№ 123
гр. Шумен, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20233600500066 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №908 от 07.12.2022г. по гр.дело №704/2022г., ШРС е осъдил Х. А. Р., да
плати на Б.Ш.А. сумата от 300лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, вследствие извършено от
ответника престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. чл. 144, ал. 1 НК, за което има постановено и
влязло в сила определение от 29.03.2022 г., постановено по НОХД №318/2022 г., по описа
на РС Шумен, ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането – 01.05.2021
г. до окончателно плащане, на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като за разликата до
5000, частичен от 10000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са и
следващите се разноски и държавна такса.
Решението е обжалвано от ищеца в частта, с която заявената от него частична
претенция е отхвърлена в размера над 300лв. до 5000лв.. Сочи, че при разглеждане на
делото били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, което довело до
нeобоснованост на формираните от първоинстанцинонния съд изводи, както и до
нарушаване на материалния закон. В срока за отговор на исковата молба, ответникът не
подал писмен отговор, не изразил становище по допустимостта и съществото на предявения
иск, на обстоятелствата, на които се основава, не изложил възражения срещу исковите
претенции и не бил посочил доказателства. Въпреки пропуска, назначеният му съдебен
защитник във второто съдебно заседание взел становище и направил доказателствени
искания които, били уважени от съда. Сочи също, че съдът не отчел заинтересоваността на
свидетелите на ответната страна и дал превес на техните показания пред тези на показанията
1
на очевидци на инцидента и на търпените от ищеца неимуществени вреди. Сочи също, че
присъденото обезщетение в размер на 300лв. не отговаряло на критерия за справедливост.
От доказателствата по делото се установило, че ищецът бил претърпял значителни
неимущестевни вреди в резултат на извършеното от ответника. Неправилно била приложена
и разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Ето защо моли, решението да бъде отменено в
обжалваната част и вместо него постановено друго такова, с което исковата претенция да
бъде уважена изцяло.
В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
Въззиваемата страна, чрез назначения й процесуален представител, взема становище по
неоснователността на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Със споразумение, одобрено на 29.03.2022г. по НОХД № 318/2022г. на ШРС, Х. А. Р.
е признат за виновен в това, че на 01.05.2021г. в с.Звегор, Шуменска обл., се е заканил с
убийство на ищеца и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – насочил от близко разстояние газов пистолет срещу него и
възпроизвел изстрел-престъпление по чл.144, ал.3 от НК, вр. с чл.144, ал.1 от НК. Наложено
му било наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, отложено за изтърпяване на
основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години. Отнети са в полза на държавата
доказателства, а именно – газов пистолет „Екол Волга“99мм, заедно с муфа, а на Р. са
върнати един брой пневматична пушка „AiRRifle“, модел В3-1, калибър 5.5 и 1 бр. черна
пластмасова кутия. Постановено е приложените по делото 13 бр. гилзи – да се унищожат.
На 10.11.2022 е депозирана молба от Р. рег.№6962 до Варненски апелативен съд, на
основание чл.422, ал.1,т.5 от НПК. С разпореждане № 56/28.1102022г. на ВАС е отказано
възобновяване на НОХД № 318/2022 г., по описа на ШРС, като е прието, че молбата е
процесуално недопустима. Разпореждането е окончателно.
Съгласно отразеното в представените по делото амбулаторни листи от 18.05.2021 г. и
от 01.06.2021 г. , на ищецът бил извършен преглед-първоначален и контролен, във връзка с
преживян от него стресов момент /негов съсед стрелял по него с пистолет/- станал много
напрегнат и тревожен, нарушил се съня му, спрял да се храни, отслабнал на тегло, изпитвал
страхове за себе си и семейството си. Съгласно отразените констатации, при прегледа бил
психомоторно неспокоен, напрегнат вътрешно, емоционално тревожен и страхово зареден.
Мисловият процес бил правилен с богата вегетативна симптоматика, волево инхибиран,
памет, интелект – съответни, като поставената му диагноза е „Разстройство в адаптацията“.
Преписана му била медикаментозна терапия При последващият контролен преглед бил
психомоторно по-спокоен, емоционално сравнително добре балансиран, мисловният му
2
процес бил правилен с епизодични вегативни симптоми, волево нормоуличен, памет и
интелект в норма. Бил подължен приема на медикаменти.
Съгласно заключението назначената по делото балистичната експертиза, с
използвания от ответника 9 мм предупредително-сигнален пистолет марка „Екоп Волга“, с
фабричен номер ...., е могло да се произведе изстрел, с който от посочените от страните
разстояния не е възможно да се нанесат каквито и да е било телесни увреждания.
Съгласно показанията на свид.Дж. Мехмед-Али съпруга на ищеца, на 01.05.2021г.,
малко след обяд, след спор между страните в производството, ответникът извадил пушка
или пистолет и стрелял-веднъж във въздиха и след това срещу съпруга й. Тя не видяла, но
чула стрелбата. Съпругът й се изплашил, децата им били в къщи и започнали да плачат., той
се разтреперил. След това в поведението на съпругът й настъпили промени - бил
психически разстроен, наложило се известно време да приема лекарства и да ходи на
лечение, което продължило 2-3 месеца. И след това не се възстановило напълно
състоянието му-като станело дума за случая по-бързо се изнервял, ставал по-притеснителен.
Избягвал да ходи на село, тъй като се сещал за случая и се изнервял. Свид.Х.А./майка на
ищшеца/ сочи, че след инцидента синът и семейството му си дошли от село и видяла, че
синът й бил пребледнял, а децата уплашени. След това синът й станал неспокоен и
изнервен, избухлив, не искал да ходи на село, а тъща му била сама и имала нужда от
помощ.. Децата също изпитвали страх и ужас.
Свид.Б.Хасан/зет на ответника/, сочи, че отивайки на мястото на инцидента чул
ругатни от къщата на ищеца, а от къщата на ответника последвал изстрел. По това време
ищецът бил в своя двор зад висока тухлена ограда. Свидетелят пристигнал в дома на
ответника, от когото разбрал, че той е стрелял във въздуха, а причина за стрелбата била
поведението на ищеца, който го псувал на майка и ответникът не издържал. Свидетелят
твърди, че след инцидента ругатните от отсрещната къща не спирали, а ответникът не се
чувствал добре. Свид.Ю.Ю./далечен роднина на ответника/ пък сочи, че конфликтът между
страните възникнал защото той, който е овчар в селото, прибирайки се от паша, спрял
стадото на улицата между имотите на страните. Ищецът започнал да псува, вика и крещи.
Псувал ответникът. Ответникът не издържал и стрелял във въздуха, но бил в неговия си
двор. Според свидетеля по време на инцидента ищецът бил в нетрезво състояние.
Свидетелят сочи също, че след случая ищецът и съпругата му почти всяка събота и неделя
идват на село, пълнят от чешмата вода.
Предвид така визираната фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права /главно вземане и акцесорно вземане/ и формулирания петитум, дават
основание на съда да приеме, че е сезиран с иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв., предявен като
частичен от 10000лв..
За уважаване на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, какъвто е и предявеният,
следва да бъде доказано наличието на елементите, включени във фактическия състав на
3
сочената норма, а именно – деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата и вина. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Воденото срещу ответника
НОХД №318/2022г. на ШРС е приключило със споразумение за прекратяване на
наказателното производство, одобрено от съда с определение. Същото, съгласно чл.383 от
НПК има последиците на влязла в сила присъда. Или, доказани са по безспорен начин три
от предпоставките за ангажиране на отговорност за непозволено увреждане. Предвид това и
следва да се приеме за беспорно установено, че на сочената дата ответникът се е заканил с
убийство на ищеца, което заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – насочил от близко разстояние газов пистолет срещу него и
възпроизвел изстрел. Предвид това и събраните в хода на настоящото производство
свидетелски показания досежно това откъде точно възпроизвел изстрел ответникът, било ли
е в този момент насочено оръжието му към ищеца и къде се е намирал ответникът, не
следва да бъдат обсъждани. Налице е окончателен осъдителен съдебен акт.
Безспорно се установи/свидетелски показания, амбулатирни листи/, че вследствие на
противоправното деяние на ответника на 01.05.2021г., ищецът е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени от него негативни преживявания- силен уплах и ужас, че
ще бъде убит, съответно настъпил емоционален и психически дискомфорт, промяна в
поведението му, което продължавало и досега.
С оглед материалите по делото и съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
преценявайки целия комплекс от обстоятелства: негативните преживявания за А., характера,
интензитета и продължителността им, възрастта на последния, настоящата инстанция
намира, че претенцията на ищеца за обезвреда на неимуществени вреди е основателна и
доказана в размер на 2000лв..
В случая ответникът е насочил пистолет срещу ищеца и е възпроизвел изстрел със
същия, което безспорно е възбудило неприятни чувства, усещания и преживявания у
последния, свързани със силен стрес и страх, както за неговия живот и здраве, така и този
на близките му/установи се, че съпругата и децата на ищеца също са били с него в дома на
тъща му по време на инцидента/. Следва да се посочи, че в случая А. не е могъл да знае
какво е изпозваното оръжие срещу него, съответно от разстроянието от което е използвано
може ли да причини увреждане на него или близките му, поради което следва да се приеме,
че същият е претърпял сочените негативни емоции. Вещото лице по съдебно-балистичната
експретиза сочи, че лично той като специалист може да различи дали едно оръжие е
огнестрелно или газово, но по принцип те трудно се различават. По делото не са ангажирани
доказателства ищецът да притежава необходимите знания, позволяващи му в конкретната
ситуация да определи вида на оръжието.
Установи се също, че вследствие на случилото се е настъпила промяна в поведението
на А.. Същият известно време след това бил неспокоен и изнервен, станал избухлив, имал
нарушения в съня и хранителния режим. След преглед при специалист му била предписана е
4
медикаментозната терапия, продължила около 2-3 месеца. И към момента поведението му
не било като преди инцидента-по-бързо се изнервял, станал по-притеснителен, избягвал да
ходи на село, тъй като се сещал за случая и се разстройвал. Същевременно не се ангажираха
доказателства, соченият инцидент да е довел до трайни последици за психичното здраве на
ищеца.
Неоснователно се вявяа твърдението на ответната страна, че ищецът не бил изпитал
силен страх, тъй като в хода на досъдебното производство заявил, че подал сигнала заради
оръжията и, че първоначално не се изплашил, а след това. Разпитан пред съдия в хода на
досъдебното производство, действително ищецът е заявил, че първоначално не се бил
изплашил, но видно от контектста на казаното от него, под „първоначално“ същият има
предвид момента на възпроизвеждане на първи изстрел във въздуха с пушката, не и
изстрела с пистолета насочен към него. За това свидетелства и следващото изречение-„Не
очаквах да стреля, особено с пистолета“. При наличие на насочване на оръжие към него и
възпроизвеждане на изстрел, без съмнение за него са протекли неимуществени вреди.
Не рефлектира върху извода на съда досежно размера на следващото се обезщетение и
обстоятелството, че ищецът заявил в хода на досъдебното производство, че когато минавал
покрай ответника, нямал притеснение, че последният ще му направи нещо. Не се спори
между страните, че ищецът след случилото си не е спрял да ходи в с.Звегор със семейството
си, но се установи, че същият избягвал посещенията или ходел с нежелание, тъй като ги
свързвал с инцидента и това провокирало в него негативнити преживявания и чувства.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, заявената претенция с правно
основание чл.45 от ЗЗД се явява основателна и доказана за сумата от 2000лв.. Върху същата
се дължи заплащането на лихва, считано от датата на увреждането 01.05.2021г. до
окончателното й изплащане. В останалата част до пълния предявен размер претенцията се
явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че въпреки ,че в
срока за отговор на исковата молба, ответникът не подал писмен отговор, не изразил
становище по допустимостта и съществото на предявения иск, на обстоятелствата, на които
се основава, и не бил посочил доказателства, чрез назначения му процесуален представител
във второто съдебно заседание взел становище и направил доказателствени искания които,
били уважени от съда.
Неподаването на писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК не преклудира правото на
ответника да оспори иска и обстоятествата, на които той се основава, както и да изрази
становище по представените от ищеца доказателства, като липсва презумпция, че
неподаването на отговор в срок прави иска основателен или освобождава ищеца от
доказателствената тежест по чл.154, ал.1 от ГПК.. С оглед редакцията на разпоредбите на
чл.146, ал.2 и ал.3 от ГПК, може да бъде направен извод, че преклузията за вземане на
становище по иска и за сочене на доказателства настъпва не с подаването на исковата молба,
респ. с изтичане на срока за отговор, а едва след първото заседание по делото, след като
съдът е направил доклад на делото, с който са очертани параметрите на спора. След като в
5
това заседание ищецът може да поиска събиране на нови доказателства, след като е чул
доклада на съда, ответникът разполага с възможността на основание чл.144, ал.1 от ГПК
също да направи доказателствени искания., свързани с провеждане на насрещно доказване,
въпреки че не е депозирал отговор, в който да оспори фактическите твърдения на ищеца.
Основателно се явява обаче оплакването на жалбоподателя, че въпреки неподаването
на отговор на исковата молба в срок, неправилно първоинстанционният съд е разгледал
възраженита на ответната страна/ сред които e и това за съпричиняване/.
Трайна и безпротиворечива е съдебната практика на ВКС като приема, че приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от ответника чрез защитно възражение
пред първоинстанционния съд, като това следва да стане в срока за отговор на исковата
молба по чл. 131 ГПК, съответно в първото заседание по делото в отговор на въпрос на съда
за изясняване на фактите по делото - чл. 145, ал. 1 ГПК. Същият следва и да бъде доказан по
категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Възражението за принос трябва да е конкретизирано чрез посочване на фактически
обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в причинна връзка и са
допринесли за увреждането/ решение № 92/24.07.2013г. по т.д.№ 540/2012г.,I т. о., решение
№ 18/24.03.2021г. по т.д.№ 696/2020г.,II т. о./. Съдържанието на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и
законодателната техника при изписване на текста, посочвайки, че "обезщетението може да
се намали" и съдържанието на т. 4 и т. 7 на ППВС № 17/63 г., в които се сочи, че "може да се
прави възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД", налагат извода, че не е въведено служебно
задължение за произнасяне от съдилищата при определяне на размера на обезщетението и
по въпроса за наличие на принос от страна на пострадалия.
В случая твърдения за наличието на обстоятества, сочещи на съпричиняване от страна
на ищеца е било заявено от ответната страна едва след приключване на съдебното дирене, в
хода по същество. Ето защо и същото се явява преклудирано и по отношение на същото
произнасяне не се дължи. В случая приложение намира общото правило за преклузия по чл.
133 във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК. Като е сторил обратното, първоинстанционният съд се е
произнесъл служебно относно наличието на принос на ищеца и е допуснал процесуално
нарушение, отразило се на правилността на съдебния акт..
Ето защо, решението в частта, с която заявената претенция с правно осонвание чл.45
от ЗЗД е отхвърлена в размера над 300лв. до 2000лв., следва да бъде отменено и вместо него
бъде постановено друго, с което претенцията в сочената част-в размера над 300лв. до
2000лв./за 1700лв./ бъде уважена. В останалата част, с която заявената претенция е
отхвърлена в размера над 2000лв. до 5000лв., решението се явава правилно и
законосъборазно и следва да бъде потвърдено. В необжалваната част, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца на осонвание чл.45 от ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 300лв., решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението следва да бъде коригирано и в частта, касателно присъдените разноски, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца още 170лв.-разноски за първоинстанционното
производство.
6
Ответникът следва да бъде осъден да доплати държавна такса с оглед уважения размер на
претенцията в размер на 30лв. за първоинстанционното производство и 40лв. за настоящото
производство.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №908 от 07.12.2022г. по гр.дело №704/2022г на ШРС в частта, с
която е отхвърлен предявения от Б.Ш.А. с ЕГН********** от гр.Шумен, ул.“....“№11, вх.3,
ет.1, ап.42, чрез адв.Д.Д. при ШАК, срещу Х. А. Р. с ЕГН********** от с.Звегор, община
Хитрино, Шуменска обл., ул.“....“№9,, иск за заплащане на сумата в размера над 300лв. до
2000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
психически страдания, вследствие извършено от ответника престъпление по чл. 144, ал. 3
вр. чл. 144, ал. 1 НК, за което има постановено и влязло в сила определение от 29.03.2022 г.,
постановено по НОХД №318/2022 г. на ШРС, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, Х. А. Р., да заплати на Б.Ш.А. сума в
размера над 300лв. до 2000лв./1700лв./лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, вследствие извършено от
ответника престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. чл. 144, ал. 1 НК, за което има постановено и
влязло в сила определение от 29.03.2022 г., постановено по НОХД №318/2022 г. на ШРС,
ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането – 01.05.2021 г. до
окончателно и изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е отхвърлен предявения от Б.Ш.А. срещу
Х. А. Р., иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в размера над
2000лв. до 5000лв./предявен като частичен от 10000лв./., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.
В останалата , необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Х. А. Р. да доплати на Б.Ш.А. деловодни разноски за първа инстанция в
размер на 170лв..
ОСЪЖДА Х. А. Р. да заплати по сметка на ШОС държавна такса в размер на 30лв. за
първоинстанционното производство и 40лв. за въззивното прозиводство.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8