РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
1316
гр.
Пловдив, 28 юни 2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ,
І отделение, ХІ с., в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Милена
Несторова - Дичева
като разгледа адм. дело № 1158 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на:
1.
К.С. Тотев, ЕГН**********,***;
2.
Б.С.К., ЕГН **********,***;
3.
А.М.Л., ЕГН ********** ***
против заповед № 311
от 22.05.2018 г. за учредяване на право на прокарване на уличен водопровод от
съществуващ водопровод, постановена от кмета на Община К..
Съдът счита
така подадената жалба за недопустима поради липса на правен интерес у жалбоподателите.
На първо място
по отношение на жалбоподателите К.С. Т.и
Б.С.К.:
Не е
спорно, а и не се твърди, учреденото
право на прокарване на уличен водопровод да преминава през имот/имоти
собственост на жалбоподателите. Следователно тези двама жалбоподатели не са
негативно засегнати от прокараното право на уличен водопровод, съответно за тях
липсва пряк и непосредствен правен интерес от процесното
оспорване – в този смисъл Решение № 3428 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10068/2018 г., II о., докладчик председателят М.М..
Видно от молба-уточнение
на правния интерес, същият и за двамата жалбоподатели се обосновава с това, че
те са собственици на имоти във вилна зона в м.“Св.Георги“ и потребители на ВиК услуги в посочената местност. Същите заемат тезата, че
прокарването на ново отклонение с включване на нов потребител на ВиК услуги в обитаваната от тях вилна зона ще наруши
правата им по потребители на този вид услуга, което формира правният им
интерес. Настоящият състав на съда счита, че тези доводи не могат да обосноват
правен интерес по ЗУТ, конкретно за оспорването на заповед от рода на процесната. Както бе посочено и по-горе, в конкретния
случай правният интерес от оспорването на заповед, с която се учредява сервитутно право, което ограничава правото на собственост,
би се обосновал единствено със засягането на правото на собственост на основния
имот, каквото в процесния случай не е налице.
При това
положение, жалбата е недопустима като подадена от лица (К.С. Т.и Б.С.К.), които нямат правен интерес от
оспорването, тъй като техни собствени имоти не се загасят с учреденото с процесната заповед право на прокарване на водопровод.
Жалбата в
останалата ѝ част с жалбоподател А.М.Л.,
ЕГН ********** ***, също е недопустима поради липса на правен интерес,
но по други съображения.
По процесната заповед като имот по отношение на който се
учредява правото на прокарване на водопровода е посочен имот № 014141, находящ
се в землището на с.Р., общ.К., обл.Пловдивска,
м.“Св.Георги“.
Този имот е
разделен (в изпълнение на §27, ал.2, т.1 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ касателно неприключилите производства по обезщетяване със
земеделски земи от общинския поземлен фонд – решение № 575 и 576 от 07.03.2018
г. на ОбС К. на л.75 и л.89) на няколко отделни
самостоятелни имота (заявление на л.16, отговор на л.17 и АУОС на л.18) като
част от новообразуваните от него имоти(ПИ № 014195 и 014194 по КВС на землището
на с.Р., общ.К.) са придобити впоследствие в собственост от жалбоподателката
Л. (НА на л.14 и л.15 по делото). Останалата част от този имот, с площ 15.141
дка, е новообразуван ПИ № 014196 – писмо на л.17 по делото, собственост на
Община К..
Видно от НА на
л.14 и л.15 по делото, жалбоподателката Л. е
придобила процесните два имота на 12.04.2018 г. т.е.
преди издаването на процесната заповед на 22.05.2018
г. В заповедта посочения имот № 014141, находящ се в
землището на с.Р., общ.К., обл.Пловдивска,
м.“Св.Георги“, фигурира с цялата си площ т.е. вкл. с имотите на жалбоподателката. Това обстоятелство само по себе си не
води до автоматичен извод, че учреденото право на прокарване на уличен
водопровод преминава през нейните имоти. Този факт обаче може да се изведе от
наличната на л.70 декларация с нотариална заверка на подписите, с която жалбоподателката Л., в качеството ѝ на собственик на
имоти 014194 и 014195, находящи се в землището на с.Р.,
общ.К., обл.Пловдивска, м.“Св.Георги“, декларира, че
дава съгласието си за преминаване на уличен водопровод през собствените ѝ
имоти 014194 и 014195, находящи се в землището на с.Р.,
общ.К., обл.Пловдивска, м.“Св.Георги“ на лицето М.И.К.
ЕГН **********, собственик на имот № ***в землището на с.Р., общ.К., обл.Пловдив, местност „Ветрияка“.
Именно тази декларация обаче оборва доводите по жалбата, че за Л. е налице
правен интерес от така направеното оспорване. При положение, че същата е дала
съгласието си за преминаването на процесния
водопровод през нейните имоти и това съгласие е неоттегляемо,
предвид характера на съдържанието му за преминаване на уличен водопровод, жалбоподателката не може впоследствие да претендира правен
интерес да оспорва прокарването на същия този водопровод.
Действително,
по делото не са налице данни за учредяване на право на прокарване на процесното отклонение от водопроводната мрежа чрез писмен
договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на
подписите – чл.193, ал.1 от ЗУТ. Посочи се по – горе, че е налице обаче
декларация с нотариална заверка на подписите, с която жалбоподателката
Л., в качеството ѝ на собственик на имоти 014194 и 014195, находящи се в землището на с.Р., общ.К., обл.Пловдивска, м.“Св.Георги“, декларира, че дава
съгласието си за преминаване на уличен водопровод през собствените ѝ
имоти 014194 и 014195, находящи се в землището на с.Р.,
общ.К., обл.Пловдивска, м.“Св.Георги“ на лицето М.И.К.
ЕГН **********, собственик на имот № ***в землището на с.Р., общ.К., обл.Пловдив, местност „Ветрияка“.
Настоящия състав приема, че при това положение се е осъществила т.нар. фигура
на „конверсията“ в облигационното право дотолкова доколкото жалбоподателката
изрично, при това с нотариална заверка на подписа си е дала съгласието си за
преминаването на уличния водопродовод през
собствените ѝ имоти посредством
представената на л.70 декларация.
Предвид
изложеното, се налага извода, че за жалбоподателката
Лапчева не е налице правен интерес от оспорването на заповед № 311 от
22.05.2018 г. за учредяване на право на прокарване на уличен водопровод от
съществуващ водопровод, постановена от кмета на община К..
Жалбата на
Лапчева е недопустима и на друго основание дори и да се приеме, че за нея
съществува правен интерес от оспорването на заповед № 311 от 22.05.2018 г. за
учредяване на право на прокарване на уличен водопровод от съществуващ
водопровод, постановена от кмета на Община К..
Настоящият
състав счита, че жалбата ѝ е просрочена предвид следното:
Макар и в нея
да се твърди, че на нея процесната заповед не ѝ
е връчена, то следва да се приеме, че същата е узнала за нея на 03.08.2018 г.,
когато е подписала декларацията, с която дава съгласието си за преминаването на
уличния водопровод през собствените ѝ имоти.
При това
положение е ясно, че с подаването на жалбата едва на 15.04.2019 г. срокът за
оспорването е изтекъл.
И в тази
ѝ хипотеза жалбата е допустима като просрочена.
Ето защо и на основание чл.159, т.4 от АПК, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.С. Т., ЕГН **********,***, Б.С.К., ЕГН **********,***,
А.М.Л., ЕГН ********** ***, против
заповед № 311 от 22.05.2018 г. за учредяване на право на прокарване на
уличен водопровод от съществуващ водопровод, постановена от кмета на Община К..
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1158/2019 г. по описа на Административен съд
Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от определението да се изпратят на
страните.
Председател: