№ 689
гр. Сливен, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242230100374 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 422 ал.1 от ГПК, във вр. чл.
415 ал.1 т.2 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че въз основа на Заявление по чл. 417 от ГПК подадено
от ищцовото дружество, РС - Сливен е издал заповед за изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист по ЧГД № 2308/2023 г. срещу ответника А. Х. К.. Въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело по реда на чл. 426 от ГПК
срещу длъжника, в рамките на което заповедта за незабавно изпълнение на парично
задължение е връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Твърди се, че ответникът е ползвал банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк
България“ АД Договор за кредит № FL1232116.
На 04.08.2022 г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски
за главница и за лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на дължимите
по кредита вноски за главница и лихва, считано от датата на изпадане в забава - 04.08.2022
г., с оглед на което Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата
09.03.2023 г. с връчена Покана до длъжника. С поканата е даден срок и възможност на
длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита.
Сочи се, че към датата на настоящото заявление, длъжникът не е изплатил
дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Юробанк България“
АД.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за
1
установено, че „Юробанк България“ АД има срещу А. Х. К. валидно и изискуемо вземане в
размер на:
- 21485.09 лева - дължима главница за периода от 04.08.2022 г. до 01.08.2023 г.;
- 1315.91 лева - възнаградителна лихва, дължима за периода от 04.08.2022 г. до
09.03.2023 г.;
- 2217.53 лева - мораторна лихва, дължима за периода от 04.08.2022 г. до 01.08.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, до
изплащане на вземането.
Претендират се разноските по настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок, отговор от ответника не е постъпил и не е
изразено становище.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирана е молба чрез адв. Д. Е. от САК, с която моли да бъде даден ход на делото.
Поддържа молбата от 17.06.2024 г. и моли съда да постанови неприсъствено решение, с
което да уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани. Претендира
разноските по делото.
В с.з. ответникът редовно призован, се явява лично и заявява, че не оспорва , че
дължи на ищеца суми по сключен договор за кредит. Бил съкратен от работа, затова спрял да
плаща, но не оспорва, че дължи сумите. Твърди, че ще започне отново да плаща.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 04.11.2021 г. между ответника и „Юробанк България“ АД бил сключен Договор за
потребителски кредит № FL1232116 в размер на 22640 лева. Видно от погасителния план
към договора задължението е следвало да бъде заплатено на 110 месечни вноски в размер
на по 274.42 лева.
До ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която банката го
уведомява, че поради забава в плащанията по договора за кредит , вземанията се обявяват за
изцяло и предсрочно изискуеми в размер на 21691.34 лева главница и 1138.75 лева
договорни лихви. Поканата е връчена на 09.03.2023 г., но длъжникът е отказал да я получи,
което е удостоверено с подпис на връчител.
Предвид възникналото задължение ищцовото дружество е предприело действия за
събиране на дължимите суми, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК. По повод на нея е било образувано ЧГД № 2308/2023 г. по описа на РС
Сливен, по което е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист против
длъжника и ответник по настоящия иск за сумата 23101.63 лева главница по договора,
1233.24 лева възнаградителна лихва, дължима за периода от 15.08.2022 г. до 24.04.2023 г. и
сумата 819.38 лева мораторна лихва за периода от 13.082022 г. до 24.05.2023 г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело по реда
2
на чл. 426 от ГПК срещу длъжника, в рамките на което заповедта за незабавно изпълнение
на парично задължение е връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Производството по предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението по чл. 417 от ГПК, поради което предмет на исковото производство,
на това правно основание е само вземането, предявено със заявление в заповедното
производство.
Ищцовото дружество предявява искове за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи сумата 21485.09 лева - главница за периода от 04.08.2022 г. до
01.08.2023 г.; 1315.91 лева - възнаградителна лихва, дължима за периода от 04.08.2022 г. до
09.03.2023 г.; 2217.53 лева - мораторна лихва, дължима за периода от 04.08.2022 г. до
01.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК, до изплащане на вземането.
Предявеното вземане в исковото производство, следва да съвпада с вземането в
заповедното производство, както по страни, така и по юридически факт, от който е
възникнало, вид, падеж и размер. Съдът в исковото производство извършва преценка за
идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата
индивидуализация, въведена от заявителя, съответно - ищец по иска за съществуване на
вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум -
идентичност на фактите от които произтича материалното субективно право, в какво се
състои правото по чл. 417 от ГПК, както и кои са носителите му.
В конкретния случай, такава идентичност на вземането не се установява по делото. В
исковото производство се претендира по-малка сума за главница от тази, претендирана в
заповедното производство, което е принципно допустимо, ако произтича от същия
юридически факт.
В случая обаче в исковото производство ищецът претендира възнаградителна лихва в
размер на 1315.91 лева , дължима за периода от 04.08.2022 г. до 09.03.2023 г., а заповед за
изпълнение е издадена за сумата 1233.24 лева за периода от 15.08.2022 г. до 24.04.2023 г.
Претендирана е в исковата молба и мораторна лихва в размер на 2217.53 лева ,
дължима за периода от 04.08.2022 г. до 01.08.2023 г. Заповед за изпълнение е издадена за
сумата 819.38 лева за периода от 13.08.2022 г. до 24.05.2023 г.
3
Горепосочените различия са съществени и касаят юридическия факт, от който
произтича вземането, поради което настоящият съдебен състав намира, че не е налице
идентичност между вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и предмет на
исковото производство по чл. 422 ГПК.
Съгласно мотивите на т.11.б от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по
иска, предявен по реда на чл. 422, респ.чл. 415, ал. 1 от ГПК, е недопустимо увеличаване на
размера на иска. Няма законова пречка обаче ищецът да претендира суми в по-малък от
посочения в заповедта за изпълнение размер, както е в случая е претендирана дължима
главница с исковата молба
В частта относно вземането за възнаградителна лихва за периода от 04.08.2022 г. до
14.08.2023 г. за ищеца не е налице правен интерес от търсената по реда на чл. 422 ГПК
защита, тъй като вземания, възникнали на соченото основание, не са включени в предмета
на депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, респ. в
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр. д. №
2308/2023 г. по описа на СлРС.
Не е налице и правен интерес от търсената защита по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК по
отношение на претендираната мораторна лихва за периода от 04.08.2022 г. до 01.08.2023 г.,
претендирана в размер на 2217.53 лева. Заповед за изпълнение е издадена за сумата 819.38
лева за периода от 13.08.2022 г. до 24.05.2023 г. Претенцията за мораторна лихва за периода
от 04.08.2022 г. до 12.08.2023 г. и от 25.05.2023 г. до 01.08.2023 г. е недопустима.
За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е налице
пълна идентичност на претенциите, заявени в двете производства – по основание, размер и
период. Производството по чл. 422, ал.1 от ГПК е специално и е пряко обвързано със
заповедното такова по. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът се
счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника -
длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за
изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът трябва да има за предмет
съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство
дълг. Сочената идентичност е процесуална предпоставка както за редовността на иска,
респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената
претенция. Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или отречено
същото право, за което е издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването й
трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за
възникването и съществуването на вземането.
Преценката за идентичност на претендираното материално субективно право се
извършва съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца
по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените
основание и петитум.
Предвид изложеното исковете за възнаградителна лихва за периода от 04.08.2022 г. до
4
14.08.2023 г. в размер на 82.67 лева и с предмет вземанията за мораторна лихва за периода
от 04.08.2022 г. до 12.08.2023 г. и от 25.05.2023 г. до 01.08.2023 г. в размер на 1398.15 лева са
недопустими и производството по делото в тази част следва да се прекрати.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски в производството съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 470.75 лева д.такса и адвокатско възнаграждение в размер на 2993.44 лева, както и
разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение в размер на 470.75 лева
д.такса и 1838,33 лева адв. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Х. К. с ЕГН ********** от
гр. .........................., че ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260
сумите, както следва:
- 21485.09 лева - дължима главница за периода от 04.08.2022 г. до 01.08.2023 г. по
Договор за потребителски кредит № FL1232116 от 04.11.2021 г.;
- 1233.24 лева - възнаградителна лихва, дължима за периода от 15.08.2022 г. до
24.04.2023 г.;
- 819.38 лева - мораторна лихва, дължима за периода от 13.08.2022 г. до 24.05.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, до
изплащане на вземането.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените установителни искове за
възнаградителна лихва за периода от 04.08.2022 г. до 14.08.2023 г. в размер на 82.67 лева и
за мораторна лихва за периода от 04.08.2022 г. до 12.08.2023 г. и от 25.05.2023 г. до
01.08.2023 г. в размер на 1398.15 лева като НЕДОПУСТИМИ.
ОСЪЖДА А. Х. К. с ЕГН ********** от гр. .........................., ДА ЗАПЛАТИ на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260 разноски в производството в общ
размер на сумата 3464.19 и разноски по ч.гр.д. № 2308/2023 г. в размер на 2309.08 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните, а в частта, имаща характер на определение в едноседмичен срок
пред СлОС.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5