Р
Е Ш Е Н
И Е №
гр. Нова Загора, 21.09.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Новозагорският районен съд в публично
съдебно заседание на четвърти септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА НЕНОВА
при
секретаря: Диана Дечева в присъствието
на прокурора като разгледа докладваното от съдия НЕНОВА гражданско дело № 84 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата
Е.Н.М. с ЕГН **********,***, чрез адв. М.П. *** е депозирала искова молба с
вх.№ 483/30.01.2020 г., в която твърди, че с
ответника С.И.С. с ЕГН ********** са съпрузи, като бракът им е първи поред и за
двамата, и е сключен на 30.07.2018 г. в гр. Нова Загора, за което бил съставен
Акт за граждански брак № 0131/ 30.07.2018 г. Заявява, че от брака си имат едно
дете – роденият на *** г. И. С.И. с ЕГН ********** .
Посочва, че когато се оженили със С. тя била едва на 16 години и първоначално
отношенията им били много добри, но впоследствие коренно се променили. Сочи също,
че и двамата
са много млади, все още неизградени като личности и податливи на влиянието на
родителите и близки, които непрекъснато се намесвали в отношенията им, които
създали за семейството им множество проблеми и провокирали кавги и разправии
между тях двамата.
Ищцата твърди, че в началото на месец май 2019 г. С. я изгонил от
дома си, но не ѝ позволил да вземе детето със себе си. По това време
нейните родители били във Франция и нямало кой да я защити и така отишла да
живее в дома на родителите си, в който тогава била само баба ѝ.
Твърди, че след раздялата им със С., той ѝ позволил само
няколко пъти да види сина си, и то за по няколко часа, а от месец август 2019
г. до този момент изобщо нямала достъп до детето си и също, че С. ѝ
поставил условие, че ще види сина си, само ако подпише декларация- съгласие той
да го изведе в чужбина.
Ищцата посочва, че много страда за сина си. Твърди, че има
перфектни условия в дома си за отглеждането му, може да разчитам и на помощта
на своите родители. Иска тя да се грижи за малолетното си дете, но била
поставена в ситуация, в която дори не може да го види. Посочва, че реално за
детето ѝ се грижел не ответника, дори не и неговите родители, защото те
цяла седмица били по пазарите в гр. Димитровград, Турция и т.н., а синът
ѝ бил оставен на грижите на едно 10-тина годишно момиче.
Твърди, че брака ѝ с ответника бил изчерпан от съдържание.
Между тях нямало любов, разбирателство, уважение, споделяне, общност и
установилата се фактическа раздяла го доказвала. Твърди също, че само два
месеца след раздялата им, ответникът заживял на съпружески начала с друга жена
и многократно бил заявявал пред нея самата, че не я иска за своя съпруга.
Гореизложеното обуславяло правния ѝ интерес от предявяване
на настоящия иск и моли съдът да постанови решение, с което да прекрати
гражданския им брак с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен.
Моли съдът да предостави на нея упражняването на родителските права
върху малолетното дете И. С.И. с ЕГН **********, а на ответника да определи
режим на контакти с детето, включващ: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 09,00ч. на първия ден до 18,00ч. на втория ден, както и един месец
през лятото, който не съвпада с платения ѝ годишен отпуск.
Моли съдът да определи местоживеенето на детето И. С.И. с ЕГН **********
при нея, в дома ѝ, който към настоящия момент се намирал на адрес****,
като и занапред местоживеенето на детето да следва нейното.
Моли съдът да осъди ответника да заплаща на малолетното им дете И.
С.И. с ЕГН **********, чрез нея като негова майка и законен представител,
месечна издръжка в размер на 250.00 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба в съда, ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена
вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване.
Моли съдът да предостави на ответника ползването на семейното
жилище, собственост на родителите му, находящо се на адрес: ****.
Тъй като при сключване на граждански брак, ищцата не е променила
фамилното си име, не прави искане съдът да се произнася във връзка със същото.
Отправила е доказателствено искане към съда да допусне до разпит
трима свидетели в режим на довеждане.
С молба с вх. № 484/30.01.2020 г. депозирана от адв. М. се
посочва, че ответника по делото С.И.С. отказвал да предостави на ищцата
възможност да се види с малолетния си син И., а още по-малко да се грижи за
него.
Посочва се, че в началото на месец май 2019 г. ответника изгонил
ищцата, като задържал при себе си малолетния И., против волята ѝ.
Сочи, че предвид крехката
възраст на детето – 1 година и 10 месеца, то има жизнена необходимост от
майчини грижи и ласки, който майката Е. е в състояние да му предостави в пълен
обем, а принудителното му отделяне от майката сериозно би засегнало психиката и
нормалното му израстване. Твърди, че в дома на баща си детето било обгрижвано от
бабата и дядото, които обачи имали всекидневни ангажименти, свързани с
упражняваната от тях търговска дейност. Твърди се също, че ответника не полагал
грижи за детето, както не го бил правил и от раждането му. През деня в жилището
оставал малолетния И. и друго по-голямо дете
- момиче на възраст около 10 години, под чийто грижи ежедневно бил
поставян в риск.
Tвърди се, че ответникът не е предоставил възможност на
майката да види детето си, считано от месец август 2019 г., като по
този начин се опитвал да я принуди да даде съгласието си за извеждането на
детето в чужбина. Посочва, че доверителката ѝ е млада и здрава жена
и желае да полага непосредствени грижи за детето си както го е правила от
раждането му, а също така че в дома на нейните родители има много добри битови
условия за отглеждане на детето. Твърди също, че в непосредствените грижи
за издръжка на малкия И., може изцяло да разчита на помощта на родителите си
при необходимост.
Предвид изложеното и на основание
чл.323 от ГПК, моли съдът да определи
привременни мерки, като предостави на майката Е.Н.М.
с ЕГН ********** грижите по отглеждането и възпитанието на малолетното дете на
страните - И. С.И. с ЕГН **********, роден на *** г. до окончателното
приключване на делото, да определи местоживеенето на детето при майката в дома
ѝ на горепосочения адрес, да определи подходящ режим на контакти с
бащата, съобразен с възрастта на детето, да осъди ответника да заплаща на
малолетното дете И. С.И., чрез неговата майка и законен представител Е.Н.М.,
месечна издръжка в размер на 155.00 лв., считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното приключване на бракоразводното
дело.
На 03.02.2020 г. в Районен съд – Нова Загора е
депозирано заявление от И. С. Солаков с ЕГН ********** – баща на ответника, с
което се посочва, че на 31.01.2020 г. е получил призовка по делото, по което
сина му е ответник, но същият бил в чужбина, поради което няма как да
организира явяването си по него, както и адвокатската си защита. Сочи се, че
активно търсят връзка с него, за да го уведомят, а освен това са подали в РП
искане за лишаване от родителски права на ищцата и имало преписка от тях против
нея. Посочва също, че му е известно, че след като писали до Отдел „Закрила на
детето“, ищцата изрично заявила, че има нова връзка с лице, извън брака им със
сина им и изрично заявила, че не желае да упражнява родителски права върху
детето. Моли съдът предвид тези обстоятелства и с оглед защита на интересите на
ответника да отложи делото за друга дата.
Получено е заявление от ответника С.И.С., с
което на основание чл.323 от ГПК моли за определяне на привременни мерки по
отношение на роденото от брака им дете И. С.И., както следва: моли съдът да
определи той да се грижи за това им дете и то да живее при него на посочения
адрес в жилището, собственост на родителите му, като му предостави ползването
на този адрес на семейното жилище една стая и сервизни помещения, до
приключване на делото с окончателно решение; да определи и месечна издръжка за
това им дете в размер на 250.00 лв. месечно, която
ищцата да заплаща на него, като негов баща и законен представител, считано от
датата на фактическата им раздяла месец май 2019 г. от месец юни 01.06.2019 г.,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законни
основания за изменението или прекратяването ѝ;
Моли с оглед събиране на доказателства и поради
това, че е бил в чужбина и се е завърнал на 06.02.2020 г. и му било невъзможно
да организира защитата си, да изиска от Районна прокуратура - Нова Загора
преписка с входящ №98/2020 г., относно искане за лишаване от родителски права
на децата по делото и събрани по тази преписка доказателства, с оглед разпити
на свидетели.
Посочва също, че освен това не е бил разпитван по
социалния доклад, а следвало да се изслуша и неговото мнение. Моли за отлагане
на делото, макар и за кратък срок, за да организира защитата си и моли за
допускане до разпит на трима свидетели в режим на довеждане в следващото
съдебно заседание.
В откритото съдебно заседание проведено
на 07.02.2020 г. страните са заявили, че поддържат претенциите си за определяне
на привременни мерки. Адв. М. е отправила към съда молба, да осигури присъствието на преводач от и на турски език, тъй
като комуникацията с ищцата била много трудна, понеже същата не владеела в
достатъчна степен български език, разполагала с ограничен речник и не можела да
стигне до изказ и изразяване на становище и волята си.
В заседанието съдът е назначил на ищцата преводач
по делото, задължил е Дирекция „Социално подпомагане“ да изготви нов или
допълнителен социален доклад по делото, като осъществи среща и с ответника,
уважил е молбите на страните и е отложил делото за друга дата.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът С.И.С. с ЕГН ********** и чрез процесуален представител
адв. Г.М.С. ***, е депозирал писмен отговор с вх .№ 661/ 10.02. 2020 г. с който
е заявил, че той също желае развод, но
изложените в исковата молба факти и обстоятелства не отговарят на обективната
действителност.
Посочва, че не са се карали и не са имали разправии помежду си и
раздялата им настъпила месец май 2019 г. след което ищцата веднага заминала за
Франция с родителите си и се върнала в края на месец август същата година.
Твърди, че тя самата не пожелала да вземе детето и не искала да го гледа.
Оспорва и твърдението на ищцата, че ѝ е поставил условие, че ще вижда
детето, само ако подпише декларация за извеждането му в чужбина, най-малкото
поради причината, че няма какво да прави в чужбина. Не било вярно също и че тя
е вземала детето. Ответника твърди, че детето на няколко пъти след месец август
са го давали на баща ѝ и той го връщал.
Оспорва твърдението, че родителите му не полагали помощни грижи за това
дете. Твърди също, че той основно го е гледал, пазарил и обслужвал, къпал и
спял с него, а майка му само му е помагала. Основно и единствено само той се е
грижил за него и за издръжката му. Посочва също, че по време на фактическата им
раздяла, не била дала нито един лев за детето или да му е купила нещо. Сочи, че
тя не се интересувала от детето. Разяснява, че в края на месец декември отишъл
във Франция, за да работи един месец до свършване на работа, наета от негов
познат и да изкара някой лев, за да има за него и детето му и на 06.02.2020 г.
следобяд се прибрал в България.
Твърди, че само той основно се е грижил, възпитавал и издържал детето.
Заявява, че условията в дома на родителите му са прекрасни - къща с много стаи
и вътрешна баня и тоалетна, самостоятелна стая за него и детето, напълно
обзаведена. Не било вярно и че за детето им се грижило едно 10-годишно момиче.
Посочва, че е предявявил с отделна молба претенции по отношение
възлагане на родителските права върху детето на него и определяне на
местоживеенето му при него, както и да бъде осъдена ответницата да му заплаща
издръжка от датата на фактическата раздяла, посочена от него и размера на
същата, както и определен режим на контакти с детето, както и да му бъде
предоставено ползването на семейното жилище. Моли за допускане на трима
свидетели в режим на довеждане за установяване на твърдяните от него
обстоятелства.
В срока за
отговор на исковата молба ответникът С.И.С., чрез процесуален представител адв.
Г.М.С., е депозирал насрещна претенция с вх.№ 662/10.02.2020 г. срещу ищцата по
първоначално предявения иск Е.Н.М., с правно основание чл.49, ал.1 от СК. Ищеца
по насрещния иск посочва, че в отговора си на исковата молба е описал фактите и
обстоятелствата, довели до настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство
на брака им.
Твърди,
че с ответницата сключили граждански брак на 30.07.2018 г., като от брака си
имали родено едно дете - И. С.И., роден на *** г. с ЕГН ********** и
заживяли в дома на родителите му на адреса, който сочи и на който живее и той.
Твърди, че брачните им отношения не протичали добре, тъй като М. не полагала
грижи за него в домакинството и по отглеждането и възпитанието на детето им,
докато той бил поел цялостната му издръжка, както и отглеждането му, набавянето
на храна и дрехи. Посочва, че го хранел
и къпел, спял с него, извеждал го на разходки и го възпитавал. С. сочи, че в
грижите за детето му помагала майка му, като го отменяла в част от задълженията
му, по готвене, пране и помощ при отглеждането на детето. Твърди, че майката се
била дезинтересирала от това, като я интересувало най-вече да ползва интернет с
телефона си и да има Фейсбук. Криела с кого си кореспондира и къде ходи, като
излиза от дома им, докато в махалата, а и на него самия не му станало ясно, че има
извъбрачна връзка с определено лице. Заявявала, че не желае да гледа детето
като причина за това била брачната ѝ изневяра. Сочи че след нея нейното
поведение спрямо него се променило, не го зачитала, правела каквото си поиска, не
давала обяснение къде ходи и с кого се среща, спряла да готви и чисти, оставила
всичко по издръжката и оглеждането на детето на него. Заявявала, че не го желае
това дете. Твърди също, че през месец май 2019 г., спял и когато се събудил
разбрал, че М. го е напуснала. Оставила детето и него самият. Заминала за
Франция и се прибрала в края на месец август. Твърди, че тя не е търсила детето
и не е дала и една стотинка за издръжката му, нито му е купила каквото и да е. На
няколко пъти нейният баща искал да вижда детето при което той и неговото
семейство му го давали, но още на същият ден детето им било връщано. Сочи че тя
като майка въобще не го е търсила. Твърди че след като били уведомени от негова
страна че дължат издържка, това ги уплашило и когато отишъл временно във Франция
за един месец, за работа на акорд и да помогна на свой познат и за да препичели
определена сума, необходимая му за издръжка на семейството му ищцата М. завела
делото против него. Твърди, че от изложеното било видно, че е настъпило дълбоко
и непоравимо разстройство на брачните им отшения и то по вина на съпругата му и
бракът им бил непоправимо разстроен и следва съдът да го прекрати.
Моли съдът да прекрати бракът
им, като непоправимо разстроен по вина на Е.Н.М., ведно с последиците от това.
Да определи местоживеенето на
роденото от бракът им дете И. С.И., да живее при него, като му предостави и
упражняването на родителските права върху детето.
Да осъди майката да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 250.00
лева, на него като негов баща и законен представител, ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска до настъпване на законни основания за изменението или
прекратяването ѝ, считано от 01.06.2019 г.
Да определи режим на контакти на майката с детето /лични отношения/,
както следва: да го взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00
часа на първият ден до 18.00 часа на вторият ден, т.е. с преспИ.е и един месец
през лятото, което време да не съвпада с платеният му годишен отпуск.
Да представи на него и детето ползването на семейното жилище, една стая
и сервизни помещения в домът на родителите му на посоченият адрес да навършване
пълнолетие на детето.
Не се поставя въпрос за
фамилното име на ищцата.
Счита, че не се нуждаят от
издръжка помежду си, тъй като били здрави и работоспособни. Претендирал е присъждане
на разноските по делото.
Сочи, че ще се ползва от доказателствата, представени от ищцата по
исковата ѝ молба, удостоверение за брак, удостоверение за раждане на
детето, както и че в делото за привременни мерки е представил и декларация за
СИГС.
Моли за допускане в режим на довеждане на трима
свидетели.
В дадения от съда
срок за изготвяне на нов допълнителен социален доклад е представен такъв от
Дирекция „Социално подпомагане” – Нова Загора с вх. № 877/20.02.2020 г.,
изготвен на 18.02.2020 г. и в неговата заключителна част се посочва, че от
извършването социално проучване и наблюдение за грижите на детето И. С.И. в
семейна среда, е констатирано, че на този етап били задоволени неговите основни
и емоционални потребности. Посочва се също, че към момента на изготвяне на
доклада основни грижи за детето полагат С.И.С. и неговите родители и че бащата С.И.С.
желае да упражнява родителските права върху детето И. С.И.. Господин С.
изразявал опасенията си, че майката Е. може да промени нагласата си, относно
детето и отново да заяви, че не го иска. Това според него щяло да нанесе
сериозни емоционални и психологически травми на детето И.. Майката Е.Н.М.
желаела да поеме грижи за детето си И., като разчитала и на подкрепата на
своите родители.
В заседанието проведено на 24.02.2020
г. е изслушан социалния доклад по делото, представен от изготвилият го социален
работник Светла Василева.
Василева
посочва като неверни твърденията на Е., че не е посетила дома ѝ и че
лично ответника я е завел до дома на Е. и до неговия си дом. Поддържа
написаното в социалния доклад. На въпроса от адв. М. дали е правила повторен
опит да посети дома на Е. и да осъществи среща с нея отговаря, че не е правила
втори такъв опит. Говорила е с Е. пред съда. Разяснява че има 50 адреса по
които работи и че предния път когато са били на заседанието е говорила с Е. и
тя е потвърдила думите си. Ищцата, чрез преводача си заявява, че социалният
работник я е попитала „Ти ли искаш детето или твоето семейство?” и тя е
отговорила, че тя иска детето. Друго нищо не я била питала. Василева
потвърждава че е казала това, но не е било само това, което са говорили. Посочва,
че миналата година май месец имало дело в Окръжен съд - Сливен по случай
осиновяване на детето. Имала призовка и изготвила социалния доклад и
разговаряла с Е. и последната с усмивка на лицето ѝ казала: „Каквото беше,
беше. Не искам нито мъж, нито дете!” обяснява че когато разговаряла с Е. пред
съда, понеже била трудна комуникацията с нея - майка ѝ ѝ е
превеждала, но според нея ищцата разбирала и нямала нужда от преводач.
Ищцата оспорва
представените твърдения от Василева след прочитане от съда на първия социален
доклад по делото, изготвен от социалния работник Василева. Запитана от съда дали
е вярно това, което е записано в социалния доклад, ищцата Е.М. отговаря „Да,
само там където е записано, че не е обзаведена стаята.”
След изслушването
на социалния доклад съдът изслуша и страните.
Ищцата Е.Н.М.
посочва, че на 13 години се е омъжила за С. и отишла в тяхната къща. След това
им се родил син. Сама си гледала детето, чистила, готвила, полагала грижи за
детето си и за всички, за цялата къща, защото те били по пазарите и в Турция
ходели. Твърди, че едно момче ѝ писало на телефона съобщение и свекърва
ѝ го видяла това съобщение и тогава я набила и всички я набили и я
изгонили от къщата и ѝ казали, че няма да ѝ дадат детето. Посочва,
че след това отишла в къщата на нейната баба по майчина линия, защото
родителите ѝ ги нямало - тогава били във Франция и затова тя била
принудена да отиде в къщата на баба си по майчина линия. Посочва, че след това разказала
на родителите си за случилото се и майка и баща ѝ се върнали от Франция и
тогава С. и родителите му дошли в къщата на родителите ѝ и там я били и
искали от нея да се подпише на един документ. Твърди че тя не знаела къде се
подписва и за какво, но от страх се подписала на този документ, защото те я
заплашили, че ако не подпише това което искат, отново ще я бият. Твърди също,
че пред майка ѝ и баща ѝ са
я били неговите родители, след което се подписала на този документ и заминала с родителите си за Франция, но
тъй като не можела да стои там без детето, се върнала обратно в България и
искала да си види детето, но С. и родителите му не ѝ разрешавали да си
види детето. Тя много искала да си вземе детето, но не ѝ го давали и сега
пак искала да си вземе детето. Твърди, че баща му не стои вкъщи и не се
грижи за детето. Баба му и дядо му се грижели за детето и едно момиче Пембе,
което е на 10 години му давала грижи на нейното дете, когато те ходят в Турция
по пазарите, тогава давали нейното дете на Пембе ,да се грижи за детето
ѝ, а на нея не го давали тя да се грижи за него. Сочи, че искала да си
вземе детето и тя да се грижи за него.
Запитана от адв. М. откога не е
виждала детето си ищцата М. е отговорила, че от август месец миналата година не
ѝ разрешавали да го види даже и на телефона не и давали да говори с него
и да го види. Запитана от адв. С., дали са давали детето на баща ѝ Е.М.
отговаря отрицателно.
Ответникът С.И.С. посочва, че
когато били заедно с Е., тя изобщо не гледала детето, само играела на телефона
и после си намерила един приятел любовник - казвал се С. и заради него ги
оставила – него и детето и отишла в нейната си къща. Майка ѝ и баща
ѝ тогава били във Франция, после се върнали и я взели и пак отишли във
Франция. Миналата година май месец отишли и се върнали август месец. Като се
върнали от Франция баща ѝ дошъл у тях и взел детето два-три пъти и после Е.
върнала детето - не го искала и оттогава не били идвали да искат да вземат
детето и нищо не давали за детето - нито за мляко, нито за памперси. Твърди, че когато баща ѝ на Е. вземал детето
два-три пъти го връщали, защото тя не го искала и оттогава не го е виждала.
Отрича казаното от Е., че са я били пред родителите ѝ. Твърди че
ходили у тях с неговите родители и говорили за това, как е станало това нещо,
дето се е запознала с това момче. Сочи, че имал и доказателства във Фейсбук,
дето си е комуникирала с това момче и оттам разбрал за него. Попитал я за това
и тя му казала „Аз не те искам вече тебе. Ще се оженя за С..” А той бил женен -
имал си жена. Запитан от адвокат С. къде е бил, когато тя си е тръгнала,
ответникът С. отговаря, че когато тя си тръгнала, той спял. Тя сама си била тръгнала
- не са я гонили. Тя си отишла, но не си взела детето. Тръгнала си май месец,
един ден следобяд, по-светло си тръгнала. Твърди, че той се грижи за детето.
Потвърждава, че е ходил в Италия, когато живеел с нея, правел превоз, но след
като се разделили не бил ходил и се грижел за детето си. Само сега ходил във
Франция за един месец - едни приятели го извикали да работи и даже оставало още
една седмица, но се върнали. Донесъл чисто 400.00 лв. Взел и дрехи, храна,
играчки за детето.
Твърди също,
че няма връзка с друга жена. Нямало такива работи Пембе да се грижи за детето.
Тя се казвала Пенка на български, но не живеела при тях. Тя им била роднина, но
не живеела в тяхната къща, а той самият се грижел за детето и майка му му
помагала.
Запитан
от адв. М. колко пъти е ходил в чужбина откакто се е родило детето, ответникът
отговаря че преди е ходил през две-три седмици за по три-четири дни в чужбина -
правил превоз. Твърди, че когато били заедно с Е., тя не се е грижила за детето,
само си играела с телефона. Посочва, че тя нищо не е купила на детето. Твърди
също, че не я е заплашвал с нищо. Брака си го сключили три месеца след като се
родило детето, когато тя направила 16 години. Сочи че и Е. дала съгласие за
осиновяване на детето. Запитана от адвокат М.Е. дала ли е съгласие неговото
дете да бъде осиновено, ответникът отговаря положително. Запитан от съда от
кого е искал да бъде осиновено детето, отговаря че Е. е искала, той не е искал,
но после се е съгласил майка му и баща му да го осиновят детето, защото тя не
искала детето си. На въпроса на адв. С. дали той иска детето, ответника
отговаря „Да - искам си детето.”. На въпроса на
адв. М. коя е любимата гозба на детето, която той лично му прави,
ответника С. отговаря, че детето повечето яде мляко Аптамил, той му го приготвял,
с шише го хранел, детето ядяло и други храни - обичало сладко, а на въпроса кой
къпе детето, пере ли го ответника, отговаря че той къпе детето и го пере и
майка му му помага, а и имат пералня. На въпроса на адв. М. когато е бил във
Франция кой се е грижил за детето С. отговаря, че когато го нямало майка му се
грижела за детето.
В същото
съдебно заседание са допуснати до разпит и изслушани по двама свидетели за
всяка от страните: П. С. М. – баба на ищцата, Ф. Ю. С. – Майка на ищцата, С.К.
С. – без родство и Й. А. В. – без родство.
Адв. М.
поддържа предявените искове и излага отново становището си.
Адв. С. също
поддържа становището си и излага съображенията си за това.
В заседанието на 24.02.2020 г. съдът, доколкото
е установил от събраните доказателства и приетите по делото два броя социални
доклади, воден единствено от интереса на детето И. С.И., е определил привременни
мерки, като е предоставил упражняване на родителските права на ответника
и местоживеене на детето при същия, а на ищцата – майката е определил подходящ
режим на лични контакти и я е осъдил да заплаща на малолетното дете, чрез
неговия баща месечна издръжка в размер на 150.00 лв., считано от 01.02.2020 г.
до произнасяне с решение по същинския иск по чл.49, ал.1 от ГПК.
В заседанието проведено на 23.06.2020 г. се
докладва за депозираната по делото молба от 15.05.2020 г. с вх.№ 1610 от адв. М.,
пълномощник на Е.Н.М..
В молбата се
твърди, че предвид ниската възраст на детето, то се нуждаело от много
по-интензивни контакти с майката, имало нужда от нейните ежедневни
непосредствени грижи, внимание, топлина и обич, за да се формира правилно
характера и личността му. Сочи се, че от момента на раздялата на родителите
била изминала една година през която майката била силно ограничавана в
контактите си с детето. След постановяване на привременните мерки положението
било по-добро, но отново времето за контакти не било достатъчно, както за
ищцата, така и за детето и при всяка раздяла с майка си, детето плачело и не желаело
да тръгва от дома ѝ. Посочва, че майката отивала например в 16.00 ч. да
вземе детето си и най-редовно не ѝ го давали, защото детето спяло
или така ѝ е било казвано и поради това, че ответника настоявал точно в
18.00 ч. да го върне и тя го правила. Твърди, че така не се постигал желаният
ефект за майката и детето, а малолетния И. се разстройвал и плачел за майка си,
с която се разделя, преди да успее да се порадва на присъствието ѝ. В
молбата се твърди че за изграждане и поддържане на емоционалната връзка между
майката и детето било необходимо двамата да прекарват много повече време заедно,
а липсата на пълноценен контакт с майката щял да увреди необратимо психиката на
детето.
Предвид
изложеното в молбата и на основание чл.323, ал.3 от ГПК се моли съда да измени
постановените привременни мерки в частта режим за контакти между ищцата и
детето, като ги разшири. Адв. М. е посочила, че ищцовата страна поддържа
исковата молба запозната е с представения социален доклад по делото и няма
възражения по него и моли за събиране на поискани гласни доказателства чрез
разпит на трима свидетели, които води. Моли съдът да допусне съдебно-психологична
експертиза, по която вещото лице да отговори на поставените от нея въпроси. Процесуалния
представител на ответника адв. С. посочва, че оспорва първоначалния иск,
представили са насрещна претенция, която поддържат. Също сочи, че нямат възражения
по представения социален доклад по делото. Счита че по отношение направеното
доказателствено искане за назначаване на съдебно-психологична експертиза,
същото е неоснователно и недопустимо, но ако все пак съдът го допусне и назначи
такава, то моли същите въпроси да бъдат съотнесени и към неговия доверител -
ответникът по делото, на което адв. М. не се е противопоставила. Адвокат С.
също водел трима свидетели за съдебното заседание, които моли съдът да допусне
до изслушване.
Във връзка с
направените доказателствени искания и на основание чл.159, ал.6 от ГПК за
изслушване на страните по делото, съдът намира че следва същите да бъдат
уважени. На направеното доказателствено искане за назначаване на съдебно-психологична
експертиза, като своевременно направено, основателно и имащо отношение към
настоящия спор, съдът го е уважил и е назначил по делото да бъде изготвена
такава с вещо лице психолог.
Изслушването
на Е.Н.М. се е осъществило с участието на преводача М.Я.Ш.. Ищцата
посочва, че семействата им ги оженили със С. и тя отишла в неговата къща да
живее при майка му и баща му, обичала го, майка му и баща му ходели по пазарите
и тя станала бременна и родила детето, след което С. ходел в Италия да прави
курсове, а тя стояла в къщи при неговите родители. С. се връщал за по
три-четири дена и пак заминавал. В началото били добре, разбирали се,
отношенията им били добри, но след това по телефона едно момче ѝ писал и
това съобщение и свекърва ѝ го видяла и я набила и я изгонили. Поискала
си детето, но те не ѝ го дали. На С. баба му я завела в нейната къща.
Тогава майка ѝ и баща ѝ били във Франция - само баба ѝ била с
нея, след това те дошли в нейната къща и там и я набили затова, че е допуснала
грешка и поискали да подпише един документ. След това отишла на едно място,
подписала се на нещо, но не зная на какво се подписва и впоследствие разбрала,
че това било нещо да и отнемат детето. Сочи, че не ѝ дали детето - тя
отишла да си го иска, пращала хора да го вземат, но те пак не го давали.
Нейните родители се били върнали от Франция и като отишли пак във Франция я
взели с тях. Твърди, че искала да види детето си по интернет, видео връзка, но
те не ѝ давали да го види и тя много плакала и затова се разболяла от
цирозен колит, след което се върнали в България и била в болница и като излязла
от нея, отново пробвала да си вземе детето, но те пак не го давали. Твърди, че баща ѝ е пробвал, но и на
него не го давали. След няколко дни отново отишли да искат детето и тогава ѝ
го дали - това било месец август някъде около 10-ти. Твърди също, че родителите
на С. искали само родителите ѝ да виждат детето, а тя да не го вижда,
както и че от онзи ден насам тя повече не го е виждала. Като върнали детето на
бащата, след това завели дело за развод, за да си вземе детето. След това посочва,
че отишла при адв. М. и отишли в полицията и тогава успяла да видя детето си за
два часа. Впоследствие твърди, че разбрала че съпруга ѝ се оженил и
неговата жена гледала нейното дете - това тя го видяла. Иска си детето,
не иска детето ѝ да се гледа от втора майка – мащеха. Твърди, че видяла
втората му жена да гледа нейното дете преди четири-пет дни, като отивала при
социалните да дава нещо. Минавала покрай тях и тогава я видяла, че гледа нейното
дете. Твърди също че бащата не гледа детето си, но и не ѝ го дава. Разбирала,
че детето се чувства добре с нея, защото когато си тръгвало от нея много
плачело и не искало да се прибира при баща си. Искала детето да спи с нея, да
остане вечерта с нея, но никой не ѝ разрешавал. Посочва, че си иска
детето, не иска съпруга си, иска да се разведе, но си иска детето.
Ответникът С.И.С.
твърди, че в началото се разбирали добре с Е., но после тя си намерила един
любовник от Фейсбука, тръгнала си сама от тях, никой не е гонил, взела си пътя
и си отишла в нейната къща. Обяснява че си намерила любовник от facebook-a и се
срещала с него и той разбрал кой е любовника и бил сигурен в това. Твърди също,
че тя сама си е тръгнала, никой не я е бил и му казала „Аз не те искам. Ще
избягам със С. и ще си направим дете с него. Също така сочи, че когато Е. си
тръгнала, не искала детето. Тогава той бил вкъщи и тя казвала, че ще отиде да
живее със С. и ще си направи дете с него. Е. му казвала, че неговата майка е
майка на детет, посочва също че когато си отишла Е. родителите ѝ били във
Франция и след като се върнали взели Е. и с нея пак отишли във Франция, като
през това време, докато Е. била там с родителите си, не търсила детето. Отишла
с родителите си май месец и се върнала в България август месец, след което баща
ѝ два пъти идвал да взема детето а тя го връщала - не го искала.Сочи също,
че и в момента пак ѝ дава детето, спазват режима на контакти, приготвя
чантата с храна, дрехи и играчки да преспива там, но Е. го връщала и детето не
преспивала при нея. Твърди, че даже ходили пак при социалните и те им казали,
че детето трябва да приспива там, но те пак го връщали. Заявява, че желае да се
разведе с Е. и че няма друга жена, няма приятелка. Не знае дали Е. има друго
семейство - тя живеела при майка си и баща си. Посочва също, че всичко което тя
е казала сега е лъжа. Твърди, че иска детето да е при него, желае да си го
гледа, да се грижи за детето, да го храни, да го води по разходки в парка. Сочи
че при нужда го води на лекар. Също разяснява, че след като Е. си тръгнала от
него ходил един месец във Франция, за да работи като тогава майка му гледала
детето и сега когато е тук, когато се налагало също майка му го гледала за по
някой час. Твърди, че Е. поискала майка му и баща му да осиновят детето, защото
тя казала че не го иска и че той не бил съгласен неговите родители да осиновят
детето, но Е. го поискала и той затова се съгласил имайки предвед че са едно
домакинство. Завявя, че си иска детето и желае да се грижи за него.
В заседанието проведено на 23.06.2020 г. са допуснати до разпит и изслушани по
трима свидетели за всяка от страните: Антоанета Митева Антоанетова – без
родство, Н.М. Ю. – баща на ищцата, Филка Юлиева Стефова – майка на ищцата,
Стоилка Кунчева Славова – без родство, Златка Колева Щилиянова – майка на
ответника и Стела Стоянова Чолакова – леля на ответника.
В същото съдебно заседание съдът е определил, нови привременни
мерки, като е изменил определените такива от 24.02.2020 г. в частта им „Режим
на лични контакти на майката Е.Н.М. с детето И. С.И.”, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от
8.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден с преспИ.е и два пъти
по 10 дена през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на бащата.
На последното
проведено открито съдебно заседание от 04.09.2020 г. вещото лице П.Х.Г. е
отговорил на допълнителните въпроси, поставени от процесуалните представители
на страните по представените от него съдебно-психологична експертиза, чието
заключения същият поддържа.
Заключенията
му са били приети с направените в съдебното заседание уточнения, както от
страните, така и от съда.
След като обсъди събраните по
делото доказателства: Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на Акт за граждански брак № 0301/30.07.2018 г. от Община Нова Загора; Удостоверение
за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 602/ 22.03.2018 г. от
Община Сливен; Социален доклад с изх.№ ПР/Д-СН-НЗ/11-001/04.02.2020 г. на ДСП –
Нова Загора; Декларация на С.И.С. на л.30 по делото; Писмо с изх.№
ПР/Д-СН-НЗ/14-001/13.02.2020 г. на ДСП – Нова Загора на л.37 по делото;
Социален доклад с изх.№ ПР/Д-СН-НЗ/16-001/18.02.2020 г. на ДСП – Нова Загора;
Социален доклад с изх.№ ПР/Д-СН-НЗ/23-001/08.05.2020 г. на ДСП – Нова Загора; Удостоверение
за завършен XI клас с рег.№ 15-2/27.02.2017 г. на С.И.С. с ЕГН **********;
Заключение на вещото лице по назначената съдебно-психологична експертиза на Е.Н.М. с вх.№ 260010/18.08.2020 г.; Заключение
на вещото лице по назначената съдебно-психологична експертиза на С.И.С. с вх.№ 260114/27.08.2020 г.; изслушването на
страните по делото, както и показанията на св. Антоанета Митева Антоанетова, св. Н.М. Ю., св. Филка Юлиева
Стефова, св. Стоилка Кунчева Славова, св. Златка Колева Щилиянова, св. Стела
Стоянова Чолакова, св. Пати Сабри М. и св.
Йовка Алекова Велева, съдът намери
за установено следното:
Страните по делото са законни
съпрузи от 30.07.2018 г., видно от приложеното удостоверение за граждански
брак, издадено от Община Нова Загора по акт 0301/30.07.2018 г. По време на
брака им е родено едно дете И. С.И. на 17.03.2018 г.
Съпругата Е.Н.М. е предявила иск за развод, като е
изтъкнала различни причини, мотивиращи желанието ѝ и наведените твърдения
за дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения. Ищцата твърди, че
причините да се влошат отношенията им били, че когато са сключили брак са били
много млади и все още неизградени като личности и като такива са били податливи
на влиянието на близки и роднини, които им създали множество проблеми, кавги и
разправии.
Ищцата
твърди, че в началото на месец май 2019 г. ответника я изгонил от дома си, но
не ѝ позволил да вземе детето. По това време родителите на ищцата били
във Франция, нямало кой да я защити и тя отишла да живее в техния дом при баба
си и че след раздялата им, С. ѝ позволил само няколко пъти да види сина
си, като от август 2019 г. изобщо нямала достъп до детето си. Твърди, че С.
поставил условие, че ще види сина си, само ако подпише декларация - съгласие
той да го изведе в чужбина.
Ищцата
твърди, че в дома си има перфектни условия за отглеждането му и може да разчита
и на помощта на родители си. Посочва, че страда за сина си и иска да се грижи
за него. Твърди, че за детето се грижи не ответника и неговите родители, защото
цяла седмица са по пазарите в гр. Димитровград, Турция и т.н., а едно 10-тина
годишно момиче.
Сочи, че бракът им
с ответника е изчерпан от съдържание и между тях няма любов, разбирателство,
уважение, споделяне, общност и установилата се фактическа раздяла от месец май
2019 г. го доказва. Твърди, че ответника само два месеца след раздялата им,
заживял на съпружески начала с друга жена и многократно ѝ заявявал, че не
я иска за своя съпруга.
С нарочна искова молба ищцата
е предявила особено искане за постановяване на привременни мерки, като по това
искане съдът се е произнесъл с определение от 24.02.2020 г., като е предоставил
упражняване на родителските права на ответника, а на ищцата – майката е
определил подходящ режим на лични отношения.
Предявени са
няколко иска - иск за развод по чл.49, ал.1 от СК и последващите иска за развод,
брачни искове относно родителски права, местоживеене, режим на лични отношения
и издръжка на малолетното им дете,
родено по време на брака.
Предявеният
иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от
водене на настоящото производство по смисъла на чл.124, ал.1 от ГПК, а
ответника е пасивно легитимирана по него страна по смисъла на чл.127, ал.1,
т.2-5 от ГПК.
Исковата
молба е редовна и отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
В даденият от съда срок
ответника е подал отговор на исковата молба. С отговора си заявява, че не е съгласен с претенциите на
ищцата. С изключение на обстоятелството, че желае бракът им да бъде прекратен,
счита останалите обективно съединени искове за неоснователни.
На 10.02.2020 г. в Районен съд - Нова Загора е депозирана насрещна
претенция, с която се твърди, че действително на 30.07.2018
г. страните са сключили граждански брак. Сочи се, че страните от връзката си
имат родено дете И. С.И. роден на *** година с ЕГН **********. Сочи се, че
съпрузите след сключване на брака заживяли в домът на родителите на ответника
на адреса, на който живее той и понастоящем. Твърди се, че още в началото
брачните им отношения не протичали добре, тъй като ищцата - М. не полагала
грижи нито за съпруга си – ищец по насрещния иск, нито в домакитството и по
отглеждането и възпитанието на детето им. Твърди се, че той като баща на детето
поел цялостната му издръжка, както и отглеждането му, набавяне на храна дрехи,
хранел го и го къпел, спял с него, извеждал го на разходки и възпитавал. Сочи,
че в грижите за детето понякога му помагала и неговата майка като го отменяла в
част от задълженията му, по готвене и пране и помощ при отглеждането на детето.
Сочи, че съпругата му и майка на детето му И., напълно се е дезинтересирала от това, като я интересувало
най-вече да ползва интернет с телефона си и да има Фейсбук. Сочи че ищцата по
първоначалния иск и ответница по насрещния криела с кого си кореспондира и къде
ходи, когато излиза от домът им, докато в махалата и на него като съпруг не му
станало ясно, че има извъбрачна връзка с
определено лице. Сочи се, че М. заявявала категорично, че не желае да гледа
детото, като причина затова й поведение се изтъква наличието на извънбрачна
връзка от нейна страна с друго лице. Сочи се, че през месец май 2019 г.,
съпругата му М. го е напуснала, като оставила детето, след което заминала при
родителите си във Франция и след като се прибрала към края на месец август, не е
търсила детето и не е дала и една стотинка за издръжката му, нито му е купила
каквото и да е. Твърди, че на няколко пъти нейният баща искал детето и то му
било давано, като било е връщано след няколко часа. Ищеца по насрещния иск също
желае прекратяване на брака като непоправимо разстроен, считайки че това е по
вина Е.Н.М..
Моли съда да предостави упражняването на родителските
права върху малолетното дете И. С.И. с ЕГН **********, на него като негов баща,
а на майката Е.Н.М. да
определи режим на контакти с детето, включващ: да го взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
9.00 часа на първият ден до 18.00часа на вторият ден т.е с преспИ.е и 1 месец
през лятото, което време да не съвпада с платеният му годишен отпуск.
Моли съда да определи местоживеенето на малолетното ми дете И. С.И.
ЕГН ********** при бащата.
Моли съда, да осъди Е.Н.М. да заплаща на малолетното им дете И. С.И. с ЕГН **********, чрез
него, като негов баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 250.00
лв., считано от 01.06.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена вноска, до настъпване
на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Моли съда, да представи на него и детето
ползването на семейното жилище, една стая и сервизни помещения в домът на родителите
му на посоченият адрес до навършване пълнолетие на детето.
Ответницата
по насрещния иск не представя отговор в законоустановения срок.
Съдът
намира,че двата иска могат да се приемат за съвместно разглеждане в настоящото
производство, тъй като са налице всички изискуеми предпоставки визирани в
чл.211, ал.1 от ГПК, включително и алтернативно посочената.
Съдът следва
да се произнесе и по допускане на доказателствата и тяхната допустимост.
Съдът
кредитира събраните гласни доказателства, относно отношенията между съпрузите и
на всеки от тях към детето, полаганите грижи и проявено поведение, спрямо
роденото от брака малолетно дете, като последователни и непротиворечиви.
Друга част от
събраните по делото доказателства под формата на свидетелски показания съдът не
кредитира, намирайки ги за противоречиви.
Мотивирайки искането за развод, както в исковата молба на ищцата, така и
при изслушването ѝ от съда, прави впечатление липсата на основателни
причини за развод, желан от ответницата. От приетите гласни доказателства на
разпитаните по делото свидетели стана ясно, че бракът между страните е
непоправимо разстроен, но по-скоро това е вследствие на брачна изневяра от страна
на ищцата, което тя сама и посочила в съдебно заседание, както и продължилата
дълго време фактическа раздяла между съпрузите. От свидетелските показания безспорно
се установи, че ищцата сама си е отишла и спрямо нея не е упражнено насилие от
страна на ответника или родителите и баба му, нито при напускането, нито при
последващи разговори в дома ѝ водени между двете семейства. От
показанията на разпитаните свидетели не се установи категорично и безспорно Е.,
да е била бита от съпруга си, както и от неговите роднини. Потвърдиха се
твърденията на съпруга С., че съпругата му Е. имала телефон по който си е
пишела с въпросното лице С., с когото започнала извънбрачна връзка.
Недостоверни и противоречиви са показанията в този аспект на св. Н.М. Ю.
– баща на Е., че нямала телефон. Съдът не кредитира показанията на свидетелите от страната на
ищцата, относно твърдението, че е била бита, при това в дома на родителите си в
тяхно присъствие. Предвид установените норми и порядки на
ищцата, ответника и техните роднини, не звучи достоверно това да се е случило в
дома ѝ и в присъствието на родителите ѝ.
Недостоверно
звучи и твърдението на ищцата Е., че се е подписала, без да знае за какво и е
дала съгласието си за осиновяване на детето от родителите на С., без изобщо да
разбере за какво точно се подписва. В подкрепа на това съждение е написаното на
л.21 по делото в социалния доклад, а именно, че „Майката Е.М., със съгласието
на родителите си декларира писмено, че е съгласна детето ѝ И., да бъде
осиновено при условията на пълно осиновяване от неговите родители.“
Твърдяното от
ищцата, че не знае изобщо български, донякъде противоречи на соченото от
социалния работник Василева, която в съдебно заседание обяснява, че когато разговаряла с Е. ***, понеже била трудна
комуникацията с нея - майка ѝ и е превеждала, но според нея ищцата
разбирала и нямала нужда от преводач, но пък доказва, че майка ѝ св.
Филка Юлиева Стефова знае и разбира български, видно апропо и от показанията
дадени от нея в съдебна зала, а и надали би подвела дъщеря си, относно
подписаното от нея, за което Е. навежда, че не била запозната какво предсавлява.
Същото важи и за бащата на Е., св. Н.М. Ю., който също е свидетелствал пред
съда на български език.
Наведеното от
ищцата твърдение, че е подписала този документ в къщата на родителите си, след
като е била бита от близките на С., под угрозата отново да бъде бита, ако не
подпише, не кореспондира със свидетелските показания на св. Стефова – майката
на ищцата, която е посочила, че документа е бил донесен от адвоката на С. –
една Нора, която им го дала готов и те го дали на нотариуса. Запитани дали
знаят за какво е документа, отговорили отрицателно, понеже не знаели да четат и
били неграмотни подписали същият. Разминаване във описваните обстоятелства има
и в това, че веднъж на въпроса на адв. М. Дали нотариусът е бил мъж или жена е
отговорила, че е била жена, която стояла на масата, а друг път е посочено, че
въпросния документ бил разписан от нотариус Бъчваров. Въпреки твърдяното невежество
и пълно незнание, относно съдържанието на документа, св. Стефова е посочила, че
Е. мислела, че дават детето, но не знаели, че го дават на бабата и дядото на С.,
само знаели, че е за детето, но не знаели за какво е.
Законово
задължение на нотариусът е да запознае страните със подписваното от тях, което
св. Стефова практически отрича, но ако това все пак е така, както твърди
последната, то следва да бъде категорично и непротиворечиво доказано.
Соченото от
ответника С. твърдение, че Е. му заявила, че след връзката си със С., вече не
желае да бъде със съпруга си, не желае детето си И. и желае да си направят дете
със С., бе потвърдено отчасти и от социалният работник Светла Василева, която в съдебно заседание е посочила, че миналата година май месец имало дело в
Окръжен съд - Сливен по случай осиновяване на детето, имала призовка и
изготвила социалния доклад и разговаряла с Е., която с усмивка на лицето
ѝ заявила: „Каквото беше, беше. Не искам нито мъж, нито дете!”.
По отношение на фамилното ѝ име след прекратяване на брака, не е
предявена претенция, тъй като не е било променяно след брака.
Не е за пренебрегване фактът, че при напускането на дома в който живеели
с ответника, ищцата не е взела детето си, а го е оставила при бащата, въпреки
крехката му възраст. От свидетелските показания на св. Златка Колева Щилиянова
– майка на С. и свекърва на Е. е изтъкнато, че последната ѝ заявила, че
тя /св. Щилиянова/ е майка на детето, а Е. му е кака. Това бе потвърдено и в изложението
по първия социален доклад, описан и изготвен от Светла Василева, в който се
посочва, че при проведен разговор, Златка Щилиянова и И. Солаков я информирали,
че от непълнолетната майка многократно им е казвала, че тя е кака на детето И.,
а те са му родители, а също и от свидетелските показания на св. Стела Чолакова,
дадени в с.з. от 23.06.202 г. Въпреки заявеното желание на ищцата Е. да вземе
детето си, то контрастира с фактическата обстановка, а именно че след като било
давано на баща ѝ, още преди определяне на привременни мерки, детето И.
било връщано и тя не е правила опити да го задържи при себе си каквото право
безспорно е имала като родител с равни права към този момент.
В съдебното заседание на 24.02.2020 г., запитана от адв. С., дали е било
давано детето на баща ѝ, Е. Мхмуд е отговорила отрицателно, което също не
кореспондира с твърдяното от ответника С., а също така и със свидетелските
показания на св. Филка Стефова – майка на ищцата, която в същото заседание е
посочила, че след като се завърнали от Франция са им давали детето 2-3 пъти,
след което от август месец 2019 г. не са го виждали.
В противоречие на твърдяното от Е., че дори по телефона не им давали да
видят детето И. се явяват и показанията на баща ѝ - св. Н.М. Ю. в
съдебното заседание от 23.06.2020 г. и по-точно в частта им, в която той
посочва, че докато са били във Франция с И. -
бащата на С. направили контакт по телефона и последният му показал
детето за кратко, след което го скрил под предлог, че имало комшии. Свидетелствал
е също, че той лично е вземал детето няколко пъти от дома на С. и го е връщал
навреме.
Безспорно установено от изготвените и изслушани социални доклади по
делото е, че грижи за детето И. основно полагат С., бащата му и майката му и
детето живее в дома на ответника, като са задоволени в достатъчна степен
основните му потребности и за него се полагат адекватни грижи, имал обособена детска
стая и се поддържа много добра хигиена. Отразено е и че те разполагат с
достатъчно средства за издръжка на семейството.
В последното по делото открито съдебно заседание, проведено на
04.09.2020 г. са представени заключения по съдебно-психологичните експертизи на
Е.Н.М. и С.И.С. от вещото лице П.Г., които последният е разяснил, като отговори
на поставените му от процесуалните представители на страните допълнителни
въпроси.
Запитван от адв. М., вещото лице Г. посочва, че бащата превъзхожда
майката по отношение на потенциала - на първо място образованието, подкрепящата
среда също била по-балансирана, което означавало, че разширеното семейство е
по-сплотено и единно и има изграден стереотип, а също и че детето има изградена
и емоционална връзка с разширеното семейство, в случая с бабата и дядото, като
това е установил, тъй като детето дошло заедно с баща си, но търсило
контакт с бащата и на втората фаза, когато трябвало детето да бъде оставено на
някого, за да се работи самостоятелно с бащата, то приело да бъде с разширеното
семейство на бащата, докато във втория случай самото дете не можело да бъде
отделено от майката и не приело разширеното ѝ семейство, поради което
останало на втората сесия с майката. На въпрос на адв. М. възрастта на детето
какъв период от време предполага, за да се изгради емоционална връзка, вещото
лице е разяснил, че от една до три години връзката е само родител дете, а от 3
до 7 години е периодът в който се формира връзката с другите хора от по
вътрешния кръг.
На питането ѝ възможно ли е това да бъде установено от една среща
с детето, отговаря че е описал това, което е констатирал от трите срещи с
детето - два пъти с майката, един път бащата и по-точно, че детето е приело да
остане с родителите на бащата, т.е детето има връзка с тях двамата.
Запитан от съда забелязал ли е някакво напрежение, когато детето е
трябвало да остане при родителите на бащата или просто без много уговорки е
приел да отиде при баба си и дядо си по бащина линия, Г. е отговарил
отрицателно - не били необходими уговорки, нямало съпротива, отишло при баба си
по бащина линия, която го поела от вратата, докато при посещението на майката Е.,
която дошла с родителите си, майка ѝ я съпровождала, като на едната среща
детето отказало да се отдели от майка си, гушкало се в майка си и не пожелало
да отиде при бабата.
Сочи, че връзката между дете майка е в процес на изграждане. Разяснява обстойно,
че когато в тази възраст се разглежда връзката майка-дете се разглежда феномена
на доверието - в случая, това което се наблюдава е, че детето е вкопчено в
майката и то по никакъв начин физически не се отделя от нея, от което не може
да се направи извода, че връзката майка-дете е в процес на изграждане,
т.е детето на подсъзнателно ниво изразява страх да не я загуби, а също и че на по-късен етап, когато тази връзка
е окончателно формирана детето може да се отделя от майката в периметъра на
зрителния контакт и това ще бъде нормално характерно състояние.
Запитан от адв. С., потвърждава че детето има изградена връзка с бащата
и не само с него, а и с разширеното му семейство, а на въпроса му дали периода,
през който детето е било при бащата е бил благоприятен за него и има ли нещо
негативно в нормалното развитие на детето, вещото лице посочва, че детето една
идея надвишава ресурсите на родителите си., но не знае дали това се дължи на
това, че е било при бащата. Попитал го е също, относно чутото, че майката не е
давала издръжка на детето, докато е било при бащата, дали това показва
отношението ѝ към детето, вещото лице отговаря, че при толкова малко дете
други фактори са водещи, но ако трябва формално да отговори – да.
Говорейки за липса на ресурс от страна на майката сочи, че липсвал такъв
социален ресурс.
Запитан от адв. М., вещото лице отговаря, че емоционалното развитие и
интелигентността на детето са в норма. Не може да отговори, дали отделянето от
майка му е повлияло и не би било правилно и разяснява, че стигнал до този извод
при непосредствените си наблюдения на детето - на него му се задавало нещо, то
се е справяло. При изследване на родителския капацитет, детето участвало и
оттам се виждало емоционалното поведение на субекта, което трябвало да бъде
взаимно действие с някого. Запитан дали отделянето на детето от бащата е
по-пригодно или по-скоро става въпрос при определяне на режим на контакти с
детето с единия или с другия родител, Г. посочва, че независимо кой от двамата
родители има по-голям ресурс, е тръгнал процес на изграждане на връзка на детето
с майката и нарушаването на един такъв процес крие риск и запазването на
контакта на детето с майката е много важно. Адв. С. е акцентрал на т.9 от
заключението, в която се казва, че е тръгнал процес на изграждане на връзката с
майката с детето, но в същото време било посочено, че детето не е естествено
привързано към майката и изключително позитивно приема бащата. Вещото лице
разяснява, че това е свързано с тъй наречената „Отдаденост на майката“,
неестествено привързване на тази възраст било да играе, да щъка и да наблюдава,
дали няма да загуби от поглед майката. Що се отнася до бащата - детето
изключително позитивно приемало бащата на този етап. Сочи че от практиката си е
виждал подобни връзки, където децата периодично виждат единия от родителите си
по някаква причина и авторитета на бащата, като по-дисциплиниращ правело детето
по-обрано в реакциите му, а в случай детето искрено му се радвало и се
забавлявало, т.е като при майката и в случаят и двамата родители изпълнявали
майчината функция.
Съдът е за питал вещото лице, дали майката Е. проявява зависимост от
родителите си, на което вещо лице е отговорил утвърдително. Сочи, че тя не може
самостоятелно да комуникира на български език и те ѝ превеждат на турски
език. Счита, че към настоящия момент пречките са малки, но твърди, че когато
детето тръгне на училище, ще станат големи.
Посочва, че детето не е чувствало говорна бариера, когато е бил в
семейството на баща си, като когато са били при него при подаването на реплики
от бащата на детето на български на турски, детето реагирало и на репликите на
български език.
На въпроса на адв. С., как е комуникирал с ищцата, Г. разяснява, че има
стажантка, която е родена турскоговоряща и е обучена да работи с такива деца. Сочи
че е при него на стаж, като по важното в случая било, че с нея предварително са
разработили тази методика и тя знаела какво ще превежда, тъй като го е правила
веднъж преди това с по-тежък случай. Посочва, че няма качества на преводач, но
имала качества, свързани с тяхната професия която е по-важно от гледна точка на
връзката родител-дете. Изтъква, че освен това, тя била на годините на майката и
бащата и считал, че ако повика по-възрастен човек, детето ще се стресира, както
и самите родители. Относно т.3 от експертизата адв. М. е поискала разяснение,
какви погрешни подходи са наблюдавани и какъв е модела, който е изграден в семейство
на бащата, вещото лице посочва, че бащата също е обгрижващ родител, влиза в
майчината функция и не е склонен да насища пространството с правила и забрани,
каквато функция имал бащата, а на въпроса ѝ как се отчита липса на родителско
поведение при ответника в качеството на баща, отговаря че при бащата се
преодолява чрез изградения модел в неговото семейство. В много случаи когато
майката оставяла детето на бабата, тогава бабата започвала да се възприема като
родителя, който налага забрани и това не бил уникален извод за България, а
половината от децата се отглеждали от бабите си. Визира, че бабата и дядото по
бащина линия играели бащината роля, налагали правила и забрани, създавали
подредба в дома, в който се отглежда детето.
Вследствие на допълнителните разяснения страните са приели така
изготвените заключения по назначените съдебно-психологични експертизи.
Съдът също ги кредитира.
По делото се
събраха гласни доказателства. Оформиха се две групи свидетели, първите
подкрепящи изложеното от ищцата, а именно – П. С.
М. – баба на ищцата, Ф. Ю.С. – майка на ищцата, Н.М. Ю. – баща на ищцата, а
вторите –от ответника - Н.М. Ю. – баща на ищцата
и А.М.А. – без родство.
От свидетелските показания на така посочената първа група свидетели, се
установява, че С. и Е. са се разделили май месец 2019 г., като оттогава не
ѝ било давано детето ѝ да живее в дома ѝ. Преди това са
живели добре съвместно за около 4-5 години, родителите на С. се занимавали с
търговия, което било свързано с пътуване в определени дни от седмицата, а С.
пътувал периодично в чужбина и се връщал. След като се установило от телефона
на Е., че има извънбрачна връзка, през август месец тя била бита от С. и
близките му и върната в дома на родителите ѝ, а след като се завърнали от
Франция и провели разговор с родителите на ответника С., отново била бита от С.
в дома на нейните родители и я принудили да подпише пълномощно, че се отказва
от детето си, което тя и родителите ѝ не знаели за какво се отнася,
поради неграмотността си. Свидетелстват също, че в дома на С. имало момиче
Пембе на около 10 години, което се грижело за малолетното дете И.. Сочат също,
че ответника вече имал нова връзка с друга жена.
Съдът не кредитира показанията на баща ѝ - св. Н.М. Ю., тъй като
ги намира за частично противоречащи на установените факти по делото, както бе подробно
разяснено по-горе.
Такива се явяват отчасти и тези на баба ѝ, сочеща че Е. е била
върната в дома на родителите си от бабата на ответника, докато другата група
свидетели сочи, че ищцата сама е напуснала С. и детето си и ги е изоставила.
От свидетелските показания на втората група свидетели се установява, че С.
и Е. са се разделили май месец 2019 г., като преди това са живели добре
съвместно за около 4-5 години, родителите на С. се занимавали с търговия, което
било свързано с пътуване в определени дни от седмицата, а С. пътувал периодично
в чужбина и се връщал. Свидетелстват, че
Е. е напуснала детето и съпруга си, заради извънбрачната си връзка със С., като
през август месец 2019 г. тя се върнала сама в дома на родителите си. Извежда
се като достоверно, че С. се е грижел за детето си добре, което бе потвърдено и
от майката на Е., както и социалните доклади по делото и съдебно-психологичните
експертизи, сочещи че детето било обгрижвано много добре от баща си и било
много привързано към него.
В противоречие на показанията на първата група свидетелски показания,
обаче посочват, че детето И. било давано на бащата на Е. и връщано на баща си С..
Твърдят, че майката е неглижирала задълженията към малолетното си дете, за
сметка на връзката си със С.. Посочват се, че поради нежеланието на майка му да
гледа малолетното си дете И., тя се съгласила и подписала детето да бъде
осиновено от родителите на С.. Същото съгласие е дал и С., което той самият
обяснява че е сторил, тъй като по този начин детето щяло да остане при него в
дома му, а и майка му не го искала. Показанията им са противоречиви и по
отношение на наведеното, че Е. била бита от С. и близките му. Свидетелстват
също, че в дома на С. имало момиче Пембе на около 10 години, което се грижело
за малолетното дете И.. Това С. обяснява с факта, че имат близко дете Пенка
(Пембе), което идвало да си играе с И.. Сочат също, че ответника вече имал нова
връзка с друга жена, което не бе доказано.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, дотолкова доколкото установяват дълбокото
и непоправимо разстройство на брачните отношения. При кредитиране на
свидетелските показания съдът съобрази евентуалното им пристрастие предвид
наличието на родствени и близки приятелски връзки със страните, поради и което
дава превес на събраните писмени доказателства и заключенията на приетите от
съда социални доклади и съдебно- психологични експертизи при преценка на
пригодността на двамата родители да упражняват родителските права върху
роденото от брака дете.
Предвид
заключенията на вещото лице по съдебно- психологични експертизи, приети както
от страните, така и от съда в т.6 Г. е заключил, че по отношение на
сравнителната степен на потенциала на майката Е. е 3 единици, спрямо 4 единици
за бащата С.. В т.7 пък е посочил, че майката Е. е хронично болна и при нея се
наблюдават образователни дефицити, възпрепятстващи реализацията ѝ на
пазара на труда. Същевременно не получава и пенсия поради нисък – 40 % ТЕЛК.
Заключил е и че майката Е. проявява зависимост от родителите си и при нея се
наблюдават познавателни дефицити. В т.3 от заключителната част на експертизата
на майката , изследвайки стила на живот на майката, с цел да изведе личностни
качества, които са ползотворни за имитация
и отъждествяване от страна на детето, вещото лице е отговорило, че
майката води относително затворен начин на живот и е синтезирал като такива
качества специфичните ѝ умения в областите грим и фризьорство.
По отношение
на бащата в експертизата в същата т.3 от заключителната част на същия въпрос е
извел, че бащата е борбен и инициативен, способен е да се ориентира в непозната
среда и бързо се адаптира.
Анализирайки
посоченото, съдът намира доста по-ползотворно това, което детето би имитирало и
имплементирало в поведението си от баща си.
В заключение
вещото лице е подчертал, че бащата С.И.С. притежава образователен ценз и
социални умения, превъзхождащи, тези на майката Е.Н. Мхмуд и среща безрезервна
подкрепа от членовете на разширеното си семейство, което вече било част от
емоционалния свят на детето.
Съдът, водим
от интереса на детето във всички негови аспекти, намира като неприемливи някой
действия и бездействия от страна на майката – въпреки декларираната от нея и
близките ѝ възможност за финансова подкрепа, за такава не са налице факти
да е осъществявана, поне не и в достатъчен обем и честота. Напротив – бидейки
осъдена да изплаща издръжка на детето си, доказателства за такива парични постъпления
липсват. В този ред на мисли, не е без
значение на по-късен етап в обозримото бъдеще на детето, как то ще бъде
подсигурявано с всичко от което се нуждае, предвид влошеното здравословно
състояние на майката, неполучаваща дори пенсия, както и хроничната болест и
наблюдаваните от вещото лице образователни дефицити, възпрепятстващи
реализацията ѝ на пазара на труда, което би ѝ дало стабилни доходи.
С нарастване възрастта на детето ще трябва то да бъде обезпечи още по-добре,
поради все по-големите и все по-разнообразните потребности на детето.
На следващо
място не е за пренебрегване посоченото от вещото лице Г. в заключението му, че бащата С.И.С. притежава
образователен ценз и социални умения, превъзхождащи, тези на майката Е.Н.М., а по
отношение на сравнителната степен на потенциала на майката Е. е 3 единици,
спрямо 4 единици за бащата С.. Отчитайки посоченото, съдът счита за по-пригоден
за отглеждането на детето И. С.И. на този етап – неговия баща С.И.С..
И на последно
място, но не и по значение е фактът, че майката Е.Н.М. – български гражданин,
родена и живяла в Република България, не владее в достатъчна степен официалният
говорим език в страната – български, видно от назначаването на изискания от
нейна страна преводач. Укоримо в случая е не обстоятелството, че детето ще знае
турски език – напротив езика е богатство, а факта, че бидейки то отглеждано от
нея, не би имало шанса за равен старт в живота, наравно със своите връстници, тъй
като тя самата незнаейки езика не би могла да му го предаде, нито да му помага
при интегрирането на подрастващото дете и постъпването му в детска ясла,
градина, училище и пр.
Интересът на
детето се свежда до това, то да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който
да му осигури нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и
социално развитие, съобразено с нуждите и наклонностите му образование и
възпитание, да го подготви за живота като самостоятелна и отговорна личност,
като му бъде осигурява адекватно упражняване и опазване на неговите лични и
имуществени права и интереси и му обезпечи нормално участие в гражданския
оборот.
В крайна
сметка отчитайки комплексно конкретните обстоятелства, предвид
гореизложеното, съдът стигна до извода,
че в по-висока степен би отговорило на интересите на малолетният И. да бъде
поверен на грижите на баща си С..
По иска за
развод:
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че брака между страните е
дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсани са окончателно брачните връзки,
изчезнало е взаимното доверие, обич и привързаност и между съпрузите са
установени отношения на отчуждение. Това налага извода, че брака съществува
само формално и запазването му не е в интерес на съпрузите, детето и на обществото.
Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност
за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуваща фактическа
раздяла, която е задълбочила отчуждението между съпрузите. Поради изложеното
съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде
прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.
По отношение
на родителските права :
Единственият
критерий, който е основание за възлагане на родителските права, е интересът на
децата. Той винаги е конкретен и съдът е длъжен да го установи, като извърши
цялостна преценка на всички обстоятелства, които физическото, психическото и
нравственото развитие на децата, респ. създаването на такива условия на живот,
които да съответстват на нуждите им. Във връзка с преценката, която съдът
следва да извърши по въпроса кой е по -подходящият родител, за да постанови
родителските права да се упражняват от него, е налице практика на ВС за
критериите, които са от значение за решаването му – ППВС № 4/6.12.1962 г., ППВС
№ 1/12.11.1974 г. Съдът следва да прецени всички обстоятелства, които в своята
съвкупност се обозначават като интерес на децата. Изброяването на тези
обстоятелства и в чл.59, ал.4 от СК е примерно, тъй като подходът към всеки
случай е конкретен и комплексен. Семейният кодекс не съдържа легално
определение за понятието „интерес на детето”, но от тълкуването на разпоредбите
на чл.59, ал.4 във вр. с чл.124,125 и др. от СК може да се заключи, че
интересът на детето се свежда в крайна сметка до това, то да бъде отглеждано и
възпитавано по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено,
интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за
съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го
подготвя за живота като самостоятелна и отговорна личност, който му осигурява
адекватно упражняване и опазване на неговите лични и имуществени права и
интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Тъй като се
касае за интерес на една отделно взета личност, той винаги е нещо конкретно и е
резултат от съобразяването на конкретни обстоятелства, във връзка с неговото
правилно развитие. В случая, за да направи тази преценка, съдът взе предвид
писмените доказателства, данните, съдържащи си в социалните доклади,
заключенията на в.л. по съдебно-психологичната експертиза, гласните
доказателства, подробно обсъдени по-горе, на база на които прави извод, че
бащата е по-пригодния родител, който следва да упражнява и занапред
родителските права върху малолетните деца.
Съдът счита,
без да отрича родителските и възпитателските качества на майката, че
родителските права трябва да бъдат възложени на бащата, който притежава
родителския капацитет и нужните възпитателски качества за отглеждане на детето.
Между бащата и детето съществува силна емоционална връзка. Промяната в средата
на живот на детето, в утвърдените му бит, навици, обкръжение, би била
неблагоприятно и травмиращо за него, доколкото все още изживява и не е
преодоляло емоционалната и психическа травма от раздялата на родителите си.
Бащата е участвал активно в грижите за детето си още от раждането му и за него не
са чужди и непривични специфичните грижи за малолетното дете.
При анализа
на възприетата фактическа обстановка, като се вземат предвид всички значими фактори
– субективните - от една страна: ниската възраст на детето и големия обем от внимание
и специфични грижи, които тя налага, и от друга страна: характера и поведението
на всеки от двамата родители, способността да полага в необходимата степен
лични и непосредствени грижи към детето, възможностите да му осигури нормална и
задоволяваща потребностите му домашна обстановка и средствата за неговата издръжка,
както и основният фактор – спокойствие и душевен комфорт, зависещ значително от
незастрашаване на връзката „родител-дете”, съдът счита, че интересът на детето
налага упражняването на родителските права в този момент да се предостави на бащата.
Той е родителят, който в по-голяма степен и пълнота може да осигури
едновременно и физическия и душевния комфорт на детето в оптимално съотношение.
Местоживеенето на детето също следва да се определи в дома на бащата.
По въпроса за
издръжката и режима на свиждане :
Съгласно
чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от СК, размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно ал.2 на същия член минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. От 01.01.2020 г. размерът на минималната месечна работна заплата за
страната е 610 лева, т.е. размерът на минималната месечна издръжка за едно дете
е 152 лева. От материалите по делото е
видно, че ответницата не получава месечно трудово възнаграждение. Предвид
изложеното, както и предвид възрастта на детето, като съдът счита, че с оглед
нуждата от храна, облекло, играчки и др., следва да определи минимална издръжка
в размер на 152 лева месечно. Издръжката следва да бъде присъдена, считано от датата
на подаване на исковата молба.
За правилното
и хармонично развитие на детето, и отчитайки препоръките на вещото лице по
съдебно-психологичната експертиза за изграждането на връзката между майката и
детето, то следва да поддържа максимално разширени лични контакти с майка си,
съобразени с обстоятелството, че детето е на ниска възраст и има нужда от изграждане
на емоционална връзка с майката, и за преодоляване на психическата травма от
раздялата на родителите, следва да поддържа близки отношения и с двамата
родители. С оглед на това съдът намира, че следва да определи режим на
свиждане, който да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 8.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден с преспИ.е, като
детето ще се взима от дома на бащата от майката или друг неин близък роднина и
ще се връща в дома на бащата от майката или друг неин близък роднина, както и
един месец през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
Относно
ползването на семейното жилище:
Предвид определеното
от съда местоживеене на детето в дома на бащата съдът счита, че ползването на
семейното жилище, находящо се в гр. Нова Загора, ул.„Освобождение” № 17,
собственост на родителите на ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния
С.И.С., следва да се предостави на бащата С.И.С..
Тъй като не
се претендира изменение по отношение на предбрачното фамилно име на ищцата по
първоначалния иск и ответница по насрещния Е.Н.М., тъй като тя не е променила
фамилното си име по време на брака, то същото се запазва.
По отношение на
разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл.329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат
върху виновния или недобросъвестния съпруг. Безспорно установено по делото и
признато пред съда от Е.Н.М. бе, че вината за разтрогване на брака им е нейна.
По изложените по–горе съображения, разноските остават в тежест на ищцата по
първоначалния иск Е.Н.М. и тя следва предвид изхода на делото да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета по сметка на Районен
съд - Нова Загора държавна такса върху определената издръжка в размер на 219.00
лв.
Ищцата Е.М. следва
да довнесе в полза на бюджета по сметка на РС-Нова Загора окончателна държавна
такса по предявеният иск за развод сумата от 25.00лв., както и да довнесе
окончателна държавна такса по предявения насрещен иск в размер на 25.00лв..
Следва
Е.Н.М. да заплати на С.И.С. сумата от 1019.63лв. -разноски по делото, от които:
700.00 лв. - адвокатски хонорар, 294.63лв. - възнаграждение на вещо лице и
25.00лв. - внесена държавна такса по насрещния иск.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак между С.И.С. с ЕГН **********,*** и Е.Н.М.
с ЕГН **********, с адрес *** сключен с Акт за граждански брак № 0131/
30.07.2018 г. на община Нова Загора, като
дълбоко и непоправимо разстроен.
ОБЯВЯВА, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата Е.Н.М. с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от
брака на страните дете И. С.И. с ЕГН **********,
на бащата С.И.С. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето И. С.И.
с ЕГН **********, в дома на бащата С.И.С. с ЕГН ********** на адрес: ***
.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Е.Н.М. с ЕГН ********** с детето И. С.И. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00 часа
на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден с преспИ.е, като детето ще се взима
от дома на бащата от майката или друг неин близък роднина, който да го предаде
на майката и ще се връща в дома на бащата от майката или друг неин близък
роднина, както и един месец през лятото, което време да не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Е.Н.М. с ЕГН ********** да заплаща на С.И.С. с ЕГН **********, като баща и законен
представител на малолетното дете И. С.И. с ЕГН **********
ежемесечна издръжка за малолетното
дете И. С.И. с ЕГН **********, в
размер на по 152.00 лв. /сто петдесет и два лева/, считано от влизане на
решението в сила до настъпване на законови обстоятелства, които да водят до
изменяването или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска до пълното и изплащане..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в *****/собственост на родителите на С.И.С. с ЕГН **********./
на съпругът С.И.С. с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е.Н.М. с ЕГН ********** против С.И.С. с ЕГН **********,
кумалативно съединени искове искове, а
именно: за упражняване на родителските права, местоживеене на детето, режим на
контакти и заплащане на издръжка на детото И. С.И. с
ЕГН **********, като неоснователни.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по първоначалния иск в
размер на 50.00 лв. /петдесет лева/ и окончателна държавна такса по предявения
насрещен иск в размерна 50.00 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА Е.Н.М. с ЕГН **********, да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 50.00
лв. /петдесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по исковете.
ОСЪЖДА
Е.Н.М. с ЕГН ********** да заплати в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 219.00 лв. /двеста и
деветнадест лева/, представляваща държавна такса върху определената издръжка.
ОСЪЖДА Е.Н.М. с ЕГН **********
да заплати на С.И.С. с ЕГН ********** направените по делото разноски в общ
размер на 1019.63 лв. /хиляда и деветнадесет лева и шестдесет и три стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд - Сливен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: