№ 1055
гр. ***, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430104930 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.143, ал.2 СК и
чл.149 СК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ИВ. П. Т.,
ЕГН**********, ***, в качеството на майка и законен представител на Й.Е.И.,
ЕГН********** против Е.И. Ц., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че ответника е ***
на децата Е.Е.И., която е на *** и Й.Е.И. е ЕГН **********, роден на *** г. в гр. ***.
Твърди, че родителите живели на семейни начала до 2016г. в с.*** ***ска област. До тогава
отглеждали сина си заедно. Твърди, че след раздялата на родителите през 2016г. майката с
детето се преместили да живеят при родителите на майката в с.***. Твърди, че от тогава до
днес грижите за малолетния син са изцяло поети от майката. ***та не се интересува от него
и не полага никакви грижи за отглеждането му. Твърди, че майката започнала работа във
фирма *** *** като общ работник и пътува до село. Твърди, че ответника работи в ***.
Твърди, че детето Й. е ученик в *** в *** в с.*** през учебната 2020/2021 година. Твърди,
че от 2016г., ***та не е давал издръжка и не се е виждал с детето. Твърди, че средства за
дрехи, учебни пособия и ежедневни нужди за детето и всичко необходимо за отглеждането
му дава единствено и само майката. Излага съображения, че съгласно разпоредбата на
чл.143 ал.1 и ал.2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Моли ответника ЕФТ. ИЛ.
1
ЦВ. с ЕГН ********** да бъде осъден да заплаща на детето Й.Е.И. с ЕГН ********** чрез
неговата майка, ежемесечна издръжка в размер на 250 / двеста и петдесет/ лева, считано от
датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законови основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от деня
на дължимостта до нейното окончателно изплащане, както и да заплати издръжка за минал
период- една година назад от една година назад от момента на завеждане на исковата молба
в размер на по 250 лв. месечно/ общо 3000 лв./. Претендира направените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема
становище, че иска е допустим и основателен, но до размер от 170 лв. В съдебно заседание
се явява лично и прави предложение за сключване на спогодба, по силата на която той да се
задължи да заплаща на детето Й. месечна издръжка в размер на 200 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от удостоверение за раждане по акт за
раждане № 2256/05.12.2011г., че родители на детето Й.Е.И., ЕГН********** са И.П. Б. и
ЕФТ. ИЛ. ЦВ..
Видно от Удостоверение № 126/16.07.2021г., детето Й. И. е ученик в *** през
учебната 2020/2021г. в *** с.***.
Установява се от Служебна бележка № 66/23.07.2021г., че ИВ. П. Т. работи по
трудово правоотношение на 2-часов работен ден, като общ работник, с брутно трудово
възнаграждение 162,50 лв.
От Удостоверение № 3599/14.09.2021г. е видно, че ЕФТ. ИЛ. ЦВ. е получил през
предходната една година средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на
1207,50 лв.
От Удостоверение за банкова сметка от ОББ АД се установява, че ИВ. П. Т. е титуляр
на следната банкова сметка: IBAN: ***, BIC CODE: ***.
Съдът давя вяра на показанията на св.Е.Е.И.- сестра на ищеца по делото и Й.ка М.П.-
*** на ищеца, въпреки че са заинтересовани от изхода на делото. Показанията им са преки,
логични и в съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. Изложените в тях
факти не са оспорени от ответника. От тях се установява, че родителите на детето Й. не
съжителстват заедно от 2016г., като след раздялата то се отглежда в семейната среда на
майката. През този период той не е давал пари за издръжка на детето Й., нито е осигурявал
такава в натура. Само за един от рожденните дни му е подарил играчка и му донесъл банан и
шоколад. Майката е била на работа в *** и е осигурявала средства за издръжка на детето, а
то е отглеждано от ***та по майчина линия. Разходите за издръжка на детето се състоят в
2
такива за храна, дрехи, учебни пособия, отопление. Майката дава по 2 лева джобни на
детето дневно. То посещава школа по танци, за която се заплаща 10 лв. месечно. Случва се
да боледува, както другите деца и тогава майката се налага да прави разходи за лекарства от
по 80 лв. Майката подпомага финансово и пълнолетната им дъщеря с ответника, като й дава
средства за заплащане на квартира в града.
От приетия по делото социален доклад се установява, че детето се отглежда в
семейната среда на майката. Тя заявява месечен доход от 650 лв. Живеят в жилище в с.***,
собственост на ***та по майчина линия, което е ремонтирано и обзаведено подходящо за
отглеждане на детето. Присъждането на издръжка от ответника по делото е в интерес на
детето.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По иска с правно основание чл.143, ал.2 СК:
По делото безспорно е установено, че детето Й. е малолетно, както и че ответника е
негов ***. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали
имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка в случая следва да бъде
определен с оглед визираните в Семейния кодекс разпоредби - в зависимост от нуждите на
детето, като обаче се държи сметка за възможностите на задълженото лице. От приетите за
установени от фактическа страна обстоятелства, настоящата инстанция прави следните
правни изводи: По делото са установени всички кумулативно изискуеми се елементи от
визирания в чл. 143 ал.2 СК. Ответникът е родител - вписан в акта за раждане като *** на
малолетното дете Й.. По делото беше установено по безспорен и категоричен начин, че
родителите са във фактическа раздяла от 2016г. Нуждите на малолетното дете съдът
преценява, като има предвид възрастта му, необходимите средства за храна, облекло, с оглед
сегашните условия и изисквания на живот, необходимите разходи за дете на 9-годишна
възраст. Издръжката представлява основано на закона задължение за определени членове
към други членове от семейния кръг. Семейно правният характер на издръжката е
съпътствана от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжка е парично,
а чрез иска за присъждане на издръжка се постига удовлетворяване на имуществени права
на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответника.
Съгласно разпоредбите на Конвенцията за правата на детето - чл. 27, т. 2, която е
ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право, родителите имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови
възможности условия за живот, необходими за развитието на детето. В този смисъл са и
разпоредбите в СК, според който, издръжката се определя съобразно нуждите на детето и
възможностите на родителите да я дават.Конкретният размер на дължимата издръжка следва
да се определи с оглед нуждите на малолетното дете, както и да бъде съобразен с
възможностите на двамата родители. Родителите са задължени да осигурят необходимата
3
издръжка на децата си, като това осигуряване следва да се поеме от двамата родители -
аргумент чл. 143, ал. 2 СК.
По делото се ангажираха доказателства за доходите на двамата родители. Установи се,
че ***та получава два пъти по-голямо трудово възнаграждение от майката. Не се установява
и липсват твърдения, ответника да е безусловно задължен да заплаща издръжка на друго
лице. Като взе предвид доказаните нужди на дедето - необходимостта от средства за храна,
облекло, отопление и други, както и месечната такса за посещение на занимания по танци,
съобразявайки и възрастта на детето, здравословното му състояние и като съобрази
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 142 ал.I от СК, съдът счита, че за осигуряване на
необходимия минимум от алименти за детето Й. месечно са необходими 400.00 лева. От
тази сума ***та ще следва да заплаща сумата от 230,00 лева, а майката разликата от още
170,00 лв. Видно е, че ***та реализира месечни трудови доходи и има два пъти по-големи
възможности от майката да осигурява издръжка на детето. С оглед изложеното, предявеният
иск с правно основание чл.143 ал.2 от СК се явява основателен и доказан в размер от 230,00
лева и следва да се уважи, за посочената сума от по 230,00 лв. заедно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, като за разликата до пълния претендиран размер по 250 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва да бъде определен срок за плащане на
месечната издръжка- 20-то число на месеца, за който се отнася издръжката.
По иска с правно основание чл.149 СК:
Поначало издръжка се дължи за бъдеще време, защото тя е средство за задоволяване на
текущи жизнени нужди. Издръжката за минало време е безпредметна, тъй като нуждите са
вече задоволени. Но от това правило е предвидено изключение, като е допуснато търсене на
издръжка и за известен период преди завеждане на иска - тук надделява съображението, че
нуждата вероятно е била налице, нуждаещият се е правил опити за доброволно получаване
на издръжка, необходимо е било време да се организира съдебната претенция, която
хипотеза очевидно кореспондира и с настоящия казус. Съдът намира, че в случая е налице
приложното поле на чл. 149 от СК, съгласно разпоредбата на който, издръжка за минало
време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска.От установените
по делото обстоятелства съдът прави извод, че за ответникът е възникнало задължение да
заплаща издръжка за детето от 2016г. От показанията на разпитаните по делото свидетели Е.
И.а и Й.ка П. се установи, че от фактическата раздяла на родителите на детето през 2016г.,
ответника по делото не е заплащал издръжка, нито е осигурявал такава в натура на детето
Й.. Предвид тези констатации, както и поради изложените по-горе съображения за
определяне размера на издръжката на детето Й. и установения факт на реализираните от
ответника доходи за една година назад в средномесечен брутен размер от 1207,50 лв., съдът
счита, че искът с правно основание по чл.149 от СК, с които се иска издръжка за минало
време, е основателен и доказан за сумата от 2760.00 лева /по 230 лв.месечно за периода от
26.07.2020г. до 25.07.2021г./, като за разликата до претендирания размер - 3000.00 лв./по 250
4
лв. месечно / следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за адвокатско възнаграждение в размер на 322,00 лв. съобразно уважената
част на исковите претенции.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ***ския районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на
441,60 лв./331,20лв.+110,40лв./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.143 ал.2 вр. с ал.1 СК, Е.И. Ц.,
ЕГН**********, *** да заплаща на малолетното си дете Й.Е.И.,
ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител ИВ. П. Т.,
ЕГН**********, ***, месечна издръжка в размер на 230,00 лв., считано от
26.07.2021г. която да заплаща по всички допустими начини, включително,
но не само и чрез плащане по сметка IBAN: ***, BIC CODE: ***, до 20-число
на месеца, за който се отнася издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла или просрочена вноска до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване, а за разликата до предявения размер
от 250,00 лева месечна издръжка отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.149 СК, Е.И. Ц., ЕГН**********, *** да
заплати на малолетното си дете Й.Е.И., ЕГН********** чрез неговата
майка и законен представител ИВ. П. Т., ЕГН**********, ***, сумата от
2760,00 лв., представляваща месечна издръжка за периода от 26.07.2020г
до 25.07.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
исковата молба/26.07.2021г./ до окончателното изплащане на сумата, а за
разликата до предявения размер от 3000,00 лева отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Е.И. Ц., ЕГН**********, ***
да заплати на малолетното си дете Й.Е.И., ЕГН********** чрез неговата
майка и законен представител ИВ. П. Т., ЕГН**********, *** разноски за
5
адвокатско възнаграждение в размер на 322,00 лева съразмерно с уважената
част на исковите претенции.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Е.И. Ц., ЕГН**********, ***, да
заплати по сметка на ***ския районен съд държавна такса в размер на 441,60
лева.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски ОС в двуседмичен срок от
05.10.2021г.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6