О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1923
гр.
Пловдив, 14 август 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., Четиринадесети състав в закрито заседание
на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета
година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2895 по описа на съда за
2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е във връзка с искане, обективирано в становище от 12.07.2023 г., подадена от жалбоподателя
Н.Д.С., чрез пълномощника адв. Я.Ш., за присъждане на направени по делото
разноски, съгласно представен договор за правна помощ, за изготвяне на
становище по повод искане за ОФГ на ответника по делото. Представя договор за
правна защита и съдействие от 12.07.2023 г. с договорено възнаграждение от 300
лв., неподписано от пълномощника.
Дадена е възможност на
ответната страна да вземе становище по искането за присъждане на
възнаграждение, получено със съобщение, от 18.07.2023 г. от процесуалния представител на ответната
страна по делото.
Съдът намира искането за
допустимо, но неоснователно.
По делото по повод искането
на процесуалния представител на ответника с молба от 05.06.2023 г. за поправка
на явна фактическа грешка е дадена възможност на жалбоподателката да вземе
становище, като съобщението за това е било получено от процесуалния
представител на 06.07.2023 г. На същата
дата съдът се е произнесъл с определение № 1686/ 06.07.2023 г. На 12.07.2023 г.
в срока за становище по допуснатата фактическа грешка от страна на
жалбоподателката е постъпил отговор, към който е представен договор за правна
защита и съдействие от 11.07.2023 г. и уговорено възнаграждение в размер на 300
лева за изготвяне на отговор по заявлението на ответника – кмета на Район
„Северен“ при Община Пловдив.
Поради това съдът намира
искането за постъпило в дадения от съда срок, но е неоснователно относно заявената
от жалбоподателката претенция за присъждане на разноски в производството по чл.
247 ГПК.
Необходимо е да се посочи,
че определенията на съда, постановени в това производство, не са актове, с
които се решава спор по същество. Произнасянето на съда е за изменение или
допълнение на постановения вече съдебен акт, в ч. за очевидна фактическа грешка,
с който приключва делото в съответната инстанция, т. е. не е допустимо
кумулирането на нови задължения за разноски в производството по ОФГ, тъй като
то не е отделно производство. Затова и в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения няма предвидени възнаграждения за подаване и
отговор на молба по чл. 247 ГПК. С оглед на изложеното няма основание да се приеме,
че страната, инициирала производство по чл. 247 ГПК следва да понесе и
допълнителни разноски, направени за това производство, поради което молбата на жалбоподателката,
чрез адв. Ш., следва да се остави без уважение.
В същия смисъл е и общата
норма на чл. 81 от ГПК вр. с чл.144 АПК, съгласно която във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски, се отнася до актовете, с които спорът се разрешава по същество.
Определенията на съда, постановени в производство по чл. 247 ГПК, не са актове,
с които се разрешава спор по същество. Ето защо не се дължат разноски за това
производство.
Ето защо на основание
чл.144 АПК във връзка с чл.247 ГПК, Административен съд Пловдив, І отделение,
ХІV състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането обективирано в становище от вх. № 15067 от 12.07.2023 г., подадено от
жалбоподателя Н.Д.С., чрез пълномощника адв. Я.Ш., за присъждане на направени
по делото разноски в размер на 300лв., съгласно представен договор за правна
помощ, за изготвяне на становище по повод искане за ОФГ на ответника по делото.
Определението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: