Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ – I Б състав, в закрито съдебно
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д.
№ 4077 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба
на длъжника Р.И.Ц. срещу отказ да се прекрати принудителното изпълнение по изп.
дело № 2434/2018 г. по описа на ЧСИ А.П.с рег. № 849 и район на действие СГС.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на постановения от съдебния изпълнител отказ
поради изминали повече от две години от последното извършено действие по принудително
изпълнение – 17.01.2019 г., и немотивираност на съдебния изпълнител. Иска
отмяна на обжалвания отказ и присъждане на разноски по производството.
Взискателят С. о. е
подал възражения по жалбата, навеждайки че последната е неоснователна, като в мотивите
си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител заявява също неоснователност
поради липса на предвидените в закона предпоставки за прекратяване но
изпълнителното производство.
Съдът, като прецени
събраните доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка
с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, възраженията по жалбата и
мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Изпълнителното
производство по изп. дело № 2434/2018 г. е образувано по молба от 16.11.2018 г., подадена до ЧСИ А.П.с
рег. № 849 и район на действие СГС от взискателя Столична община, въз основа на
влязло в сила наказателно постановление за заплащане от длъжника Р.Ц. на сумата
от 100 лева – глоба.
С молбата на
взискателя С.О.на основание чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено
да определи изпълнителните способи след проучване на имущественото състояние на
длъжника.
Въз основа на така
подадената молба на 17.01.2019 г.,
след извършена 2 дни по-рано справка за регистрирани трудови договори, съдебният
изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника Р.Ц., която е
връчена на последната по местоработата й на 05.02.2019 г. На същата дата – 05.02.2019 г., е връчено и запорното
съобщение от 17.01.2019 г. на
съдебния изпълнител за налагане на запор върху вземанията на длъжника Р.Ц. за
трудово възнаграждение от Студио 7 груп ООД. Осъществяването на този
изпълнителен способ обаче е останало неуспешно по производството поради
получавано от длъжника трудово възнаграждение в нетен размер под минималната
работна заплата за страната, за което на съдебния изпълнител е било съобщено от
третото лице (работодател) с електронно писмо на 12.02.2019 г.
С молба от 27.01.2021
г. взискателят С.О.е поискал да бъде извършено ново проучване за вземания на
длъжника и да бъде наложен запор върху установените такива от съдебния изпълнител.
На 01.03.2021 г. длъжникът Р.Ц. е направила
искане за прекратяване на изпълнителното производство поради бездействие на
взискателя по изпълнителното производство, продължило повече от две години.
С разпореждане от
същата дата съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното
производство поради липсата на предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
предпоставки. Съобщението за така постановеното разпореждане е връчено надлежно
на длъжника чрез неговия представител на 11.03.2021 г.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, като същата е допустима - насочена срещу
подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК акт на съдебния
изпълнител.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Не е налице твърдяната
от жалбоподателя Р.Ц. по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК перемпция на
изпълнителното производство. Съгласно задължителните разяснения в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по силата
на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което без правно
значение е дали съдебният изпълнител е постановил прекратяване на
принудителното изпълнение.
В случая обаче не е
налице настъпила перемпция относно изпълнителното производство съгласно чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като са налице предприети от взискателя действия
по из-пълнението в период по-малък от две години. Срокът за перемпцията започва
да тече от момента, в който не се осъществява принудително изпълнение, т. е. осъществяването
на всички поискани и/или предприети от съдебния изпълнител способи е приключило
(успешно или безуспешно) или същите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря. Искането на взискателя С.О.за принудително
изпълнение чрез налагане на запор върху установено от съдебния изпълнител имущество
е направено с молба от 27.01.2021 г.,
т. е. преди изтичането на две години от предприетите преди искането действия от
съдебния изпълнител по принудително реализиране на вземанията по производството.
Тези действия са осъществени не само чрез изпращането на запорното съобщение на
17.01.2019 г., във връзка с което са
и изложените в жалбата оплаквания, а и чрез налагането на запора върху
вземането на длъжника Р.Ц. от третото лице (работодател) на 05.02.2019 г., за които действия е
налице изрично възлагане от взискателя по чл. 18 от ЗЧСИ, и приключването му като
изпълнителен способ на 12.02.2019 г.
с неуспешното осъществяване на запора поради необхващането с него на вземането
на длъжника Р.Ц. за трудовото й възнаграждение до размера на минималната
работна заплата, под който е й получаваното от нея възнаграждение. Следователно
в случая не е настъпило твърдяното от жалбоподателя по силата на закона
прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
За пълното следва да
се отбележи, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е и спрял да тече в периода
от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение по арг. от чл. 3, т. 1
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците,
поради което и той обективно не е могъл да е изтекъл към момента на
постановения от съдебния изпълнител отказ. А и оплакванията за липсата на мотиви
от съдебния изпълнител по направеното по производството искане, не могат да обосноват
незаконосъобразност на обжалвания отказ, респ. да бъдат обсъждани в настоящото
производство.
Предвид тези
съображения обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява законосъобразен,
а жалбата на длъжника - неоснователна, поради което същата следва да бъде
отхвърлена.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Р.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
отказ от 01.03.2021 г. на съдебния изпълнител за прекратяване на принудителното
изпълнение, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, постановено по изп. дело
№ 2434/2018 г. по описа на ЧСИ А.П.с рег. № 849 и с район на действие СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.