№ 57
гр. Карнобат, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно
наказателно дело № 20212130200240 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН ,
като е образувано по повод подадената жалба от Водоснабдяване и
канализация ЕАД гр. Бургас чрез нейният законен представител – инж. Г.Т.-
Изпълнителен директор против наказателно постановление № 63 от
04.08.2021 година на и.д. Директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите / РИОСВ / - Бургас с което на горепосочения жалбоподател
за извършено административно нарушение по чл. 48 ал.1 т.11 от Закона за
водите е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000 лв. на основание чл. 200 ал.1 т.2 от Закона за водите .
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така
наложеното му административно наказание , като същият в жалбата си
твърди , че не е извършил съответното административно нарушение за което
му е наложено и съответното административно наказание с горепосоченото
наказателно постановление и че същото наказателно постановление било
издадено като противоречащо на материалния и процесуалния закони и
затова моли съдът да отмени така обжалваното от него наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно
1
призован се явява неговия процесуалният си представител който поддържа
жалбата и моли съдът да отмени издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно .
За административнонаказващия орган редовно призован се явява
неговия процесуален представител в съдебно заседание , като същият
взема категорично становище по така подадената срещу издаденото
наказателно постановление жалба, като счита същата за неоснователна и
моли съда да я отхвърли като такава изцяло.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на
съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя Водоснабдяване и канализация /
ВиК / ЕАД гр. Бургас наказателно постановление № 63 от 04.08.2021 година
на и.д. Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите –
Бургас е издадено въз основа на АУАН № 63 от 28.06.2021 година който
констатира за извършено административно нарушение от жалбоподателя
което се изразява в следното , че при извършена проверка на 09.06.2021
година в гр. Карнобат , Община Карнобат, обл. Бургас на канализационната
мрежа на гр. Карнобат , за което е съставен КП № 019652 / К -3 – 31 от
09.06.2021 г. се установило , че за ползването на същия воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект , жалбоподателят
Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас не изпълнява условията респ.
изискванията на издаденото му разрешително определени в същото
разрешително № 33740193 / 18.11.2016 г. за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект , поправено с
решение № РР – 3001 / 19.12. 2016 г. , издадено на Водоснабдяване и
канализация ЕАД гр. Бургас от Директора на Басейнова дирекция
Източнобеломорски район - Пловдив , потвърдено с решение № 7890 /
27.05.2019 г. на Върховния административен съд на Република България
постановено по адм. дело № 13859/ 2017 г. по описа на ВАС гр. София като :
1. Не е осигурено измерване на количеството зауствани отпадъчни води на
изхода от канализационната мрежа на гр. Карнобат ,тъй като на същия изход
от заустващия колектор няма монтирано измервателно устройство за
измерване на количеството зауствани отпадъчни води , 2. Пунктът за
2
мониторинг не е сигнализиран и достъпът до него не е обезопасен , 3. Не е
осигурено пробовземане и изследване на отпадъчните води от акредитирана
лаборатория , 4. Към датата на извършването на същата проверка в РИОСВ –
Бургас няма постъпили резултати от проведен собствен мониторинг на
отпадъчни води на изхода от канализационната мрежа на гр. Карнобат , 5.
Няма разработен план за провеждане на собствен мониторинг на
изпусканите отпадъчни води от канализационната мрежа на гр. Карнобат ,
одобрен от БД ИБР – Пловдив , като по този начин не са изпълнени следните
условия , определени в разрешително № 33740193 / 18.11.2016 г. за ползване
на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект ,
поправено с решение № РР – 3001 / 19.12. 2016 г. , издадено на
Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас от Басейнова дирекция
Източнобеломорски район - Пловдив , потвърдено с решение № 7890 /
27.05.2019 г. на Върховния административен съд на Република България по
адм. дело № 13859/ 2017 г. по описа на ВАС гр. София, а именно : 1. Да се
осигури измерване на количествата зауствани отпадъчни води , като се
монтират необходимите измервателни устройства отговарящи на
нормативните изисквания , 2. Трайно да се сигнализира пунктът за собствен
мониторинг и да се осигури безопасен и постоянен достъп до него , 3. Да се
осигури пробовземане и изследване на отпадъчните води от акредитирана
лаборатория , съгласно плана за собствен мониторинг и издаденото
разрешително за ползване на воден обект , 4. Резултатите от провеждания
собствен мониторинг да се представят в срок до 15 дни от изготвянето на
анализите в БД ИБР и РИОСВ – Бургас , 5. Да се разработи план за
провеждане на собствен мониторинг на изпусканите отпадъчни води и да се
представи за одобрения от органа , който го е изискал- БД ИБР, при условия
определени в раздел – други условия в разрешителното за заустване, с което
негово извършено деяние е нарушил разпоредбата на чл.48 ал.1 т.11 от
Закона за водите като затова му е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 200 ал.1 т.2 от
същия закон .
В съдебно заседание видно от събраните по делото писмени
доказателства – констативен протокол № 019652 / К -3- 31 от 09.06.2021 г. ,
разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води № 33740193 от 18.11.2016 г. издадено от Басейнова
3
дирекция Източнобеломорски район към Министерство на околната среда и
водите , ведно с решение № РР- 3001 от 19.12.2016 г. за извършената
поправка на очевидна фактическа грешка в това разрешително и съдебни
решения № 1504 от 29.08.2017 г. по адм. дело № 247 / 2017 г. по описа на
Административен съд Пловдив и съдебно решение № 7890 от 27.05.2019 г.
по адм. дело № 13859 / 2017 г. по описа на Върховния административен съд
на Република България , които съдебни решения по съществото си
потвърждават даденото горепосочено поправено разрешително , както и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели лицата С.Н. и
Ш.Х. – Х. от които първият свидетел е очевидец на извършеното от
жалбоподателя адм. нарушение и които доказателства потвърждават по един
категоричен и безспорен начин за извършеното адм. нарушение от
жалбоподателя т.е че не е извършил изпълнение на горепосочените условия
по задължителното му предписание – дадени му в разрешително за ползване
на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №
33740193 от 18.11.2016 г. издадено от Басейнова дирекция
Източнобеломорски район към Министерство на околната среда и водите и
затова му е съставен процесния АУАН за извършено нарушение от
жалбоподателя въз основа на който е издадено и процесното наказателно
постановление.
Преценявайки всички актове по адм.наказателната преписка , съдът
намира , че при ангажирането на адм. наказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати нарушения на изискванията на ЗАНН ,
същите са издадени от компетентните затова органи и в съответната писмена
форма , съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и чл. 57 и сл. от
ЗАНН като е посочено точно датата на установяването и извършването на
нарушението при извършената планова проверка , описано е точно адм.
нарушение извършено от жалбоподателя , посочени са точно нарушените
законови разпоредби от Закона за водите от страна на жалбоподателя
,извършеното от жалбоподателя деяние е подведено точно под хипотезата
на съответната наказваща правна норма на Закона за водите което показва ,
че адм. наказващия орган точно е приложил и материалния закон. Тука следва
да се добави от съда , че се явява неоснователно възражението на
жалбоподателя , че адм. наказващия орган неправилно е ангажирал
4
отговорността на жалбоподателя за неизпълнението на предписанията които
са му указани , поради обективната невъзможност на жалбоподателя да ги
спази, поради липса на изградена и въведена в експлоатация пречиствателна
станция за отпадни води тъй като от една страна и АУАН и издаденото въз
основа на него наказателно постановление се отнася за неизпълнение на
императивните условия в издаденото и посочено по- горе разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води
№ 33740193 от 18.11.2016 г. издадено от Басейнова дирекция
Източнобеломорски район към Министерство на околната среда и водите , а
от друга страна същото разрешително в цялата му част се явява
административен акт който е влязъл , след неговото обжалване в законна
сила и се явява окончателен , стабилен и задължителен за изпълнение от
страна на жалбоподателя в цялата му част без изключение дори и в частта му
на предвиденото в разрешителното мерки за изграждане на пречиствателната
станция за отпадни води .Поради това всяко позоваване от страна на
жалбоподателя на причини респ. тази причина за неговото неизпълнение ,
предмет на съответното АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление се явява неоснователно .В тази връзка съдът намира за
несъотносимо като доказателство по настоящото дело заключението на
вещото лице по извършената съдебно- техническа експертиза и не го взема
поради това впредвид като релевантно доказателство по настоящото дело.С
оглед на това преценявайки същите доказателства по делото съдът приема , че
жалбоподателят е извършил приписваното му адм. нарушение за което
правилно и законосъобразно му е наложено процесното адм. наказание в най-
минималния му размер – имуществена санкция в размер на 2000 лв..Следва да
се допълни още от съда , че и АУАН и обжалваното наказателно
постановление са съставени в сроковете предвидени в ЗАНН , като същите
актове на адм. наказващия орган не са съставени извън сроковете
предвидени в чл. 34 от ЗАНН и чл. 52 от ЗАНН и същите съдържат
необходимите им императивни реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН и същите се явяват валидни .
Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил процесното
адм. нарушение , както бе посочено по- горе и този факт се подкрепя от
събраните по делото доказателства , вкл. писмени и гласни , като този извод
на съда не се опровергава от никакви събрани по делото доказателства . По
5
този начин съдът намира, че жалбоподателят е извършител на процесното
адм. нарушение, като в случая адм. наказващия орган правилно му е наложил
горепосоченото адм. наказание за това извършено от него адм. нарушение в
минималния размер .
С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са налице твърдяните от
жалбоподателя незаконосъобразност на процесното наказателно
постановление обжалвано от него и поради това , че същото се явява напълно
законосъобразно , то следва да бъде потвърдено изцяло от настоящия съд.
В съдебно заседание АНО претендира да му се присъдят разноски
по настоящото дело на основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН. С настоящото си
решение съдът приема , че процесното наказателно постановление се явява
напълно законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. По
този начин на адм. наказващия орган следва да се присъдят претендираните
разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение , следва да се приложи
разпоредбата на чл. 63 ал.5 от ЗАНН , съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело , определен по реда на разпоредбата на чл. 37 от Закона
за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ . Съгласно чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. . С оглед
фактическата и правна сложност на делото , съдът стигна до извода , че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
адм. наказващия орган следва да се присъди и определи възнаграждение в
размер на 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 63 от
04.08.2021 година на и.д. Директор на Регионална инспекция по околната
6
среда и водите - Бургас което е издадено въз основа на АУАН № 63 от
28.06.2021 година срещу Водоснабдяване и канализация ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас кв. *** ,
представлявано от инж. Г.Т.- Изпълнителен директор , с което на същото за
извършено административно нарушение на дата 09.06.2021 г. по чл. 48 ал.1
т.11 от Закона за водите е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 200 ал.1 т.2 от
Закона за водите , като напълно законосъобразно.
ОСЪЖДА Водоснабдяване и канализация ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Бургас кв. *** , представлявано от инж.
Г.Т.- Изпълнителен директор да заплати на Регионална инспекция по
околната среда и водите - Бургас гр. Бургас *** сумата от 100 лв.
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото
дело
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
7