Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
С Решение № 161/22.07.2011 г. по гр. д. № 2321/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. е прието за установено по отношение на „Е. Б. П.” с ЕИК ..., с адрес на управление : гр. В., Б. П., С. 6, представлявано от всеки двама от тримата членове на УС, а именно: Ю. Н., Щ. М. и Б. Д. Д., че А. С. П. не дължи на „Е. Б. П.” гр. В., сумата от ... лв. с начислен ДДС, начислена по партида с клиентски №* и абонатен № *, за периода от 04.04.2010г. до 30.06.2010г. и за периода от 01.07.2010г. до 30.09.2010г., за неизмерена и непотребена електроенергия през този период на адрес: град Г. О., ул.„О.” № .., съгласно справка № 11854/30.09.2010г. за корекция на сметки при неточно измерване на електрическата енергия, извършена на основание чл.38,ал.3,т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ, обективирана в дебитно известие № */30.09.2010г. Районият съд е осъдил „Е. Б. П.” , с адрес на управление-гр. В., да заплати на А. С. П. сумата от 75.55 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса, както и сумата от 500 лв.,представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В законния срок е постъпила въззивна жалба от “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. С. № 6, ЕИК ... против Решение № 161/22.07.2011 г. по гр. д. № 2321/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О..В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Твърди се, че решението на първоинстанционният съд не кореспондира със събраните по делото доказателства. Посочва, че задължението на абоната да заплати сумата по чл. 38, ал.3 от Общите условия на договора за пренос на електрическа енергия/ОУ/ е договорно задължение, като не е с характер на обезщетение. Излага се съображение, че регламента на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕМ не е неравноправна клауза.Твърди се, че процедурата, предвидена в ОУ, цели да възстанови нарушения баланс в размяната на имуществени блага между доставчик и абонат. По отношение на цитираната практика на ВКС се излагат доводи, че същата е неотносима към настоящия случай, доколкото с решенията на ВКС са разгледани казуси по извършени корекции на сметки преди приемане на Правила за измерване на количеството електроенергия. Твърди се, че сочените решения не са с обвързваща сила по настоящия правен спор, доколкото същите са постановени срещу „ ЧЕЗ Електро Б.” , а не срещу „ЕОН Б. П.” , като договорните правила на двете дружества не са идентични. Претендират разноски. В законноустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от Н. Н.- ВТАК в качеството си на процесуален представител на А. П., с който се оспорва въззивната жалба, твърди се, че същата е неоснователна и необоснована. Посочва, че потребителят няма физически достъп до вътрешността на таблото. Твърди се, че ползвателя не е потърсен и уведомен от служителите на ЕРП за проверка и протокола не е подписан от потребителя. Посочва, че е правилен извода на районния съд, че съставения констативен протокол следва да бъде кредитиран, като изходящ от страната по делото частен документ и установяващ за издателя му изгодни факти. Твърди се, че се дължи реално консумирана ел. енергия. Не са представени протокол за монтаж на сертифициран електромер,не е извършена проверка на процесното СТИ.Счита, че се дължи само стойността на месечно доставената, потребена и измерена ел.енергия.Твърди се, че чрез процедурата за служебно начисляване и корекция на сметки, предвидена в ОУ, жалбоподателят е прехвърлил отговорността за причинени вреди в резултат на неправилно измерване на ел. енергия в тежест на потребителя, без да е необходимо да се изследва въпроса за вината. Санкцията противоречи на разпоредбата на чл. 143, т.6 ЗЗП, поради което на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр.чл. 146,ал.1 ЗЗП е нищожна.Моли да се потвърди пъвоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивна инстанция. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 2321/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. е образувано въз основа на предявен от А. С. П. от гр. Г. О. против “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. С. № 6 иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 1888,73 лв., отнасяща се за допълнително презумптивно начислена сума за ел. енергия за минал период. В исковата молба се излага следното: Ищецът, твърди в, че е собственик на недвижим имот, намиращ се в гр. Г. О., ул.”О.” № ... като ползваната на този адрес ел. енергия заплаща на ответника по партида с клиентски №*, за абонатен номер *. Посочва, че е получил по пощата писмо с изх. № 297914/01.10.2010 г., заедно със справка № 1211854 от 30.09.2010 г. за корекция при неточно измерване на електрическа енергия, като корекцията е извършена на основание чл.38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕ. Заявява, че въз основа на Констативен протокол № 24703, съставен на 30.09.2010 г. от служители на ,,Е. Б. М.” , е начислена от ответника ,,Е. Б. П.” процесната сума от 1888,73 лв. Твърди, че не дължи сумата по корекцията, отказал е да я заплати и я е оспорил изрично с писмена жалба до ответника. Сочи, че нито той, нито негов представител е присъствал на проверката и не се е запознавал с направените констатации от служитеÙите на ЕРП. Заявява, че не е присъствал при отваряне на таблото, при извършване на проверката на СТИ, нито при съставяне на протокола от техниците на ЕРП. Счита, че потребителят следва да възприеме пряко и непосредствено фактите, т.е. в случая да присьства при извършване на проверката. Оспорва изцяло дължимостта на сумата от 1888,73 лв., отнасяща се за допълнително презумптивно начислена сума за ел. енергия за минал период. Оспорва изцяло и констативния протокол. Счита, че корекционната процедура се основава на нищожни правни норми. Заявява, че нито в Закона за енергетиката, нито в писмен договор за продажба на ответника е предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. Счита, че аналогичното правило, съдържащо се в Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на ,,Е. Б. М.” , се съдържат нищожни норми, които противоречат на правни норми от по-висок ранг, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, а освен това противоречат на интереса на потребителя. Твърди, че за ищеца не сьществува обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума. Посочва, че неравноправните клаузи са нищожни, освен, ако са уговорени индивидуално. Твърди, че разпоредбата на чл.24,ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ,,Е. Б. П.” предвижда налагането на санкция на потребителите. Заявява, че с оглед защитата на потребителя е недопустимо монополист да начислява дължими суми поради неизпълнение на договорно задължение, изпьлнението на което зависи единствено от волята на монополиста и по силата на приети от него общи условия. Посочва, че предвидената в чл.25 от ОУ процедура за едностранно - без участието на потребителя, коригиране на сметки за електрическа енергия противоречи и на основния принцип, установен в чл.2, ал.2 ЗЕ. Чрез механизма на чл.24 от ОУ монополистьт е ,,прехвърлил” отговорността за причинени вреди в резултат на неправилно измерване на електрическата енергия в тежест на потребителя. Счита, че посочената разпоредба, приета от дружеството противоречи на разпоредбата на чл.8 ЗЗД, кьдето изрично е посочено какви са пределите на имуществената отговорност при договорно неизпьлнение. Заявява, че излизането извън границите, предвидени от закона при налагането на имуществени санкции при договорно неизпълнение, води до нищожносг на посочената разпоредба, нарушава основни принципи на договорното право и не обвързва страните сьс своето сьдържание. Поради това, счита, че не дължи цената на неползваната от него енергия, чийто размер е определен при прилагане на нищожни правни норми. Ответникът „Е. Б. П.” с ЕИК ..., с адрес на управление:гр. В., Б. П., С. 6, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Заема становище, че с ищеца има сключени договори за продажба и доставка на ел.енергия при ОУ, публикувани във в. „Черноморие” в. „Янтра днес”, в-к „Дневник” /в-к „Янтра днес”/, както и изменение в ОУ, публикувано на 19.04.2009г. Твърди, че ищецът е потребител на ел. енергия като клиент на дружеството Заявява, че на 30.09.2010г. е извършена проверка от служители на „Е. Б. М.” ЕАД на посочения СТИ, при което е констатирано, че „… няма пломба, поставен мост между входяща и изходяща фаза” моста сечение е ПВ 6 кв.мм”. Заявява, че за установеното е съставен констативен протокол от служители на „Е. Б. М.” ЕАД. Въпросният мост е премахнат и е възстановена правилната схема на свързване. На основание констатациите в цитирания констативен протокол, счита, че е извършена неправомерна манипулация, в следствие на която СТИ не е извършвал отчитане на цялата потребявана ел.енергия за продължителен период от време. Поради това е изготвена справка за корекция на сметки и на основание чл.38,ал.3,т.3 от ОУ на ДПЕЕМ е извършена корекция за периода от 04.04.2010г. – 30.06.2010г. и за периода 01.07.2010г.-30.09.2010г. с параметрите, посочени в отговора на исковата молба. Заявява, че правилата за извършване на тези корекции са посочени в чл.37 и сл. от ОУ, които на основание чл.295,ал.1 ТЗ, са задължителни за страните. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно в отношенията между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ищецът А. С. П. е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент (кл. № *) на дружеството ответник за обект, находящ се в гр. Г. О., ул.” О.” № ... От представения по делото копие от констативен протокол № 024703/30.09.2010 г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Е. Б. Мрежи” , гр. В. са извършили техническа проверка на електромер № 2691814, находящ се в метална касета- етажна. При същата, е констатирано, че клемния блок , на капачката на електромера на абоната няма пломба. При отваряне на капачката е констатирано, че е „ поставен мост между входната и изходната фаза” Моста е със сечение 6кв.мм. След приключване на проверката въпросния мост е премахнат и е възстановена правилната схема на свързване. Протоколът не е предявен на ищеца за подпис.Същият е записан от трето лице- свидетеля М. Д.. Не е посочено, каква е причината протоколът да се подписва от свидетел. Въз основа на заключението от протокола, в ответното дружество е изготвена Справка за корекция при неточно измерване на ел. енергия за периода от 04.04.2010г. до 30.06.2010г. /88 дни/ : общо енергия за корекция – 5033.60 квтч, и за период от 01.07.2010г. до 30.09.2010г. /92 дни/ : общо енергия за корекция – 5262.40 квтч. Същевременно за този период „Е. Б. П.” е съставил фактура № */30.09.2010г. на стойност 1888.73 лв. със срок на плащане 21.10.2010г. Св. Д. С. Д., служител на „Е. Б. М.” заявява, че на 30.09.2010г. правили проверка на обект в гр. Г. О., ул. „О.” №... На един от абонатите открили нередности, за което съставили протокол. Установили, че след отварянето на капака на клемния блок на фазовия проводник има поставен допълнителен шунт- мост между входа и изхода. По делото не са приложени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е. Б. П.” и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “Е. Б. М.” . От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - техническа експертиза, неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че СТИ, ползвано от ищеца, като уред за търговско измерване на ел. енергия, е статичен електромер тип „H10t”, произведен в У. през 2002г., фабричен номер : 2691814; държавната метрологична пломба, поставена от дясната страна на процесното СТИ, показваща годината, в която е извършена първоначалната или последващата проверка е 02; съгласно заповед № А-412/16.08.2004г. и заповед № А-075/22.02.2010г., двете на Председателя на ДАМТН, периодът за извършване на периодични проверки на монофазни СТИ е 6 години. От заключението на СТЕ се установява, че при схемата на свързване, описана в КП, се извършва шунтиране на измервателната система /токовия датчик/ на СТИ, вследствие на което по-голямата част от консумирания ток преминава през веригата с по-малко съпротивление /веригата на моста/, а по-малка част – през измервателната верига на СТИ, като се отчита от него. Видно от заключението на СТЕ, наличието на мост на СТИ не е производствен дефект. Видно от заключението на вещото лице, изчисленията на корекцията при неточно измерване на ел. енергия, съгласно чл.38,ал.3,т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е. Б. М.” , се извършват на база на половината от пропускателната способност на линията, захранваща абоната, при 8-часово дневно ползване. От заключението на СТЕ се установява, че начисленото количество ел. енергия при корекцията на сметката за процесния период от 180 дни, съгласно чл.38,ал.3,т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ, е 10296 квтч, на обща стойност 1888.73 лв. Видно от заключението на приложената по делото съдебно-икономическа експертиза, изчисленията, направени в приложената по делото справка №11854 от 30.09.2010г. за корекция при неточно измерване на ел. енергия, са направени правилно, съгласно установената методология. От заключението на СИЕ се установява, че съгласно същата справка от 30.09.2010г., общото количество ел. енергия за корекция е в размер на 10296 квтч, както следва : за периода от 04.04.2010г. до 30.06.2010г. – 5033.6 квтч и за периода от 01.07.2010г. до 30.09.2010г. – 5262.4 квтч, на обща стойност 1573.94 лв. без ДДС, т.е. 1888.73 лв. с ДДС. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 161/22.07.2011 г. по гр. д. № 2321/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявения иск е с правно основание чл. 124 от Гражданско процесуалния кодекс (отрицателен установителен иск). Не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на въз основа на договор за продажба на енергия. Следователно източник на облигационното задължение на ищеца за заплащане на енергийното предприятие () на ползваната енергия е посоченият договор. Предвиденият в чл. 38 от ОУ, механизъм за корекция на сметката на потребителя за минал период почива на предположение, че енергията е доставена, без да е измерена или не е измерена правилно от средствата за търговско измерване, върху които потребителят е длъжен да не извършва интервенция. В случая ответникът, чиято е тежестта на доказване на съществуването на вземането, отричано от ищеца (), не е провел пълно доказване, че е налице промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ), отразяваща се на измерването на ползваната електрическа енергия. Съставеният констативен протокол от 30.09.2010г. е частен свидетелстващ документ, с оглед критериите на , който като удостоверяващ изгодни за издателя му факти не се ползва и с доказателствена стойност. Ето защо и протоколът от 30.09.2010г се ползва само с формална доказателствена сила () относно авторството му, чието съдържание, от което съдът не е обвързан, се преценява по вътрешно убеждение наред с другите доказателства. Промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ) не е доказана и посредством изслушаната съдебно – техническа експертиза, тъй като вещото лице е правило изводите си въз основа на констатациите в протокола от 30.09.2010г. За да бъде констативния протокол, съставен от служителите на „ ЕОН Б. М.” основание за корекция на сметката на абоната, съгласно същите Общи условия (чл. 61), на които се позовава ответното дружество, следва да е спазена процедурата по съставянето му. Смисълът е, че по този начин фактическите констатации и резултатите от проверката се довеждат до знанието на потребителя и същевременно той удостоверява с подписа си неизгодния за себе си факт – разминаването в потребената и отчетена ел. енергия, за да могат тези фактически констатации и резултати от проверката да се доведат до знанието на потребителя, той трябва да присъства на проверката от самото й начало. Едва, ако не може да бъде намерен и ако са положени достатъчно усилия той да бъде открит, проверката може да се извърши в присъствието на свидетел, които ще удостовери това с подписа си. Това би могло да бъде единственото тълкуване на чл. 61 от Общите условия. При положение, че при проверката не е присъствала ищецът от самото й начало, а проверката е извършена без негово участие, преди да са положени достатъчно усилия потребителят да бъде открит, то се налага извода, че обективираните в протокола констатации са непротивопоставими на ищеца и представеният протокол за проверката не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната.По делото се установи, че потребителят (ищецът) не е присъствала на проверката от самото й начало.Констативният протокол е подписан от трето лице-св. М. Н. Д., без да бъде посочено, защо на проверката не присъства потребителят, каквито са и изискванията, заложени в ОУ. На следващо място ответното дружество не е доказало, че начисленото количество електрическа енергия е доставено и реално потребено от ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока (вж. Решение № 1081/07.02.2008 г., по т. Д. № 657/2007 г. на ВКС на РБ). Относно възможността относими правни норми да пораждат това право за ответното дружество, следва да се отбележи, че процедурата по коригиране на сметки по реда на НППРЕМПП (отм.) противоречи на закона, тъй като специална процедура за едностранно коригиране на цената на доставяното количество електроенергия на потребителите за изминал период отсъства в ЗЕ. С Решение № 165/19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г., II т.о. на ВКС на РБ относно приложението на НЛДЕ се приема, че такава процедура при новите материални правила не е предвидена, т.е. липсва и нормативно установено задължение за абоната да заплаща ел.енергия извън установената със СТИ. Недобросъвестното поведение на собственика на СТИ да извършва проверки на СТИ не следва да ощетява потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му във всички случаи за минал период. По въпроса за възможността на жалбоподателя да извършва едностранна корекция на сметка за вече доставена ел. енергия за минал период има задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. С Решение №79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д. №582/2010г. и Решение №189/11.04.2011г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д. №39/2010г., ВКС се е произнесъл като е извел нищожност на клаузите от ОУ, позволяващи едностранна корекция, поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 ал. 1 т. 6 и т. 18 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 ЗЗД. Изтъкнатите от жалбоподателя Правилата за измерване на количество електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Решение № П – 1 от 10.04.2007г., обн. ДВ бр. 38/2007г. не съдържат уредба различна от тази в Правилата от 2004г., които са вземани предвид от ВКС при постановяването на горните решения. Разпоредбата на чл.45 ал. 1 от Правилата от 2007г. е идентична с тази на чл. 64 ал. 1 от Правилата от 2004г. Ето защо и понастоящем ответното дружество не може да черпи основание за едностранна корекция на сметката на потребителя, позовавайки се на чл. 45 ал.1 от Правилата от 2007г. във вр. с чл. 24 от Общите си условия. Възможността за едностранна корекция на сметки за изминал период е била уредена в Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000г., но същата е отменена с Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, в която такава възможност не е предвидена, поради което и ВКС в задължителната си практика приема, че след 2004 г. не е налице законово основание за такава корекция. Тук следва да се подчертае и че основанието за заплащане на електрическа енергия е нейното ползване, поради което и по същество стойността на корекцията на сметката за електрическа енергия, извършена при условията на чл. 38 от ОУ, не представлява цена за ползването на енергията. Следва да се отбележи и че, при положение, че страните са обвързани от договор и е налице основание (валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо) за доставяне, съотв. за заплащане на електрическа енергия, в разглежданата хипотеза не може да се поставя въпрос за неоснователно обогатяване от страна на потребителя. В основата на преизчисляването по реда на чл. 38 от ОУ са принципите на разпределението на вредите и поемане на риска, тъй като корекцията на сметки, както бе отбелязано, почива на предположение за ползване на електрическа енергия. По всички изложени съображения и при приложение на разпределението на тежестта на доказване, последиците от недоказването на основание и размер на вземането, следва да се отнесат във вреда на ответника (), поради което и предявеният срещу „Е.OH Б. П.” иск е основателен. В т. см. - Решение от 23.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 866/2008 г. На следващо място коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане - Решение № 189/11.04.2011 г., по т.д. № 39/2010 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о., Решение № 79/11.05.2011 г. по т.д. 582/2010 г. на ВСК на РБ, ТК, ІІ о.Следва да се посочи, че е налице практиката на ВКС със страна Е. Б. П.” - Решение № 29 от 15.07.2011г. по гр.дело№ 225/2010г. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение № 161/22.07.2011 г. по гр. д. № 2321/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О., с което е уважен предявения иск, следва да се потвърди. Съобразно изхода на спора пред второинстанционния съд “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. С. №... ЕИK...,следва да заплати на въззиваемия А. С. П. направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 450лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо ГПК, Окръжен съд – Велико Търново Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № ... г. по гр. д. № ... г. по описа на Районен съд – Г. О.. ОСЪЖДА “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. С. №6, ЕИК .... да заплати на А. С. П., ЕГН * , с адрес: гр. Г. О., ул. „О.” № .... направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лв., на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |