Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1270 21.10.2019
г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - Бургас V наказателен състав
На двадесет
и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
при секретаря Райна
Жекова
като разгледа
докладваното от съдия Стефанова НАХД № 3982 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството
е образувано по жалба на „Р. К.“ ООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в с.С. р., община Р., представлявано от управителя Я. Г. чрез
пълномощник със съдебен адрес *** адв.Д.
З.АК-С. З.надлежно
упълномощена срещу наказателно постановление № К19_1-F408247/11.01.2019г. г., издадено от директор на Дирекция
"Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение чл.
86, ал.1 и ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180а, ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 3109, 77 лева.
Жалбоподателят моли да
бъде отменено наказателното постановление, сочи подробни аргументи в жалбата си за неправилно установена фактическа обстановка, нарушения
на процесуалния закон като визира чл.34 ал.1 и чл.42 от ЗАНН. Излагат се съображения,
че обжалваното наказателно постановление е необосновано и не ставало ясно по
коя от двете алинеи на чл.86 ал.1 или
ал.2 ЗДДС е нарушението. Сочат се липса на мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН.
Представителят
на наказващия орган, счита че наказателното постановление е законосъобразно и моли като такова да бъде потвърдено. Не ангажира доказателства.
Жалбата е
подадена от лице, което има право на обжалване, в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН и
пред материално и териториално компетентния съд. Същата съдържа изискуемите от закона
реквизити е
процесуално допустима.
Бургаският районен
съд, като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Нарушението, за което е реализирана административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател е било установено при извършена предварително селекция
от системата VIES
за неотразено вътреобщностно
придобиване. От отдел „Селекция„ с РИП № П-020000218100617-0РП-001/05.06.2018г
било констатирано, че през месец ноември на 2017 г дружеството-жалбоподател
придобило 2 броя нови влекачи DAF XF 480 FT SC от „NV HOET TRUCKING
&RENTING“ с VIN BE0430529946. Представени били два броя заверени копия на фактури
№17200101707/10.11.2017 г и №17200101741/24.11.2017 г от „NV HOET TRUCKING &RENTING“,
като всяка от тях е с данъчна основа в размер
на 795000, 00 евро. Общата данъчна основа през проверявания период била в
размер на 159000,00 евро. Настъпило данъчно събитие на 10.11.2017 и на
24.11.2017 г. Налице били условия за прилагане на данъчния режим, установен за вътреобщностно придобиване по чл.13 ал.1 от ЗДДС. Данъкът
на тази доставка бил изискуем от получателя „Р. К.“ ООД с ЕИК
..., тъй като то било регистрирано по ДДС лице. Данъкът станал изискуем
от получателя „Р. К.“ ООД на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е
възникнало данъчното събитие, т.е. -15.12.2017г на основание чл.63 ал.3 от ЗДДС. За „Р. К.“
ООД възникнало задължение на основание чл.117 ал.3 от ЗДДС да го начисли с протокол в 15 дневен срок от тази дата т.е. до 30.12.2017
г и да го включи в дневника за продажби в справка-декларацията за период
м.12.2017 г. Този срок не бил спазен и дружеството в качеството на лице–платец
на данъка при ВОП издало протоколи №**********/01.07.2018г с ДО 155488,00 лева
и ДДС 31097,70 лева и №**********/01.07.2018г с ДО 155448,48 лева и ДДС
31097,70 лева като същите отразил в справка –декларацията
по чл.125 от ЗДДС и отчетните регистри в данъчния период за месец 07.2018
г
С оглед установеното по-горе актоставителят
Д. на 19.09.2018 г. в присъствието на упълномощено лице (пълномощно на лист № 13
от делото) съставил акт за установяване на административно нарушение № F408247 (лист №12 от делото) на дружеството-жалбоподател.
Правната квалификация на нарушението е по
чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Актът бил подписан от упълномощеното лице без
възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са направени писмени възражения.
Въз основа на съставения акт
е издадено обжалваното наказателно постановление №К19_1-F408247/11.01.2019г., издадено от директор
на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за
нарушение чл. 86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС на основание чл. 180а, ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 3109,77 лева. Наказателното
постановление било вречено на пълномощник на жалбоподателя (пълномощно на лист
11 от делото) на 08.08.2019 г.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за
установена от събраните входа на настоящото производство доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетеля Д.-актосъставител и въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК. Съдът кредитира
показанията на свидетеля , тъй като ги счита за безпристрастни,
не съдържат противоречия и са логични и ясни.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и
съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от
правна страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и ЮЛ в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка
Съдът не е обвързан нито с твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите
констатации в акта или в наказателното постановление (арг.чл.84 ЗАНН вр. чл.14 ал.2 НПК и т.7
от Постановление №10 от 28.09.1973 г на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на
контрол подлежи и самия АУАН по отношение на неговите функции–констатираща,
обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП
са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от
приложената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на двата акта
–тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.40,
42, 43 ал.5 и чл.57 и чл.58 ал.1 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и
тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Нарушението е установено на 19.09.2018 г., като АУАН и
последвалото НП са съставени в предвидените в чл.34 ЗАНН срокове.
Предвид изложеното, посочените административни актове са
съставени без допуснати нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
По приложение материален закон:
От събрания по делото доказателствен материал безспорно се
установява, че от обективна страна е било осъществено от „Р. К.“ ООД състава на
нарушението по чл.86 ал.1 от ЗДДС. Фактурите за получени услуги от Нидерландия
са били издадени съответно на 10.11.2017г и на 24.11.2017г. Независимо, че става
въпрос за две услуги данъкът е станал изискуем от „Р. К.“ ООД като последното
трябвало да издаде протокол по чл.117 ЗДДС в 15-дневен срок от датата на
фактурата, да включи размера на данъка при изготвяне на справката-декларация за
същия месец и да включи протокол в отчетните регистри по ДДС. Протоколът, с
който е следвало да начисли ДДС за извършените услуги е следвало да бъде
издаден до 30.12.2017г, когато данъкът е станал изискуем, а той е издаден през
м.07.2018 г.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна,
обективна такава, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерни признаци на административното нарушение от
субективна страна.
По отношение на наказанието, административнонаказващият
орган е наложил да дружеството за така вмененото му нарушение имуществена
санкция в размер на 3109,77 лева представляваща 5% от неначисления данък в
размера на 62195,40 лева на основание чл.180а ал.1 ЗДДС. В случая не следва да намери приложение привилегирования състав на чл.180а ал.3 ЗДДС, тъй като регистрираното лице не е
начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да
бъде начислен, т.е. размерът на наложената санкция е правилно определен.
Съдът намира за неоснователни
възраженията за наличието на маловажен случай на нарушение. С Тълкувателно
решение №1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е направено разграничение относно
приложимостта на разпоредбата спрямо формалните и резултатните административни
нарушения, като се прилага чл.28 ЗАНН спрямо двата
вида нарушения. В този смисъл за да се определи един
случай е маловажен се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая на нарушение) от този
вид. В конкретиката на настоящия казус, обаче, предвид обстоятелството,
че нарушението на чл.86 ал.1 от ЗДДС е формално
такова, на просто извършване, се явяват ирелевантни съображенията
за липсата на настъпили вредни последици, поради факта, че законодателят не е
предвидил в състава на нарушението настъпването на такива. При преценка
характера на извършеното нарушение и неговите обективни проявления съдът не
може да приеме, че в случая се касае за по-ниска степен на обществена опасност
на деяние в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В тази
връзка на първо място, следва да се отчете значимостта на регулираните
обществени нарушения в сферата на данъчното облагане. В този смисъл
разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗДДС се явява гаранция за своевременното
уведомяване на данъчната администрация за наличието на предпоставки за
приложение на съответната процедура, още повече, че в случая се касае за ВОП
доставка, като фактът, че дружеството –жалбоподател е издало протокол по чл.117
от ЗДДС със закъснение от седем месеца е създало затруднение на холандската
данъчна администрация да установи по надлежен ред извършеното от холандското
дружество ВОП доколкото декларираната нулева ставка от холандското дружество не
е съответствала на вътреобщностното придобиване от българското
дружество.
Същевременно нарушаване на правилата на ЗДДС застрашава съществено
обществените отношения , обект на защита от посочените
разпоредби, поради което и не може да се приеме, че представлява маловажен
случай.
Съдът не приема, че
не е налице нарушение на чл.18 от ЗАНН, тъй като
счита, че периодът за отчитане на ДДС е един и същ и не следва да се разглеждат
като две нарушения.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема,
че обжалваното наказателно постановление е правилно, законосъобразно,
обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и при
съобразявана с процесуалните правила, поради което основания за отмяната му не
са налице.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал.1 предложение
първо от
ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен
състав
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление№ К19_1-F408247/11.01.2019г. г., издадено от директор на Дирекция
"Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което на „Р. К.“ ООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление в с.С. р.,
община Р., представлявано от управителя Я. Г. чрез
пълномощник със съдебен адрес *** адв.Д.
З.АК-С. З.за нарушение чл. 86, ал.1 и ал.2 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180а, ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 3109, 77 лева.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.