Р Е Ш
Е Н И Е
№ /04.12.2018
година, гр. Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Свиленград,
II граждански състав
на петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Д. Т.
секретар: Т.Т.
прокурор:
като разгледа
докладваното гражданско дело № 540 по описа за 2016 г. на Съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от В.Т.Н. срещу Я.Н.К. и С.Д.К., с която е предявен
иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Я.Н.К., починал в хода
на делото на 05.04.2017г., на основание чл. 227 ГПК е заместен С.Д.К. -съпруга,
Н.Я.Н. и Д.Я.Т.-деца.
В
исковата молба се твърди, че по силата на Нотариален акт (НА) №169 от 30.12.1965г., т. I,н.д.
№450/1965 г. дядото на ищеца- Н.Т.С., прехвърля на своя малолетен внук В.Т.Н. правото на собственост върху
60/159 ид.ч. от дворно място,находящо се в ******************************************,
съставляващо по тогавашната регулация пл. №1410, ведно с целия първи етаж от
масивната двуетажна постройка в този пл. номер, който ведно с пл.№ 1411 били
обособени по регулационния план на града в парцел VIII-1410, 1411, кв. 69, при
съседи на целия парцел: от двете страни улици, и О. и К.Т.Г.. Посочва, че от
29.05.1972г. насам /до приключване на съдебното дирене, по арг. от чл. 235, ал.
3 от ГПК/, владее самостоятелно и за себе си както целия първи етаж от
сградата, така и избеното й помещение. В тази връзка поддържа, че мазето е
придобито от него по давност и декларирано като собствено пред данъчните служби
на Община Свиленград.
Посочва се, че етаж втори от сградата е собствен,
съгласно Нотариален акт №153, т. I, н.д. №364/1983г. на С.С.Б..
По-късно, С.С.Б.и съпругата му Х.Х.Б., с Нотариален акт №184 за продажба,том
II, н.д. №711/1994 г., прехвърлили на С.А.Б.правото на собственост върху етажа,
ведно с лятна кухня и ид.част от дворното място.
Посочва се, че през 1996г. сем. Б.завзели
незаконно част собствения на ищеца първи етаж, а именно площ от 16,23 кв. м /първоначално
посочена от 11кв.м/, която преустроили в търговско помещение.
Твърди се, че на 12.09.2007г. Я.Н.К. закупил от С.А.Б.втори
етаж от сградата, която по действащия регулационен план се намирала в пл.
№1360, който пл. номер, ведно с пл.№2848, съставляват ПИ № VIII-1360,2848, в
кв. 86 по регулационния план на гр.Свиленград, утвърден със Заповед
№602/22.11.1993г. Сделката била обективирана в Нотариален акт №181 от
12.09.2007 г., т. VIII, рег. №8201, н.д. №1286/2007г. Предмет на
сделката, освен втори жилищен етаж, са 138/193 ид. ч. от поземлен имот №
VIII-1360,2848, кв. 86 по регулационния план на гр.Свиленград, избеното
помещение на сградата и самостоятелно помещение от 11,00 кв. м, представляващо
стълбище и площадка, находящо се на етаж първи в югозападната част на сградата.
По реда на чл. 143, ал.2 от ГПК ищецът посочва,
че стълбищната площадка, предмет на договора от 2007г., касае външно стълбище,
обслужващо ет. II, и се намира откъм ***********************.
Предвид това пояснява, че според него неправомерно завзетата част от етаж първи
представлява самостоятелно помещение, в което е разположена вътрешна стълбищна
клетка, с площ от 16,23 кв.м, в югоизточната част на сградата откъм ***********************,
гр. Свиленград.
Ищецът
твърди, че ответниците владеят мазето и помещението от 16,23 кв. м от
12.09.2007г. без правно основание, тъй като праводателят на Я.К.никога не е
притежавал спрямо тях правото на собственост.
С тези съображения ищецът претендира да бъде
установено по отношение на отвениците, че е изключителен собственик на цялото
избено помещение от 30 кв. м, на основание давностно владение, както и на
реална част от етаж първи от сградата, с площ от 16,23 кв.м, представляваща
самостоятелно помещение-стълбище и площадка към него, на основание договора за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №169 от 30.12.1965г., т. I,н.д.
№450/1965 г., и същите осъдени да предадат владението. Претендират се разноски.
Ответниците С.Д.К., Н.Я.Н. и Д.Я.Т. оспорват иска.
Посочват, че според обява от 14.05.1982г. на
ОНС-гр.Свиленград, Н.Т.С. и Д.Н.С.продават собственият си недвижим имот по реда
на ЗСГ /отм./, находящ се на ул. „Ан. Алтъпармаков“-гр. Свиленград /сега „Цар Симеон
Велики“/ №25, представляващо дворно място от 76 кв.м, ведно със складово
помещение /изба/ и лятна кухня за сума от 11048 лв. Според Протокол от
02.06.1983г. на Комисия по чл. 34, ал.1 от ППЗСГ се оценява 1/3 ид.ч. от имота,
посочен в обявата,собственост на Н.Т.С., а 2/3 ид.ч. за Д.Н.Н.. Посочват, че
продажната цена по Нотариален акт №153, т. I,
н.д.
№364/1983г. е равна на посочената оценка, която включва и тази на мазе от 69
кв.м. В тази връзка се поддържа, че купувачът по сделката С.С.Б. на 08.12.1983
г. е станал собственик на целия втори етаж,
ведно с цялото избено помещение. Последното се ползва необезпокоявано
както от него, така и от внук му С.А.Б., на когото прехвърля собствеността с
Нотариален акт №184,том II, н.д. №711/1994 г. на РС-Свиленград. По отношение на
втория спорен обект, ответниците твърдят, че е било вход към втори жилищен
етаж. Не оспорват, че помещението е преустроено през 1996г. в магазин и се
ползвал като такъв на сем. Б.. Те са го владели непрекъснато, необезпокоявано и
добросъвестно, като владението на всеки следващ приобретател се е
присъединявало към владението на предишния, без противопоставяне на ищеца от
1996г. насам. Предвид това, ответниците правят възражение за изтекла придобивна
давност спрямо самостоятелния обект в сградата. Считат, че според приложимия
чл. 56, ал. 5 и ал. 5 от ЗТСУ /отм./ не се е изисквало съгласие на другите
съсобственици, когато не се отнемат части
от общо помещение и не се променя предназначението на общо помещение.
Евентуално, прави се възражение за придобивна давност по отношение на избеното
помещение и входа, текла, считано от 1983 г. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът В.Т.Н.
поддържа иска и оспорва претенциите на ответниците, като сочи, че за разлика от
тях се родил, израснал и проходил и по вътрешните, и по външните стълби на
двуетажната жилищна сграда. Счита, че представените по делото писмени
доказателства не установяват избеното помещение да е предмет на продажба, вкл.
предвид обявата от 14.05.1982г., като в НА от 1983г., с който неговите дядо и
леля продават имущество на С.С.Б., не е вписана продажба на изба. Поддържа, че
самостоятелното помещение на ет. I не е обща част и оспорва
твърдението да е било вход, обслужващ ет.II.
Пледира, че
процесните ок. 16 кв. м са преустроени в жилищно помещение от неговия дядо през
1975г. и с баба му там живеели до 1978г., след което заминали за гр. София.
Сочи, че дядо му е прекъснал вътрешното стълбище на ниво на ет. II и то никога не е било ползвано /противно на изложеното от него в тази насока/.
Ищецът признава, че живял в къщата до 1972г., след което служебни и лични
ангажименти възпрепятствали да се грижи за имота. Управлението му оставил на
родителите си, които живеели в гр. София. Сочи, че баща му споменал, че С.Б. е
завзел процесната част от първия етаж, за което баща му помолил да го освободи,
но с искането С.Б. не се съобразил. Посочва, че покрай ангажиментите си, узнал едва през 2008г., че ответниците
завладели спорните обекти и отдали под наем част от имота му. Не намерил време
от 1996г. до 2007г. да възстанови собствеността си и се примирил с нанесените
от сем. Б.щети и пропуснати ползи.
Съдът, като обсъди
въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и
поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За изясняване на спора е допусната
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която установява, предвид
твърденията на страните и ангажираните по делото писмени доказателства, вкл.
нотариални актове, с които се легитимират като собственици в сграда, оглед на
място и данни в архивите на Община Свиленград, че по действащия кадастрален и
регулационен план на гр. Свиленград, процесния УПИ VIII, с площ 193 кв.м, е
отреден за ПИ /дворни места/ с пл. №1360 и 2848, и същият е нанесен с
идентификатор №65677.701.1360 по КК и КР на гр. Свиленград.
В дворно място с пл. №1360 са нанесени двуетажна
масивна жилищна сграда, с площ 90,21 кв.м, външна тоалетна, с площ 1,21 кв.м, и
пристройка, с площ 13,14 кв.м, долепена до западната фасада на жилищната
сграда, външни стълби за втори етаж от сградата, с площ 7,64 кв.м. В дворно
място с пл. №2848 е нанесена само една сграда – паянтова стопанска с
идентификатор №65677.701.1360.2 по КК и КР на гр. Свиленград, с площ 54 кв.м.
Двуетажната жилищна сграда е с идентификатор №
65677.701.1360.1 и площ от 105 кв. м. В нея са обособени два самостоятелни
обекта на кадастъра – СОС с идент. №№65677.701.1360.1.1 на ет. I, с
начин на трайно ползване – за търговска дейност; и СОС с идент.
№65677.701.1360.1.2 на ет. II, с начин на трайно ползване –жилище.
Вещото лице констатира, че в обема на ет. I има
два самостоятелни обекта– търговски обект „А“ с площ 61,71 кв. м, ограничен с
контур между точки с номера 1,2, 3,4, 5, и 6 по скица №1 към СТЕ; и търговски
обект „Б“ с площ от 16,21 кв. м, ограничен с червен контур между точки 4,5,6 и
7 по скица №1 към СТЕ. Между търговски обект „А“ и „Б“ има плътен зид и
няма пряк достъп. Установява, че в дъното на търговски обект „Б“ съществува
дървена, двураменна стълба /вътрешно стълбище/ с площ от 4,21 кв.м, с
предназначение –за достъп от ет. I до ет. II. От
огледа на място вещото лице установява, че върху изхода на стълбището към ет. II,
явяващо се капандура на пода, са поставени дюшеме и ламинирани плоскости.
СТЕ установява, че в сутеренния етаж на сградата
е разположено едно самостоятелно помещение-изба, с площ от 54.12 кв.м. Достъпът
до него е възможен през капак, разположен на пода на търговски обект „Б“. Експертът
е категоричен, че конструкцията на
вътрешното стълбище и начинът му на изграждане и закрепяване в стените, липсата
на достъп между търговските обекти, както и достъпа до мазето единствено през
търговски обект „Б“, дават основание да приеме, че помещенията в сградата са
предвидени и изградени по този начин още при строежа на жилищната сграда. В
съдебно заседание уточнява, че тя е строена през периода 1920-1930 г., като не
се съхранява архитектурния й проект. Според разположението на изградените
вътрешни стълби те са обслужвали само етаж втори, тъй като етаж първи няма
нужда от стълбище -дели го едно стъпало от улицата. Вътрешното стълбище не води
пряко до избата. СТЕ изяснява, че в наши дни достъпът до ет. II се
осъществява чрез външно стълбище, неустановено кога допълнително застроено, с
площ от 7,64 кв.м, разположено от страна на *********************** – в
североизточната част на дворното място и долепено до западната фасада на
сградата. За пълнота на изследването вещото лице представя фото-снимки на
сградата.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
така посочено в НА от 2007г. самостоятелно помещение от 11 кв.м-стълбище,
предвид разположението на помещенията в сградата, се намира в обема на етаж
първи, в югозападната му част и граничи с ***********************. Пояснява, че
площта е 11 кв. м, тъй като при преустройството през 1996г. на етаж първи /за
изграждане на търговски обект „Б“/ е имало дървена преградна стена, която е
скривала вътрешността на помещението и вътрешното стълбище, чиято площ не е
отчетена.
Страните не спорят, че в сграда с
№65677.701.1360.1 по КК и КР на гр. Свиленград ищецът е собственик на търговски
обект „А“, находящ се в СОС с идент. №65677.701.1360.1.1 /на ет. I/,
а ответниците притежават СОС с идент. №65677.701.1360.1.2 /ет. II/.
Спори се за собствеността по отношение на търговски обект „Б“ и избата.
Еднопосочни са твърденията на страните досежно
извършените във времето сделки по отношение на жилищната сграда и извършено
преустройство на ет. I през 1996 г. от сем. Б..
В тази връзка представените от ответната страна книжа по преустройството на
сградата, съдът цени като годни писмени доказателства, чиято доказателствена
сила като документи не бе оборена по предвидения процесуален ред.
Според Нотариален акт №169 от 30.12.1965г., т.
I,н.д. №450/1965 г. на Свиленградски районен съдия дядото на ищеца- Н.Т.С.,
прехвърля чрез продажба на В.Т.Н. правото на собственост върху 60/159 идеални
части от дворното място, ведно с целия първи етаж от масивната двуетажна
сграда.
От представените
2 бр.протоколи на Комисия по чл. 34 от ППЗСГ /отм./, както и обява от
14.05.1982 г. на СД“Изграждане на селищни системи“гр. Свиленград, се изяснява,
че Н.Т.С. и Д.Н.Н. продават имота си в гр. Свиленград, а именно: етаж втори от
масивна жилищна сграда, със складово помещение/изба/, лятна кухня и дворно
място от 76 кв. м. В протоколите е удостоверено, че оценката на предложения за
продажба имот включва складово помещение изба от 69 кв.м.
Според Нотариален акт №153, т. I, н.д.
№364/1983г. на Свиленградски районен съдия за продажба на недвижим имот по реда
на ЗСГ /отм./, Н.Т.С. и Д.Н.Н. прехвърлят на С.С.Б. правото на собственост
целия втори етаж, лятната кухня, ведно с идеални части от дворното място и
подобренията в него.
С Нотариален акт №104 от 22.07.1994г. за
покупко-продажба на недвижим имот,т. II, дело №711/1994г. на
Свиленградски районен съдия, С.С.Б. и съпругата му Х.Х.Б. прехвърлят на внук им
С.А.Б.правото на собственост върху придобитите по-рано втори етаж от сградата,
ведно с лятна кухня и подобренията.
През 1996 г. е извършено преустройство на етаж
първи, за което е издадено представеното по делото разрешение за строеж от
29.05.1996г. в полза на С.С.Б., в резултат, на което е обособен търговски обект
„Б“.
Според Нотариален акт №181 от 12.09.2007 г., т.
VIII, рег. №8201, н.д. №1286/2007г. на Нотариус с рег. №354 при НК, С.А.Б.продава
на Я.Н.К.втори жилищен етаж, цялото избено помещение на сградата, заедно със
самостоятелно помещение –стълбище от 11 кв. м,находящо се на югозападната стена
на сградата на границата със съществуващата сграда в поземлен имот пл. №2848,
лятна кухня и 198/193 ид. ч. от поземления имот.
От показанията на св. Н.К., М.А., Н.К., Я.К.и Х.В.,
се установяват правнорелевантните факти, че през 1991-1992 г. св. Я.К.и
съпругът й наели търговски обект „А“ от Хлебозавод-Свиленград, като напуснали
след реституирането му в полза на ищеца. От 1995г. насам помещението продължава
да се ползва като магазин от св. А., а неин наемодател е ищеца. Св. Н.К.
изяснява, че дядо С. и баба Х. купили втория етаж на сградата. Децата им и тези
на К., родени 1978г., учели заедно. Спомня си, че когато били около 15 годишни
/тоест към 1993г./ е виждала техния внук да излиза от сградата, където имало
вход за сградата откъм ***********************. Свидетелите еднопосочно
съобщават, че през 1996г. собствениците на втория етаж преустроили входа в
магазин /търговски обект „Б“/. Към 2009г. в него миришело на мухъл заради
мазето, което било пълно с боклуци, и от старото вътрешно стълбище, намиращо се
в дъното на помещението. Съдът цени свидетелските показания по реда на чл. 172
от ГПК, същите кореспондират с писмените доказателства и изводите на вещото
лице, и възприема за добросъвестно изложени.
За да бъде уважен иск по чл. 108 от ЗС е
необходимо ищецът да установи придобивното основание въз основа, на което
твърди да притежава правото на собственост, имотът се владее или държи от
ответниците, които носят тежест да докажат, че ако е така, то за това имат
своето правно основание.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения при
условията на пълно и главно доказване.
Ищецът не е освободен от доказателствена тежест, когато ответникът бездейства
или не ангажира доказателства в подкрепа на тезата си.
Непротиворечиви са доказателствата по делото, че
към 1965г. процесната сграда се е състояла от два етажа и едно избено
помещение. Този извод съдът прави от представените нотариални актове за
собственост и с оглед заключението на СТЕ. Съобразно конструкцията и
разположението на помещенията в нея, те са изградени в този им вид още при
строежа й, като логически надстрояването на всеки следващ етаж налага да е
построен предходния, вкл. и сутерена. При това, вътрешното стълбище е служело
за достъп до етаж втори, а площадката около него следва да се приеме, че е била
предверие и вход на сградата откъм улица **********************. Установи се,
че достъп до избеното помещение е възможен само през спорната част от ет. I и
не съществува друг вход за него. Следователно стълбището и площадката на ет. I имат
предназначение- спомагателно и обслужващо ет. II
и
разположената в приземния етаж изба, и представляват необходима конструкция на
сградата, чрез която е възможно тяхното ползване. Това се потвърждава и от
показанията на св. К., която посочи, че към 1993 г. децата на С.С.Б.са излизали
от сградата в тази й част, както и признанието на ищеца досежно фактите, че
като дете е минавал по вътрешните стълби, при което се явява опровергано
твърдението му, че вътрешното стълбище никога не се е ползвало.
Предвид това, съдът счита, че първоначално
сградата е представлявала еднофамилна жилищна, която е преминала в режим на
етажна собственост в резултат на продажба на етажи от нея през 1965г. и през
1983г., доколкото те стават притежание на две различни лица, различни
от първоначалния собственик/съсобственици/ на къщата. Помещенията в тях –
търовски обект „А“ и ет. II, имат самостоятелно функционално предназначение,
което се установява както от свидетелските показания, така и от СТЕ, а
именно:етаж втори е предназначен за жилище, а етаж първи, обособен в търговски
обект „А“ за търговска дейност. Макар по отношение достъпът до всички обекти в
процесната сградата да няма общ вход, то всички останали елементи на сградата
са общи части по естеството или по предназначение– земята, върху която е построена,
основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части,
вътрешните носещи стени, колоните, вътрешните стълби и площадките към тях,
покривът, таванските и избени помещения, водосточните тръби, съгласно чл. 38,
ал. 1 от ЗС.
Спорен по делото е въпроса дали през 1965 г.
волята на първоначалния собственик на сградата е да се разпореди изцяло с етаж
първи, тъй като ответниците противопоставят обстоятелството, че по-късно е
обявил за продажба и избеното помещение, до което се осъществява достъп само
през процесното помещение от 16,21 кв.м.
Сградата е построена през периода 1920-1930 г., когато е действал Закон за благоустройството на населените места на Царство България от 1909 г., който не съдържа нормативи за минимално необходим вид и брой помещения в жилището и тяхната площ. Към 1963 г. сградата има статут на „заварена сграда“, с оглед изменението на § 38 и 39 от Строителните правила и норми от 17.V.1963 г. - ДВ, бр. 39/63 г./. Съгласно § 158 и сл. ППЗПИНМ от 1950 г. /отм./ и § 121, 290 и сл. от ППЗПИНМ от 1960 г. /отм/, построените по време на стари строителни правила и норми сгради си остават да съществуват със старите им вид и архитектурно устройство. Същите могат да бъдат само преустройвани и съобразявани с новите строителни правила и норми при изрично предвидените условия. Разделянето на етажи или части от етажи е допустимо и без спазването напълно на строителните правила и норми, но само спрямо обособени дотогава отделни жилища, тоест по отношение на помещения, които са обособени от по-рано като такива. В този смисъл е ТР 96/71 г. на ВС. Частта от етаж първи от 16,21 кв. м при изграждане на сградата е предвидено да обслужва втори жилищен етаж, следователно не е била функционално обособена и няма характер на самостоятелен обект в сградата, вкл. на жилище, поради което и са неприложими по аналогия и постановките на посоченото ТР. Не се установява към 1965г. тази част от етажа да е преустроена в съответствие с действащите тогава строителни правила и норми по начин, който да я обособи като отделен обект в сградата, спрямо който договора от 1965г. да има вещно-прехвърлително действие. При това положение, тази част от етажа не е възможен предмет на договора за продажба от 1965г. Вярно е, че статутът на определена част от сградата по правило се преценява към момента на възникване на етажната собственост и какво предназначение й е определил тогава едноличния собственик на сградата. За обема на придобитите вещни права от значение е волята на страните по сделката, но и нейното съответствие със строителните правила и норми, които определят вещта като корпорално обособена. В тази връзка следва да се посочи, че не е достатъчна субективната преценка на собственика какво предназначение да даде на определено помещение в сграда. Ако то няма самостоятелна функция и е използваемо само чрез ползване на самостоятелен обект в нея, това помещение не се превръща също в обособена вещ по волята на собственика, понеже обективно неговата материална същност е негодна за това, поради което и нужна санкцията на компетентния орган за аритектурен надзор.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че
спорната част от етаж първи при възникване на етажната собственост през 1965г.
е придобила статут на обща част по своето естество по изложените по-горе
съображения относно предназначението на това общо пространство в сградата.
Следователно към 1983г. собственикът на етаж втори няма правна възможност
еднолично да променя предназначението на тази част от сградата, защото
съсобствеността върху общите част по естество е принудителна и неделима. За
разлика от общите части по предназначение, тези по своето естество, каквито са
процесните 16,21 кв.м, дори при наличие на уговорка по чл. 38, ал. 2 от ЗС
/каквато ищецът поддържа, че няма/, не могат да бъдат предоставени в лична собственост
на някой от етажните собственици и не може да се променя предназначението им.
Ето защо, по мнение на настоящия съдебен състав страните по спора, като
собственици на самостоятелни обекти в сградата, съпритежават правото на
собственост върху частта от етаж първи с площ 16,21 кв. м, при условията на
общи части по естество на етажната собственост и не са индивидуална собственост
на ищеца. При това положение спрямо нея претенцията по чл. 108 от ЗС следва да
бъде отхвърлена.
Избено помещение в сграда в режим на етажна
собственост може да бъде придобито по давност от собственик на самостоятелен
обект в сградата само, ако това не е единственото складово помещение на друг
обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда наличието на
такова помещение; както и ако това не е единственото складово помещение в
сградата, което се ползва общо от всички собственици на самостоятелни обекти.
Съдът намира, че доколкото избеното помещение е едно, то е общо на всички
етажни собственици, поради което придобиването му давност не е възможно. Ето
защо, основанието, на което се позовава ищеца да е станал собственик на избата
не е възникнало, поради липса на годен обект на владение. Съдът счита, че дори
собствениците на етаж втори да разполагат с друго складово помещение в
сградата, то не е осъществен фактическият състав на придобиване правото на
собственост по давност, съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, поради недоказаност на
твърденията на ищеца за това. По дефиниция владението трябва да е
необезпокоявано, явно и постоянно, а лицето, което се позовава на изтекла в
негова полза давност следва да установи, че във времето е демонстрирал
намерение да свои вещта. От доказателствата по делото се установи, че от 1991
г. насам ищецът, чрез наематели, упражнява владение само по отношение на
търговски обект „А“. Преди този период не се ангажираха доказателства, от които
да се направи категоричен извод, че ищецът е ползвал мазето и демонстрирал, че
е негова собственост. Владението трябва да е явно, не може да се установи по
скрит начин и трябва да е доведено до знанието на всеки друг, който би имал
претенции спрямо вещта. Предвид изложеното, съдът намира, че не се доказа
ищецът да е установил действия, с които да упражнява правото на собственост
върху мазето непрекъснато за период от десет години и повече /предвид
твърденията от 29.05.1972 г. до 15.11.2018г./, като манифестира недвусмислено,
че счита мазето за свое.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ищецът трябва да заплати сторените от ответната страна разноски
за платено адвокатско възнаграждение на отв. С.Д.К. и Д.Я.Т. общо сумата от
1400,00 лв. или на всяка по 700,00 лв., а на отв. Н.Я.Н. сумата от 700,00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Т.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу С.Д.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, лично и като заместила в хода на процеса Я.Н.К.,
ЕГН **********, починал на 05.04.2017г.,
Н.Я.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, заместил в хода на процеса Я.Н.К., ЕГН **********, починал на
05.04.2017г., и Д.Я.Т., ЕГН **********,
адрес: ***.Констатинов №21-2, заместила в хода на процеса Я.Н.К., ЕГН **********,
починал на 05.04.2017г., иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на
собствеността, на основание Нотариален акт №169 от 30.12.1965г. за
покупко-продажба на недвижим имот, т. I,н.д. №450/1965 г. на Свиленградски
районен съдия, и предаване на владението на самостоятелно помещение с площ от
16,23 кв. м, находящо се в самостоятелен обект в сграда с индетификатор №
65677.701.1360.1.1 по КК и КР на гр. Свиленград, ограничено с червен контур
между точки 4,5,6 и 7 в Скица №1 към Заключение вх. № 14145/16.10.2018г. на
съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж. Д.Е.К., която скица е
приподписана от съда и се счита неразделна част от настоящото решение; както и
за признаване на собствеността, на основание давностно владение за периода
29.05.1972г.-15.11.2018г., и предаване на владението на избено помещение от 30
кв. м на двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 65677.701.1360.1 по КК и КР
на гр. Свиленград, находящо се под самостоятелен обект в сграда с индетификатор
№ 65677.701.1360.1.1 по КК и КР на гр. Свиленград, ограничено с червен контур в
Скица №2 към Заключение вх. № 14145/16.10.2018г. на съдебно-техническа
експертиза на вещо лице инж. Д.Е.К., която скица е приподписана от съда и се
счита неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, В.Т.Н., ЕГН
**********, адрес: ***, да заплати на С.Д.К., ЕГН **********, адрес: ***, лично и като заместила в хода
на процеса Я.Н.К., ЕГН **********, починал на 05.04.2017г., и на Д.Я.Т., ЕГН **********, адрес: ***.Констатинов
№21-2, заместила в хода на процеса Я.Н.К., ЕГН **********, починал на
05.04.2017г., сумата общо от 1400,00 лева или на всяка по 700,00 лв.; както и
да заплати на Н.Я.Н.,
ЕГН **********, адрес: ***, заместил в хода на процеса Я.Н.К., ЕГН **********,
починал на 05.04.2017г., сумата от
700,00 лева – съдебни разноски пред РС – Свиленград.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
/Д. Т./