№ 430
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110119621 по описа за 2022 година
Ищецът „*** “ ЕООД, ЕИК ***, с адрес гр. София, бул. България № 81В, ап. 3, е предявил
кумулативно обективно съединени установителни искове по чл.422 ГПК, вр. чл.99 ЗЗД, вр.
чл. 146, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. 79 ЗЗД и вр. чл.240, ал.2 ЗЗД и вр. чл.86 ЗЗД и искове по
чл.422 ГПК, вр. чл.99 ЗЗД, вр. чл.138 ЗЗД и вр. чл.86 ЗЗД срещу ответника С. Н. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. Овча Купел, бл.430, вх.А, ет.3, ап.143.
Предявени са искове за сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 69675/2021г.:
- 1200 лв. – непогасена главница по договор за кредит №696117, ведно със законна лихва от
03.11.2021г. до окончателно погасяване на вземанията;
- 104,84 лв. – договорна лихва за периода 20.06.2016 – 20.10.2016г.;
- 575,19лв. – мораторна лихва за периода 20.6.2016г – 23.2.2021г.;
- 426,48 лв. – възнаграждение по договор за поръчителство от 01.07.2016г., ведно със
законна лихва от 03.11.2021г. до окончателно погасяване на вземанията;
- 187,99 лв. – мораторна лихва по договор за предоставяне на поръчителство за периода
23.2.2021 – 2.3.2021г.
Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който сочи, че не
дължи сумите, оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че договорът е
нищожен поради неравноправни клаузи, непосочен реален ГПР. Претендира сторените в
исковото производство разноски.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
1
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване:
1/ по исковете по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.79
ЗЗД и вр. чл.240 ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД: сключване на договор за кредит, по силата на който
ответникът се е задължил да заплаща възнаградителна лихва и други задължения; заплащане
на задълженията по договора от страна на поръчителя; договор за цесия, надлежно
съобщаване на цесията на длъжника; размер на неплатените изискуеми суми, дължими по
договора; покана към ответника да плати.
2/ по исковете по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, вр. чл.138 ЗЗД и вр. чл.86 ЗЗД: сключване на
действителен договор за поръчителство с ответника, в който ответникът се е задължил да
заплати възнаграждение в твърдения в исковата молба размер; договор за цесия, надлежно
съобщаване на цесията на длъжника.
По възраженията на ответника за нищожност на договора за поръчителство по чл.26, ал.2,
пр.3 ЗЗД вр. чл.138, ал.1, изр.2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор за
поръчителство в писмена форма.
По възраженията на ответника за недействителност на договора за кредит по чл.22 вр. чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК поради неравноправни клаузи в тежест на ищеца е да докаже размера и
начина на формиране на ГПР, а в тежест на ответника е да докаже, че в размера на ГПР е
следвало да се включи възнаграждението за поръчителя.
При доказване на горното в тежестта на ответника е да докаже заплащане на сумите.
Безспорно между страните е, че на 01.07.2016г. ответникът е сключил от разстояние по реда
на ЗПФУР договор за кредит №696117 с „***“ АД за сумата от 1200 лв., като договорът
съдържа изискуемите по закон реквизити, кредиторът е предоставил преддоговорна
информация чрез изпращане на стандартен европейски формуляр и е предоставил на
ответника сумата по договора; ответникът на 01.07.2016г. е сключил договор за
поръчителство с „А***“ ЕООД.
Спорно между страните е дали ГПР, посочен в договора за кредит отговаря на
действителния ГПР; дали договорът за поръчителство е сключен в изискуемата по закон
форма, респ. дали е породил действие и дали е действителен; спорно е плащането на сумите
към кредитодателя от страна на поръчителя на 23.2.2021г.
По делото е представен договор за потребителски кредит № 696117 от 01.07.2016 г.,
сключен между „***“ АД, като кредитодател и С. Н. Й., като кредитополучател, по силата
на който кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски
кредит в размер на 1200 лв., при задължение на кредитополучателя да върне предоставената
сума на 4 равни погасителни вноски в периода 20.07.2016 г. до 20.10.2016 г., заедно с
възнаградителна лихва в размер на 41,24%. Към договора са представени Приложение № 1
към договор за потребителски кредит № 696117/01.07.2016 г., Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и Общи условия за
2
предоставяне на кредити.
Следователно въз основа на признатите за безспорни от ответника факти и от представените
доказателства се установява, че ответникът е страна по договор за потребителски кредит,
както и че е усвоил сумата по договор за кредит, поради което в негова тежест са
възникнали договорни задължения за заплащане на възнаградителна лихва.
Съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК,
въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника- потребител да
върне предоставената парична сума. Условие за неговата действителност е писмената
форма- чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. В конкретния случай
договорът за заем е сключен в писмена форма, съдържа информацията, посочена в т. 9 и т.
10 на чл. 11 ЗПК, като е представен и погасителен план. Поради това към договора се
прилагат разпоредбите за забрана за неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно.
Безспорно между страните и от представените по делото доказателства се установява, че
ответникът е сключил договор за предоставяне на поръчителство с „А***“ ЕООД, по силата
на който дружеството-поръчител се е задължило да сключи договор за поръчителство, с
който да отговаря пред „***“ АД за изпълнение на задълженията на потребителя по договор
за кредит (чл.2, ал.1 от договор за предоставяне на поръчителство), срещу което ответникът
се е задължил да заплати възнаграждение на поръчителя за предоставеното поръчителство в
размер на 106,63 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит (чл.8 от договора
за предоставяне на поръчителство във връзка с чл. II,1 oт Приложение №1 към договор за
предоставяне на поръчителство). С чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство
„***“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство и
всички други вземания по този договор, а съгласно чл. III oт Приложение №1 към договор за
предоставяне на поръчителство възнаграждението за предоставяне на поръчителство се
дължи на датата на падежа на съответното плащане по договора за кредит. В чл.4, ал.2 от
договора за потребителски кредит № 696117/01.07.2016 г. между „***“ АД и С. Й. е
уговорено, че предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция или одобрено
от „***“ АД юридическо лице е условие за одобряване на заявлението, а непредоставянето
3
на обезпечение договорът за кредит не поражда действие между страните. Видно от
представен договор за поръчителство от 01.07.2016 г. между „***“ АД и „А***“ ЕООД,
дружеството-поръчител е изпълнило задължението си по договор за предоставяне на
поръчителство спрямо С. Й. и е сключило договор за поръчителство с кредитодателят му, с
който е обезпечил сключеният от него договора за кредит.
Цесията е проявила своето действие съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД по отношение на ответника с
получаването на приложеното към исковата молба уведомление за цесия. В установената
съдебна практика е възприето становището, че поради отсъствие на специални изисквания в
закона за начина, по който следва да бъде уведомен длъжникът за извършената цесия, то
надлежно уведомяване е налице и тогава, когато уведомлението е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение
на цедираното вземане. В случая по делото са представени доказателства, че цедентът е
упълномощил цесионера да извърши това съобщаване от негово име (лист 57 по делото).
Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Упълномощаването не противоречи на
целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Ето защо като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235,
ал.3 ГПК. Въз основа на горното, съдът приема, че с връчване на исковата молба или както е
в случая с отделно направеното изявление на извършената цесия на ответника, спрямо
последния настъпва материалноправния ефект на цесията, предвиден от чл.99, ал.4 ЗЗД.
Представеният договор за цесия обаче не може да прехвърли на цесионера права,
който не са възникнали за прехвърлилият вземането цедент, тъй като никой не може да
прехвърля права, който не притежава. Следователно за възникване на процесното вземане в
полза на ищеца „***“ ЕООД като цесионер е необходимо прехвърлените вземания да са
възникнали за прехвърлителя „А***“ ЕООД и да съществуват валидно към датата на
цесията. Цедентът „А***“ ЕООД е поръчител по договор за кредит, поради което за
възникване на регресно му право по чл. 146 ЗЗД спрямо длъжника, за когото е
поръчителствал, следва да се докаже както сключване на валиден договор за кредит, чието
изпълнение поръчителя обезпечава, така и валиден договор за поръчителство, а също така и
че поръчителят е заплатил задълженията към кредитора на лицето, за което е
поръчителствал. В случая ищецът не представя доказателства, че неговият цедент „А***“
ЕООД е заплатил на кредитора „***“ АД задълженията на ответника по договор за
потребителски кредит №696117/01.07.2016 г., поради което недоказани остават и регресните
вземания на цедента спрямо ответника, прехвърлени на ищцовото дружество с договор за
цесия и претендирани в настоящото производство. При прехвърляне на вземането старият
кредитор е длъжен да предаде на новия кредитор всички намиращи се у него документи,
който установяват вземането (чл. 99, ал. 3 ЗЗД), поради което ищецът като цесионер е
4
разполагал с възможността да се снабди с доказателства за възникването и валидното
съществуване на прехвърлените му вземания. Следва да се отбележи, че въпреки, че съдът в
определението по чл.140 ГПК по настоящото дело е дал указания на ищеца, че не представя
доказателства относно посоченото обстоятелство и му е предоставил възможност да ги
представи в първото по делото съдебно заседание, посочените доказателства не са
представени. Поради това съдът намира, че в процесния случай ищецът не е доказал
валидно възникване и съществуване на процесните вземания спрямо ответника, поради
което и предявения иск се явява неоснователен.
При този извод съдът намира, че е безпредметно и ненужно да се обсъжда налице ли са
неравноправни клаузи в договора за кредит, дали договорът за кредит, респ. договорът за
поръчителство е нищожен.
Относно разноските: разноски се дължат на ответника съобразно представения списък и
доказателства. Доколкото единствените претендирани от ответника разноски са депозит за
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 250 лв. и тъй като искът срещу него се отхвърля
в пълен размер (чл.78, ал.3 ГПК), на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в размер
на 250 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*** “ ЕООД, ЕИК ***, с адрес гр. София, район Триадица,
бул. България № 81В, ап. 3 кумулативно обективно съединени установителни искове срещу
ответника С. Н. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Овча Купел, бл.430, вх.А, ет.3,
ап.143, за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
69675/2021г., а именно:
- 1200 лв. – непогасена главница по договор за кредит №696117, ведно със законна лихва от
03.11.2021г. до окончателно погасяване на вземанията;
- 104,84 лв. – договорна лихва за периода 20.06.2016 – 20.10.2016г.;
- 575,19лв. – мораторна лихва за периода 20.6.2016г – 23.2.2021г.;
- 426,48 лв. – възнаграждение по договор за поръчителство от 01.07.2016г., ведно със
законна лихва от 03.11.2021г. до окончателно погасяване на вземанията;
- 187,99 лв. – мораторна лихва по договор за предоставяне на поръчителство за периода
23.2.2021 – 2.3.2021г.
5
ОСЪЖДА „*** “ ЕООД, ЕИК ***, с адрес гр. София, район Триадица, бул. България №
81В, ап. 3, да плати на ответника С. Н. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Овча
Купел, бл.430, вх.А, ет.3, ап.143, сумата 250 лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6