Р Е Ш Е Н И Е № 181/19.10.2021
г.
19.10.2021г., гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На шести октомври
2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
Велина Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 213 по описа на 2021 година.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
В.Я.В. ***, чрез адв.
К.П. от САК, със съдебен адрес *** против Акт за установяване на публично
държавно вземане/АУПДВ/№ 28/01.07.2021 г., издаден от Директора на ОД на ДФ“Земеделие“,
гр. Ямбол, с който е отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в
размер на 24 447,50 лева, представляваща второ плащане по Договор №
28/06/1/0/01085 от 01.06.2016 г. и е определено задължение в размер на
24 447.50 лева, представляващо първо плащане по същия договор.
В жалбата се твърди, че оспорения адм. акт е нищожен, като постановен в противоречие с влязъл
в сила съдебен акт. Алтернативно се сочи, че АУПДВ е
незаконосъобразен, тъй като е
издаден в нарушение на материалния закон и неговата
цел, поради което следва да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не изпраща процесуален представител. От
редовно упълномощения такъв адв. К.П. от САК е постъпило писмено становище с което се
поддържа жалбата и направеното искане. Претендира се присъждане на направените
разноски по делото, съгласно
представените списък и доказателства за извършено плащане.
Ответната страна - директора на ОД на Държавен фонд ”Земеделие” гр.Ямбол,
редовно призована изпраща процесуален представител ст.юрисконсулт Д. М., която
оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й, с присъждане на направените
разноски. В условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради липса
на фактическа и правна сложност на
спора.
След цялостна преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че на осн. чл. 28, ал.
6 от Наредба № 14 от 28 май 2015 г. за прилагане на подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г., и Заповед за
одобрение на заявлението по подпомагане № 03-280-РД/309 от 25.05.2016 г., между
ДФ „Земеделие“ и жалбоподателя В. бил сключен Договор № 28/06/1/0/01085 от
01.06.2016 г. По силата на този договор, Фондът предоставя на жалбоподателя
финансова помощ по процесната подмярка за изпълнението на одобрен проект №
28/06/1/0/01085 в размер на 48 895.00 лева, като първото плащане в размер
на 24 447.50 лева, съобразно уговореното, е изплатено на В.. Второто
плащане, също в размер на 24 447.50 лева,
видно от чл. 3, ал. 2, т. 2 от Договора е предвидено да се извърши в
срок до три месеца след издаване на УИН за окомплектованата с всички изискуеми
документи, съгласно Приложение № 7 към Наредба № 14 от 28.05.2015 г. заявка за
второ плащане, като в чл. 3, ал. 3 от същия договор е посочено, че заявката за
второ плащане следва да се подаде в срок до 17.10.2018 г.
С Писмо изх. № 01-283-6500/924 от 01.11.2018
г., жалбоподателят В. е уведомен, че на осн. чл. 26,
ал. 1, във вр. с чл. 34, ал. 3 от АПК ДФ „Земеделие“
открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно
вземане във връзка с обстоятелството, че не е подадената заявка за второ
плащане в срок до 17.10.2018 г. Сочи се, че при явяването на В. на 17.10.2018
г., в негово присъствие е направен
преглед на приложените към заявката за второ плащане документи, при което е
установена липсата на договор за сертифициране на зайкини-майки, който
представлява изискуем документ съгласно Приложение № 7 – Специфични
документи при преминаване към биологично
производство. С оглед на направената констатация, административният орган е
приел, че тъй като подадената заявка за второ плащане не е била окомплектована
с всички изискуеми документи и е била върната на жалбоподателя, то следва да се
приеме, че заявка не е подадена, поради което последният няма право да получи
второ плащане и дължи връщане на полученото първо такова.
Срещу тези констатации В. подал
Възражение вх. № 02-283-6500/1306 от 19.11.2019 г., в което посочил, че към
момента на сключването на договора не се е изисквало стопанството за отглеждане
на био зайци да бъде сертифицирано, както и че в
бизнес плана е предвиден 3 – годишен
срок за преминаване към отглеждане на био зайци. Сочи
също, че към момента на сключването на договора не е могъл да предвиди, че до
третата година от мярката няма да има сертифицирани фирми с лиценз за
контролиращо лице за био зайци, както и че няма разписани критерии за отглеждането и
контролирането им.
С Акт за установяване на публично
държавно вземане № 28/06/1/0/01085/2/01/04/01 от 12.03.2019 г. на Директора на
ОД на ДФ „Земеделие“, гр. Ямбол, е отказано пълно изплащането на финансовата
помощ общо в размер на 24 447,50 лева, представляваща второ плащане по
Договор № 28/06/1/0/01085 от 01.06.2016 г. и е определено на В.Я.В. задължение
в размер на 24 447.50 лева, представляващо първо плащане по същия
договор.
Така издадения АУПДВ е обжалван от В. и
с Решение №
218/09.10.2019 г., постановено по адм. д. № 178/2019
г., по описа на Административен съд - Ямбол, същият е изцяло отменен, като
незаконосъобразен. С Решение № 5704 от 18.05.2020 г., постановено по адм. д. № 12893/2019 г., по описа на Върховен
административен съд, Осмо отделение, решението на Административен съд - Ямбол е
оставено в сила. В мотивите на съдебния акт на ВАС изрично е посочено, че неправилно
при подаването на втора заявка служителите на ответника са върнали заявката на В.
поради непредставен договор със сертифицираща фирма за биологично производство
на зайци.
След приключване на съдебното
производство с отмяна на Акт за установяване на публично държавно вземане №
28/06/1/0/01085/2/01/04/01 от 12.03.2019 г., адм.
орган със своя Заповед
№ 03-280-РД- 201/05.11.2020г. е възобновил обработката на договор №
28/06/1/0/01085/01.06.2016 г. и е определил на жалбоподателя срок за подаване
на заявка за второ плащане. В изпълнение на
Заповед № 03-280-РД-201/05.11.2020 г., В.Я.В. е подал отново заявката за второ
плащане която е входирана под вх. №
28/06/1/0/010/85/3/1 от 26.03.2021 г. с уникален идентификационен номер (УИН) №
656434.
На 26.04.2021 г., В.Я.В.
е получил писмо, изх. № 01-283- 6500/58/ от 23.04.20121 г. на ОД на ДФЗ Ямбол, с което е уведомен, че на
основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 34, ал. 3 от АПК, ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на Акт за установяване на
публично държавно вземане по Договор № 28/06/1/0/01085/01.06.2016 г. Във връзка с издаденото писмо и предоставената му
възможност В. е изготвил и входирал възражение с № 01-281-6500/58&1/11.05.2021 г. в което е
посочил, че изпълнението на договорните му задължения следва да бъде преценено
към датата на първоначалното подаване на заявката за второ плащане –
17.10.2018г.
С Акт за
установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/№ 28/01.07.2021 г., издаден от
Директора на ОД на ДФ“Земеделие“, гр. Ямбол, на В. е отказано пълно изплащане
на финансовата помощ общо в размер на 24 447,50 лева, представляваща второ
плащане по Договор № 28/06/1/0/01085 от 01.06.2016 г. и му е определено
задължение в размер на 24 447.50 лева, представляващо първо плащане по
същия договор. Процесния акт е получен от
жалбоподателя с известие за доставяне на 05.07.2021г., а жалбата му е
депозирана чрез адм. орган с клеймо на изпращащата пощенска станция от
19.07.2021г.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима.
Разгледана
по същество жалбата се преценя като основателна
по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168
от АПК, вр. чл. 142 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването
му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези,
посочени от оспорващия, като установяването на нови факти от значение за делото
след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания. За да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да
са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е
издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи
на материалноправните разпоредби и да е в
съответствие с целта на закона. Липсата на някое от посочените изисквания за
законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят
неговата отмяна.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от
ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната
агенция, който организира и ръководи нейната дейност, а съгл. чл. 4 от същия
текст, той може да делегира със свои заповеди част от предоставените му
правомощия на заместник - изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност,
включително и правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или
от националното законодателство, за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявление и/или сключване на договори за финансово подпомагане. Със заповед №
ОЗ-РД/1759 от 21.06.2021г., Изпълнителният директор на ДФЗ, е делегирал на
директорите на ОД на ДФЗ изрично посочените в нея правомощия, измежду които е
и разглеждането на отменени върнати от
съда административни актове/т.I.10/, както и издаването
на актове за установяване на публично държавно вземане по отношение на
ползватели на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР
за периода 2014 – 2020 г./т.III.9/.
Следователно, оспореният административен акт е издаден от оправомощен
и териториално компетентен директор на ОД на ДФЗ, гр. Ямбол, в предвидената от
закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59, ал.2 от АПК, включително фактическите и правни основания послужили за издаването му.
Съдът не констатира допуснато от адм. орган съществено нарушение на процесуалните правила
при издаване на оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане №
28/01.07.2021г., но е налице основанието по чл. 146, т.4 от АПК за неговата
отмяна, като постановен в нарушение на материалния закон.
Условията и редът за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г., са регламентирани в Наредба № 14 от
28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова
помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г.
Съгласно чл. 10 от Наредба № 14/2015 г.,
изплащането на помощта по процесната подмярка се извършва на два етапа, а именно: първо плащане
в размер на левовата равностойност на 12 500 евро – след сключване на
договора за предоставяне на финансова помощ и второ плащане, също в размер на
левовата равностойност на 12 500 евро – когато след извършена проверка от
Разплащателната агенция се установи точно изпълнение на бизнес плана. Видно от разпоредбата на чл. 34, ал.
1 от Наредба № 14/2015 г., при кандидатстване за второто плащане по чл. 10, т.
2, ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от
Изпълнителния директор на Разплащателната агенция и публикуван на електронната
страница на последната, в съответната регионална разплащателна агенция и
прилага всички изискуеми документи съгласно Приложение № 7, като в ал. 4 на
същия член е записано, че заявката за
второ плащане следва да се подаде не по-късно от посочения в заявлението за
подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ срок.
В случая заявката на жалбоподателя за
второ плащане е подадена в предвидения срок - на 17.10.2018 г., но както бе
посочено по горе със съдебен акт е установено, че служителите на ответника неправилно
са върнали заявката на В. поради непредставен договор със сертифицираща фирма
за биологично производство на зайци, т.е. процесната
заявка е следвало да бъде приета. При отмяна
с влязъл в сила съдебен акт на Акт за установяване на публично държавно
вземане № 28/06/1/0/01085/2/01/04/01 от 12.03.2019 г., издаден поради
неизпълнение от страна на жалбоподателя на договорно задължение изразяващо се в
непредставен договор със сертифицираща
фирма за биологично производство на зайци, се налага извода, че
съответствието на процесната
заявка за второ плащане, т.е. окомплектоването й с необходимите документи съгласно
Приложение № 7 към Наредба № 14/2015 г.,
следва да се извърши към датата на нейното подаване.
Видно от обстоятелствената част на
оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане № 28/01.07.2021 г., сам
адм. орган сочи, че същият се издава в изпълнение на Решение № 218/09.10.2019 г., постановено по адм. д. № 178/2019 г., по описа на Административен съд –
Ямбол което е оставено в сила с Решение № 5704 от 18.05.2020 г., постановено по
адм. д. № 12893/2019 г., по описа на Върховен административен
съд, Осмо отделение. С процесния съдебен акт
е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане №
28/06/1/0/01085/2/01/04/01 от 12.03.2019 г. и преписката не е връщана на адм. орган, със задължителни за същия указания по
тълкуването и прилагането на закона. Новоиздадения АУПДВ не е в противоречие с влязлото в сила съдебно
решение, доколкото адм. орган е посочил нови,
различни фактически основания за издаването му и поради това не е нищожен по
смисъла на чл. 177, ал.2 от АПК, какъвто довод се съдържа в жалбата.
Видно от оспорения АУПДВ,
административният орган се е позовал на констатираното неизпълнение на
задълженията на жалбоподателя по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Договор №
28/06/1/0/01085 от 01.06.2015 г. за отпускане на безвъзмездната помощ и чл.42,
ал.6 от Наредба № 14/2015 г., изразяващо се в пропускане от последния на срока
за пререгистрация като земеделски стопанин за стопанската 2019/2020г. и
осигуряването му като земеделски
стопанин само до м.август 2020г. включително. Според адм. орган е налице
и друго неизпълнение на задълженията на жалбоподателя по чл. 14, ал. 1, т. 11 и
т.13 от Договор № 28/06/1/0/01085 от 01.06.2015 г. и чл.42, ал.1, т.12 и 14 от Наредба № 14/2015
г., изразяващо се в прекратяването на 16.02.2019г. на осигуряването на две
лица, назначени на 4 часов работен ден.
Действително посочените договорни и
законови разпоредби вменяват на жалбоподателя задължения в срок до изтичане на
пет години от сключване на процесния договор да
поддържа актуална регистрация като земеделски стопанин и да запази
съществуващия към датата на подаване на заявлението среден списъчен брой на
персонала и да заплаща задължителните трудови възнаграждения и осигуровки на
лицата. Видно е, че на жалбоподателя са вменени задължения за по дълъг период
от време, в сравнение с периода в който същия
се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план.
Съгласно чл. 6 от Договор №
28/06/1/0/01085 от 01.06.2016 г. процесния
период е от сключване на договора до
17.10.2018г., т.е. датата на която В. е подал заявката си за второ плащане,
която не е била приета от адм. орган.
От една страна е налице съдебен акт задължителен за
изпълнение от адм орган досежно
неправилно връщане на подадената от жалбоподателя в срок
заявка за второ плащане.
От друга страна адм. орган сочи в
оспорения акт, че с писмо, изх. № 01-283-6500/37/10.03.2021г. е определен 14
дневен срок в който жалбоподателя да се яви и да подаде заявка за второ плащане
окомплектована с документите към датата
на изпълнение на бизнес плана, а е взел своето решение и преценил изпълнението на договорните задължения не
към датата 17.10.2018 г., а към датата
на подадената в изпълнение на Заповед №
03-280-РД-201/05.11.2020 г. заявка за второ плащане – 26.03.2021г. Видно от
доказателствата по делото към 17.10.2018г., датата на
изпълнение на бизнес плана В.В. е бил регистриран
като ЗС за съответната година, имал е необходимия брои персонал и е внасял дължимите осигуровки, т.е. не са
налице материално правните предпоставки за издаване на Акт за
установяване на публично държавно вземане № 28/01.07.2021 г.
Като не е съобразил посоченото обстоятелство Директора на ОД на ДФ“Земеделие“,
гр. Ямбол е издал незаконосъобразен адм. акт, който
следва да бъде отменен.
При този изход на делото своевременно направеното от процесуалния представител на оспорващия искане
за присъждане на разноски е
основателно. Ответникът следва да
заплати на В.Я.В. направените в производството разноски в размер
на 710/ седемстотин и десет/ лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 700
лева адвокатско възнаграждение, съгласно
договор за правна защита и съдействие от
05.07.2021г. и документ за извършено плащане. Посоченото адвокатско
възнаграждение е в минимален размер, съобразно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност на
процесуалния представител на ответника е изцяло неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, трети административен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
В.Я.В.
Акт за установяване на публично държавно вземане № 28/01.07.2021 г., издаден от
Директора на ОД на ДФ“Земеделие“, гр. Ямбол.
ОСЪЖДА
Държавен фонд ”Земеделие” да заплати на В.Я.В. ,
ЕГН ********** и адрес: *** направените
разноски по делото в размер на 710 /седемстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138, ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете