Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.София, 12.04.2022год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет
и първи март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр. дело №3135 по описа за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по предявени от М. Л. С.
срещу П.на Р.Б.искове с пр.кв. чл.2,
ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, с който се претендира осъждане на ответника за
сума в размер на 25100,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, съставляващи
душевни болки и страдания, стрес, накърняване на честта и достойнството,
доброто име в обществото, сума в размер на 3060,00лв.-обезщетение
за имуществени вреди /уточнителна молба вх.№312832/28,04,2021год. и
вх.№347163/07,09,2021год./, ведно със законната лихва върху главниците от дата
08,03,2016год. /влизане в сила на оправдателна присъда/ до изплащане на
вземането.
Релевират се съображения, че по отношение на ищеца
неоснователно е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3
от НК и 325, ал.1 от НК. Образувано е
наказателно производство по НАХД №19739/2014год., СРС, 17 състав, по което е
постановено решение, с което ищецът е частично оправдан по повдигнато
обвинение за извършено престъпление по
чл.325 от НК. С решение на СГС от 08,03,2016год. по ВНОХД №5139/2015год. е
отменено решение на СРС, в частта, с
която ищецът е признат за виновен за извършено дребно хулиганство по смисъла на УБДХ и е потвърдил решението в
останалата му част. Поддържа в периода от започване на наказателното
преследване до постановяване на оправдателна присъда да е търпял неимуществени вреди, подробно описани в
исковата молба, довели до промяна в на начина на живот на ищеца, влошаване на физическото
и психичното му състояние. Поддържа да са настъпили и имуществени вреди, съставляващи
разходи за адвокатска защита.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответникът-П.на Р.Б.в
указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага
становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи да не са ангажирани доказателства за
претърпени от ищеца неимуществени вреди,
същите не са в пряка зависимост от действия на прокуратурата. Релевира
възражения за завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди и несъобразен с изискването на чл. 52 ЗЗД. Поддържа недължимост на обезщетение за имуществени вреди и
прекомерност на заплатен адвокатски хонорар. Завява възражение за изтекла
погасителна давност.
Съобразно изложеното е заявен становище за отхвърляне на исковата
претенция.
При така изложеното след
като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а това се
установява и от събраните доказателства, че ищецът е бил привлечен, в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.144, ал.3 от НК на 26,04,2014год. ,
както и за престъпление по чл.325, ал.1 от НК на 25,04,2014год. /Видно от решение от 29,03,2018год. на МВР, ГД-
Национална полиция ДП №881/2014год., пр.преписка 14960/2014 по описа на СРП,
образувано за деяние по чл.144, ал.1 от НК, е обединено с ДП №2283/2014 на 04
РУ на СДВР за деяние по чл.325, ал.1 от НК/.
С постановление предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание на осн.чл.78а от НК от 22,10,2014год. досъдебното производство
е внесено в СРС. Образувано е НАХД №19739/2014год. по описа на СРС, НО, 17
състав, по което е постановено решение
от 12,06,2015год., с което М.С. е признат за виновен и на осн.чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300,00лв. като е оправдан по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
С решение влязло в сила на 08,03,2016год. на СГС,
НО, 12 състав постановено по ВНОХД №5139/2015год. е отменено решение от
12,06,2015год. на СРС.
По делото са представени преписи от
проведените открити съдебни заседания
при разглеждане на делото в съдебното
производство, от които е видно два пъти
с.з. да е отлагано по причина процесуалния представител на ищеца.
Приложен е договор
№2825/04,12,2014год. за правна защита и съдействие сключен между М.С. и АД Д., А.и
съдружници, с
предмет –осъществяване на процесуално представителство по НАХД №19739/2014 по
описа на СРС, 17 състав. Договорено е
възнаграждение в размер на 1200,00лв. с ДДС.
С договор
№2527/20,05,2014год. ищецът е възложил
правната защита по ДП №881/2014год. на
АД Д., А.и съдружници,
с договорено възнаграждение в размер на 960,00лв. с ДДС.
Приложени са два
броя фактури с №3841/06,01,2015год. за сумата от 1200лв. платена в брой, както
и фактура с №3507/20,05,2014год. за сумата от 960,00лв. –платена в брой.
По делото е приложен и
договор за правна защита №478579 за процесуално представителство по НОХД №19739/2014, СРС, 17 състав за сума в
размер на 900,00лв., с отбелязване да е
платена в брой.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля- П.М.. От показанията на свидетеля се установява, че наказателното
производство водено срещу ищеца се е отразило негативно върху личността му.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките
включени във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1 т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ.бр.98/2012год./, обуславящи основателността на исковата претенция за
претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно
релевантни факти- повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което
лицето е оправдано с влязла в сила присъда, характера на претърпените
неимуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено
от правозащитните органи.
Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените
въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.
Установи се по делото, че е налице влязло в
сила на 08,03,2016год. решение, с което ищецът е оправдан по повдигнатото срещу
него обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
От
събраните по делото доказателства се установи да са претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения, страх от осъждане. Съдът намира, че е налице и
причинно-следствена връзка между причинените неимуществени вреди и повдигнатото
срещу ищеца обвинение.
Предвид
изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на предявеният иск, то същият следва да бъде уважен.
Обезщетението
за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка,
поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка
от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране
на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание
чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото
обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 25100,00лв.
Съгласно
т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С
оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид
всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца
неимуществени вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на
проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за
неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е
бил обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО моралните
вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично
обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди
като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък
размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва да се
държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Размерът, в който следва да бъде
уважен иска при съобразяване на обстоятелствата свързани с тежестта на повдигнатото
обвинение, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода до две
години, пробация, както и обществено порицание, което не е тежко престъпление по смисъла на чл.93,
т.7 от НК към датата на деянието и повдигане на
обвинението, продължителността на наказателното преследване от 1 година, 10 месеца и 12 дни /съдът съобрази първото процесуално
действие извършено спрямо ищеца, за което има данни –повдигане на обвинение на 25,04,2014год.
до влизане в сила на оправдателната присъда на 08,03,2016год./, което съдът приема да не надхвърля разумните срокове за приключване на наказателното производство, липсата на фактическа сложност на делото и извършени процесуално -следствени
действия, възрастта на лицето 46 години при привличането му като обвиняем /активна трудоспособна възраст/, наличните
по делото данни за лека мярка за неотклонение „парична гаранция“ след
първоначалното задържане, която е ирелевантна
за неимуществените вреди, както и с оглед отражението на извършеното спрямо него наказателно преследване и вида на установените
неимуществени вреди
-доказани в хода на настоящото
производство и социално-икономическия
стандарт в страната по време на провеждане на наказателното производство, съдът
намира, че справедливият
размер на обезщетение е 1500,00лв., в който размер следва да
бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за разликата
като неоснователна.
При
определяне на справедливото обезщетение съдът съобрази, че липсват данни за
други осъждания на лицето, предвид което инициираното наказателно производство
се отразява значително по-стресиращо и интензивно, за разликата от случаи, в които наказателното преследване е инициирано спрямо
лице многократно осъждано. По отношение на търпените неимуществени вреди съдът
следва да съобрази обичайно присъщите такива - стрес, страх от осъдителна
присъда, притеснения, които съставляват неимуществени
вреди естествено присъщите и характерни
за хора, спрямо които е предприето
наказателно преследване. Процесуалното поведение на ищеца не сочи на злоупотреба с права водещи до
отлагане на делото. При определяне на
по-нисък размер на обезщетение съдът следва да съобрази, че обвинението не е
свързано с професионалната дейност на ищеца,
няма данни повдигнатото обвинение спрямо ищеца да е разгласено в медиите. Недоказани по делото са обстоятелствата относно влошено
здравословно състояние на ищеца, в частност
проведеното наказателно
преследване да е провокирало смесено тревожно-депресивно разстройство. Същевременно
следва да бъде отчетено, че по отношение на С. не е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“, която да е ограничила свободата на придвижване/ извън
задържането по ЗМВР от 25,04,2014год. до 09,05,2014год./. Налице са данни за
наложена мярка „парична гаранция“, която не е от естество
да ограничи социалните контакти на обвиняемия/. От друга страна съдът намира показанията на
св.М.да не са в състояние да обосноват съществени извън обичайните за подобен
случай неимуществени вреди, доколкото както сочи свидетелят са се запознали с
ищеца след като е повдигнато обвинение. В този смисъл показанията да е заеквал, когато споделя за наказателните
преписки, загубата на тегло, промяна в поведението, предвид липсата на
съпоставка на свидетеля с поведението на лицето от преди повдигнатото обвинение, не могат да
обосноват връзка с наказателното преследване. Горните мотиви са относими и към твърдението за ограничаване на социалните
контакти на съседи на ищеца по повод
обвинението.
Съгласно
т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда, съответно това е и началния момент на
забавата - в процесния случай 08.03.2016год.
По
имуществена вреда:
Съдът намира така
заявената искова претенция за частично основателна. От данните по делото е
видно за ищеца да са възникнали имуществени вреди за сума в размер на 1200,00лв.,
960,00лв. и 900,00лв. –разноски за платено адв. възнаграждение по договор за правна помощ във връзка с досъдебно и съдебно
производство. Същите по
смисъла на чл.4 от ЗОДОВ представляват имуществена вреда, настъпила в резултат
на незаконното обвинение в престъпление и явяваща се пряка последица от
проведеното срещу него наказателно производство. В този смисъл е и практиката
на ВКС /решение № 843 от 23.12.2009 г., постановено по гр. д. № 5235/2008 г. на
ВКС, IV г.о. и решение № 126 от 10.05.2010 г., постановено по гр. д. № 55/2009
г.на ВКС, IV г.о./. Ето защо и предвид данни за реално извършени такива
разноски /отбелязано плащане на фактури в брой, съдът намира за достатъчни да
установят извършения разход/ исковата претенция следва да бъде уважена за
сумата от 1200,00лв. за ДП и 720,00лв. за НАХД. Възражението на ответника по
чл.78, ал.5 от ГПК подлежи на разглеждане по аргумент от ТР №1/15,03,2017год.
на ВАС.
Съгласно
НМРАВ-чл.12, чл.13 се дължи адв.
възнаграждение за процесуално
представителство предвид тежестта на предвиденото наказание, както и предвид брой проведени с.з., когато делото
продължи повече от 1 ден, за изготвяне на
възражения по подадените протести и касационни жалби. С оглед осъществената дейност от
страна на процесуален представител в ДП №881/2014год., в което ищецът е
привлечен като обвиняем за две престъпления на 25,04,2014год. и 26,04,2014год.,
когато са извършвани и разпити в присъствието на адвокат, съдът намира
договореното възнаграждение в размер на
1000,00лв. да не е прекомерно или се дължи сумата от 1200,00лв. с ДДС.
Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адв.
възнаграждение по НАХД №19739/2014 съдът намира за основателно. Същото е
дължимо в минимален размер по НМРАВ-чл.13, ал.1, т.2 в размер на 500,00лв., с
оглед тежестта на обвинението, за което е предвидено наказание лишаване от
свобода до 5години. Следва да бъде
съобразено, че делото е решено в 2 съдебни заседания на 27,03,2015год. и
12,06,2015год./ насрочените за 10,12,2014год. и 06,02,2015год. не са проведени и не е даден ход на делото, а
насроченото за 13,05,2015год. е пренасрочено за 12,06,2015год. или на осн.чл. 14 от НМРАВ
се дължи допълнително 100,00лв., поради което справедливото адв.
възнаграждение е в размер на 600,00лв. и 120,00лв./ДДС/ или общо 720,00лв., в
който размер ответникът дължи обезщетение за имуществени вреди.
Законна
лихва за забава върху обезщетението за
имуществени вреди се дължи от 08,03,2016год. до изплащане на вземането.
Възражението
за давност на ответника за претендираното обезщетение е неоснователно.
Приложимата давност е пет години на осн.чл.110 от ЗЗД, считано от 08,03,2016год. С оглед датата на исковата молба депозирана на 05,03,2021год./
приложено клеймо на пощенски плик/ не е изтекла.
По
отношение на претенцията за лихва за забава е приложима три годишна давност
съобразно чл.111, б.“В от ЗЗД. С оглед релевираното
от ответника възражение за изтекла погасителна давност по претенцията за лихва
на осн.чл.120 от ЗЗД и като съобрази датата на
депозиране на исковата молба на 05,03,2021год., съдът намира, че непогасена по
давност е претенцията за обезщетение за забава, за периода от 05,03,2018год. до
датата на исковата молба.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 10,00лв. -д.т. и 144,00лв.-адв.възнаграждение от общо 1200,00лв. съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес гр.София, бул.”*******да
заплати на М. Л.С., с ЕГН **********, със
съд. адрес ***, на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ бр.98/2012год./, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1500,00лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от -05,03,2018год. до изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за сумата над 1500,00лв.-неимуществени вреди до пълния предявен
размер от 25100.00лв., както неоснователна и за законна лихва от 08,03,2016год.
до 04,03,2018год. като погасена по давност.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес гр.София, бул.”*******да
заплати на М. Л.С., с ЕГН **********,
със съд. адрес ***, на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ бр.98/2012год./, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1920,00лв.,
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от -05,03,2018год. до изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за сумата над 1920,00лв.-имуществени вреди до пълния предявен размер
от 3060,00лв., както неоснователна и за законна лихва от 08,03,2016год. до
04,03,2018год. като погасена по давност.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес гр.София, бул.”*******да заплати на М. Л.С., с ЕГН **********, със съд. адрес ***, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сума в размер на 154,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: