№ 3
гр. Кюстендил , *1.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ в публично заседание на
девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Х. Костадинова
Калин К. Василев
Секретар:Вергиния Х. Бараклийска
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20201500500435 по описа за 2020 година
Д. С. С., с ЕГН ********** , чрез процесуалния си представител адв.А.Р. обжалва с
въззивна жалба решение №397/14.07.2020 г., постановено от Районен съд - Дупница по гр.д.
№454/2020 г. по описа на същия съд.
С оспорвания съдебен акт РС Дупница е признал за установено в отношенията
между страните, че ищцата Д.Р. не дължи на ответницата Д.С., като погасени по давност,
сумите по издадения на 24.04.2015 г. по гр.д.№2710/2012 г. по описа на ДнРС изпълнителен
лист в общ размер на 1105 лв., от които 605 лв. – разноски по в.гр.д.№134/2014 г. по описа
на КнОС и 500 лв. – разноски, присъдени с определение №458 от 15.12.2014 г., постановено
от ВКС по гр.д.№6192/2014 г., респ. ответницата е осъдена да заплати сторените от ищцата
разноски в производството пред ДнРС, възлизащи на сумата от 400 лв. за внесена държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Въззивницата обжалва изцяло постановения от РС – Дупница съдебен акт, като
релевира доводи за неговата неправилност, породена от незаконосъобразността му.
Поддържа, че същото е постановено при съществени нарушения на материалния закон,
както и при превратно тълкуване на събрания доказателствен материал. За погрешен се
приема изводът на решаващия съд, че за процесното вземане е изтекла предвидената в
закона петгодишна погасителна давност, започнала да тече от момента, в който вземането е
станало ликвидно и изискуемо. Поддържа твърдението, че с издаването на изпълнителен
лист за вземането се прекъсва предвидената от закона давност по аргумент от разпоредбата
на чл.116 б. „б“ от ЗЗД. Оспорва като неправилно позоваването от районният съд на ТР
№5/2018 г. по тълк.д. №5/2015 г. на ОСГК на ВКС.
Позовавайки се на така изложените съображения моли за отмяна на обжалваното
решение с последица отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск като
1
недоказан. Претендира заплащане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна - Д. С. Р..
С него се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба- оспорва се като
неправилно твърдението на въззивницата, че с издаването на изпълнителния лист се
прекъсва предвидената в закона погасителна давност, доколкото това действие не попада
сред основанията за спиране или прекъсване на давността. Тази страна моли за отхвърляне
на жалбата като неоснователна с последица потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна
страна.
Кюстендилският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Въззивният съд изцяло споделя мотивите на Дупнишкия районен съд в атакуваното
решение, в т.ч. и относно установената фактическата обстановка по делото, и доколкото
пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не
следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с иск с правно основание чл.439,
във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответницата
/въззивница в настоящото производство/Д.С., че ищцата /въззиваемата/ Д.Р. не й дължи
сумите по издадения по гр.дело №2710/2012г. на Районен съд-Дупница изпълнителен лист
в общ размер на 1105.00 лв., от които 605.00 лв. - разноски, съгласно решение № 197 от
20.05.2014г., постановено по в.гр.д. № 134/2014г. на ОС-Кюстендил и 500.00 лв. -разноски,
съгласно определение № 458 от 15.12.2014г., постановено по гр.д. № 6192/2014г. на ВКС,
тъй като същите са погасени по давност.
Дупнишкият районен съд е отхвърлил иска, приемайки, че давността ,/ която е
петгодишна /, е започнала да тече с влизане в сила на съдебния акт, чието изпълнение е
поискано – т.е.считано от постановяване на определението на Върховния касационен съд -
15.12.2014г.по гр.д.№6192/2014г.на II ГО на ВКС, с което не е допуснато касационно
обжалване на решението по гр.дело №134/2014г.на КнОС по жалба на Д.Р. / с решението на
КнОС Д. С. Р. ЕГН ********** е осъдена да заплати на Д. С. С. ЕГН ******** сторените от
нея разноски в производството пред двете инстанции в размер на 605лв. ;респ.с актът на
ВКС Р. е осъдена да заплати на Д.С. и разноски в размер на 500лв.
Издаването / респ.разпореждането за издаване/ на изпълнителен лист на 24.04.2015г.
за присъдените суми в полза на ответницата по иска /сега въззивница/ няма правен ефект да
удължава срока на погасителната давност относно изпълняемото право по смисъла на чл.
117 ЗЗД, именно защото този акт не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на
материалното право- позовавайки се Решение № 141 от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3152/2018 г., III г. о. – тъй като производството по издаване на изпълнителен лист е "друго,
различно от исковото производство", то няма характера на "съдебен процес относно
вземането" по смисъла на чл. 115, б. "ж" ЗЗД и не е основание за спиране на давностния
срок. То не е и "изпълнително действие" с ефект да прекъсне давността, съгласно чл. 116, б.
"в" ЗЗД, тъй като се развива преди изпълнителния процес и има за цел да подготви
предприемането на принудително изпълнение.
Както се посочи, във въззивната жалба се релевира довод за противоречие с
материалния закон, като се поддържа твърдението, че с издаването на изпълнителен лист за
2
вземането се прекъсва предвидената от закона давност по аргумент от разпоредбата на
чл.116 б. „б“ от ЗЗД.
Въззивният съд счита,че не е налице соченото противоречие, тъй като след издаване
на изпълнителния лист давността не е била спирана и чрез образуване на изпълнително
производство , което да е станало при действието на ППВС 3/1980 г. / по силата на ППВС
3/1980 г. , ако бе образувано изп.производство, давността би била спряна, като спирането на
давността би се считало за преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980
година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС/.
В случая обаче е налице само издаден изпълнителен лист, без да бъде поискано
образуване на изпълнително производство със съответно посочване на изпълнителен
способ- последното е станало през м.01.2020г., когато 5-годишният давностен срок вече е
изтекъл- същият изтича на 15.12.2019г.,предвид влизане в сила на изпълнявания съдебен акт
на 15.12.2014г.
С оглед изложеното, Кюстендилският окръжен съд счита, че атакуваното решение,
предмет на настоящата въззивна проверка , е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора на въззиваемата Д.Р. се дължат сторените от нея разноски за
въззивната инстанция в размер на 350лв./ срвн.приложен списък по чл.80 ГПК и договор за
правна защита-л.19 от настоящото дело/.
Мотивиран от горното, окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №397/14.07.2020 г., постановено по гр.дело №454/2020 г.на
Районен съд - Дупница .
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Дупница, ул. „Л." № 1, ет. 2,
да заплати на Д. С. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. „Л." № 1, ет. 1, сумата от
350лв. (триста и петдесет лева) разноски по делото за въззивната инстанция.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3