Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 55
гр. ВРАЦА, 27.02.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 14.02.2018г. в състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.с.СВЕТОЗАР Г.
в присъствието на:
прокурора секретар ИРЕНА МИТОВА
като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова
в.гр.
дело N` 467 по описа за 2017 год.
за да се произнесе взе предвид:
Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
341/29.06.2017г. постановено по гр.д.№ 546/ 2017г. по опис на ВрРС,състав на
съда е признал за установено на основание чл. 422,ал.1 ГПК вр. чл.79,ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл.8, ал.1 ЗАЗ, че С.Е.С., с ЕГН ********** дължи на Ц.М.Г., с ЕГН **********
сумата от 12 889,36 лв. - главница, дължима по: 1. договор за аренда на
земеделска земя от 26.06.2013г., с нотариална заверка на рег. №2182 от
26.06.2013г. на нотариус П.Ц., с район на действие РС-Враца, вписан в НК на РБ
под № 583, вписан в Служба по вписванията дв. вх. рег. № 4650 от 27.06.2013г.,
акт №231,том 7 за стопанската 2015г. - 2016г.; 2. договор за аренда на
земеделска земя от 26.06.2013г., с нотариална заверка на подписите рег. №2183
от 26.06.2013г. на Нотариус П.Ц., с район на действие РС-Враца, вписан в НК на
РБ под № 583, вписан в Служба по вписванията дв. вх. рег. №4651 от
27.06.2013г.,акт №232, том 7 за стопанските години: 2013-2014г.,2014-2015г.и
2015-2016г.; 3.договор за аренда на земе-делска земя от 26.06. 2013г.,с нотариална
заверка на подпи-сите, рег. №2184 от 26.06. 2013г. на нотариус П.Ц., с район на
действие РС-Враца, вписан в НК на РБ под № 583, вписан в Служба по вписванията
дв. вх. рег. № 4652 от 27.06.2013г., акт №233, том 7 за стопанските години:
2013-
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил С.Е.С., с ЕГН ********** да заплати на Ц.М.Г.,
с ЕГН ********** сумата от 1157,79 лв., представляваща направени разноски в
производството по гр. дело № 546/2017 г. по описа на РС Враца, както и сумата
от 861,67 лв., пред-ставляваща направени разноски в производството по ч. гр.
дело № 4247/2016 г. по описа на РС Враца.
Недоволен от решението е останал С.Е.С. ***,който
с въззивна жалба вх. № 9737/ 17.07.2017г. го обжалва.
Във въззивната жалба се посочва,че
обжалваното решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния и
процесуал-ните правила и е необосновано.Изтъква се нарушение на чл.236, ал.2 ГПК,тъй като съдът не е обсъдил в мотивите си исканията и възраженията на
страните,не е преценил доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност.Неправилно било отказано допускането на гласни доказателства,при
положение,че съгласно разпределената доказателства тежест,плащането на сумите
във връзка с предя-вения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК било в
тежест на ответника.Позовава се на съдебна практика на ВКС, според която когато
става въпрос за отчитане на движението на стоки при осъществяване на търговска
дейност,свързано със законови предписания за издаване на счетоводни
документи,не изключва изслушването на свидетелски показания,когато такива не са
съставени.Поддържа се,че случаят е именно такъв, в сми-съл,че дължимите от
ответника суми са от негова търговска дей-ност,а не в негово лично качество,при
положение,че било уста-новено,че ЗП С.С. е лице различно от физическото лице С.С..Изтъква
се,че от представените от ответ-ника РКО,редовно осчетоводени и отразени във
воденото от него счетоводство е установено извършеното плащане в полза на ищеца
по подписаните между страните арендни договори.Поддържа се,че действително
вписванията в счетоводните книги са частни свиде-телстващи документи,чиято
доказателствена сила не е равноз-начна
на материалната доказателствена сила на официалните сви-детелстващи
документи,независимо от разпоредбата на чл.182 ГПК, респ.чл.55 ТЗ,но същевременно
счетоводните книги и вписванията в тях могат да служат като доказателство на
страната,която ги е водила,според тяхната редовност,която следва да бъде да
устано-вена,а въззивникът е установил именно последното.Не било съоб-разено от
страна на районния съд,че представените осчетоводени РКО не са оспорени
надлежно от ищеца и могат да служат като надлежно доказателства в полза на
ответника.Навежда се,че ищецът не е доказал точния размер на следващите му се
арендни вноски,нито,че има задължение за дължима лихва за забава по чл.86 ЗЗД,тъй като такава не е
налице.Ищецът не бил установил с относими доказателства и липсата на извършено
в негова полза плащане на дължимите по арендните договори вноски,както и че те
са прекратени едностранно. Иска се допускане на поисканите пред първата
инстанция четирима свидетели,при условията на чл.266, ал.3 ГПК.Иска се отмяна
на решението,а предявените искове се отхвърлят.Жалбата се поддържа от въззивника.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемият Ц.М.Г.
*** чрез адв.Цв.С.,*** дава писмен отговор,в който обосновано и подробно излага
съображения за правилност на обжалвания съдебен акт,за липса на негови пороци и
в тази връзка за неоснователност на въззивната жалба.Изтъква се,че правилно
районният съд е разпределил доказателствената тежест,като е направил обоснован
и пълен анализ на събраните доказателства,както и на формалната и материална
доказателст-вена сила и удостоверителната компетентност на РКО и хроноло-гичния
регистър,в който те са отразени.Противопоставя се на искането за допускане на
гласни доказателства.Иска се потвър-ждаване на решението и разноски.Отговорът и
допълнителни доводи в негова подкрепа се развиват от пълномощника на
въззиваемия в лицето на адв.Цв.С.,***,като се и представят писмени бележки.
По отношение на направените във въззивната
жалба доказател-ствени искания,въззивната инстанция се произнесла с
определе-нието си от 31.08.2017г.,като ги е отхвърлила.
Отхвърлено е и искането за спиране на
настоящото произ-водство на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до решаване на гр.д.№
13/2018г.по опис на ВрОС,както с определението от 14.02.2018г., така и с
определението от 20.02.2018г.
Окръжният съд,след като съобрази
оплакванията във въззивната жалба,взе предвид становищата на защитата на
страните по оповд същата и след като сам,от своя страна,прецени и обсъди
събрани-те по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,от
фактическа и правна страна приема следното:Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259,ал.1 ГПК,отговаря на изискванията за съдържание и приложения по
чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от страна с необходимата легитимация и правен
интерес,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите,при което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Решението, нейн предмет, е
валидно,допустимо като постано-вено по допустим иск и правилно по направените
правни изводи.
Районният съд е сезиран с искова молба на Ц.М.Г.
чрез адв.Цв.С.,*** против С.Е. ***,с която
е предявен положи-телен установителен иск и се признае за установено ,че
от-ветникът му се дължи заплащане на сумата 12 889.36 лв., пред-ставляваща
главница дължима по сключени между страните 3 бр.договора за аренда на
земеделски земи описани в тях,както и деловодните разноски по ч.гр.д.№
4247/2016г. по опис на ВрРС, включващи сумата 603.88 лв. адвокатско
възнаграждение и 257.79 лв. държавна такса,ведно със законната лихва върху
главницата.
В подкрепа на твърденията си и наличието на
облигационна връзка между страните,ищецът представя заверени копия от дого-ворите за аренда на земеделски земи.
В отговора си по чл.131 ГПК ответникът
оспорва исковата пре-тенция,като от своя страна заявява,че бил извършил
плащания по договорите да отделните стопански години на действието им, като
първоначално е твърдял,че това е правил по банков път,но след това е променил
позицията си,като е заявил,че плащанията са били направени в брой на ищеца,като
по договора от 26.06.2013г., с предмет земеделски земи в общ размер от 262.309
дка му е изплатил сумата 10 492.36 лв.-веднъж сумата 4 800 лв., веднъж 5000
лв.и сумата 550 лв. предадена по искане на ищеца на лицето И.Х.В.,при което за
стопанската 2015-2016 година изцяло се е издължил.Дал е становище,че е изпълнил
задължението си и по договора от 26.06.2013г. с предмет 9.450 дка земеделски
земи,което сторил с превод от 02.04.2015г. на сумата 1441 лв.Признава
неизпълнение на задължението си за плащане на дого-ворената рентна вноска по
договора от 26.06.2013г. с предмет 2 бр.ливади, с обща площ от 30.500 дка.В
тази връзка е направил възражение частично прихващане,от което впоследствие се
е отказал.
В подкрепа на твърденията си е представил
три броя разходни касови ордери,съдържащи се на л.93-94 от делото.
В производството е налично ч.гр.д.№
4247/2016г. по опис на ВрРС,образувано по заявление на ищеца за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу ответника С.Е.С.,за
сумите: 12 889,36 лв. - главница, дължима по:1/договор за аренда на земеделска
земя от 26.06. 2013г., с нотариална заверка на рег. №2182 от 26.06.2013г. на
нотариус П.Ц., с район на действие РС-Враца, вписан в НК на РБ под № 583,
вписан в Служба по вписванията дв. вх. рег. № 4650 от 27.06.2013г., акт №231,
том 7 за стопанската 2015г. - 2016г.;2/ договор за аренда на земеделска земя от
26.06.2013г., с нотариална заверка на подписите рег. №2183 от 26.06.2013г. на
Нотариус П.Ц., с район на действие РС-Враца, вписан в НК на РБ под № 583,
вписан в Служба по вписванията дв. вх. рег. №4651 от 27.06.2013г., акт №232,
том 7 за стопанските години: 2013-2014г., 2014-2015г. и 2015-2016г.; 3/договор
за аренда на земеделска земя от 26.06.2013г., с нотариална заверка на подпи-сите,
рег. №2184 от 26.06.2013г. на нотариус П.Ц., с район на действие РС-Враца,
вписан в НК на РБ под № 583, вписан в Служба по вписванията дв. вх. рег. № 4652
от 27.06.2013г., акт №233, том 7 за стопанските години: 2013-2014 г., 2014-2015
г. и 2015-2016 г.;за сумата 1 624.71 лв.-лихва за периода от 02.10.2014г. до
20.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2016
г. до изплащане на вземането; съдебно-деловодни разноски съобразно уважената
част от заявлението в размер на 680лв. – адвокатско възнаграждение и 290.28 лв.
- държавна такса.
С разпореждане № 105/2 от 25.10.206г.,
районният съд, е разпоредил издаването на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, като
е уважил частично заявлението и го отхвърлил за сумата 1624.71 лв. -лихва за
периода от 02.10.2014г. до 20.10.2016г., като е присъдил разноски и държавна
такса, съобразно уважената част на заявлението.
За уважената част е била издадена заповед
по чл.417 ГПК № 2794/25.10.2016г.
С оглед подадено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от страна ответника,с разпореждане от 19.12.2016г., на заявителя в лицето
на настоящия въззиваем, са били дадени указания за предявяване на иск за
установяване на вземането му,което
обосновава и правният му интерес от настоящото производство.
Облигационните отношения между страните се
основават на сключените между тях три броя договори за аренда от 26.06.2013г., съдържащи
се от л.1 до л.18 от делото,от чието съдържание се установява следното:
- договорът от 26.06.2013г., с нотариална
заверка на подписите №100, том II, рег. №2182 от 26.06.2013г. на нотариус П.Ц.,на
л.10-л.12 има предмет 25 недвижими имота
— ниви, находящи се в землището на с. ***, общ. Враца, обл. Враца, с обща площ
от 262,309 дка., сключен е за срок от 4 стопански години, считано от датата на
подписването му , като арендаторът се е задължил да заплаща на арендодателя
годишна рента в размер на 40 лв. на декар, превеждана авансово, преди започване
на стопанската година, най-късно до 1-ви октомври, за всяка следваща стопанска
година;
-договорът
от 26.06.2013г., с нотариална заверка на подпи-сите №101, том II, рег. № 2183
от 26.06.2013г. на нотариус П.Ц./л.13-л.15/ е с предмет 3 недвижими имота —
ливади, кат.ІІІ,находящи се в землището на с. ***, общ. Враца, обл.Враца,с обща
площ от 9,450 дка. Договорът също е сключен за срок от 4 стопански години,
считано от датата на подписването му,като арендаторът се задължил да заплаща на
арендодателя годишна рента в размер на 20 лв. на декар, превеждана авансово,
преди започване на стопанската година, най-късно до 1-ви октом-ври, за всяка
следваща стопанска година.;
- договорът за аренда от 26.06.2013г., с
нотариална заверка на подписите № 102, том II, рег. № 2184 от 2б.06.2013г. на
нотариус П.Ц./ л.16-л.18/ е с предмет са 2 броя ливади с обща площ от 30,500
дка, находящи се в землището на с. ***,общ.Враца,обл.Враца,като договорът отново
е сключ-ен за срок от 4 стопански години, считано от датата на под-писването
му,а арендаторът се задължил да заплаща на арендо-дателя годишна рента в размер
на 20 лв. на декар, превеждана авансово, преди започване на стопанската година,
най-късно до 1-ви октомври, за всяка следваща стопанска година .
И в трите
договора за аренда е налице уговорка плащането да бъде извършвано по
банков път, по посочената банкова сметка *** Ц.М.Г.,а конкретните договорености
постигнати между страните и коментирани по-горе, намират основание в
съответните клаузи на всеки един от тях.
По делото са били приети и представените от ответника три броя разходни
касови ордери,съответно с № 58/ 05.10.2015 г., № 59/08.10.2015 г. и № 60/14.10.2015
г., издадени от него в ка-чеството му на земеделски производител, подробно
описани като съдържание и записвания в решението на районния съд, като те са
били обект на проверка по отношение спазване на изискванията на относимите
нормативни актове за съставянето им и на допусна-тата,назначена, изслушана и
приета ССЕ.
От констатациите по същата,които районният съд е ценил като обективни и компетентни,
е установено,че 3-те РКО, пред-ставени от ответника са съставени относно
изплащането на дъл-жими арендни плащания по договори от 26.06.2013г. за стопан-ската
2015-2016г.,но с неточности и несъответствия с основни принципи на счетоводната
отчетност за документална обоснованост и хронологичен ред на записване,като
липсва съответствие между документиране и осчетоводяване на стопанската
операция.За тях не е съставен документ в изпълнение на изискванията на чл. 7 от
ЗС- липсва разписка,ведомост, арендна книга или др.,в които арендодателят с
подписа си да е удостоверил,че е получил сумите посочени в тях,а за РКО за 5000
лв.,ответникът не е подал справка по чл.73 от ЗДДФЛ ЗП за физическото лице Ц.М.Г.,че
му е изплатил доход по-голям от 5000 лв.
При така установената
фактическа обстановка,районният съд, извършвайки всеобхватен,задълбочен,
аналитичен, взаимосвързан анализ,съответстващ на установените от писмените
доказателства правни отношения и връзки между страните,прилагайки относимия
материален закон, е достигнал до правния извод за основателност на исковата
претенция,като я е уважил.
Въззивната инстанция
споделя изцяло направените правни из-води в мотивите на районния съд и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Допълнително,в рамките на наведените във
въззивната жалба оплаквания,излага следното:
Правното основание на предявеният с
исковата молба иск, съгласно изложеното в обстоятелствената част на последната,
е чл.422,ал.1 вр.с чл.415 ГПК,вр.с чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД,вр.с чл.8, ал.1
ЗАЗ,както е приел и районния съд.
В хода на разглеждането й е установено по
безспорен и категоричен начин наличието на изискуемо,подлежащо на изпъл-нение
вземане в полза на ищеца,произтичащо от създадени между страните облигационни
взаимоотнишения въз основа на сключените между страните три броя арендни
договора.Вземането на ищеца е установено на база съответните клаузи на
договорите относими към уговорената дължима на арендодателя годишна рента
съобразно декарите на предоставените за обработка под аренда земеделски земи,в
рамките на договорените срокове за действието им.
Установява се от представените писмени
доказателства, свър-зани с уговорките за годишното рентно плащане по отделните
до-говори,че за исковия период от време,арендаторът не е изпълнил задължението
си за привеждането им в полза на арендодателя.
За да обоснове наличието на извършени
плащания по отделните договори във връзка с твърдяното от ищеца неизпълнение, от-ветникът
се позовава на представени от него три броя разходни касови ордери,които,както
се посочи са били предмет на допусна-та,назначена и приета ССЕ.Според
констатациите на същата,които и въззивната инстанция приема като компетентни и
обективни, РКО № 58/ 05.10.2015г. и РКО № 59/8.10.2015г. са съставени от ЗП С.Е.С.
за изплащане на аренда на Ц.М.Г. по договор от 26.06.2013г.,като според осно-ванието
за съставянето им плащанията са за стопанската 2015-2016г.
РКО № 60/14.10.2015г. е бил съставен на
името на И.Х.В., в полза на Ц.М.Г., за изпла-щане частично на аренда по договор
от 26.06.2013г. за стопан-ската 2015-2016г., по който са констатирани
неточности и про-пуски като ордер съставен в полза на ищеца,като ,както на този
ордер,така и в останалите два липсват подписи на последния.И въпреки,че въпросните
ордери са отразени формално счетоводно в
счетоводните документи,водени от земеделския производител,те са били отразени в
хронологичния регистър,какъвто ответникът е длъжен да води в съответствие с
чл.2 от Закона за счетоводст-вото едва през м.декември 2015г., което,както сочи
експертизата представлява нарушение на един от основните принципи на сче-товодна
отчетност,а именно хронологичния ред при отразяване на счетоводните
операции.При тези констатации,те не могат да се ценят и въз основа на тях да се
приеме,че в полза на ищеца е извършено надлежно плащане на аренда за посочената
в тях стопанска година в рамките на сумите отразени в тях,още повече,че те са
отразени в хронологичния регистър много след датите посочени за съставянето
им,което навежда на извод,както е приел и районния съд,че са издадени само за
да се удостовери с тях твърдяното плащане.
Възражението,че в случая по отношение на
документалното счетоводно отразяване следва да намерят приложение относими
разпоредби на ТЗ е неоснователно.Резонно и в съответствие с констатациите по
изслушаната ССЕ,районният съд е приел,че по отношение на отразяването на
съответните счетоводни операции, относими към дейността на ответника в
качеството му на зе-меделски производител следва да намерят приложение на общо
ос-нование разпоредбите на Закона за счетоводството.
Това от една страна.От друга страна,както
подробно в моти-вите си е развил и районния съд,по своята същност тези разходни
касови ордери,неносещи подписа на ищеца и съставени от ответ-ника,
представляват частни свидетелстващи документи,които се ползват с материална
доказателствена сила, единствено и само ако удостоверяват неизгодни за издателя
си факти.В случая, обаче, те удостоверяват изгодни за ответника факти,а именно
извършени плащания в полза на ищеца,при което не се ползват с материална
доказателствена сила.
В жалбата се развиват доводи,че тъй като
искът е заведен против физическото лице С.Е.С.,а вземането произтича от
търговска дейност на ЗП С.Е.С.,той е недопустим.Съдът не намира този довод за
основателен,тъй като в случая физическото лице съвпада със земеделския
производител, съобразно тълкуването на разпоредбите на чл.3 и чл.5 от Наредба №
3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистъра на зе-меделските
стопани,които разпоредби са относими към регистра-цията на физическите лица
като земеделски производители. Въп-росната наредба не прави разлика в статута
на съответното физи-ческо лице,което се е регистрирало като земеделски
стопанин. Напротив,то се идентифицира като такъв с идентификациите отно-сими
към него като физическо лице,като например регистрацията са извършва с регистрационен номер,съответстващ на
единния граждански номер на физическото лице.Така че предявеният иск е
процесуално допустим,а разгледан по същество,както се посочи по-горе,
основателен и доказан.
В жалбата са развити и доводи,че
претенцията за присъждане на вземане от лихви е останалата недоказана.Въззивната
ин-станция,не ги споделя,тъй като именно просрочието в плащанията на следващата
се годишна рента по трите договора за аренда за стопанската 2015-2016 година,която,както
е посочено в ЗАЗ се определя в периода от 1.10.2015г. до 01.10.2016г е дало
осно-вание за предявяване на заявлението по реда на чл.417 ГПК,а по отношение
на наличието на задължение на ответника,респективно вземане на ищеца,в
настоящото производство е проведено пълно и главно доказване.
При изложените съображения,обжалваното
решение,като правил-но,съответстващо на материалния закон и постановено без
откло-нения на процесуалния такъв,ще следва да се потвърди.
При този изход на делото пред въззивната
инстанция,на въз-зиваемия Ц.Г. се дължи възстановяване на направените разноски
за адвокатска защита пред тази инстанция,както и тези пред САС при проведеното
въззивно обжалване на постановеното от окръжния съд определение за спиране на
делото./Вж. в.ч.гр.д.№ 6442/2017г. по опис на САС/
Що се отнася до посочените в списъка на
разноските по чл.80 ГПК суми за направени пътни разходи за пътувания от Норвегия до България и обратно,съответно с
лична кола-определени кило-метри,със самолет , автобус и влак,съдът счита,че
представените писмени доказателства в тази насока не са представени в екви-валент
на съответните разходи в български левове,съобразно кур-са на БНБ за
съответната използвана валута към датата на извършените пътувания, като не е
ясен и разходът на гориво за използваната лека кола.Освен това въззиваемият не
е установил, че въпросните разходи са свързани единствено и само по повод
провежданото с негово участие гражданско производство, като не във всички
представени писмени документи фигурира неговото име,т.е. възможно е да са
ползвани и от други лица,при което тези разноски в общ размер от 651.60 лв. не
следва да се при-съждат.Не е установено и доказано,че тези разноски са напра-вени
единствено и само за сметка на въззиваемия за целите на развилото се
гражданско производство.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 341/29.06.2017г.
постановено по гр.д.№ 546/2017г. по опис на РС-Враца.
ОСЪЖДА
С.Е.С., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.М.Г., с ЕГН **********,*** сумата от 936
лв.разноски пред окръжния съд и пред САС по повод проведено въззивно обжал-ване.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред ВКС в едномесечен срок,считано от датата на уведомяването на стра-ните.
Председател:........... Членове:1..........
2..........