№ 2844
гр. София, 20.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. Н.А
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Н.А Гражданско дело №
20241110117242 по описа за 2024 година
С ПРОТОКОЛНО РЕШЕНИЕ № 31105 от 29.11.2024 г. съдът е ПРИЗНАВАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО, че А. И. И., с ЕГН .... и с адрес: гр.София, жк.“......“, бл.204, вх.5, ет.2, ап.95
не дължи на „......“ ЕООД, с ЕИК ..... и със седалище на управление: гр.София, ул.......“ № 6
сумата в размер на 3761,40лв. - главница, сумата от 544,74лв. – договорна лихва за периода
от 04.07.2008г. до 16.04.2010г., сумата от 72,54лв. – наказателна лихва за периода от
04.07.2008г. до 16.04.2010г., ведно със законната лихва от 22.04.2010г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата от 738,83лв., представляваща разноски, за които
ищецът в настоящото производство е осъден с изпълнителен лист от 30.04.2010г. по ч.гр.д.
№ 18524/2010г. на СРС, послужило за образуване на ИД № 546/10г. на ЧСИ Халаджова като
погасени по давност, като е осъдил А. И. И., с ЕГН .... да заплати на „......“ ЕООД, с ЕИК .....
и със седалище на управление: гр.София, ул.......“ № 6 сумата в размер на 100лв. –
юрисконсултско възнаграждение,като е счел, че ответникът не е дал повод за образуване на
настоящото производство, тъй като изпълнителното дело е прекратено, не се сочат други
обстоятелства, които да обуславят отговорност на ответника за образуване на настоящото
производство, поради което разноски се дължат на ответника.
Постъпила в срок молба по чл. 248 ГПК от ищеца с искане за присъждане на разноски в
нейна полза, вместо постановеното осъждане да заплати разноски на ответника.
Ответникът е взел становище, като счита молбата за неоснователна.
Молбата по чл. 248 ГПК е допустима и основателна.
Наличието на издаден изпълнителен лист за вземането, предмет на настоящия спор,
обуславя допустимостта на иска, в какъвто смисъл е и цитираната от ищеца практика на
ВКС - В Определение № 477 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3407/2019 г., IV г. о., ГК, е
застъпено, че правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Ищецът има интерес да осуети
възможността за иницииране на ново изпълнително производство.
1
Видно от представените към искова молба доказтелства изпълнителният титул е върнат на
взискателя по ИД , а ищцата е поискала отписване на задълженията , предмет на настоящия
иск, от централния кредитен регистър, в отговор на което е получила , че задължението
продължава да съществува като естествено право и предложение за доброволно зпалащане
на същото и уреждане на отношенията им чрез споразумение от ответника, като е отказал
отписването на същите от ЦКР.
Горното е дало повод за образуване на настоящото дело, като в отговор на искова молба по
чл. 131 ГПК, ответникът не само не е направил признание на иска, но е оспорил правото на
иск на ищеца като считал производството за недопустимо, при условията на евентуалност,
счита, че правото му се е трансформирало в естествено право и ищецът нямал право да
предявява иск за недължимост на дълг, който съществува и към момента на подаване на
искова молба.
С оглед горното съдът, счита, че молбата по чл. 248 ГПК е основателна, доколкото
ответникът не е признал иска, едно от кумулативните изисквни на закона съгласно чл. 78 и
сл. ГПК решението не е постановено при признание на иска, каквото искане не е правено от
ищеца, като с поведението си ответникът е дал повод за предявяване на иска, което решение
е останало негов единствен вариант за защита на законните му интересеи, поради което на
ответника следва да се възложат сторените в процедса разноски. Поради изложеното
разноски се дължат вместо както е постановено в съдебния акт на ответника, всъщност на
ищеца, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 250
лв. - държавна такса и сумата в размер на 520 лв.- възнагражднене за адвокатско
представителство и съдействие.
Доколкото е направено възражение за прекомернот на адвокатското възнаграждение, в
срок,същото следва да се изследва от съда, като счита същото за неоснователно макар
фактическата и правна сложност на делото, като счита от една страна, че този вид дела не се
отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно
заседание , без да са събирани гласни доказтаелства - разпити или назначавани изслушвани
заключения на вещи лица, от друга страна, след като взе предвид, че възнаграждение към
неговия минимум на основание разпореднбата на чл. 7,ал. 2, т. 2 Наредба № 1/2004г. ВАС
се определи в размер на 800лв. , то счита, че уговореното и заплатено възнаграждение
между страните в размер на 520 лв. не е прекомерно.
С оглед гореизложеното, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ ПРОТОКОЛНО РЕШЕНИЕ № 31105 от 29.11.2024 г. като вместо постаовеното
ОСЪЖДА А. И. И., с ЕГН .... и с адрес: гр.София, жк.“......“, бл.204, вх.5, ет.2, ап.95 да
заплати на „......“ ЕООД, с ЕИК ..... и със седалище на управление: гр.София, ул.......“ № 6
2
сумата в размер на 100лв. – юрисконсултско възнаграждение следв да се чете правилно:
ОСЪЖДА „......“ ЕООД, с ЕИК ..... и със седалище на управление: гр.София, ул.......“ № 6 да
заплати на А. И. И., с ЕГН .... и с адрес: гр.София, жк.“......“, бл.204, вх.5, ет.2, ап.95 сумата в
размер на – 770 лв.- разноски, сторени в настоящото производство.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаванен преписи пред
СГС.
Да се връчат преписи за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3