Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/12.06. |
Година 2020 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на трети юни |
Година 2020 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела С. като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 321 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са обективно
съединени искове по чл. 74 от Търговския закон ТЗ).
Ищецът И.А.Б. твърди да е съдружник в „С.Т.“ ООД. Твърди да е изключен с решение на общо събрание, свикано от неоправомощено лице, без да е бил уведомен за събранието в предписания срок и проведено на 15.01.2019 г. при участието на пълномощник за съдружника му, действал извън обхвата на предоставената му представителна власт, без да е бил предупреден. Оспорва решението и по същество при твърдение, че не осъществява конкурентна дейност. Излага довод, че решенията на събранието са взети при липса на предвидения в дружествения договор кворум и мнозинство. Иска се да бъдат отменени взетите решения за изключването му като съдружник, поемане на дружествените дялове от И.А., освобождаване на И.Б. като управител на дружеството, назначаване на И.А. за управител и за сключване на договор за управление с новия управител, промяна на седалището и адреса на управление на дружеството, дружеството да продължи дейността си като еднолично дружеството с ограничена отговорност, за предявяване на иск за причинените имуществени вреди на дружеството и определяне на представител за водене на процесите срещу него и за приемане на нов учредителен акт на дружеството.
В отговор по исковата молба особеният представител на „С.Т.“ ООД – адв. Р.С. от САК, оспорва предявените искове. Твърди, че от ищеца в качеството му на управител е поискано свикване на общо събрание на дружеството като е посочил и час и дата за провеждане на извънредно общо събрание – 15.01.2019 г. която счита за връчена при условията на чл. 47 ГПК. Оспорва да е свикано събрание с посочения в искането дневен ред и да е проведено надлежно на 28.12.2018 г. с довод, че не е спазен срокът за свикването му, ангажиращо го да се отзове на свиканото извънредно общо събрание на 15.01.2019 г. Поддържа теза, че бездействието на управителя да свика събранието овластява съдружника, притежаващ повече от 10% от деловете да го стори. Застъпва теза, че за вземане на процесните решения не е необходимо изрично пълномощно. Изводът за конкурентна дейност е обуснован със съвпадение на адресите на управление, сходство в упражняваната дейност, осъществяваната длъжност управител от ищеца и съвпадение в част от наименованието определя като заблуждаващо за контрагентите с произтичаща от това опасност за причиняване на вреди за дружеството включително и прекратяване на договори, свързани с основната дейност на дружеството. Ищецът бил поканен да даде обяснения и да представи доказателства за прекратяване на конкурентната дейност и изрично е предупреден, че при непрекратяване на тази дейност ще потърси правата на „С.т.“ ООД и своите права по предвидения ред. При тези обстоятелства поддържа довод, че ищецът е предупреден за изключването и е разполагал с възможност както да свика общо събрание, така и да коригира поведението и бездействието му обосновава неговото изключване. Смята, че в тежест на съдружника е да докаже, че дейността не е в ущърб на дружеството, каквито доказателства оспорва да са представени както в посочения срок, така и към исковата и допълнитителната искова молба.
В съдебно заседание по съществото на
спора процесуалният представител на ищеца – адв. Б., поддържа исковете по
развитите съображения в първоначалната и допълнителната искова молба в това
число и теза, че с проведеното общо събрание на 28-12-2018 г. е отпаднала
възможността съдружникът А. да проведе процесното събрание. Претендират се
разноски като е представен и списък.
Особеният представител на ответника
– адв. С. оспорва исковете като счита, че разпитаният свидетел няма
непосредствени наблюдения върху дейността на конкурентното дружество „С.К.“
ООД.
Нормата
на чл. 74 ал. 2 ТЗ регламентирайки срока като предпоставка за упражняване на
конститутивния иск за отмяна решението на общото събрание придава значение не
на факта на уведомяване, а на редовно осъществена покана. Това ще рече, че
съдружникът е длъжен да се информира за съдържанието на взетите решения, когато
са обезпечени предпоставките за участието му. От нотариалната покана с
удостоверено връчване при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК се установява
невъзможност ищецът да бъде намерен на вписаните постоянен и настоящ адрес при
условията, предписани от чл. 47 ал. 1 ГПК. Фикцията за връчване обаче е
предвидено от правния ред правило за преодоляване на необосновано създадена
пречка за комуникация. По аргумент от чл. 47 ал. 3 ГПК пречката адресатът на
съобщението физическо лице да бъде установен на обявените постоянен и настоящ
адрес не е достатъчна за приложение на фикцията. Наложително е положено усилие
за връчване и чрез месторабота, съответно местослужене или място за
осъществяване на стопансак дейност. При все, че нотариалната покана сочи адрес
на управление на дружеството, не се установява да е правен опит за връчване
чрез този адрес. Дори хипотетично да се приеме, че срещнатата пречка е
достатъчна за приложение на фикцията за призоваване, дружественият договор
предвижда срок на предизвестие за датата на общото събрание. Приложението на
фикцията определя като дата на връчване на нотариалната покана 11.01.2019 г.
Към датата на общото събрание – 15.01.2019 г. не е изтекъл предвиденият с
дружествения договор срок, поради което и няма основание за извод, че ищецът е
редовно поканен за това събрание. По тези съображения неоснователно е
поддържаното в процеса възражение за изтекъл преклузивен срок. Като обсъди по
същество доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени при условията на чл. 235 ГПК, съдът намира следното:
По делото не се спори, а и от
обстоятелствата, вписани по партидата на „С.Т.“ ООД се установява, че към
датата на процесното общо събрание дяловете в капитала на дружеството са
ръзпределени съответно за ищеца 51 и за И.А. 49 дяла.
Установява се, че на 15.10.2018 г.
адв. Б.Б. е приела нотариална покана, изходяща от И.А. в качеството му на
съдружник в „С.Т.“ ООД, адресирана до ищеца в качеството му на управител на „С.Т.“
ООД, с искане да бъде свикано извънредно общо събрание в срок до 30 дни при
дневен ред:
- Управителен
орган на Дружеството: Промяна на начина на представляване на Дружеството-
Взимане на решение за назначаване на И.А. на длъжност Управител.
- Отчет на
управителя във връзка с изпълнение на договора за управление на „С.Т.“
ООД.
- Обсъждане
на финасвото състояние на Дружеството - Обсъждане на Договор за търговски
заем, сключен на 21.05.2003 г.
- Ревизия на
воденото счетовоство на Дружеството. Предоставяне на съдружниците на
всички договори и счетоводни документи на „С.Т.“ ООД с други физически и
юридически лица.
- Обсъждане
на водената търговска дейност на Дружеството със „С.К. И.“ ООД,
Упражняване на конкурентна дейност на Управителя на „С.Т.“ ООД- Наличие на
информация за търговия – експорт, на предлаганите стоки в град Хонконг и близкия
изток. Договорни ограничения по Договор на „С.Т.“ ООД с Cartier International
AG“.
На
20.11.2018 г. е удостоверено връчена
нотариална покана, адресирана до И.А. е посочено, че обсъждането на вече
сключен договор за заем от 21.05.2003 г. и търговската дейност на „С.К. И.“ ООД
не е от компетенциите на общото събрание като досежно визираната конкурентна
дейност се препраща към предходно даден
отговор по повод искани обяснения. Посочено е, че общо събрание на съдружниците
в „С.Т.“ ОД ще се проведе на 28.12.2018 г. при дневен ред:
1. Произнасяне
в случай на заявено искане от съдружник в дружеството – И.А. за промяна на
начина на представляване на дружеството и назначаването на последния за
управител на същото дружество;
2. Отчет
на управителя във връзка с изпълнение на договора за управление на „С.т.“ ООД;
3. Обсъждане
на финансовото състояние на дружеството както и на настоящи и бъдещи финансови
проекти на дружеството, ако са налице такива.
На 27.11.2018 чрез нотариус С.Ф., И.А.А.
позовавайки се на несвикано събрание по повод нотариална покана, изпратена чрез
нотариус Г. Г.на 04.10.2018 г. е поканил ищеца в качеството му на управител и съдружник
в „С.Т.“ ООД да свика извънредно общо събрание при дневен ред:
1. Взимане
на решение за изключване на съдржника - И.А.Б. поради действия, извършвани
против интересите на Дружеството включително и след отправено му писмено
предупреждение с нотариална покана от 04.10.2018 г., получена на 15.10.2018 г.
2. Поемане
на дружествените дялове на изключения съдружник - И.А.Б., от И.А.А..
3. Промяна
на начина на представляване на Дружеството. Взимане на решение за освобождаване
от длъжност на Управителя - И.А.Б.. Взимане на решение за назначаване на И.А.
на длъжност Управител.
4. Взимане
на решение за промяна на седалище и адреса на управление на Дружеството.
5. Продължаване
на дейността на Дружеството като Еднолично дружество с ограничена отговорност.
6. Взимане
на решение за предявяване на иск за причинени имуществени вреди на „С.Т.“ ООД
от управителя И.А.Б. и определяне представител за водене на процесите срещу
него.
7. Приемане
на нов Учредителен акт на Дружеството.
8. Разни.
Законът
не установява изискване към формата на протокола от общото събрание на
дружество с ограничена отговорност. Такава не е утвърдена и с дружествения
договор. Протоколът от общото събрание е частен документ, поради което и
доказателствената му сила е ограничена до авторството върху обективираното в
документа волеизявление. Понеже документът отразява формирана воля придобива
характеристиките на диспозитивен частен документ. Характерно за волеизявлението
е, че неговият автор определя както съдържанието, така и правната сфера, която
очаква да обвърже. По тези съображения липсващият подпис на И.А., до което се
ограничава оспорването на документа, не го лишава от доказателствена сила, но
доколкото не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, заявеното
оспорване на истинността му не предпоставя развитие на производство по чл. 193 ГПК. Преценката на този документ следва да бъде направена в съвкупност с
останалите обстоятелства в това число и допълнително представеният и неоспорен
протокол, отразяващ подписите на лица, за които не се спори, че са представлявали
И.А. на събранието на 28.12.2018 г. При тези съображения съдът приема, че
събранието е проведено на обявената с поканата дата и час, а И.А. е
представляван от А.С., упълномощен изрично да упражнява в пълнота членствените
му права в обхвата на компетентност на общото събрание както и адв. Ю.Д..
Няма
спор също така, че на 15.01.2019 г. е проведено събрание при участието на А.А.С.като
пълномощник на И.А.А., изрично упълномощен
да го представлява при решаване на включените в дневния ред въпроси. Прието е,
че ищецът е уведомен с нотариална покана от 27.11.2018 г. като събранието е
проведено в негово отсъствие. Взети са следните решения: по т. 1 – да бъде изключен съдружникът И.А.Б.,
т. 2 – съдружникът И.А.А. да поеме дружествените дялове на изключения съдружник
– И.А.Б. и съответно да изплати тяхната стойност, по т. 3. – освобождава
управителя И.А.Б., назначава за управител И.А.А. и взема решение да бъде
сключен договор за управление с новия управител като следва да се счита
упълномощен да договаря сам със себе си; по т. 4 - - да бъдат променени
седалището и адресът на правление на дружеството както следва: гр. София, ул. „А.“
********– дружеството да продължи дейността си като еднолично дружество с
ограничена отговорност, а именно „С.Т.“ ЕООД; по т. 6 - да бъде проведена
правна консултация с адвокат и по т. 7 е взето решение да бъде приет нов
учредителен акт на „С.Т.“ ЕООД. Отразено е връчване на нотариалната покана чрез
залепяне на уведомление на 28.12.2018 г. поради неосъществен контакт с ищеца,
съответно лице от адреса (съответстващ на установения от нотариуса постоянен и
настоящ адрес на ищеца), което до приеме поканата. Екземпляр от уведомлението е
пуснат и в пощенската кутия.
При възприетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Зачитайки свободата на сдружаване
законът овластява съдружниците да определят отнапред правилата, според които ще
осъществяват дейността си. В тази връзка и нормата на чл. 74 ал. 1 ТЗ
приравнява утвърдените с устава правила на предписаните от закона,
съобразяването на които овластява активното мнозинство да формира воля, обвързваща
както пасивните съдружници, така и тези, противопоставили се на взетите решения.
Израз на свободата на сдружаване е изключителната възможност самоуправляващата
се общност да определя своя интерес и средствата за реализацията му, а
гаранциите са ограничени до установяване на процедура, гарантираща
информираност при вземане на решението. С оглед значението на конкретно
разрешения въпрос за различните по естеството си интереси както на отделния
участник в общността, така и за обединяващия членовете дружествен интерес,
законът регламентира различен ред за формиране на правновалидна воля. Защитата
срещу взето решение, обуславяща намеса на съда е ограничена до случаите на противоречие
на решенията с повелителни норми на закона или на дружествения договор – чл. 74
ал. 1 ТЗ.
Съществена гаранция упражняване
правото на участие в дружествените дела се явяват правилата за свикване на
върховния орган на дружеството – общото събрание. Дейността на всяко
организационно формирование се основава на разпределение на функциите между
структурно обособените и натоварени със специфични отговорности негови органи. В
рамките на общото събрание неангажираният с оперативното управление съдружник
осъществява правото си да участва в управлението. На тази основа и нормата на
чл. 138 ал. 2 ТЗ овластява съдружници, притежаващи дялове над 1/10 от капитала
да поставят възприетите от тяк като значими въпроси и да изискват от управителя
да организира обсъждането им. Поради тази причина и адресат на искането е
самото дружество, а пряко ангажиран с администриране на искането е
управителният орган. В случая се установява, че при съобразяване на тези
правила дружеството е сезирано с искане за свикване на общо събрание –
писмената покана е приета на 15.10.2018 г. от лице, овластено да представлява
дружеството.
Установява се, че на проведеното
общо събрание на 28.12.2018 г. за обсъждане са поставени част от поставените
въпроси. Законът очертава рамката на компетентност на общото събрание като с
оглед принципа на свобода на сдружаването съдружниците са в правото си да я
разширят. Управителният орган дължи да зачете така регламентираната
компетентност. От друга страна ангажиментът му да организира работата на общото
събрание го овластява да прецени дали поставеният въпрос се включва в обхвата
на компетентност на общото събрание. Затова и правото на съдружника да изиска,
а при бездействие на управителния орган и да свика общо събрание произтича от учредена
компетентност за този орган да реши поставените въпроси.
Дефинирайки основните права на
съдружника в дружество с ограничена отговорност нормата на чл. 123 ТЗ
еднозначно разграничава правото на управление, осъществявано чрез участие в
общото събрание от правото на информация за хода на дружествените дела и документалното им отразяване. Естеството на
тези самостоятелни права предпоставя и различен ред за удовлетворяването им.
Управлението на дружествените дела включително и чрез участие в общото събрание
предпоставя вземане на решение, какъвто е и очаквания акт на този орган.
Решението от своя страна се основава на валидно формирана и надлежно
обективирана воля, обуславяща в крайна сметка и признати от правния ред
последици докато правото на информация се основава на фактическо действие,
дължимо от управителния орган. При все, че е необходимо за формиране на
представа за дружествените дела, реализацията на правото на информация не се
включва в обхвата на компетентност на общото събрание. По тези съображения
настоящият състав приема, че т. 4 от поставените въпроси с получената покана на
15.10.2018 г., - ревизия на воденото счетоводство, детализирано като очакване
за предоставяне на съдружниците на всички
договори и счетоводни документи на „С.Т.“ ООД с други физически и юридически
лица, не поставя въпрос от компетенциите на общото събрание, съответно не
обосновава задължение за включване на на такъв въпрос в дневния ред на
свиканото общо събрание на 28.12.2018 г.
Недопуснатият до разглеждане на
събранието на 28.12.2018 г. въпроси: обсъждане
на договор за търговски заем, сключен на 21.03.2003 г. и т. 5 – Упражняване на конкурентна дейност на
Управителя на „С.Т.“ ООД- Наличие на информация за търговия – експорт, на
предлаганите стоки в град Хонконг и близкия изток. обаче се включват в
обхвата на изрично дефинираната компетентност на общото събрание. При все, че
повдигнатият въпрос за договора за заем не дава достатъчна яснота за предмета
на обсъждане, в нотариалната покана, връчена на 15.10.2018 г. изрично са
очертани притесненията на съдружника А. – дружеството не разполага с възможност
да върне усвоения търговски заем. В
рамките на събранието от 28.12.2018 г. адв. Д. отново дефинира очакването на
съдружника да бъдат изяснени цитат: „плановете
на Дружеството за изплащане на взетия заем със заемодател съдружника И.А.“.
Структурираната представа за начина, по който ще бъде обезпечено покриването
включително и на предстоящо парично задължение е относима към финансовите
планове на дружеството по чл. 12 ал. 2 б. „ж“ от дружествения договор.
Настоящият състав приема, че макар и
да сочи на различен ред за защита на дружествените интереси конкурентната
дейност на съдружник, осъществяващ и управителната функция е в състояние да
обоснове и действия против интересите на дружеството, предвидено като основание
за изключването му. Поради тази причина и наложително е изследването на
обективираното съмнение. Освен това, понеже става дума за членствено
правоотношение, съществуващо между дружеството и всеки съдружник, неангажираният
с оперативното управление не е овластен да инициира процедура за изключване.
Той не разполага с представителна власт спрямо дружеството, лишаващо го от
легитимация на налага собствената си преценка за съответствие на действията на
друг съдружник с дружествените интереси. Членственото му правоотношение го
овластява да участва в управлението на дружествените дела, но не и да
представлява дружеството в отношенията с останалите съдружници било то и
вътрешни. Следователно налага се извод, че при бездействие на управителния
орган да инициира процедура за
изключване на съдружник (без значение поради каква причина), компетентен да го
стори е единствено структурираният орган с предоставена изключителна
компетентност да създава и прекратява членствено правоотношение – общото
събрание. Даденото разрешение единствено обезпечава легитимност на процедурата
при адекватна гаранция на конкуриращите се интереси на съмняващия се и на
уличения в нелоялност съдружник, съвместявайки и реална възможност за
противопоставяне на нелоялна практика било на съдружник, съвместяващ качеството
управител, било на друг съдружник, по една или друга причина покровителстван от
управителя на дружеството. Очертаният подход гарантира и приоритета на общия
интерес, осмислящ участието в дружество с ограничена отговорност, над частния
интерес на всеки съдружник, съчетавайки същевременно и безусловно необходимата
сигурност на членственото правоотношение. По тези съображения настоящият състав
приема, че формираното съмнение у легитимиран да определя дневния ред на общото
събрание съдружник за осъщестявана конкурентна дейност от страна на
управляващия съдружник е достатъчно основание за поставяне на въпроса на
вниманието на висшия орган – общото събрание. Ето защо искането по т. 5 от
поканата се включва в обхвата на чл. 12 ал. 2 б. „б“ предложение второ от
дружествения договор. Това ангажира управителя на дружеството да включи точката
в дневния ред и да постави въпроса на обсъждане от общото събрание.
Разменената кореспонденция между
съдружниците в случая не обезпечава очертания вече и достоен за защита интерес
на неуправляващия съдружник тъй като препятства надлежно структурираният
върховен орган при съобразяване на правилото на чл. 137 ал. 3 изр. второ ТЗ, да
инициира процедурата. Това не се установява и следователно налице са предпоставките
по чл. 138 ал. 2 ТЗ и по този въпрос, невключен в дневния ред на общото
събрание от 28.12.2018 г.
Понеже правото на съдружника да
свика общото събрание се опира на бездействието на управителя, предметът на
свиканото при тези условия общо събрание е предопределен от поставения въпрос
при условията на чл. 138 ал. 2 ТЗ. Връчената покана на 15.10.2018 г. обаче не
съдържа искане за изключване на ищеца като съдружник в дружеството. Освен, че
сигурността в членственото правоотношение продпоставя еднозначно формулиране на
засягащи го въпроси съдържанието на очертания дневен ред навежда на принципно
различна тема на обсъждане – изясняване на огласено съмнение за осъществяване
на конкурентна дейност. Това обстоятелство опорочава свикването на общо събрание
по поставения въпрос за изключването на ищеца и определя като незаконосъобразно
така взетото решение.
За пълнота следва да се посочи, че
не се установява да е осъществена процедурата по изключване – липсва
изискуемото писмено предупреждение по чл. 126 ал. 3 ТЗ. Както бе посочено вече
съдружникът неосъществващ управителни функции не е овластен да ангажира
дружеството в това число и с предупрежждение за изключване на друг съдружник.
Освен по изложените вече съображения управителят е подчинен на решенията на
общото събрание. От тази гледна точка и съдружникът, съвместяващ качеството
управител, във вътрешните отношения бива подчинен на взетото решение от
върховния орган. По тези съображения настоящият състав не счита, че изходящата
от съдружник покана за свикване на събрание от 15.10.2018 г. било то и
адресирана до И.Б. в качеството му на съдружник, съставлява предупреждение в
изискуемия смисъл.
Освен това, невъзможността за
приложение на фикцията за връчване на поканата за процесното събрание само по себе
си също така опорочава взетото решение.
По същество не се установява да е
налице и действие в противоречие с интересите на дружеството, към което
основание за изключване единствено би могло да бъде отнесено взетото решение.
Дружеството упражнява потестативното си право, прекратявайки едностранно
участието на ищеца в дружеството. Поради тази причина и дължи да докаже, че
предвидените в закона предпоставки са налице. Без значение остава
обстоятелството, че участието на дружеството в процеса се осъществява чрез
особен представител. Предоставената правна помощ цели да обезпечи в пълнота
интересите на дружеството в рамките на съдебния процес. Не само че не същестува
пречка, но и надлежното упражняване на адвокатската професия предполага
проявена инициатива и от страна на особения представител, за да изясни в
максимална степен фактическата обстановка и на тази основа да формира
адекватната за представянето й позиция по спора. Поради тази причина участието
на особен представител не предпоставя промяна в разпределението на
доказателствената тежест. Изключително право за овластения във вътрешните
отношения между съдружниците новоизбран управител остава да прецени дали ще
съдейства на особения представител на дружеството чрез подаване на необходимата
информация и снабдяване с относимите към въпросите на обсъждане доказателства.
По изложените съображения атакуваното
решение в тази му част следва да бъде отменено.
Съдът констатира, че е допуснал
грешка при преценката за допустимост на предявения иск за отмяна на решения на
общото събрание, следващи изключването му. Съдебната практиката е трайна
досежно незабавното действие на решението за изключване на съдружник във
вътрешните отношения, основан на разграничения подход за дефиниране на
придаденото действие на вписването съответно в чл. 140 ал. 3 и чл. 140 ал. 4 ТЗ. При така утвърденото разбиране с факта на обективираната воля от
компетентния орган – общо събрание, участието на ищеца в дружеството е
прекратено. Загубеното качество съдружник го лишава от възможност да участва
при решаване на следващите въпроси, а следователно и от възможност да инициира
тяхната отмяна (в този смисъл решение № 251 от 06.03.2018 г. по т. д. №
593/2017 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО). Следователно, недопустим се явява
искът за отмяна на останалите оспорвани решения, което препятства изследването
на законосъобразността им и налага прекратяване на производството в тази му
част.
По
разноските
При
достигнатия изход от спора в тежест на ответното дружество следва да бъдат
възложени направените и доказани в случая разноски – заплатени държавна такса,
възнаграждение за особен представител и възнаграждение за един адвокат.
Установява се, че ищецът е заплатил възнаграждение в размер на 1920 лв. Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда минимален
размер от 800 лв. – чл. 7 ал. 1 т. 10. По делото са проведени четири съдебни
заседания което го определя като усложнено от фактическа страна. Ето защо съдът
приема възражението за прекомерност за основателно над сумата от 1000 лв.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 74 ал. 1 ТЗ по предявения иск от И.А.Б. с адрес *** срещу „С.Т.“ ООД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:***, магазин решение на общо събрание на съдружниците на „С.Т.“ ООД, проведено на 15.01.2019 г., с което И.А.Б. е изключен като съдружник.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по предявения иск за отмяна на решенията за освобождаване от длъжност на управителя
- И.А.Б., назначаване на И.А. на длъжност управител и вземане на решение за
сключване на договор за управление с новия управител И.А.А.., промяна на седалище
и адреса на управление на дружеството „С.т.“ ООД, продължаване на дейността на дружеството
като еднолично дружество с ограничена отговорност, за предявяване на иск за
причинени имуществени вреди на „С.Т.“ ООД от управителя И.А.Б. и определяне
представител за водене на процесите срещу него и приемане на нов учредителен
акт на дружеството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „С.Т.“ ООД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:***, магазин да заплати на И.А.Б. с адрес *** сумата от 1880,00 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението в уважителната част може
да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок, а в частта, с която
производството по делото е прекратено – с частна жалба пред в едноседмичен срок
от връчване на препис от настоящото пред Апелативен съд – София..
СЪДИЯ:
Начало на формуляра