№ 1077
гр. Варна, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100501049 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. М. Б., ЕГН **********, срещу
Решение №486/16.02.2024г. по гр. дело №12778/2023г. на ВРС, 48-ми състав, в
частите с които:
1/ е осъден И. М. Б., ЕГН**********, да заплаща месечна издръжка в
полза на детето М. И.ва Б.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Т. Н. Н., в размер на 400лв., считано от влизане в сила на
решението на ВРС до настъпване на законово основание за изменение или за
прекратяване на задължението, с падеж до 5-то число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до пълното
й изплащане;
2/ е осъден И. М. Б., ЕГН**********, да заплати на детето М. И.ва Б.а,
ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Т. Н. Н.,
издръжка за минал период, а именно от 12.04.2023г. до 03.10.2023г., в размер
на по 350лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от подаването на исковата молба в съда до пълното й
заплащане.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалите му части – по
родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения на бащата
с детето и отхвърлените части от исковете за издръжка.
1
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, необосновано и постановено без изясняване на действителната
обстановка и при процесуални нарушения. По иска по чл.143 от СК не е взето
предвид от ВРС, че детето няма никакви извънредни нужди, както и че бащата
има приходи в размер на минималната работна заплата за страната, видно от
приетите по делото доказателства. Погрешна е преценката и за притежание на
4 автомобила от бащата, тъй като три от тях са бракувани и предадени в пункт
за вторични суровини. Пропускът на Б. да поиска дерегистрацията им или да
запази документите от бракуването не означава притежание на МПС, които не
съществуват. Има и противоречие в справките от община Мизия, обл. Враца, и
в тези от ОД на МВР – Враца. Поради изложеното издръжката следва да бъде
намалена по размер до минималната по закон. По иска по чл.149 от СК са
относими същите аргументи. Неизяснени са нуждите на детето за спорния
минал период, а възможностите на бащата са минимални. Присъдената от ВРС
издръжка за минало време е при нередовна искова молба, при „премахване“ на
общия размер на задължението, без помесечна разбивка и без изискуемата от
закона конкретизация, което го прави недопустимо и неизпълнимо. С оглед на
изложеното искът по чл.149 от СК следва да бъде отхвърлен или поне да бъде
намален месечният размер на задължението до минималният по закон. Моли
се за уважаване на жалбата в посочените части и за съдебни разноски, а в о.с.з
чрез писмена молба се поддържа искането до съда.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения. Оспорва твърденията на
въззивника за дерегистрация на три от четирите му автомобила, като посочва
и че подобни възражения не са направени пред ВРС. От хипотетично
бракуване също се реализират активи. Несъответствията в справките от
общината и МВР се дължат на недеклариране пред общината на една от
колите. Извън това по делото пред ВРС са събрани доказателства, че Б. е
наемодател на 41.449 дка негова земеделска земя. По същество се моли за
потвърждаване на решението в обжалваните му части и за разноски пред ВОС,
а в о.с.з. молбата се поддържа.
Контролиращата страна ДСП-Варна не изразява становище по жалбата.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание
чл.127, ал.2 от СК, чл.143 от СК и чл.149 от СК на Т. Н. Н., ЕГН**********
срещу И. М. Б., ЕГН**********, с искания за: предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето М. И.ва Б.а, ЕГН**********, на
2
майката Т. Н. Н.; за определяне на местоживеене на детето при нея на
конкретен адрес; за определяне на посочен режим на лични отношения на
детето с баща му И. М. Б.; и за осъждане на бащата да заплаща издръжка в
полза на детето М. И.ва Б.а, чрез неговата майка и законен представител Т. Н.
Н., в размер на 700.00лв. на месец, с падеж 5-то число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
изплащането й, считано от влизане в сила на решението по делото до
настъпване на законово основание за изменение или за прекратяване на
задължението; а също и за изминалия период от 12.04.2023г. до 03.10.2023г. в
същия размер от 700лв. на месец или общо сумата 3966лв., ведно с
обезщетение за забава от подаване на исковата молба в съда – 03.10.2023г. до
пълното изплащане.
Ищцата твърди, че с ответника са родители на детето М. И.ва Б.а, родено
на 25.01.2012г. от съвместното им съжителство без брак, както и че родителите
са във фактическа раздяла от м.04.2023г.
Изложени са още твърдения за отношенията между майката и бащата,
помежду им и по повод детето, както и за това,че с оглед качествата на
майката и привързаността на детето към нея родителските права следва да
бъдат предоставяни на нея, при определяне на местоживеене при нея и
определяне на режим на срещи на бащата с детето. По тези въпроси
първоинстанционното решение е в законна сила.
По исковете за издръжка твърди, че от момента на фактическата раздяла
грижите за отглеждането, възпитанието и обучението на детето били поети
изцяло от майката, а ответникът не заплаща никаква издръжка. Посочва какви
са нуждите на детето и поддържа, че те и възрастта му предполагат издръжка
в предявения размер, която другият родител може да поеме според доходите и
имуществото му.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски, като
в о.с.з. поддържа искането си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
не оспорва, че с ищцата са родители на детето М., както и че родителите са
разделени от посочения от ищцата момент.
Оспорва обвиненията към него като родител, но не възразява срещу
упражняването на родителските права от майката, нито срещу свързаните с
него местоживеене и режим на лични контакти.
Претендираната издръжка счита за много висока и несъобразена нито с
нуждите на детето, нито с възможностите на ответника. Сочените от ищцата
по делото уроци по английски били по избор на майката и цената за тях била
завишена, а училищните униформи се купували еднократно. Освен това
детето няма извънредни нужди и такива не са доказани. Бащата от друга
страна има доходи само в минимален месечен размер, а активите на
дружество, в което участва, не са лично негови, поради които причини не
може да плаща сума за издръжка в претендираните от ищцата размери.
3
По тези причини моли за отхвърляне на исковете за издръжка в размера
над минималния по закон. В о.с.з. поддържа позицията си.
Контролиращата страна ДСП-Варна не изразява конкретно становище
по предмета на делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че детето М.
И.ва Б.а е родено на 25.01.2012г., а негови родители са страните по делото Т.
Н. и И. Б..
С необжалваните и следователно влезли в сила части от постановеното
от ВРС решение по настоящото дело: родителските права по отношение на
детето са предоставени на майката, при която е определено то да живее, а на
бащата е определен РЛО с детето.
От приетата служебна бележка от ОУ „Васил Априлов“ – Варна е видно,
че М. е била ученичка в 5-ти клас в училището през учебната 2023/2024г.
От приетата служебна бележка от „Център Давитоз“ – Варна е видно, че
през 2023г. детето М. е посещавало ежемесечен курс по английски език в
учебния център, срещу такса за един курс от 316лв.
Във връзка с разходи за отглеждане на детето са представени: фактура №
********** от 08/09/2023г.; поръчка за училищна униформа, ведно с касов
бон от 07.08.2023г., на стойност 193.00лв.; фактура от 20.08.2023г., ведно с
касов бон от 20.08.2023г.; фактура № ********** от 23.09.2023г., ведно с
касов бон; касов бон № 0266701 от 17.09.2023г.; касов бон от 21.09.2023г.;
документ за регистриране на продажба от 25.09; фактура № ********** от
08/2023г.; фактура № ********** от 13.09.2023г., ведно с касов бон №1918;
фактура № ********** от 17.09.2023г., ведно с касов бон №4649.
Видно от представените трудови договори №265 от 06.10.2023г. и №278
от 20.09.2023г. Т. Н. работи по трудово правоотношение като „продавач-
консултант“ срешу БТВ от 780лв. на месец.
От приложената разпечатка от ТР при АВп се изяснява, че отв. И. Б. е
едноличен собственик на капитала и управител на „Б. и сие“ ЕООД.
Видно от приета справка от ТД на НАП – Велико Търново
регистрираният доход на И. Б. е в размер на минималната работна заплата за
страната през 2023г.
Видно от писмо с рег. №967000-17449/11.12.2023г. от ОД на МВР –
Враца на името на И. Б. са регистрирани четири леки автомобила, като в
писмо от 07.12.2023г. от община Мизия, обл. Враца са вписани декларирани
пред общината три от четирите автомобила, регистрирани в ОД на МВР.
От приетите пред ВОС разпечатки от публичен сайт на Гаранционен
фонд на РБ се изяснява единствено, че за три от четирите вписани в справката
от ОД на МВР-Враца автомобила няма активни към 12.03.2024г. застраховки
ГО на автомобилистите, а за четвъртия с ДК №ВР1808СК – има такава.
4
От приобщеното писмо от ОД „Земеделие“ – Враца се изяснява, че за
стопанската 2022/2023г. И. Б. е предоставил като наемодател, т.е. за възмездно
ползване, земеделска земя в размер на 41.499дка.
По делото са приети и други писмени материали, които въззивният съд
намира, че са без пряко отношение и/или без пряко доказателствено значение
за предмета на спора пред настоящата съдебна инстанция.
Показанията на св.Р.А. съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но и като
базирани на лични впечатления и неопровергани. От тях се изяснява, че от
раздялата на Т. Н. с ответника по делото последният не плаща издръжка за
дъщеря си М. и изобщо не се интересува от нея. Момичето е ученичка и има
нужда от дрехи, обувки, пособия и консумативи. Посещава курсове по
английски език, цената за които е около 300лв. на месец и се плаща изцяло от
майка й. М. иска да ходи на плуване и на рисуване, но майка й не може да си
го позволи в момента. М. има мобилен телефон, сметките за който възлизат на
около 30лв. месечно и също се плащат от майка й. Детето има и проблеми със
зъбите, с оглед на които предстой да й слагат брекети.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Както вече се посочи с необжалваните и следователно с влезлите в сила
части от решението на ВРС по настоящото дело: родителските права спрямо
детето са предоставени на майката, при която е определено то да живее, като
на бащата е определен РЛО с детето. Възведените пред въззивната инстанция
спорни въпроси са относно издръжките на детето (занапред и за минал
период) и то по размер, като по тях съдът намира следното за случая:
По издръжката: Съгласно чл.143, ал.1 СК всеки родител има безусловно
задължение за издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете. За размера
й следва да бъдат взети предвид общите и особените за детето потребности,
възможностите на призования родител (ответника), кой от родителите полага
непосредствена грижа за детето и други конкретни за случая особености. При
присъждане на дължимата издръжка следва да бъде определен общ размер,
съответен на конкретните нужди, който да се разпредели между родителите
според техните възможности, според упражняването на родителските права и
други конкретни обстоятелства, като във всички случаи се вземат предвид
(приспадат) грижите и даваната в натура издръжка от родителя, упражняващ
родителските права. С оглед на това съотношението на паричното задължение
е различно за двамата родители, съобразно обстоятелствата и при отчитане на
личното отглеждане от единия от тях. В изложения смисъл е задължителната
и казуалната съдебна практика (ППВС 5/1970г., ППВС №5/30.11.1981г.;
Решение №152/22.12.2020г. по гр.д. №4162 за 2019г. на 4-то ГО на ВКС; и
други).
Съгласно чл.142, ал.2 от СК размерът на издръжката за едно дете е равен
най-малко на 1/4 част от минималната заплата за страната, опредЕ. с
действащото към устните състезания ПМС. Съобразно ПМС
№193/12.10.2023г. от 01.01.2024г. минималната работна заплата в България е в
5
размер 933.00лв., поради което минималната издръжка на дете възлиза на
233.25лв. Такава се присъжда за деца в най-ранна възраст и без никакви
особени нужди. На общо основание същата е явно недостатъчна за дете в
ученическа възраст.
В настоящия случай се установи, че към устните състезания пред ВОС
детето М. е на 12 години и съобразно приетите писмени доказателства и
свидетелски показания е ученик в шести клас през учебната 2024/25г.
Обичайна е за всички ученици на подобна възраст нуждата от предварително
и след това периодично закупуване на дрехи, обувки, тетрадки и
допълнителни помагала извън базовия пакет учебници, за които несъмнено се
отделят финансови средства, данни за каквито се съдържат в някои от
приетите фискални бонове и фактури. Еднократно за годината се закупуват
обичайно и училищни униформи, които в случая са на стойност около 200лв.,
видно от фактурите и бележките за заплащане им. Още през следващата
година на детето предстоят и държавни зрелостни изпити, подготовката за
които изисква отделни средства. Още към момента детето посещава редовно
курсове по английски език, цената за които е около 320лв. на месец, видно от
приетите писмени и гласни доказателства, което е несъмнено в негов интерес,
противно на доводите за обратното. Освен това от свидетелските показания се
изясни и че детето желае да посещава тренировки по плуване и курс по
рисуване. А всякакви културни и/или спортни мероприятия биха били
полезни за развитието на детето и също биха коствали средства, подлежащи на
отчитане във връзка с размера на издръжката.
Отделно следва да се отбележи, че тъй като в периода на изпълнение на
настоящото съдебно решение е вероятно да възникнат и бъдещи нужди на
детето, за всяка от които е необосновано сезирането на съда, те също следва да
се отчетат при формирането на крайната издръжка (мотиви в Определение
№629 от 14.05.2015г. по гр.д. №1197/2015г. на 4-то ГО на ВКС; и в други).
На последно място като коректив следва да се съобразят и официалните
данни от НСИ, че на база общия разход за издръжката на лице от домакинство
за третото тримесечие на 2023г., от който след изключване на разходи, които
обичайно не касаят малолетни лица (алкохолни напитки и тютюневи изделия,
жилищно обзавеждане и поддържане на дома, данъци, социални осигуровки,
изплщане парични задължения към трети лица и други) размерът на средния
месечен разход за едно дете възлиза на близо 600лв.
С оглед на всички тези данни, на възрастта и нуждите на детето (общи и
допълнителни), на обществено – икономическата обстановка в страната и на
презумптивното увеличение на нуждите за следващите една-две години, съдът
намира за адекватен в случая общ размер на издръжката, осреднено от около
600лв. за детето М.. И доколкото майката ще продължи да полага
непосредствените ежедневни грижи за детето, а бащата има определен режим
на лични контакти с него, последният следва да поеме 2/3 части от нужната
издръжка, или конкретно сумата от 400лв., а другата част следва да посреща
майката, при отчитане на грижите и издръжката в натура.
Относно втората изискуема предпоставка (възможностите на
6
призования родител да заплаща издръжката) се изясни от приетите писмени
доказателства официално регистриран доход на ответника в размер на
минмалната работна заплата за страната. В същото време обаче се изясни, че
на името на бащата, като собственик, са регистрирани четири леки
автомобила в МВР и нито един от тях не е доказано дерегистриран или
бракуван, както се поддържа в жалбата (приетите пред ВОС разпечатки от
сайта на Гаранционен фонд изясняват само, че за три от четирите автомобила
няма активни застраховки ГО, което индикира неизпълнение на задължение по
ЗМВР, а не дерегистрация на МПС). Нещо повече – от приобщеното писмо от
ОД „Земеделие“ – Враца се изясни, че за стопанската 2022/2023г. И. Б. е
предоставил за възмездно ползване земеделска земя от 41.499дка, което е
показателно за имущественото му състояние и за възможността да регистрира
доходи от него. Отделно бащата е едноличен собственик на капитала на
търговско дружество, видно от данните от ТР. Към това той е в трудоспособна
възраст и без никакви здравни противопоказания, поради което е във
възможност да реализира и още доходи от труд, с които да издържа
единственото си дете.
При анализа на всички тези обстоятелства въззивният съд преценява, че
определеното по размер задължение за издръжката на детето не съставлява
непреодолима пречка за ответника, с което и тази предпоставка е налице, като
предявеният иск се явява доказан и в този смисъл подлежащ на уважаване до
разглеждания от ВОС размер от 400.00лв. на месец.
Поради изложените съображения и при съвпадане на крайните изводите
на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението на последния, в
обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
По издръжката за минало време: Предвид липсата на доказателства за
значителна промяна на релевантните обстоятелства спрямо процесния
изминал период по чл.149 СК преди иска по чл.143 СК, определеният по –
горе размер на издръжката съдът намира за относим и към задължението за
минало време. В допълнение присъдената от ВРС издръжка за предходния
период е дори в намален размер спрямо дължимата занапред, при което
възраженията за необоснованост на размера са неоснователни. От друга
страна няма приети по делото доказателства за реално предоставяни парични
средства за детето от ответника за процесния изминал период. Поради което
искът следва да бъде уважен до 350лв. на месец, респективно до общо
2 005.41лв. за времето от 12.04.2023г. до 03.10.2023г. В този смисъл следва и
произнасяне от въззивния съд при потвърждаване на обжалваното решение по
иска по чл.149 от СК.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред ВРС
не следва да бъдат ревизирани.
Въпреки изхода по делото пред ВОС разноски на въззиваемата страна не
се следват поради липса на доказателства за извършването им.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение №486/16.02.2024г. по гр. д. №12778/2023г.
на ВРС, 48-ми състав, в частите с които:
1/ е осъден И. М. Б., ЕГН**********, да заплаща месечна издръжка в
полза на детето М. И.ва Б.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Т. Н. Н., ЕГН**********, в размер на 400.00лв. на месец,
считано от влизане в сила на решението на ВРС до настъпване на законово
основание за изменение или за прекратяване на задължението, с падеж до 5-то
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до пълното й изплащане;
2/ е осъден И. М. Б., ЕГН**********, да заплати на детето М. И.ва Б.а,
ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Т. Н. Н.,
ЕГН**********, издръжка за минал период, а именно от 12.04.2023г. до
03.10.2023г., в размер на по 350лв. месечно, респ. в размер на общо
2 005.41лв. за целия изминал период, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от подаване на исковата молба в съда – 03.10.2023г. до
пълното й заплащане.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3, т.2, пр.1 от ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8