О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 05.10.2020 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 05.10. 2020 година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: Диана Иванова
Като разгледа докладваното от съдия БОНЧЕВА
т.д. № 141 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази:
Производството
е по искова
молба от ЗП И.М.Е., с Булстат **********,
с постоянен адрес:***, действащ чрез адв. Д.А.К. ***, против „О.“ ЕООД. ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.П., район ***.
В исковата молба
се посочва, че през месец март 2020 г. между ЗП И.Е. и „О.“ ЕООД е постигнато
съгласие дружеството отново да му отдаде под наем земеделските земи, предмет на
подробно индивидуализирани в сега действащия между тях Договор за наем на
земеделска земя от 06.03.2019 г., с обща площ 2300,781 дка, находящи се в
област С.З., община Н., в землищата на селата Е. и Е.. Постигнатите между двете
страни договорености включват наемане на земите от страна на ЗП И.Е. за срок от
5 (пет) стопански години, а именно стопанските 2020-2021, 2021-2022, 2022-2023,
2023-2024 и 2024-2025 години, при определената в изпратените от ищеца оферти
цена. Страните са уговорили и начина на плащане, като с оглед договореностите
между тях „О.“ ЕООД е изпратило на ЗП И.Е. проформа фактура, след което и
фактура №**********/30.03.2020г. за авансово плащане за първата стопанска
2020-2021 година.
Сочи се, че
страните са се съгласили ищецът да се снабди за негова сметка със скици на
имотите, предмет на наема, необходими с оглед подаването пред общинската служба
по земеделие по местонахождение на имота декларация по образец, в която се
посочват формата на стопанисване и начина на трайно ползване на земите по Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи, както и за кандидатстване по
Закона за подпомагане на земеделските производители по определени схеми и
мерки. В тази връзка ЗП И.Е. е заплатил сумата в размер на 3280 (три хиляди
двеста и осемдесет) лева за издаване на скици на процесните земеделски земи.
Твърди, че в рамките на
месец март страните са провели многократни разговори, издадена е проформа
фактура от страна на ответника, след което и фактура, отправено е искане от
страна на „О.“ ЕООД за снабдяване със скици на имотите, предмет на наема, за
сметка на ищеца. С оглед на това, ищецът счита, че в случая обосновано може да
се заключи, че отправените от ЗП И.Е. оферти са приети от страна на Дружеството
и е налице изразено и постигнато несъмнено взаимно съгласие за отдаване под
наем за следващите 5 стопански години на досега обработваните от ищеца по
силата на Договора за наем от 06.03.2019 г. земи. Всички предприети от
дружеството действия били ясен и недвусмислен знак за сериозно намерение за
договорно обвързване.
Сочи, че страните са
постигнали съгласие относно всички съществени признаци, които притежава един
действителен договор за наем на земеделски земи, годен да породи правно
действие по волята и на двете страни.
Сочи се, че ищецът вече
две години обработва процесните земи, с оглед на което страните безспорно са в
трайни търговски отношения. Към момента, когато ищецът за пръв път е наел
земеделските земи, предмет на договора за наем, последните са били изоставени,
необлагородени и не са представлявали интерес за други земеделски
производители. Ищецът се съгласил да ги обработва и рекултивира, понесъл риска
през първите години да получава ниски доходи, докато се постигне ефекта на
рекултивация, именно поради причината, че разчита на коректните и трайни
търговски отношения, в които е със собственика на земите. Ищецът инвестирал
изключително много средства, енергия и време за обработването на земите с цел
след време да получава по-високи добиви.
В исковата молба се
сочи, че поради предходните търговски взаимоотношения и изразеното от страна на
ответното дружество съгласие за отдаване под наем на земеделските земи, в хода
на преговорите и сключването на договора ищецът е направил и разходи във връзка
с обработката на земите за стопанската 2020-2021 година в особено големи
размери - заплатил е дължимите такси за издаване на скици на имотите в размер
на 3280 лева; вложил е сума в размер на повече от 60 000 лева за закупуване на
торове, препарати и други продукти за целта на обработването на земите, както и
е сключил договори за закупуване на машини и оборудване на стойност 52 080
лева.
Сочи се, че с оглед
трайните търговски отношения между страните, от значение е разпоредбата на
чл.292, ал. 1 от ТЗ, а именно, че предложението до търговец, с когото
предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде
отхвърлено веднага. В конкретния случай получените от дружеството оферти за
сключване на договор за наем на земеделски земи, изходящи от ищеца, не са
отхвърлени веднага. Дори напротив - „О.“ ЕООД издава фактура за заплащане на
аванс за първата стопанска година, предмет на договора. Сочи, че е трайна
съдебната практика, договор, сключен вследствие на трайни търговски отношения, да
породи действие от достигане на предложението до търговеца. Нормата на чл. 292
от ТЗ предвижда презумпция за постигане на съгласие по съществените елементи на
сделката, в случай, че търговецът, до когото е изпратена оферта не я отхвърли.
В конкретния случай страните са постигнали съгласие по съществените елементи на
договора - по отношение на земеделските земи, предмет на договора, на цената,
начина на плащане и срока. Твърди, че при наличие на трайни търговски отношения,
можело да се приеме, че издадената фактура свидетелства за сключен договор при
мълчаливо съгласие от страна на ищеца на основание чл. 292 от ТЗ, тъй като
цената и предмета на фактурата не са оспорени веднага.
В исковата молба се
посочва, че в изпълнение на получените проформа фактура и фактура, ищецът извършил
две плащания, както следва:
1) на сумата в размер на 35 000 лева на
27.03.2020 г. и
2) на сумата в размер на 38 041,29 лева на
15.04.2020 г. с основание „По ф. **********/30.03.2020“.
Общата сума, която ЗП И.Е.
е заплатил в изпълнение за задължението си по сключения с „О.“ ЕООД договор за
наем, е в размер на 73 041,29 лева.
С оглед гореизложеното,
ищецът счита, че между ЗП И.Е. и „О.“ ЕООД е сключен нов неформален валиден
договор за наем на земеделските земи, подробно индивидуализирани в сега
действащия между тях Договор за наем на земеделска земя от 06.03.2019 г., с
обща площ 2300,781 дка, находящи се в област С.З., община Н., в землищата на
селата Е. и Е.. Отказът от страна на дружеството да установи, че в отношенията
си с ЗП И.Е. е във валиден договор за наем, противоречи на добрите търговски
практики и добросъвестните търговски отношения. Излага подробни съображения в
подкрепа на доводите си.
Ищецът сочи, че към
настоящия момент, въпреки многократните разговори между страните и изпратените
от страна на ЗП И.Е. уведомления и покани за изпълнение до ответното дружество,
последното води преговори и с други потенциални наематели и се опитва да
променя условията (основно цената на договора), за които вече страните са
постигнали съгласие. От друга страна, ищецът е изпълнил точно и в срок поетите
задължения, като е заплатил авансово наемната цена за първата стопанска година
2020-2021 в размер на 73 041,29 лева, съгласно постигнатите между страните
договорености.
Сочи се, че с оглед
оспорването на правата на ищеца по процесния договор за наем, на 22.05.2020 г.
ищецът изпратил покана за изпълнение, с която поканил „О.“ ЕООД в срок от 5
(пет) работни дни, считано от получаване на поканата, изрично да потвърди
наличието на валидно договорно правоотношение между страните и да заяви
готовността си да изпълнява задълженията си, съгласно сключения договор за наем
на земеделски земи с обща площ 2300,781 дка, находящи се в землищата на селата Е.
и Е., община Н., а именно да предостави процесните земи за пет стопански
години, считано от стопанската 2020/2021 година. Видно от представената обратна
разписка, поканата е получена на 26.05.2020г., като предоставеният от ищеца
срок за отговор изтекъл на 02.06.2020г. и към настоящия момент „О.“ ЕООД не е
отговорило на поканите на ЗП И.Е., не е потърсило контакт с него, които
обстоятелства могат да се приемат като факт на неприемане и оспорване правата
на ищеца по Договора за наем.
За ищеца е налице правен
интерес за установяване със сила на пресъдено нещо наличието на сключен валиден
договор за наем за 5 стопански години, а именно стопанските 2020-2021,
2021-2022, 2022-2023, 2023-2024 и 2024-2025 години, на земеделските земи,
подробно индивидуализирани в сега действащия между страните Договор за наем на
земеделска земя от 06.03.2019 г., с обща площ 2300,781 дка, находящи се в
област С.З., община Н., в землищата на селата Е. и Е..
Посочва се, че правният
интерес от установяване съществуването на процесния договор се обосновава и от
необходимостта да се попречи на възможно недобросъвестно деклариране на формата
на стопанисване и на ползвателя на процесните земи пред общинска служба „Земеделие“.
Така съгласно чл. 37б от Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи, всеки собственик подава в общинската служба по земеделие по
местонахождение на имота декларация по образец, в която се посочват формата на
стопанисване и начинът на трайно ползване на земите, а ползвателите на
земеделски земи са длъжни да представят в общинската служба по земеделие копие
от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята. Декларацията
се подава в срок до 31 юли лично или чрез пълномощник и важи за следващата
стопанска година. Освен това ползването на земеделските земи на правно
основание е едно от задължителните условия за подпомагане на ползвателите по
схемите за директни плащания на площ по Закона за подпомагане на земеделските
производители. Принципът е въведен с чл. 41 от ЗПЗП, като правното основание за
ползване на земеделските земи следва да се регистрира в общинските служби по
земеделие по местонахождение на имотите в предвидените в закона срокове.
Моли съда на основание
чл. 124, ал, 1, предложение второ от ГПК да постанови решение, с което да
установи със сила на пресъдено нещо наличието на сключения между „О.“ ЕООД и ЗП
И.Е. неформален договор за наем за срок от пет стопански години, а именно
стопанските 2020-2021, 2021-2022, 2022-2023,2023-2024 и 2024-2025 години, на
земеделските земи, подробно индивидуализирани в сега действащия между страните
Договор за наем на земеделска земя от 06.03.2019г., с обща площ 2300,781 дка,
находящи се в област С.З., община Н., в землищата на селата Е. и Е..
Претендира направените
съдебни разноски, включително заплатения адвокатки хонорар.
Постъпил е отговор
на исковата молба от ответника, в който заявява, че предявеният срещу „О.“
ЕООД иск с правно основание чл, 124, ал. 1, предл. второ от ГПК е неподсъден на
съда, пред който е повдигнат. На основание чл. 119, ал.2 от ГПК прави възражение
за подсъдност. Счита, че в конкретния случай не са налице предпоставките за
местна подсъдност, съгласно изключението на чл.190 от ГПК за подсъдност по
местонахождение на недвижимия имот. В конкретния случай не се касае нито за иск
за вещни права върху недвижим имот, нито за делба на съсобствен недвижим имот,
нито за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот, нито е
налице хипотезата на иск за сключване на окончателен договор за учредяване и
прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне,
унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим
имот. Ето защо счита, че следва да се приложат правилата за общата местна
подсъдност на чл.105 от ГПК, в който случай искът следва да се предяви пред
съда, в района на който е седалището на ответника - а именно Окръжен съд - П.. Поради
това, моли съда да прекрати делото и да изпрати същото на надлежния съд.
Старозагорският окръжен
съд счита, че възражението на ответника относно неспазената местна подсъдност е
основателно. Действително предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
за установяване съществуването на наемно правоотношение между страните по
отношение на описаните земеделски имоти или искът е установителен.
Договорът за наем с
предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са
приложими разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, е действителен,
независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и
начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от
специалния ЗАЗ. В случая са налице облигационни правоотношения между страните
–наемодател и наемател, поради което в случая е приложима разп. на чл.105 ГПК,
регламентираща общата местна подсъдност на исковете.
Видно от
данните по делото, седалището и адресът на управление на ответното дружество е
в гр.П., район ***. Съгласно правилата на
общата местна подсъдност /чл.105 ГПК/, делото е подсъдно на Окръжен съд - П., в
района на който е седалището на ответника.
Възражението за неподсъдност на спора е направено от
ответника своевременно с отговора на исковата молба, съгл.чл.119, ал.3 ГПК,
поради което следва да бъде уважено.
С оглед на изложените съображения, Старозагорският
окръжен съд счита, че следва да прекрати производството по делото и изпрати
същото на местно и родово компетентния съд - Окръжен съд-П..
Водим от изложеното и на основание чл.119 ГПК, във
вр с чл.104 и чл.105 съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№141/2020г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
ИЗПРАЩА
делото по компетентност на Окръжен
съд - П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПАС в 1-седмичен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: