Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2019г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в публично
заседание на дванадесети юни 2019г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при
секретаря Христиана Тонева
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело № 1081 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 126 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.121 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба на Г.Ж.А. срещу Заповед № РД -14-152/25.03.2019г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното /ИД на ИАЛВ/.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност, поради допуснати нарушения на административно производствените правила и противоречие с материално правните разпоредби и приложимия закон – ЗДСл. Сочи че към момента на издаване на оспорения акт между страните вече не е съществувало служебно правоотношение. Служебното правоотношение е било прекратено с изтичане на срока на предизвестие № РД 14-01/04.01.2019г. отправено от Изпълнителния директор на ИАЛВ, връчено на служителя на 07.01.2019г.. Релевира довод, че дисциплинарното производство е проведено в нарушение на чл.91, ал.1 от ЗДСл, доколкото преди да постанови акта си органът по назначаване не е съобразил вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на нарушението, което е вменено на служителя и не били съобразени липсата на вредоносни последици за държавната служба и за гражданите, не било съобразено и цялостното поведение на А. като държавен служител с дългогодишен служебен стаж. Сочи че, оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не била спазена разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗДСл – служителят не бил изслушан от наказващият орган преди налагане на наказанието и не са поискани писмените му обяснения по т.3 от заповедта относно неправомерното задържане на служебния автомобил. Релевира довод, че при налагане на дисциплинарното наказание органът по назначаване не е изпълнил задължението си да събере и да оцени събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства. Намира, че тежестта на нарушенията не съответства на наложеното наказание. Моли за отмяна на заповедта.
Ответникът, чрез процесуален представител в публично съдебно заседание оспорва жалбата, релевира доводи за спазване на процедурата по издаване на оспорения акт, както и за материалната му законосъобразност. Моли за отхвърляне на жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал.1 от АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт като цяло, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните във връзка с оспорването
доказателства приложени към жалбата и по административната преписка и
представени в хода на делото от ответника се установява, че:
1. Г.Ж.А. е назначен с акт за назначаване №
РД14-231/30.10.2006г. на ИД на ИАЛВ на длъжност: Главен инспектор „Лозарство“,
длъжностно ниво-Б5 с ранг ІV м за държавен служител в специализирана
администрация Главна дирекция „Регулиране и контрол на лозарския потенциал“,
териториално звено гр.Варна на Изпълнителна агенция по лозата и виното.
2. Г.Ж.А. е подал до ИД на
ИАЛВ уведомление от 04.01.2019г. относно промяна в ЗДСл, в което е посочил, че
е упражнил правото си на пенсиониране на основание чл.68 от Кодекса на труда
/КТ/. Към уведомлението е приложено копие на разпореждане на ТП на НОИ Варна.
3. Уведомлението от Г.Ж.А.
е препратено от началник отдел на ТЗ на ИАЛВ гр.Варна на ИД на ИАЛВ с изх.№
05-03-12/04.01.2019г.
4. С Предизвестие № РД
14-01/04.01.2019г. е уведомен Г.Ж.А., че на основание чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл
ще бъде прекратено служебното му правоотношение, поради придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
5. Предизвестието е
връчено на г-н А. на 07.01.2019г.
6. С докладна записка
вх.№05-10-14/30.01.2019г. на главен експерт в дирекция АПОФСД, в която е
предложено да бъде коригирано предизвестието на Г.Ж.А., тъй като била
установена допусната в основанието за прекратяване посочено в предизвестието на
г-н А. грешка, представляваща посочване на чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл, който се
отнасял до придобито, а не до упражнено право на пенсия.
7. Издадена е заповед № РД
12-42/30.01.2019г. на ИД на ИАЛВ, с която е отменено предизвестие №
РД14-01/04.01.2019г. и е наредено: 1. издаване на три броя предизвестия на
основание чл.103, ал.1, т.4 от ЗДСл и 2. Г-н А. да предостави подписания
екземпляр на Предизвестие № РД 14-01/04.01.2019г. в ЦУ на ИАЛВ.
8. Заповедта не е връчена
на г-н А..
9. Издадено е предизвестие
изх.№ 05-10-14-1/30.01.2019г., в което г-н А. е уведомен, че на основание
чл.103, ал.1, т.4 от ЗДСл му се отправя едномесечно предизвестие за прекратяване
на служебното му правоотношение с ИАЛВ, поради несъвместимост по чл.7, ал.2,
т.8 от ЗДСл /упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68
от КСО/
10. Предизвестие изх.№
05-10-14-1/30.01.2019г. е връчено на г-н А. в условията на отказ на
13.02.2019г. Отказът е удостоверен с подписите и трите имена на двама
свидетели.
11. Издадени са два
болнични листа на г-н А. от 31.01.2019г. и от 05.02.2019г.
12. Издадена е заповед №
РД 14-032/05.02.2019г., с която на г-н А. е определен нов размер на основната
месечна заплата, връчена на г-н А. на 19.02.2019г.
13. Издадена е заповед №
РД12-147/19.02.2019г. от ИД на ИАЛВ, с която е наредено да бъдат спрени на
основание чл.54, ал.1, т.4 от АПК, производствата по прекратяване на служебни
правоотношения на основание чл.7, ал.2, т.8 от ЗДСл поради образувано пред
Конституционния съд на Р България дело по искане на Президента и Омбудсмана на
Р България за обявяване на нормите на чл.7, ал.2, т.8 от ЗДСл за
противоконституционни.
14. За съставянето на заповед
№ РД12-147/19.02.2019г. от ИД на ИАЛВ е съобщено на г-н А. на 18.02.2019г.,
съгласно даденото писмено обяснение от служителя вх.№05-03-162-1/05.03.2019г.
15. Постъпила е докладна
записка с дата 19.02.2019г. на началник отдел на ТЗ на ИАЛВ – гр.Варна, в която
е констатирано отсъствие на г-н А.: 1. съгласно два болнични листа от
31.01.2019г. за дати от 31.01.2019г. до 04.02.2019г. и от 05.02.2019г. до
08.02.2019г. и 2. на 11.02.2019г. и
12.02.2019г., 14.02.2019г. и 15.02.2019г. и 18.02.2019г., без да има
обяснение за отсъствията на тези дати.
16. На 13.02.2019г.
държавният служител е бил уведомен, че следва да върне служебния автомобил.
Служебният автомобил е върнат и предаден от г-н А. на 18.02.2019г., за което
бил съставен приемо-предавателен протокол.
17. Издадена е заповед №
РД 12-190/01.03.2019г. на ИД на ИАЛВ, в която е наредено на г-н А. да даде
писмени обяснения до 17ч. на 05.03.2019г. относно: 1. Причините за отсъствие от
работа за периода от 11.02.2019г. до 15.02.2019г. и представяне на писмени
доказателства в подкрепа на твърденията си и 2.основанието и целта на влизането
в офиса на териториалното звено на ИАЛВ в гр.Варна на 16.02.2019г. /събота/ от
страна на служителя и престоя му в периода между 9.48ч. и 16.21ч.
Няма данни за дата на
връчване на заповедта на служителя, но същата е представена и към жалбата,
поради което се налага извод за връчването й, а от представеното писмено
обяснение от г-н А. се налага извод, че му е връчена преди дата на писменото
обяснение /т.е. преди 05.03.2019г./
18. Постъпило е писмено
обяснение от служителя вх.№05-03-162-1/05.03.2019г., в което е посочено, че е
относно заповед № РД-12-190/01.03.2019г. В обяснението г-н А. е посочил, като основание
за отсъствието му в периода 11.02.2019г. – 15.02.2019г. предизвестие № РД
14-01/04.01.2019г., връчено му на 07.01.2019г., с което е уведомен, че след
изтичане на едномесечния срок /до 07.02.2019г./, ще му бъде прекратено
служебното правоотношение. Прекратил явяването си на работа, очаквайки, че в
следващите дни ще му бъде връчена заповед на основание чл.106, ал.1, т.5 от
ЗДСл. След като това не се случило решил, през съботният ден /16.02.2019г./ да
посети офиса, с цел да не пречи и предварително да се подготви за предаване на
водещите му се по инвентаризационен опис технически средства, офис обзавеждане,
документация, архиви и лични вещи и завършил с почистване и подреждане на
офиса. На 18.02.2019г. се явил в офиса и предал с приемо-предавателен протокол,
включените в инвентаризационния опис вещи.
Г-н А. сочи, че приел да
спази заповед № РД12-147/19.02.2019г. от ИД на ИАЛВ и помолил дните през които
не се е явявал на работа да му бъдат оформени като платен отпуск.
17. Издадена е заповед №
РД 12-195/06.03.2019г. на ИД на ИАЛВ, с която на основание чл.96, ал.2 от ЗДСл
и чл.8 от Устройствения правилник на ИАЛВ във връзка с докладна записка с изх.№
05-03-162/19.02.2019г. е наредено образуване на дисциплинарно дело за
изясняване на фактите и обстоятелствата по извършено дисциплинарно
нарушение от Г.Ж.А. и е посочено, че г-н
А. следва да се яви, за да даде обяснения пред Дисциплинарния съвет.
18. Няма данни за връчване
на заповед № РД 12-195/06.03.2019г. на ИД на ИАЛВ на г-н А., но същата е
представена към жалбата, поради което се обосновава извод за връчването й.
19. На 11.03.2019г. се е провело
заседание на Дисциплинарния съвет на ИАЛВ, на което след установяване на
фактите и обсъждането им в контекста на разпоредбите относно дисциплинарните
нарушения и наказания по ЗДСл и КТ е взето решение да бъде предложено на
дисциплинарно наказващия орган на главен
инспектор Г.А. да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл.190, ал.1, т.2 и
т.7 от КТ и чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл – уволнение.
20. Издадена е заповед №
РД12-207/11.03.2019г. от ИД на ИАЛВ, с която е отменено предизвестие изх.№
05-10-14-1/30.01.2019г., издадено на г-н А. на основание чл.103, ал.1, т.4 от
ЗДСл. Посочено е, че предизвестието се отменя на основание Решение № 3 от
07.03.2019г. на Конституционния съд по дело № 16/2018г., с което нормите на
чл.7, ал.2, т.8, чл.84а, ал.1, т.1, чл.103, ал.1, т.4 от ЗДСл /обн., ДВ , бр.67
от 27.07.1999г., посл. изм. и доп. Бр.103 от 13.12.2018г. и на §15 от ПЗР на
ЗДБРБ за 2019г. са обявени за противоконституционни и задължението за
прекратяване на служебни правоотношения на държавни служители, упражнили правото
си на пенсия на осн. чл.103, ал.1, т.4 от ЗДСл е отпаднало.
21. Няма данни Заповед №
РД12-207/11.03.2019г. от ИД на ИАЛВ да е връчена на г-н А., но същата е
приложена към жалбата, поради което се обосновава извод за връчването й.
22. Издадена е заповед №
РД 14-104/15.03.2019г., с която е определен нов размер на месечното основно
трудово възнаграждение на г-н А.. Няма данни за дата на връчването на тази
заповед, но от факта, че е приложена към жалбата в заверено за вярност копие се
налага извод за връчването й.
23. Издадена е заповед №
-14-152/25.03.2019г. на ИД на ИАЛВ, връчена на жалбоподателя на 27.03.2019г.
24. Жалбата срещу заповед
№ -14-152/25.03.2019г. на ИД на ИАЛВ е подадена до Административен съд Варна,
чрез ИД на ИАЛВ на 09.04.2019г. видно от датата на печата положен на пощенския
плик.
Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в срок и е допустима за разглеждане.
Предмет на проверка е Заповед № РД -14-152/25.03.2019г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното.
Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на процесуалните правила за издаването й, поради което е валиден акт, годен за съдебна проверка.
С процесния акт - Заповед № РД -14-152/25.03.2019г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
по лозата и виното е наказан с
дисциплинарно уволнение Г.Ж.А. на длъжност: Главен инспектор с длъжностно ниво
по КДА – 9 /девет/ и наименование на длъжностно ниво – „Експертно ниво 5“ в териториално
звено-Варна, териториална дирекция „Лоза и вино“гр.Плевен, главна дирекция
„Контрол в лозаро-винарския сектор“, и е прекратено на основание чл.107, ал.1,
т.3 от ЗДСл служебното правоотношение на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл
служебното правоотношение на Г.Ж.А., считано от дата на връчване на заповедта
за извършени следните нарушения при изпълнение на служебните му задължения:1.
Неявяване на работа, без основателна причина в продължение на пет работни дни,
в периода от 11.02.2019г. до 15.02.2019г. включително; 2. Не спазване на
заповед № РД 12-42/30.01.2019г. за отмяна на Предизвестие № РД
14-01/04.01.2019г. и ново Предизвестие 05-10-14-1/30.01.2019г., които са му връчени на 13.02.2019г., и
отново не явяване на работа на 14 и 15. 02.2019г.; 3. Неправомерно задържане на
служебен автомобил и 4.Нарушил е заповед на главния секретар на ИАЛВ № РД
12-439/09.10.2017г. за работното време и Устройствен правилник на ИАЛВ.
За да издаде оспорената заповед административният орган е констатирал следното видно от направени пояснения към всяка от точките на заповедта: по т.1 предизвестието, не е разпоредба за неявяване на работа, нито заповед за прекратяване и не може да оправдае отсъствието на държавния служител от работа; по т.2 първоначално на служителя е връчено Предизвестие № РД 14-01/04.01.2019г., съставено на основание чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл, което е отменено със заповед № РД -12-42/30.01.2019г. на изпълнителния директор на ИАЛВ, поради настъпили законови промени от 01.01.2019г. в ЗДСл, съставено е ново предизвестие на основание чл.103, ал.1, т.4 от ЗДСл, което държавният служител е отказал да подпише, отказът е удостоверен с подписите на двама свидетели. Констатирано е, че съобразявайки се с изтичането на срока на Предизвестие № 05-10-14-1/30.01.2019г., въпреки, че то е отменено, служителят е спрял да идва на работа.; по т.3 служителят е задържал служебен автомобил на ИАЛВ през целият период на отсъствието си – от 31.01.2019г. до 18.02.2019г. въпреки отправени от страна на началника на отдел ТЗ Варна автомобилът да бъде върнат и по т.4 без изрична заповед на изпълнителния директор е влязъл в помещенията на ИАЛВ извън регламентираното работно време и в почивен ден, когато там не е имало друг служител.
Дисциплинарният орган е
направил извод за извършени нарушения по чл.23 от ЗДСл, чл.51, ал.1
от ЗДСл; чл.24, от ЗДСл и нарушения на трудовата дисциплина по чл.187,
ал.1,т.1, предл.3 от КТ. Посочено е, че съгласно чл.190, ал.1, т.2 и 7 от КТ
дисциплинарно уволнение маже да се налага за: неявяване на работа в течение на
два последователни работни дни и други тежка нарушения на трудовата дисциплина.
Жалбоподателят оспорва фактите относно наличието
на служебно правоотношение установени от дисциплинарния орган, направените въз
основа на тях изводи, твърди порок на процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание и релевира довод за прекратяване на служебното правоотношение към
дата на изтичане на срока на предизвестието за прекратяване на служебното
правоотношение.
Спорните въпроси както са формулирани от страните
са: 1. В кой момент се прекратява служебното правоотношение с държавен служител
при условие на връчено предизвестие за прекратяване на служебното
правоотношение? 2. Спазени ли са предпоставките за издаване на оспорената
заповед за дисциплинарно уволнение?
Към първия спорен въпрос са относими разпоредбите на чл. 103, ал.1, т.4, чл.106, ал.1,т.5 и чл.108 от ЗДСл в приложимите за периода редакции. В разпоредбата на чл.103, ал.1 от ЗДСл са дадени общо основанията, на които може да бъде прекратено служебното правоотношение с държавен служител, като в т.4 е посочено основанието несъвместимост, като в случаите по чл. 7, ал. 2; когато несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 1, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение с един от двамата държавни служители по своя преценка; когато несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 8, служебното правоотношение се прекратява с едномесечно предизвестие. Допълнението е публикувано в ДВ, бр. 103 от 2018 г., в сила е от 1.01.2019 г.. Разпоредбата е обявена за противоконституционна от КС на РБ, бр. 23 от 2019 г. , в редакция след промените, осъществени с § 14, т. 1, 2 и т. 3, буква "а" от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). Съгласно чл.106, ал.1 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в изчерпателно изброени в разпоредбата случаи между които при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗДСл императивно въвежда изискването за прекратяване на служебното правоотношение органът по назначаването да издава административен акт, в писмена форма, който да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.
Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че прекратяването на служебното правоотношение по чл.103, ал.1, т.4 от ЗДСл към 01.01.2019г. е следвало да бъде по реда на чл.106 от ЗДСл, т.е. с предизвестие. Анализът на разпоредбите на чл.106 от ЗДСл вр. чл. 108 от ЗДСл налага извод, че с изтичането на срока на предизвестието не се прекратява служебното правоотношения. Служебното правоотношение се прекратява с акт по чл.108 от ЗДСл, издаден в писмена форма и съдържащ реквизитите изчерпателно и императивно посочени в цитираната норма. Налага се извод, че служебното правоотношение не се прекратява ex lege /по силата на закона/ на датата на изтичане на срока на предизвестието за прекратяването му, каквато е регламентацията на КТ, а само след издаване на надлежен акт от компетентния орган.
В случая на г-н А. е връчено предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение на 07.01.2019г.. Срокът на предизвестието е изтекъл на 07.02.2019г. Държавният служител е узнал за отмяната на връченото му предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение на 13.02.2019г., при удостоверения отказ за получаване на издаденото след отмяната предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение на различно правно основание. Тези факти не променят обстоятелството, че не е издаден акт за прекратяване на служебното правоотношение между ответника и г-н А. и, че към дата на извършване на дисциплинарните нарушения и налагане на дисциплинарното наказание – уволнение, г-н А. е бил в служебно правоотношение с ИАЛВ.
На изложените съображения съдът намира доводите на жалбоподателя за прекратяване на служебното му правоотношение с ответника на дата на изтичане на срока на предизвестието от 04.01.2019г., връчено му на 07.01.2019г. за неоснователни.
По втория спорен въпрос съдът намира следното:
Предпоставките за издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение са:
1.
Наличие на
служебно правоотношение между служителя и дисциплинарния орган
2.
Извършено
дисциплинарно нарушение
3.
Установяване
на извършеното дисциплинарно нарушение
4.
Провеждане на
процедура по налагане на дисциплинарното наказание – събиране на доказателства,
даване на възможност на служителя да даде обяснения за извършеното нарушение и преценка
от дисциплинарно наказващия орган на тежестта на дисциплинарното нарушение и
поведението на служителя.
Съдът констатира от доказателствата по делото, а и
между страните не е спорно, че г-н А. е имал служебно правоотношение с
ответника, което не е прекратено към дата на издаване на заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание. От докладна
записка на ръководителя на териториалното звено и от обясненията на г-н А. от
05.03.2019г. се установява, че:
А. - служителят не се е явил на работа на
11.02.2019г. и 12.02.2019г., 14.02.2019г. и 15.02.2019г. и 18.02.2019г., без да
е дал обяснение за отсъствията на тези дати и без да е представил доказателства
за причини налагащи отсъствието му. В дадените до дисциплинарния орган
обяснения г-н А. е посочил, като причина за неявяване на работа изтичането на
срока на предизвестието за прекратяване на служебното му правоотношение,
връчено му на 07.01.2019г.. Съдът намира, че само за отсъствието му на
11.02.2019г. и на 12.02.2019г. може да бъде прието, че г-н А. е очаквал
връчване на акт за прекратяване на служебното правоотношение. На 13.02.2019г.
г-н А. е бил уведомен за отмяната на връченото му предизвестие и за издаденото
ново на друго правно основание предизвестие и съответно нов срок на
предизвестието. Г-н А. не е пожелал прекратяване на служебното правоотношение
по чл.105 от ЗДСл и не се е явил на работа в следващите три последователни
работни дни. Съдът намира за неоснователни обясненията на г-н А., че и на 14,
15 и 18 февруари не се е явил на работа поради очакване на връчване на акт за
прекратяване на служебното правоотношение. Както беше посочено чл.108 от ЗДСл
императивно посочва момента на прекратяване на служебното правоотношение и това
е датата на връчване на акт за прекратяване на служебното правоотношение. До
издаването и връчването на акт по чл.108 от ЗДСЛ независимо дали е изтекъл
срока по чл.106, ал.1 от ЗДСЛ, служебното правоотношение съществува и създава
задължения за всяка от страните, като за държавния служител съществува
задължение да се явява на работа и спазва трудовата дисциплина.
Б. - служителят е задържал служебният автомобил в
дните, 14 и 15 февруари, в които не се е явил на работа и го е предал на
18.02.2019г. с приемо- предавателен протокол. От писмените обяснения на г-н А.
от 05.03.2019г. се установява, че не са посочени причини за задържането на
служебния автомобил след 13.02.2019г., когато е било изискано връщането му.
В. - относно влизането в помещенията на ИАЛВ в
неработен ден, г-н А. сочи, че след като не му бил връчен акт за прекратяване
на служебното правоотношение след като бил изтекъл срока на връченото му
предизвестие решил, през съботният ден /16.02.2019г./ да посети офиса, с цел да
не пречи и предварително да се подготви за предаване на водещите му се по
инвентаризационен опис технически средства, офис обзавеждане, документация,
архиви и лични вещи и завършил с почистване и подреждане на офиса.
Дисциплинарните нарушения, дисциплинарните
наказания и процедурата по установяването на дисциплинарни нарушения и налагане
на дисциплинарни наказания са разписани в ЗДСл. Съгласно
чл.89, ал.1 от ЗДСл, държавният служител,
който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в
този закон наказания. В ал.2 на чл.89 от ЗДСл са изчерпателно изброени
дисциплинарните нарушения между които са и посочените в точка 1. неизпълнение на
служебните задължения. Безспорно неявяването на работното място на държавният
служител налага извод за неизпълнение на служебните задължения по арг. от чл.23 от ЗДСл.
Предвидените дисциплинарни наказания съгласно чл.90 от ЗДСл са изчерпателно
изброени и едно от тях е уволнението. Правилни са изводите на
дисциплинарнонаказващият орган, че нарушението представлява и нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187, ал.1,т.1, предл.3 от КТ – неявяване на
работа. Съдът намира, че посочването в заповедта, че съгласно чл.190, ал.1, т.2
и 7 от КТ дисциплинарно уволнение маже да се налага за: неявяване на работа в
течение на два последователни работни дни и други тежка нарушения на трудовата
дисциплина при наличие на разпоредби относими към дисциплинарното наказание в
ЗДСл е непрецизност, която не се отразява на правилността на административния
акт като краен резултат, тъй като в приложимия, като специален закон за
нарушения на служебната дисциплина е предвидено идентично наказание.
Налага се извод за безспорност на извършването и
на другите две нарушения по чл.51, ал.1 от ЗДСл и чл.24, ал.1 от ЗДСл,
представляващи влизане в помещенията на администрацията извън времето
установено в нарочен акт на административния орган и задържане на лекия
автомобил след изричното указване на прекия ръководител, че МПС следва да бъде
върнато на административното звено.
Съгласно чл.91 от ЗДСл при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител. Съгласно чл. 94, ал.1 от ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Съгласно чл.96 от ЗДСл преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства. Дисциплинарният съвет приема решения с мнозинство от две трети. Решението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният съвет го представя заедно с преписката по делото на дисциплинарно наказващия орган.
От установените по делото факти се налага извод, че дисциплинарно наказващият орган е установил в законоустановените срокове нарушенията на трудовата дисциплина извършени от държавния служител, провел е производство по налагане на дисциплинарното наказание, събрал е доказателства и е дал възможност на държавния служител да даде обяснения. В дадените обяснения държавният служител не е отрекъл извършването на нарушения на трудовата дисциплина, като от съдържанието на обясненията му до дисциплинарнонаказващият орган може да бъде изведен извод за прехвърляне на отговорността по извършването им върху органа по назначаването, тъй като същият не е издал акт за прекратяване на служебното правоотношение на г-н А. след изтичане на срока на предизвестието за прекратяване на служебното му правоотношение, връчено му на 07.01.2019г. Дисциплинарният съвет е разгледал на свое заседание обстоятелствата относно нарушенията на служебната дисциплина от г-н А., изяснил е фактите, обсъдил е обясненията на държавния служител и е приел решение, което е представено на дисциплинарнонаказващият орган. В заповедта за налага на дисциплинарно нарушение са описани фактите относно извършените дисциплинарни нарушения от държавния служител, има обсъждане на обясненията му и е направен извод за съставомерност на нарушенията на трудовата дисциплина. Посочени са и относимите законови разпоредби.
Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административно производствените правила, както и на материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Не е направено искане за присъждане на разноски от
процесуалния представител на жалбоподателя и не е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на
ответника поради което съдът не обсъжда такива.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Г.Ж.А. срещу Заповед № РД -14-152/25.03.2019г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България.
Съдия: