РЕШЕНИЕ
№ 478
гр. Пловдив, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300500368 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от Н. Р. Т., ЕГН **********, с адрес село Г.
И., ***, чрез адвокат С.Г., против решение № 2576/20.12.2021 г., постановено по г. д.
№ 11240/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателката иск за осъждане на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.
Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 250, да заплати, на основание чл. 59 от ЗЗД, сумата от 19,39
лева, платена от ищцата без основание на дата 22.02.2017 г. по изпълнително дело №
4077/2014 г. по описа на ДСИ към Районен съд Пловдив, с която ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищцата, като в полза на ответника са присъдени
разноски в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
По изложени в жалбата оплаквания за неправилност на обжалваното решение се
иска неговата отмяна и вместо това уважаване на исковата претенция. Сочи се да е
неправилно определена правната квалификация на предявения иск, да е неправилно
изготвен доклада по делото и в резултат на това, неправилно разпределена между
страните доказателствената тежест. Поддържа се предявеният иск да е с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – за връщане на даденото без основание, като
„връщането“ следва да се извърши от въззиваемото дружество, а не от длъжниците по
изпълнителното дело, както неправилно е прието от РС. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, чрез юрисконсулт Г. Н., с който се оспорва същата като
1
неоснователна. Поддържа се, че дори и да се приеме неправилна квалификация, то
всички релевантни доказателства са представени. Излагат се доводи в подкрепа на
обжалваното решение и се моли то да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от Н. Р. Т. против
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД иск за заплащане на сумата от 19,39 лева,
платена от ищцата без основание на дата 22.02.2017 г. по изпълнително дело №
4077/2014 г. по описа на СИС при Районен съд Пловдив.
Претенцията е обоснована с твърдение, че на 22.02.2017 г. ищцата, без да има
качеството длъжник, по молба на своята майка, заплатила сумата от 19,39 лева по
изп.д.№ 4077/2014 г. по описа на СИС при РС Пловдив, мислейки, че погасява
задължение на лицето П. Х. Х.. Тази сума, след извършено разпределение, съдебният
изпълнител наредил по сметка на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – взискател
по посоченото изпълнително дело. Впоследствие лицето П. Х. Х. извършило отказ от
наследството на своя наследодател К. У., срещу когото бил издаден изпълнителния
лист, послужил за образуване на изп.д.№ 4077/2014 г. по описа на СИС при РС
Пловдив. По този начин сумата от 19,39 лева била платена от ищцата, а след това
разпределена от съдебния изпълнител, в полза на взискателя без основание, поради
което последният, като неоснователно обогатил се, дължи връщането ѝ на ищцата.
Ответното дружество оспорва иска. Твърди, че към момента на заплащането,
процесната сума е била дължима и доколкото е била платена доброволно, в изпълнение
на задължение за плащане на предоставени ВиК услуги и е постъпила при ответното
дружество, като получена от ДСИ, не е налице неоснователно обогатяване. Сочи, че
обедняването на ищеца се дължи на действия на ДСИ.
За да постанови обжалваното сега решение, с което предявеният иск е
отхвърлен, районен съд е приел, че действително е налице обедняване на ищцата със
сумата от 19,39 лева, но не е налице обогатяване на ответното дружеството с
получаването на същата сума, тъй като сумата е преведена след проведено
разпределение от съдебния изпълнител и за погасяване на вземанията на ответника,
като взискател по изпълнителното дело. Посочил е, че всъщност обогатяване е налице
за останалите длъжници в изпълнителното производство, чийто дълг пропорционално
е намалял с разпределената от съдебния изпълнител сума.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Не са
налице нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е
длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС. Поради това на
основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена неговата правилност
съобразно посоченото в жалбата.
От фактическа страна няма спор, а и от приетото в цялост изпълнително дело №
4077/2014 г. по описа на СИС при РС Пловдив, се установява, че на 22.02.2017 г.
жалбоподателката е заплатила сумата от 19,39 лева, за погасяване на задълженията на
П. Х. Х. по посоченото изпълнително дело, спрямо когото изпълнителното
производство е прекратено, поради извършен отказ от наследството на К. Х. У. –
длъжник по изпълнителното дело /л. 348 от делото на РС/. Същата сума е изплатена на
2
взискателя по разпореждане на съдебния изпълнител от 05.08.2017 г. /л. 355 от делото
на РС/, като в съдебно заседание от 25.11.2021 г. е прието за безспорно между
страните, че процесната сума от 19,39 лева е постъпила по сметка на „Водоснабдяване
и канализация“ЕООД.
Пред въззивната инстанция спорът е по правото.
В ППВС № 1/1979 г. са дадени разяснения по прилагането на разпоредбите на
чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД, като са разграничени трите фактически състава на разпоредбата
на чл. 55 от ЗЗД и състава на чл. 59 от ЗЗД. По отношение на фактическия състав на чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е прието, че е необходимо предаване, съответно получаване
на нещо при начална липса на основание, докато елементите на общия фактически
състав на чл. 59 от ЗЗД са следните: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника,
връзка между обедняването и обогатяването; липса на основание за обогатяването и
отсъствие на друга възможност за защита на интересите на обеднялото лице.
С предявения осъдителен иск ищецът не претендира връщане на дадена сума
при начална липса на основание срещу лицето, получило сумата, а заплащане на
сумата, с която ответникът се е обогатил в резултат на плащане на тази сума от ищеца
по сметка на съдебния изпълнител. Ищецът не твърди да е платил сумата на ответника,
а че я е платил по сметка на съдебния изпълнител, по посоченото изпълнително дело,
като сумата е постъпила при ответника в резултат на извършено по изпълнителното
дело разпределение. Поради това, като е разгледал иска по чл. 59 от ЗЗД, а не иск по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, първостепенният съд е приел правилна правна
квалификация на предявеното притезание и е разпределил правилно доказателствената
тежест между страните във връзка с нея.
В случая действително е налице обедняване на жалбоподателката – същата е
платила чужд дълг. Налице е и обогатяване на въззиваемото дружество, доколкото
процесната сума след постъпването по сметка на ЧСИ е разпределена и изплатена по
сметка на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД. Налична е и връзката между
обедняването на жалбоподателката и обогатяването на въззиваемото дружество, тъй
като е извършено разпределение именно на сумата, платена от жалбоподателката.
Обогатяването на въззиваемото дружество обаче не е без основание – основанието е
издаденият в негова полза изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното производство по изпълнително дело № 4077/2014 г. по описа на СИС
при РС Пловдив. На това основание „Водоснабдяване и канализация” ЕООД има право
да получи постъпилите по изпълнително дело № 4077/2014 г. суми за удовлетворяване
на подлежащото на принудително изпълнение негово вземане. Получилият плащането
действително е кредитор. Той получава това, което има да взема, но го получава от
някой, който не му го дължи. В същото време плащането на процесната сума е
отразено на гърба на изпълнителния лист (чл. 455, ал. 2 от ГПК) и доколкото се счита
за частично погасяване на дълга по изпълнително дело № 4077/2014 г., тя не може да
бъде повторно събрана от кредитора. При това положение е налице неоснователно
обогатяване на конституираните по изпълнителното дело длъжници, чиито дълг е
намалял с процесната сума пари за сметка на обедняването на жалбоподателката.
Наличието на основание за въззиваемото дружество да получи разпределената
по изпълнителното дело сума за погасяване на вземането по издадения в негова полза
изпълнителен лист, налага извод за липса на един от елементите на фактически състав
на неоснователното обогатяване и обосновава неоснователност на така предявения
осъдителен иск.
С оглед пълното съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези
на първостепенния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея
решение следва да бъде потвърдено, като правилно.
3
Предвид крайния изход от спора, на въззиваемата страна се дължат разноски на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Същите са за юрисконсулстско възнаграждение,
съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, което по реда на чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 100,00 лева и
следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2576/20.12.2021 г., постановено по г. д. №
11240/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Н. Р. Т., ЕГН **********, с адрес село Г. И., ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, сумата от 100,00 лева (сто лева), представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4