Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 18.01.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание
на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря ПЕТЯ МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1122/2020 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод постъпила искова молба от “ОТП Факторинг България” ЕАД
против А.С.А. за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение,
евентуално за присъждане на вземания по договор за кредит /главница, договорна
лихва, неустойка/.
Твърди се, че между „Банка ДСК“ ЕАД и А.С.А. е постигнато
съгласие за сключване на договор за кредит по силата, на който първият е
предоставил на втория кредит в размер на 10 000,00 лв. със срок на
издължаване 96 месеца, като изпълнението на договора е обезпечено с
поръчителство от М. И.А.. Страните са уговорили кредита да се олихвява с
променлив лихвен процент, който към датата на сключването му е 12,70 %. С
допълнително споразумение от 29.09.2009 г. договорната връзка е изменена, като
е променен срока за издължаване на остатъка от срока на договора –
8 580,00 лв. от 96 на 120 месеца, с крайна дата за погасяването му –
17.09.2019 г. Към датата на сключването на споразумението кредита се олихвява с
14,95 %.
Неразделна част от договор се казва, че са общите условия, които са приети
от ответника при подписването на договора. Съгласно уговореното в тях при
допусната забава на главница и/или лихва над 90 дни целия остатък от кредита
става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. В общи условия е уговорено
също, че при забава заплащането на вноска по главница, тя се олихвява с лихва,
формирана от размера на договорната лихва, увеличена с десет пункта.
На 19.01.2011 г. вземанията по договора са станали
предсрочно изискуеми.
За събиране на вземанията по кредита е подадено заявление за издаване до РС
Ловеч, а в рамките на образуване пред него ч. гр. д. № 1552/2011 г. в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД, е издадена заповед за изпълнение.
С договор за цесия от 20.07.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и “ОТП
Факторинг България” ЕАД, вземанията по договор за кредит, сключен с ответника,
са прехвърлени в полза на ищеца, който като пълномощник на „Банка ДСК“ ЕАД, е
изпратил уведомление до ответника за прехвърлянето на вземането. В рамките на
образуваното производство по принудително изпълнение, издадената в полза на
праводателя на ищеца заповед за изпълнение, е връчена на ответника чрез
залепване на уведомление.
От тези твърдения е изведено искане до съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане в
размер на 9 489,03 лв. – главница, ведно със законната лихва от 09.09.2011
г. до изплащането ѝ, 35,00 лв. – заемни такси, 1 263,30 лв. –
договорна лихва за периода 17.10.2010 г. до 07.09.2011 г. г. и 606,01 лв. –
обезщетение за забава за периода 24.10.2010 г. до 07.09.2011 г.
При условията на евентуалност ищецът претендира присъждане на вземания по
същия договор за банков кредит в размер на 5 814,03 лв. - непогасена по
давност главница по вноски с падеж в периода 17.10.2014 г. до 17.09.2019 г. вкл.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
изплащането ѝ, 985,42 лв. – непогасена по давност договорна лихва за
периода 17.10.2016 г. до 17.09.2019 г. вкл. и 595,42 лв. – непогасена по
давност наказателна лихва за забава, начислена върху просрочените вноски с
падеж 17.10.2014 г. до 17.09.2019 г. вкл. за периода 30.09.2016 г. до
30.09.2019 г. вкл.
В депозиран по делото отговор особеният представител на ответника оспорва
заявените искове. Не оспорва, че на 18.07.2007 г. между „Банка ДСК” ЕАД и
ответника е постиганото съгласие и сключен договор за кредит за текущо
потребление, обезпечен с поръчителство от М. М.А., за сумата от 10 000,00
лв.
Не е спорно, че договорната връзка е изменена с допълнително споразумение,
като срокът за издължаване на кредита е удължен.
Не е спорно също така, че по молба на „Банка ДСК” ЕАД пред РС Ловеч е
образувано ч. гр. д. № 1552/2011 г., в рамките на което е издадена заповед №
1051/09.09.2011 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от
същата дата.
Не е спорно също, че на 02.07.2012 г. между „Банка ДСК” ЕАД и ищеца е
постигнато съгласие и сключен договор за продажба на вземания.
Оспорва се ответникът да е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за потребителски кредит пред подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Оспорва се също ответникът да е уведомен за прехвърлянето на вземанията по
договора, тъй като направеното изявление в този смисъл не е достигнало до него.
Оспорва се възможността връчването да се извърши в рамките на настоящото
производството, тъй като в него ответникът се представлява от особен
представител. По същите съображения представителя на ответника оспорва и
евентуално заявените осъдителни искове.
В хода на делото ищецът участва чрез юрисконсулт Г., който по същество
излага становище за основателност на заявените искове и съображения в тази
насока.
Ответникът по делото се представлява от особения представител адв. Д.,
който по същество излага становище за неоснователност на заявените искове по
съображения, изложени в отговора, което доразвива в рамките на устните
състезания.
След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено
заявление от „Банка ДСК” ЕАД е образувано ч. гр. д. № 1552/2011 г. По него в
полза на „Банка ДСК” ЕАД солидарно против А.С.А. и М. М.А. е издадена заповед №
1051 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
от 09.09.2011 г., като е разпоредено на длъжниците да заплатят сумата от
9 489,03 лв. – главница, ведно със законната лихва от 09.09.2011 г. до
изплащането й, 1 263,30 лв. – договорна лихва за периода 17.10.2010 г. до
07.09.2011 г., 606,01 лв. – обезщетение за забава за периода 24.10.2010 г. до
07.09.2011 г., 35,00 лв. – заемни такси и 704,87 лв. – разноски.
На длъжника А.С.А. заповедта е връчена чрез залепване
на уведомление в рамките на образувано пред ЧСИ Лаловска изп.
д. № 375/2018 г. /л. 18 от заверени препис на ч. гр. д. № 1552/2011 г. на РС
Ловеч/.
Не е спорно между страните, че на 18.07.2007 г. между „Банка
ДСК” ЕАД и ответника А. е постиганото съгласие и сключен договор за кредит за
текущо потребление, обезпечен с поръчителство от М. М.А., за сумата от
10 000,00 лв., като това се установя и от ангажирания по делото препис на
договора. От него е видно, че сумата по кредита е предоставена за срок от 96
месеца, считано от датата на усвояването, срещу заплащането на първоначална
лихва за период от 6 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, в
размер на 6,69 %, а за остатъка от срока лихва, формирана от базов лихвен
процент за този вид кредит /кредит за текущо потребление/ и надбавка. Към
датата на сключване на договора базовия лихвен процент е 4,69 %, стандартната
надбавка е 8,01 процентни пункта или лихвата по кредита е 12,70 %. ГПР- то по
договора е 13,87 %. Към договора е приложен план за погасяване на задълженията
/л. 35-37 от делото/. В договора страните са уговорили, че неразделна част от
него са общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на
физически лица, които са получени и приети от кредитополучателя при
подписването му.
Съгласно общите условия при
забава в заплащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява
с договорна лихва, увеличена с надбавка от 10 процентни пункта /чл. 19.1 от
общите условия/. При забава заплащането на главница и/или лихва над 90 дни
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие,
като до подаване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъка от него се
олихвява с договорен лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 пункта /чл. 19.2
от Общите условия/. Кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем и при всяко неплащане в срок на уговорени погашения по лихви и/или
главници /чл. 20.1, т. 1 от Общите условия/.
Не е спорно между страните, че
договорната връзка е изменена с допълнително споразумение, като срокът за
издължаване на кредита е удължен. От ангажираното по делото допълнително
споразумение се установява, че към датата на сключването му остатъка от дълга е
8 580,00 лв., от който 8 398,64 лв. – главница и 181,36 лв. – дължима
редовна лихва. С подписването на споразумението е съставен нов план за
погасяване на дълга /л. 44-47 от делото на РС Плевен/.
Не е спорно, че на 02.07.2012 г.
между „Банка ДСК” ЕАД и ищецът е постигнато съгласие и сключен договор за
продажба на вземания. Предмет на договора са вземания, описани в
приемо-предавателен протокол. В протокол към договор за цесия от 11.07.2012 г.
под № 1001 са посочени вземания по договор за потребителски кредит от 18.07.2007
г. с длъжник А. Стоянов А., с размер на отпуснатия кредит от 10 000,00 лв.
/л. 25 от делото на РС Плевен/.
„Банка ДСК” ЕАД е овластила
ищеца с правата да уведоми от нейно име всички длъжници /кредитополучатели,
съдлъжници и поръчители по кредити от портфейла на РЦ Плевен, необезпечини с
ипотека, които са цедирани в полза на „ОТП Факторинг” ЕООД с договор от
02.07.2012 г., като подпише съобщенията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД до тях, описани в
приемо-предавателен протокол, приложения към договора /л. 27 от дело на РС
Плевен/.
До ответника А. е изготвено
писмо от ищеца, действащ като пълномощник на „Банка ДСК” ЕАД, с изявление, че
всички вземания по договор за текущо потребление от 18.07.2007 г. са
прехвърлени в полза на „ОТП Факторинг” ЕООД, като считано от датата на
получаване на изявлението той дължи изпълнение на новия кредитор. В писмото е
посочен размера на задължението по договорната връзка към 11.07.2017 г. - общо
12 921,94 лв., от който 9 484,03 лв. – главница, 1 869,31 лв. - присъдена
лихва, 823,73 лв. – законна лихва и 739,87 лв. – разноски. На длъжника е
предоставен 14 – дневен срок за изпълнение по посочена банкова сметка /***. 28
от дело на РС Плевен/. Писмото е изпратено на адреса на длъжника, посочен в
договора, с препоръчано писмо с обратна разписка, а пратката е върната като
непотърсена /л. 30-31 от дело на РС Плевен/.
От заключението по допусната
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата по кредита е усвоена от
ответника, чрез превод по разплащателна сметка с посочен номер, на 18.07.2007
г. С постъпилите суми за обслужване на кредита общо в размер на 1 166,89
лв. за периода 29.09.2009 г. – 26.11.2011 г., са погасени суми както следва:
247,03 лв. – главница, 854,24 лв. – договорна лихва, 6,64 лв. – санкционна
лихва и 58,98 лв. – такса закъснение. Последно плащане по договора е направено
на 26.11.2010 г., като след тази дата изпълнение не е предлагано. Размерът на
задълженията по договорната връзка към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /09.09.2011г./ 9 489,03 лв. – главница,
1 263,30 лв. – договорна лихва, 606,01 лв. – наказателна лихва за
просрочие и 35,00 лв. По отношение размера на главницата вещото лице е
посочило, като уточнява при разпита му в откритото съдебно заседание, същата е
формирана от размера на отпусната главница от 10 000,00 лв., към която е
прибавена капитализирано задължение от 1 337,42 лв., формирано от
договорна лихва от 214,57 и 744,14 лв., 258,71 лв. – наказателна лихва и 120,00
лв. – заемни такси, като са приспаднати постъпилите погашения от 1 848,39
лв. След 09.09.2011 г. ответникът не е предлагал изпълнение по договорната
връзка, като неиздължени са 10 броя вноски общо в размер на 1 682,62 лв.,
в това число 419,32 лв. – главница и 1 263,30 лв. договорната лихва. Общият
размер на непогасената главница за периода 17.10.2014 г. до 17.09.2019 г.
експертът посочва, че е 5 814,28 лв., а на договорната лихва по вноски с
настъпил падеж за периода 17.102016 г. до 17.09.2019 г. – 985,68 лв.
Наказателната лихва за периода 17.10.2014 г. до 17.09.2019 г. е изчислявана на
база размера на договорната лихва в размер на 14,95 %, увеличена с 10 пункта
или с 24,95 %, като за периода 17.10.2014 г. до 17.09.2019 г. тя е
3 170,57 лв., а за 30.09.2016 г. до 30.09.2019 г. 1 366,26 лв. Вещото
лице е направило извода, че по отношение на процесния кредит счетоводството на
„Банка ДСК” ЕАД и на ищеца е водено редовно.
С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са искове за
установяване на вземания по главница, договорна лихва, обезщетение за забава и
такси, предмет на издадена заповед за изпълнение, с правна квалификация чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл.
430, ал. 2 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 10а ЗПК и евентуални за присъждане на вземания
по главница, договорна лихва и неустойка с правна квалификация чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
Между ответника и „Банка ДСК” ЕАД е постигнато
съгласие за сключване на договор за потребителски кредит. Сумата по кредита е
преведена по сметка на кредитополучателя, с което кредиторът е изпълнил
задължението си по договорната връзка – да предостави ползването на сума в договорения
размер. За ответника е възникнало задължението да върне сумата по кредита,
ведно с възнаграждение за ползването ѝ, на 96 месечни вноски,
впоследствие увеличени на 120 месечни вноски в периода 17.07.2007 г. до
17.09.2019 г. Задължението за погасяване на кредита е изпълнявано до 26.11.2010 г. На тази дата ответникът последно е предложил частично
изпълнение по договора. Поради допуснато просрочие и/или неплащане на вноски по
вноски по кредита /главница и/или лихва/ за срок от 90 дни за кредитора е възникнало правота да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Съгласно постановката на т. 18 от ТР №
4/2013 г. преди подаването на искане за издаване на заповед за изпълнение
относно вземания по договор за кредит кредиторът трябва да е упражнил правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Уговорки за автоматимно настъпване
на предсрочна изискуемост на вземанията по договор за кредит /такива в договора
няма/ не пораждат действие, а за да настъпи целения от кредитора ефект
/предсрочна изискуемост на всички вземания по договорната връзка/ той трябва да
упражни своето преобразуващо право чрез едностранно изявление, което да е
достигнало до длъжника, при наличието на обективните предпоставки за това./
Видно от матиралите по делото преди датата
на подаване на заявлението „Банка ДСК” ЕАД не е упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обстоятелството, че кредитът не е обявен за
предсрочно изискуем към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не съставлява пречка по допустимостта на исковете за
установяване на вземания, доколкото в хода на висящото производството е изтекъл
уговорения в договора за кредит срок за връщане на предоставените средства
/арг. т. 1 от ТР ТР № 8/2017 г. на ОСГКТ на ВКС/ -
17.09.2019 г. /по аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК производството по иска за
установяване на вземания се счита висящо от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, което в случай е 08.09.2011 г./.
След издаването на заповедта за изпълнение
кредиторът по кредитното правоотношение - „Банка ДСК“ ЕАД, е прехвърлила
вземанията по договорната връзка с ответника в полза на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД /ищец в производството/. Със сключване
на договора между „Банка ДСК“
ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, т. е. с постигане на съгласие, вземанията са
преминали от цедента /от техния носител към този момент/ върху цесионера
/приобретателя на вземането/. Момента на съгласието е релевантен за
преминаването на вземането от цедента в полза на цесионера, заедно с
акцесорните му права по аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗЗД. По отношение на длъжника
/ответник в производството/ договорът за цесия няма действие, тъй като той не е
страна по него. Преди да бъде уведомен за цесия той може да изпълни на цедента
напълно валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с
цедента могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера, т. е., за да
породи спрямо него цесията действия, тя трябва да му бъде съобщена, без
съобщението да е елемент от фактическия състав, който поражда действие между
страните по договора /договор за цесия/.
Във връзка с
казаното спорен по делото е въпросът съобщена ли е цесия на ответника,
съответно дължи ли той изпълнение в полза на ищеца /преобретател по договора за
цесия/.
Несъмнено
действията по съобщаване цесията на длъжника са материалноправни, доколкото
чрез тях за него възниква задължение за изпълнение в полза на новия кредитор.
Съдът не споделя тезата на особения представител на ответника, че действието по
уведомяване на длъжника в хода на производството за цесията чрез него, нямат
правно действие.
Съгласно чл. 45,
изр. 2-ро ГПК връчването на представител се счита лично връчване. Законът не прави
разлика дали представителя е договорно овластен представители или е назначен от
съда в хода на производството /особен представител/, включително в хипотезата
на чл. 47 ГПК. От момента на връчване на книжата /уведомлението за цесия/
настъпват правните последици от действието. Становище в посочени смисъл е
застъпено в решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I ТО на ВКС и решение № 86/27.10.2020 г. по т. д. №
2118/2019 г. на I ТО на ВКС. В
цитираните решения ВКС е коментирал възможността за обявяване предсрочна
изискуемост по договор за кредит чрез връчване изявление в този смисъл на
особен представител на ответника. В мотивите са изложени съображения за
допустимост тези действия да се извършат спрямо особения представител и да
обвържат длъжника. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем и съобщаването
на цесията на длъжника са материалноправни изявления и неоснователно е да
приемем, че едните могат да се извършат спрямо особен представител, а другите,
не. Отричайки възможността на стария кредитор да уведоми длъжника за прехвърлянето
на вземането в полза на нов кредитор чрез особен представител би лишило приобретателя
от ефективна защита на правата, на които той вече е титуляр.
По делото е
ангажирано изявление от стария кредитор /“Банка ДСК“ ЕАД/ чрез новия /„ОТП
Факторинг България“ ЕАД/, адресирано до ответника, за прехвърляне на вземането.
Изявлението е изпратено на адреса за кореспондеция, посочен в договора, но
пратката е върната като неполучена. В хода на производството това изявление,
като приложение към исковата молба, е връчено на ответника чрез назначения му
от съда особен представител. С връчване препис от исковата молба ответникът се
счита уведомен за цесията, като дължи изпълнение по договорната връзка в полза
на ищеца.
След отпускане
на кредита, с допълнително споразумение от 29.09.2009 г. страните по кредитното
правоотношение - “Банка ДСК“ ЕАД и ответника, са преструктурирали дълга, като в
задължението за главница са включили небслужени задължения за договорна и
наказателна лихва и такси. Формиран е нов размер на главницата, върху който е
начислено вземане за договорна лихва. С това споразумение е нарушена забраната
на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, тъй като част от вземанията, макар и включени в нови
размер на главницата, запазват изначалното основание за начисляването им
/възнаградителна и санкционна лихва/, а върху тях започва да се начислява
възнаграждение, което не е допустимо съгласно цитираната по-горе разпоредба.
Такава възможност не е предвидена и в Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и
класификация на рисковите експлозии на банките и установяване на специфични
провизии за кредитния риск, в редакцията й към датата на сключване на
споразумението, т. е. не е налице предвиденото чл. 10, ал. 3 ЗЗД изключение
/начисляването на лихва върху лихва е допустимо, когато е предвиден в закон или
акт на БНБ/.
С оглед на
казаното, споразумението, въз основа на което към главницата са прибавени
изтекли договорни и наказателни лихви, като противоречащо на закона, не следва
да бъде зачетено от съда / изложения смисъл съображения са изложени в решение №
66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на II ТО на ВКС/.
Направеният
извод се намира в пряка връзка с размера на вземанията по главница, като от
посочения в заключението – 9 489,03 лв. следва да приспадне сумата от
1 217,42 лв. /капитализираната договорна и наказателна лихва/, като се
установи вземане по главница в размер на 8 271,81 лв.
Размерът на
вземанията за договорна лихва, обезщетение за забава и такси се установява
отново от заключението на вещото лице, като те са в размерите, заявени в
исковата молба и в тях следва да бъдат установени.
Като съдът
посочи по-горе в мотивите си в рамките на висящото призводство по установяване
на вземания е настъпил падежа на последната вноска по договора за кредит. Това
обстоятелство следва да бъде отчетено от съда, с оглед правилото на чл. 235,
ал. 3 ГПК, като се постанови решение, с което се установи съществуването на
вземания в полза на ищеца срещу ответника в посочените вече размери.
Условието за
разглеждане на евентуално постановените искове не се е сбъднало /отхвърляне на
исковете за установяване на вземания/, с оглед на което по тях съдът не дължи
решение.
Ищецът е заявил искане за разноски. В
рамките на заповедното производството са сторени разноски в размер на 704,87
лв. В настоящото производството ищецът е сторил разноски в размер на
1 517,62 лв. /платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице, такса
за копие на изпълнително дело и възнаграждение за особен представител/. В производството
по делото ищецът е представляван от юрисконсулт, за което на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, съдът определя възнаграждение от 100,00 лв. /при минимума, с оглед
процесуалната активно на ищеца, при съобразяване фактическата и правна сложност
на спора и приключването на производството в рамките на едно открито съдебно
заседание, в което ищецът не е участвал чрез свой представител, а е ангажирал
писмено становище/. Общо размера на сторените разноски е 2 322,49 лв. От
тях, при изхода на спора, в тежест на ответника следва да се възложи сумата от
2 067,02 лв.
Ответникът не е заявил искане за разноски,
на което съдът да отговори с решението по делото.
В производството по делото ответникът е
представляван от особен представител, на когото следва да се заплати
възнаграждение в размер на 870,00 лв. от внесения депозит, за което се издаде
РКО.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, че „ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалища е и
адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, бул. „Княз А. Дондуков” № 19,
ет. 2 /частен правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД/, има вземания в размер на 8 271,81
лв. /осем хиляди двеста седемдесет и едни лева осемдесет и една стотинки/ -
главница, ведно
със законната лихва от 09.09.2011 г. до изплащането ѝ, 35,00 лв.
/тридесет и пет лева/ – заемни такси, 1 263,30 лв. /хиляда двеста
шестдесет и три лева и тридесет стотинки/ – договорна лихва за периода
17.10.2010 г. до 07.09.2011 г. г. и 606,01 лв. /шестстотин и шест лева и една
стотинка/ – обезщетение за забава за периода 24.10.2010 г. до 07.09.2011 г., за които е издадена Заповед № 1051 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.09.2011 г. по
ч. гр. д. № 1552/2011 г. на РС Ловеч, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на
вземания по издадена заповед за изпълнение за вземане по главница до размера на
сумата от 9 489,03 лв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.С.А., с ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалища е и
адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, бул. „Княз А. Дондуков” № 19,
ет. 2 /частен правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД/ сумата от 2 067,02 лв. /две хиляди шестдесет и седем лева и две
стотинки/ - сторени разноски в настоящото и в
заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител на ответника А.С.А. – адв. Н.Д., възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 870,00 лв. /осемстотин и седемдесет лева/ от
внесения депозит, за което се издаде РКО.
Решението
може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен
съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: