ал. 1, т.
3, б. „б“ – за полуремарке с три оси (3-та, 4-та и 5-та). В АУАН липсват
констатации и описание и за какво конкретно превишаване на нормите на Наредбата
са заплатени пътни такси – габаритни размери, маса или натоварване на ос, което
съответно и обосновава извода, че същите са надвишени.
Сред доказателствата, обосновали
съставяне на АУАН е квитанция за платени пътни такси в Република България № 113011360004456
от 09.09.2020 година (л. 19 от АНД). От съдържанието на тази квитанция, както
вече се посочи по-горе, също не може да се установи за какви габаритни размери, обща маса или натоварване на ос са
заплатени такси (арг. от чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата), съответно е
разрешено движението на ППС с такива извънгабаритни параметри.
По този начин нито с обстоятелствената
част на АУАН, която именно следва да съдържа и субективните и обективни
признаци на нарушението, нито дори във връзка със събраните доказателства
(въпреки че описанието на нарушението не може да се извлича по тълкувателен път
от данните по преписката), на водача е било предявено какви са параметрите на
заплащане, съответно на превишаване. Водачът е смятал, че разполага с квитанция
за заплатени такси за движение на извънгабаритното ППС, управлявано от него, която
е и представил пред контролните органи. Не следва да се пренебрегва фактът, че
тези такси се заплащат не от водача, а от „лицето, от чието име и за чиято
сметка се осъществява превозът – в случая „***“ ЕООД, което ЮЛ е и работодател
на наказания водач, и което по делото не е спорно между страните. Не следва да
се пренебрегва и фактът, дори да се приеме, че включително на водачите е
вменено да се уверят преди поемане на съответен курс, че ППС е съответно като
габаритни размери на нормативните изисквания или на разрешеното им превишаване,
че от данните в тази квитанция, издадена именно от АПИ, водачът не може да
установи какво точно е трябвало да следи дали е съобразено.
Освен това в квитанцията е
отбелязано, че заплащането на такси е за МПС с 3/4 оси, с рег. № РК *** ВС. Данни
в тази квитанция за заплащане на такси за движението и на извънгабаритното
полуремарке, както също се посочи по-горе, не се съдържат. От това следва, че дори
да се пренебрегне изложеното касателно липсата на посочени конкретни параметри
в АУАН основано в квитанцията или в друг документ, то е представено разрешение
(квитанция) само за МПС, част от съчлененото ППС. За полуремаркето водачът не е
разполагал с разрешение – нито разрешително, нито квитанция. Такива обстоятелства
обаче не са част от описанието на нарушението в АУАН, като съответно част от
нарушените законови разпоредби в АУАН е само разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т.
3 (не и по т. 1) от Наредбата, отнасяща се до движение на извънгабаритни ППС с
параметри, надвишаващи описаните в документа за платена такса.
Като резултат, предявено е
непълно, неосновано в доказателствата и несъответно на посочените за нарушени
законови разпоредби административнонаказателно обвинение. Срещу тези факти наказаното
лице е следвало да организира защитата си до издаване на наказателното
постановление.
Наказващият орган на свой ред, не
е констатирал по реда на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН необоснованост или
незаконосъобразност на така съставения АУАН, съответно не е събрал и допълнително
доказателства, съответно е издал процесното наказателно постановление.
С наказателното постановление
административнонаказателното обвинение е и „разширено“. В обстоятелствената
част на НП, след описание на констатираните при проверката параметри на ППС е
посочено, че за така измерените параметри на „гореспоменатото“ ППС (съчленено с
5 оси, включващо МПС с две оси и полуремарке с три оси) при проверката водачът не
е представил валидно разрешение (разрешително или квитанция за заплатени пътни
такси) за движение на извънгабаритно ППС. Но фактическо
административнонаказателно обвинение за нарушение с такъв елемент от обективния
му фактически състав – без разрешение, не е предявявано на нарушителя със
съставения АУАН съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Актът е основан само в
разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3, не и в т. 1 на Наредбата, последната
отнасяща се до движение на извънгабаритно ППС без разрешение. Касаторът е бил
лишен от възможността да се защити срещу тези непредявени му обстоятелства с
доводи и/или доказателства по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Това представлява
съществено изменение на фактическото административнонаказателно обвинение,
предявено на нарушителя със съставяне на АУАН, и е съществено процесуално
нарушение, представляващо основание за отмяна на наказателното постановление.
В следващ параграф от
обстоятелствената част на НП е посочено, че към момента на проверката Д.К. е
осъществявал движение на извънгабаритно (тежко) ППС, но не без разрешение, а с
надвишени стойности на представеното разрешение (квитанция за заплатени пътни
такси с № 113011360004456 от 09.09.2020 година). Това е съответно на предявеното
на касатора със съставения му АУАН. Но подобно на съдържанието и на АУАН, в
тази част на НП не е посочено какви са заплатените параметри на превишаване по цитираната
квитанция, така че за наказания водач да е ясно, че измерените при проверката
надвишават освен нормативно установените, също и заплатените и това е поводът
за образуване на производството и ангажиране на административнонаказателната му
отговорност. Не са събрани и допълнителни
доказателства, които да обосноват издаването на НП. От друга страна тук също е
относим направеният по-горе извод, касателно липсата въобще на доказателства за
заплащане на пътни такси за движение на претовареното полуремарке.
Така, освен че обстоятелствено
предявеното с АУАН е разширено с нови факти, срещу които касаторът не е
разполагал с възможност да се защити до издаване на НП, задълбочена е и неяснотата
на обвинението, включително за наказаното лице. Първо – защо му е вменено
допълнително (извън предявеното с АУАН) осъществяване на движение без
разрешение, след като е разполагал с квитанция, която е представил. След това –
защо му е вменено осъществяването на движение на извънгабаритно ППС „с
надвишени стойности на представеното разрешение“ въпреки представената
квитанция, защо тази квитанция не е приета от контролните органи за надлежно
разрешение, тъй като от обстоятелствената част на НП, включително от
доказателствата по преписката и съдържанието на представения документ, не може
да се установи за какви параметри на превишаване са заплатени пътни такси, за
да е възможно да се направи извод, че същите са надвишени. Не на последно място
движението на извънгабаритно ППС без разрешение, и движението на извънгабаритно
ППС с надвишени стойности на представено разрешение, представляват различни
основания за съставяне на АУАН по реда на от Наредбата.
Изложеното води на извод за
процесуални пороци на производството, ограничили съществено правото на защита
на санкционираното лице, препятстващи същевременно и преценката относно
правилно прилагане на материалния закон към установеното по фактите. Правото на
защита, основно срещу фактите, но също и срещу правото, е гарантирано за
лицата, срещу които производството се води от самото начало на образуване на
административнонаказателното производство. Процесуални нарушения от такава категория са
неотстраними в съдебна фаза производство, поради което са и основание за отмяна
на наказателното постановление, без да се налага обсъждане на доводи по
същество.
Предвид горното районният съд, неустановил
допуснати в производството по издаване на наказателното постановление
съществени процесуални нарушения, съставляващи несъобразяване на изискванията
на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съответно потвърдил процесното
наказателно постановление въз основа на фактически установявания неосновани в
доказателствената съвкупност, е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде отменен, като на отмяна, като незаконосъобразно, подлежи и
процесното наказателно постановление.
Относно разноските:
С
оглед изхода на делото касаторът има право на разноски. Същите са своевременно
заявени. Налице е списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разноските са дължими
както за първоинстанционното, така и за настоящото съдебно производство. На
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 3 (ред. ДВ, бр. 94,
2019 г.) от ЗАНН, претендираното присъждане на адвокатско възнаграждение е
основателно, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на
касатора съдебни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 600.00
(шестстотин) лева или по 300.00 (триста) лева за всяка съдебна инстанция,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
С
оглед изхода на делото искането на ответника за присъждане на съдебни разноски
пред настоящата съдебна инстанция ще се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, на
основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260257 от 03.06.2021 година, постановено
по АНД № 01902 по описа за 2020 година на Районен съд Перник и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7029 от 02.11.2020
година на началника на отдел „Контрол по РПМ“, дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Д.К.К. с ЕГН ********** ***, е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за извършено
административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата
(ЗП), във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, във връзка с
чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с административен
адрес гр. София, бул. „Македония“ № 3, да заплати на Д.К.К. с ЕГН ********** ***,
съдебни разноски в общ размер на 600.00 (шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ:
/П/
/П/