№ 3461
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110119027 по описа за 2022 година
Предявени са от В. Х. П. срещу „Х. Ю.“ ООД обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ за сумата
от 5597,55 лв., представляваща неизплатен остатък от дължими трудови
възнаграждения в нетен размер за м. 03.2020 г., м. 07.2020 г.,м. 08.2020 г., м. 04.2021
г., м. 06.2021 г., м. 09.2021 г. – м. 12.2021 г., иск с правно основание чл. 215 КТ за
сумата от 3200 лв., представляваща дължима сума при командироване за периода от
24.07.2020 г. до 11.12.2020 г. в нетен размер, иск с правно основание чл. 221 КТ за
сумата от 1118,26 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и искове с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в общ размер от 380,42 лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забава, начислени върху дължимите трудови
възнаграждения за периода от 01.05.2020 г. до 08.04.2022 г., сумата от 486,44 лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забава, начислен върху вземането за
командировъчни за периода от 01.09.2020 г. до 08.04.2022 г., и за сумата от 29,51 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху обезщетението по чл. 221 КТ
за периода от 04.01.2022 г. до 08.04.2022 г., които вземания за лихва са подробно
индивидуализирани в уточнителна молба.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника
съгласно трудов договор № 046 от 28.05.2019 г. Поддържа, че със Заповед №
071/04.01.2022 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1,
т. 2 КТ. Сочи, че работодателят не е изплатил на ищеца трудови възнаграждения за м.
03.2020 г., м. 07.2020 г., м. 08.2020 г., м. 04.2021 г., м. 06.2021 г., м. 09.2021 г. – м.
1
12.2021 г., както и дължими командировъчни средства за периода от 24.07.2020 г. до
11.12.2020 г. и обезщетение по чл. 221 КТ при прекратяване на правоотношението,
поради което е изпаднал в забава в погасяването им. Предвид гореизложеното
претендира осъждане на ответника за заплащане на горепосочените суми.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на
делото, проведено на 07.02.2023 г., представител на ответника не се е явил, без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането
по чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за
последиците по чл. 238 ГПК.
Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства. Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата
молба и от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил
искане делото да се разгледа в негово отсъствие, се съдържа в постановеното по делото
разпореждане по реда на чл. 131 ГПК, препис от което е разпоредено да се връчи ведно
с исковата молба и приложенията към нея. Вероятната основателност на иска следва от
приложените по делото писмени доказателства.
В случая всички законови предпоставки са налице, което обуславя
възможността за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника, поради
което предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е претендирал такива, като са налице и доказателства за
извършването на разноски на стойност 1200 лв. с ДДС за заплатено адвокатско
2
възнаграждение. Поради това на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 1200 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Х. Ю.“ ООД, ЕИК ********* да заплати на В. Х. П., ЕГН
********** на основание чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ сумата от 5597,55 лв.,
представляваща неизплатен остатък от дължими трудови възнаграждения в нетен
размер за м. 03.2020 г., м. 07.2020 г.,м. 08.2020 г., м. 04.2021 г., м. 06.2021 г., м.
09.2021 г. – м. 12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 07.04.2022 г. до
окончателното плащане, на основание чл. 215 КТ сумата от 3200 лв., представляваща
дължима сума при командироване за периода от 24.07.2020 г. до 11.12.2020 г. в нетен
размер, ведно със законната лихва, считано от 07.04.2022 г. до окончателното
плащане, на основание чл. 221 КТ сумата от 1118,26 лв., представляваща обезщетение
при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва, считано от 07.04.2022 г. до
окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в общ размер от
380,42 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава, начислени върху дължимите
трудови възнаграждения за периода от 01.05.2020 г. до 08.04.2022 г., сумата от 486,44
лв., представляваща сбор от обезщетения за забава, начислен върху вземането за
командировъчни за периода от 01.09.2020 г. до 08.04.2022 г., и сумата от 29,51 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху обезщетението по чл. 221 КТ
за периода от 04.01.2022 г. до 08.04.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Х. Ю.“ ООД, ЕИК ********* да
заплати на В. Х. П., ЕГН ********** сумата от 1200 лв., представляваща разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Х. Ю.“ ООД, ЕИК ********* да
заплати по сметка на СРС сумата от 432,48 лв., представляваща държавна такса по
производството.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4