РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Перник, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720105002 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“
ООД с твърдението, че е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на
питейна вода на адрес: гр. П., ул. „**-та“ № ** с потребител ответника Г. В. Г., ЕГН:
********** и абонатен номер 1071***.
Твърди още, че размерът на непогасените задължения е на стойност: сумата от
2053,97 лева - главница за периода от 30.07.2019 – 30.09.2023 г. и сумата от 218,04 лева -
лихва за забава, начислена за периода от 17.11.2019 г. до 16.10.2023 г. като за посочения
период са издадени 49 бр. фактури.
Поддържа, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице
облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата на
договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите Условия,
приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и доп./ Позовава се на чл. 8 от Наредба
№4 на МРРБ и на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от ОУ.
С оглед на гореизложеното моли съда да осъди ответника да му заплати
горепосочените сумите. Претендира разноски.
Ответникът оспорва частично предявените искове по основание и размер чрез
процесуалния си представител адв. Н. Ц. от САК. Прави възражение за погасяване на
1
задълженията по давност по отношение на част от вземанията за главница и за мораторна
лихва – в размер на сумата от 526,96 лв., съставляваща претендирана главница за периода от
30.07.2019 г. до 23.09.2020 г. и в размер на 94,29 лв., съставляваща мораторна лихва за
периода от 17.10.2019 г. до 23.09.2023 г. и моли в тази част исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Развива съображения относно приложимостта на
тригодишната погасителна давност по отношение на главницата и на мораторната лихва.
Ответникът изрично признава, че дължи сума в размер на 1527,01 лв.,
съставляваща главница за периода от 24.09.2020 г. до 30.08.2023 г., както и мораторна лихва
върху тази главница в размер на 127,75 лв. за периода от 24.09.2020 г. до 30.08.2023 г. С
оглед на изложеното моли съда да постанови решение по чл. 237 ГПК при признание на
иска по отношение на посочените главница и мораторна лихва и да приложи чл. 78, ал. 2
ГПК, като разноските бъдат възложени върху ищеца, тъй като ответникът не бил дал повод
за предявяването на исковете. Претендира разноски и представя списък с разноски по чл. 80
ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на насрещната страна.
Съдът с определението си по чл. 140 ГПК е отделил като безспорни между
страните следните обстоятелства: Ответникът изрично признава, че дължи сума в размер на
1527,01 лв., съставляваща главница за периода от 24.09.2020 г. до 30.08.2023 г ., както и
мораторна лихва върху тази главница в размер на 127,75 лв. за периода от 24.09.2020 г. до
30.08.2023 г.
Със същото определение съдът е разпределил доказателствената тежест между
страните като е указал на ищеца, че трябва в условията пълно и главно доказване да
установи, че между него и насрещната страна е налице валидна облигационна връзка в
процесния период (обусловено от притежавано от ответника качество на собственик, вещен
ползвател на имота или конкретен договор), че той е изпълнил своето задължение точно и с
грижата на добрия търговец - че е доставил питейна вода, отвел и пречистил отпадни води,
остойностена в представената по делото счетоводна сметка. По отношение на иска с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава, както и
размера на конкретните вземания. Указано е на ответника, че следва да установи погасяване
на вземанията, в случай че ищецът докаже горното. Следва да докаже възражението си за
настъпила погасителна тригодишна давност по отношение на част от вземанията за главница
и за мораторна лихва – в размер на сумата от 526,96 лв., съставляваща претендирана
главница за периода от 30.07.2019 г. до 23.09.2020 г. и в размер на 94,29 лв., съставляваща
мораторна лихва за периода от 17.10.2019 г. до 23.09.2020 г.
В с.з. проц. представител на ищеца е оттеглил исковете в частта за сумата от 526,96
лв., съставляваща претендирана главница за периода от 30.07.2019 г. до 23.09.2020 г. и в
размер на 94,29 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 17.10.2019 г. до 23.09.2020
г. като на осн. чл. 232 ГПК производството по делото е прекратено в тази част с определение
на съда от о.с.з. на 28.02.2024 г. Ответникът чрез процесуалния си представител е изразил
съгласие с оттеглянето на исковете по чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в посочените части съобразно
2
с направеното от него възражение за погасяване на част от сумите с изтеклата тригодишна
погасителна давност.
В с.з. проц. представител на ответника поддържа направеното в отговора на
исковата молба признаване на исковете за сума в размер на 1527,01 лв., съставляваща
главница за периода от 24.09.2020 г. до 30.08.2023 г ., както и мораторна лихва върху тази
главница в размер на 127,75 лв. за периода от 24.09.2020 г. до 30.08.2023 г.
В с.з. проц. представител на ищеца моли съдът да се произнесе с решение при
признаване на исковете и претендира присъждане на разноските, тъй като ответникът бил
дал повод с неизпълнението на задълженията си за предявяване на исковете. Ответникът
чрез процесуалния си представител също моли съдът да се произнесе с решение при
признаване на исковете, като претендира сторените по делото разноски, тъй като по повод
на неговото възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на част
от вземанията било прекратено частично производството по отношение на същите и
исковете били частично оттеглени.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите и възраженията на страните и с оглед разпоредбите на чл. 237 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че между страните е налице валидна облигационна връзка в
процесния период (обусловено от притежавано от ответника качество на собственик, вещен
ползвател на имота или конкретен договор), че ищецът е изпълнил своето задължение точно
и с грижата на добрия търговец - че е доставил питейна вода, отвел и пречистил отпадни
води, остойностена в представената по делото счетоводна сметка. Не се спори, че
ответникът е изпаднал в забава, както и размера на конкретните вземания. Страните не
спорят, че размерът на непогасените задължения е на стойност: сумата от 2053,97 лева -
главница за периода от 30.07.2019 – 30.09.2023 г. и сумата от 218,04 лева - лихва за забава,
начислена за периода от 17.11.2019 г. до 16.10.2023 г. като за посочения период са издадени
49 бр. фактури.
Ответникът изрично признава, че дължи сума в размер на 1527,01 лв.,
съставляваща главница за периода от 24.09.2020 г. до 30.08.2023 г., както и мораторна лихва
върху тази главница в размер на 127,75 лв. за периода от 24.09.2020 г. до 30.08.2023 г.
След оттегляне на исковете в частта за сумата от 526,96 лв., съставляваща
претендирана главница за периода от 30.07.2019 г. до 23.09.2020 г. и в размер на 94,29 лв.,
съставляваща мораторна лихва за периода от 17.10.2019 г. до 23.09.2020 г. на осн. чл. 232
ГПК производството по делото е прекратено в тази част с определение на съда от о.с.з. на
28.02.2024 г. и в предмета на правния спор остават единствено сума в размер на 1527,01
лв., съставляваща главница за периода от 24.09.2020 г. до 30.08.2023 г., както и мораторна
лихва върху тази главница в размер на 127,75 лв. за периода от 24.09.2020 г. до 30.08.2023 г.,
които ответникът изрично е признал, че дължи и желае да се постанови решение при
признание на иска по отношение на тях.
3
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което той се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и
заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е.
претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на
страните. Ето защо и с оглед заявеното признание съдът прекрати съдебното дирене и
преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения. Това налага да постанови съдебен акт,
без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи
по предмета на спора, респ. искът следва да бъде уважен така, както е предявен, като e
достатъчно да се укаже в мотивите, че решението се основава на признание на иска –
спр. чл. 237, ал. 2 ГПК. В т. см. и е съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК. В
случая предявените искове са допустими, а признанието не попада в някоя от хипотезите на
чл. 237 ал. 3 от ГПК. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като
изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за
поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание,
уважавайки претенцията на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове да се
уважат изцяло по отношение на сумата в размер на 1527,01 лв., съставляваща главница за
периода от 24.09.2020 г. до 30.08.2023 г., както и мораторна лихва върху тази главница в
размер на 127,75 лв. за периода от 24.09.2020 г. до 30.08.2023, ведно с последиците от това.
Съдът се позовава на разпоредбата на чл. 237, ал.2 от ГПК, поради което не излага
мотиви по посоченото по-горе решение.
По разноските:
Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски в размер на 532,16 лева,
/сумата от 400 лв., съставлява адвокатски хонорар, а сумата от 132,16 лв., съставлява
държавна такса/ като не е представил и списък по чл. 80 от ГПК. Искането е допустимо, като
настоящия съдебен състав намира, че направените по делото разноски следва да се уредят по
правилата на чл. 78, ал.1 от ГПК. Признанието на ответника не е достатъчно, за да бъде
освободен от отговорността за разноски, тъй като не са налице кумулативните изисквания
на чл. 78, ал.2 от ГПК, а именно с поведението си да не е дал повод за завеждане на иска и
да го признава. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 387, 58 лв. с
оглед на прекратената част на производството поради оттеглянето частично на исковете /
съотношението на уважената част и целия претендиран размер или 1654,76*532,16/2272,01=
387, 58 /.
На осн.чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски в исковото
производство в съотношение 621,25*500/2272,01 (прекратената част и целия претендиран
размер) от направените такива в размер на 500,00 лв. – заплатено адв. възнаграждение
(съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК по делото), или сумата от
136,72 лв. В случая не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, защото въпреки частичното
признание на исковете, ответникът е дал повод за завеждане на делото. Възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна е неоснователно, тъй като
същото е определено под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ.
Предвид изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД Г. В. Г., ЕГН: ********** от гр.
П., ул. „**та“ № ** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 сумата от 1527,01 лв.,
съставляваща главница, представляваща стойността на доставената, отведената и
пречистената питейна вода на адрес в гр. П., ул. „**-та“ № ** за периода от 24.09.2020 г. до
30.08.2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба-
25.10.2023 г. до окончателното й плащане, както и мораторна лихва върху тази главница в
размер на 127,75 лв. за периода от 24.09.2020 г. до 30.08.2023 г.
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „**-та“ № ** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 сумата от 387, 58 лева – разноски по исковото
производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 да заплати на Г. В. Г., ЕГН:
********** от гр. П., ул. „**-та“ № ** сумата 136,72 лева - разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния съд в 2-
седмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5