№ 2416
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20241100502089 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. П. Б. срещу решението от 18.12.2023 г., по
гр.д. № 52456/2023 г. на СРС, ІІІ ГО, 84 състав. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, като са изложени съображения за това. Въззивникът моли да се отмени
решението на районния съд и да се постанови друго, с което на основание чл.127 б СК да
се забрани на малолетните деца Л. Л. К., роден на ******* г., и на Е. Л. К., роден на *******
г., да напускат пределите на Република България, придружавани от лица, различни от
тяхната майка Д. П. Б., за максимално предвидения в закона срок от една година.
Въззиваемата страна Л. К. оспорва жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, който е валиден като цяло и е допустим в обжалваната част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
Делото пред първата инстанция е образувано по заявено от Д. П. Б. срещу Л. К.,
искане с правно основание чл.127 б СК за забрана за напускане на страната на децата Л. Л.
1
К., роден на ******* г., и на Е. Л. К., роден на ******* г., с лица, различни от тяхната
майка Д. П. Б., за максимално предвидения в закона срок от една година.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са бивши съпрузи, като с
влязло в сила съдебно решение родителските права спрямо родените от прекратения им брак
две деца са предоставени за упражняване на майката. Твърди се, че ответникът е с
множество криминални прояви, включително е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“. Към момента последният бил условно предсрочно освободен, с влязъл в сила
съдебен акт. Сочи се, че от средата на 2021 г. ответникът не бил контактувал с децата, като в
телефонен разговор на 01.08.2023 г. заплашил ищцата, че ще й „отнеме“, „отвлече“ децата.
Ищцата намира, че е налице явен риск от незаконно извеждане на малолетните деца, поради
което и иска спрямо последните да бъде наложена забраната по чл.127 б СК.
Ответникът е оспорил предявените искове, както и изложените в исковата молба
фактически твърдения за отправени от него закани за извеждане на децата извън страната.
Поддържал е, че се е възползвал от предвидените в закона способи за осъществяване на
контакт с децата си, поради обстоятелството, че ищцата възпрепятствала това.
С решението от 18.12.2023 г., по гр.д. № 52456/2023 г. на СРС, ІІІ ГО, 84 състав, са
отхвърлени предявените от Д. П. Б. срещу Л. К. искове по чл.127 б СК.
За да постанови атакуваното решение, районният съд е приел, че от събраните по
делото доказателства по безспорен начин се установява, че страните са родители на децата
Л. Л. К., роден на ******* г., и на Е. Л. К., роден на ******* г., родителските права спрямо
които е предоставено за упражняване на майката, а на бащата е определен режим на лични
контакти. Прел е за установени сочените в исковата молба обстоятелства, че бащата, чужд
гражданин, е криминално проявен, търпял е наказание „лишаване от свобода“, като към
настоящият момент е условно предсрочно освободен с влязъл в сила съдебен акт, като
последният е трайно установен в страната (има регистриран адрес на пребиваване) и е
трудово ангажиран. Съобразил е, че обстоятелството поправил ли се е или не ответникът в
пенитенциарното заведение, имал ли е или не отрицателно поведение там, са предпоставки,
които са били на преценка от наказателния съд, която не може да бъде ревизирана от
гражданския съд в производството по чл.127 б СК, и поради липса на доказателства,
обосноваващи наличието на явен и конкретен риск бащата неправомерно да изведе децата
извън страната, включително и поради липсата на доказателства за отправяни от ответника
закани за отвличане на децата на 01.08.2023 г., е отхвърлил исковите претенции.
Настоящият съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Противно на твърденията
в жалбата, първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, респ. е
направил правилни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което
настоящият съдебен състав не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният
съд е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства (поотделно и в тяхната
съвкупност) относно релевантните за спора факти, обсъдил е и събраните по делото гласни
2
доказателства, като е посочил кои от тях, в коя част кредитира и защо. Въззивният съд,
анализирайки свидетелските показания, намира, че техните показания не водят до изводи
различни от вече формулираните от първостепенния съд. От ангажираните пред първата
инстанция доказателства не може да се направи извод за наличие на конкретен и явен риск
от незаконно извеждане на децата Л. Л. К., роден на ******* г., и на Е. Л. К., роден на
******* г., извън пределите на Република България от техния баща Л. К.. Във въззивната
инстанция не са събрани доказателства, които да разрушат убеждението на настоящия
съдебен състав в правилността на атакуваното решение.
Новата разпоредба на чл. 127б от СК (ДВ бр. 67 от 2023 г.), урежда реда за
разглеждане на искане за налагане на забрана за напускане на страната на дете при
определени обстоятелства, описани в хипотезата на нормата. Съгласно цитираната
разпоредба, съдът може да наложи забрана за напускане на страната на дете при конкретен и
явен риск от незаконно извеждане по искане на родител, настойник или попечител. В
алинея втора на нормата е посочено, че незаконно е извеждането на дете с обичайно
местопребиваване в Република България, извършено в нарушение на правото на ефективно
упражняване на родителските права и задължения, придобити по силата на решение, на
закона или на споразумение. Съгласно ал.4 на чл.127 б СК, съдът уведомява незабавно
органите за граничен контрол при Министерството на вътрешните работи за образуваното
производство. До влизането в сила на съдебното решение детето може да напуска страната
само с разпореждане на съда.
Целта на тази законодателна уредба е да се препятства т.нар „родителско отвличане“
на деца – когато едно дете се извежда неправомерно извън държавата му на обичайно
местопребиваване, в нарушаване на правото на упражняване на родителските права.
Основание за налагане на забраната е явната, несъмнена, реална, конкретна и
непосредствена опасност от извеждане на децата. Наличието на такава опасност е въпрос на
преценка и установяване във всеки конкретен случай. При това тежестта на доказването й
лежи върху лицето отправило искането по чл.127 б СК.
При наличие на родителски конфликт, по принцип съществува хипотетична опасност
той да ескалира и да се стигне до „отвличане“, но от събраните пред двете инстанции
доказателства, както бе посочено и по –горе, не може да се направи извод за наличие на
реален, конкретен риск от отвличане на децата. Такъв не може да се презюмира нито заради
установената криминална деятелност на бащата и ефективното му осъждане на наказание
„лишаване от свобода“, нито поради това, че последният е гражданин на Черна гора и е с
наложена ПАМ „отнемане правото на пребиваване на чужденец в страната“ (която не е
влязла в сила). Мерките по чл.127 б СК, предприети от съображения, свързани със
сигурността и най-добрият интерес на децата, трябва да са в съответствие с принципа на
пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на лицето, за
което се твърди, че възнамерява неправомерно да ги изведе от страната. Наличието на
предишни наказателни присъди не представлява само по себе си основание за
предприемането на такива мерки. Основание за налагането на такива мерки не представлява
3
и обстоятелството, че съществува възможност на това лице да бъде отнето правото да
пребивава в страната. Още по малко –основание за налагане на мярката по чл.127 б СК е
желанието на един баща да осъществява пълноценни контакти с децата си. Личното
поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно
сериозна заплаха от неправомерно извеждане от страната. Мярката по чл.127 б СК не може
да бъде наложена с мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на
съображения за обща превенция.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение е правилно, постановено е
при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на въззивника ДД. Б. не се следват разноски за настоящата
инстанция, но последната дължи такива на въззиваемата страна Л. К., които са в доказан
размер от 1000 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 18.12.2023 г., по гр.д. № 52456/2023 г. по описа на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 84 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Д. П. Б., ЕГН **********, да заплати на Л. К., роден на *******.,
граждани на Черна гора, разноски за въззивната инстанция в размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4